сряда, 25 април 2018 г.

НИЩО НОВО ПОД СЛЪНЦЕТО....



В навечерието на годишнината от Чернобилската авария „Огонëк” изяснява кой и как печели от борбата с радиацията.
През май т.г. е срокът за предаване на новия, безопасен саркофаг (НБС), популярен с името „Арка” Той ще бъде издигнат над стария саркофаг на 4-ти енергоблок на Чернобилската АЕЦ (ЧАЕЦ), разрушен от взрива на 26.04.1986 г. Парите за последващия демонтаж на „Укритието”  (стария саркофаг) и конструкцията на реактора, както и за издръжката на „Арка” трябва да се отделят основно от украинския бюджет. Киев заяви, че няма пари за това, но не се отказва от предварителните планове. Значи очаква външна помощ. Ще я има ли?! Откъде идва увереността на Киев?!
До този момент нямаше проблеми с финансирането на „План за провеждане на мероприятия (ППМ) на ЧАЕЦ”, утвърден от „седморката” през 1997 г., макар че имаше проблеми: да си спомним скандала по повод намерението на Киев да обложи с данъци постъпващата финансова помощ. След това Киев премисли, а Западът продължи да изпраща пари. През това време разходите за строителството на „Арка” нараснаха почти от 6 пъти – от 250 млн. до  € 1,55 млрд. И това само на един обект. Като цяло реализацията на ППМ струваше на участниците в „концесията” € 2,3 млрд. Сроковете за предаване на 22 обекта по ППМ бяха спазени само при стабилизиране на носещите конструкции на саркофага, цената на което - € 40 млн. Украйна си подели с Русия.

Киев се кълнеше че чуждите пари се харчат по предназначение и се превеждат директно на доставчиците и строителите, но през лятото на 2016 г. генералният директор на ЧАЕЦ Игор Грамоткин заяви, че „нито една копейка, нито един долар, нито един евроцент от международната техническа помощ не е постъпвал по сметките на централата”. Вярно е, че следователите от един от районните съдилища на Киев заявиха, че смятат ръководството на ЧАЕЦ за организатор не само на незаконно източване на държавни средства за демонтиране на металните части, но и за присвояване на част от международната помощ. След една година същата теза беше развита и от одиторите на Сметната палата на Украйна, които твърдяха, че в централата са получени 11 млрд. гривни (25 млрд. рубли) от международната техническа помощ.  
Според сътрудници на Министерството на извънредните ситуации, един от ръководителите на министерството за решаване на въпроси на ЧАЕЦ е прибирал дневно подкупи в размер, достатъчен да си купиш тристаен апартамент в центъра на Киев. Замислете се – само за един ден….
Избирайки най-скъпия проект за строителството на „Арка”, властта смяташе, че парите на страните-донори ще потекат към Киев и ще бъдат разпределяни с максимална печалба за разпределящите. Да, но това не се случи. Страните-донори решиха да привеждат средствата в специални фондове на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) – „Чернобилски фонд „Укритие” (ЧФУ) и „Сметка за ядрена безопасност” (СЯБ), след което банката да се разпорежда с тях. Впрочем банката бе създадена през 1991 г. с тази цел – подпомагане на страните от бившия социалистически лагер. Между другото самата банка също е замесвана в корупционни скандали. Достатъчно е да си спомним за оставката на първия и президент Жак Атали. Затова не е чудно, че европейците гледаха снизходително на постоянно нарастващите разходи по ППМ. Така те помагаха на своите съотечественици да „заработват добре” – по-голяма част от материалите и оборудването за „Арка” са внос от ЕС. А не забравяме, че за строителството й отговаряше френската NOVARKA.
Бившият генерален директор на ЧАЕЦ – Михаил Урманец и първият директор на саркофага (обект „Укритие”) – Владимир Щербина пишат през 2009 г. статията „ЧАЕЦ-„Укритие”: бягане на място по украински и аплодисменти по европейски”. Авторите разказват, че е достатъчно, западните инвеститори и Киев да изпълняват професионално разписаните им правата и задължения, вместо „всеки един от тях да се опитва да придърпва към себе си финансовото одеяло, а отговорността за резултатите от усвояването на финансовите средства да прехвърля на другата страна”. След което продължават: „..С тъга трябва да констатираме, че западните участници и професионално и корупционно са много по-добре подготвени”.  
Впрочем, за всеки от участниците в ППМ е осигурено отделно поле за „заработка”. Европейците предпочитат да обслужват паричните потоци, а украинците – да разширяват списъка на привилегиите на „чернобилци”.
Според статистиката,  в Украйна действат повече от 200 фонда и организации, използват думата „Чернобил” в името си, а около тях се навъртат повече от 500 фирми, предприятия, банки и т.н. претендиращи за привилегии и преференции. По повод разхищаването на средствата за ликвидиране на последствията от аварията в ЧАЕЦ, Генерална прокуратура на Украйна е завела 63 наказателни дела.
Впрочем, в зоната около централата може да се прави и бизнес. И с това се занимават не само частни лица, наричани „сталкери” (ловци), но и държавата, която е отговорна за спазване на специалния режим в нея. Още през 2015 г. в зоната е констатирана „тотална корупция, проблеми с охраната и т.н.”, ръководството на ЧАЕЦ започва да говори за симбиоза между „криминални престъпници и полиция”.
Всеки посетител на зоната става свидетел на мащабите на краденето. В гр. Припят има туристически маршрут за журналисти и делегации. Не се препоръчва да се излиза извън него поради това, че местността е заразена. Причината е друга – посетителите не трябва да видят как всичко е разграбено. След евакуацията на населението през 1986 г. всеки апартамент в Припят е оборудван със сигнализация срещу мародерство.
Представете си 12-т етажна жилищна кооперация. Откраднати са перилата на стълбището, шахтата на асансьора е празна, от апартаментите са изнесени мебелите, кухненското оборудване и посуда, чугунените вани от баните и дръжките от вратите.
Наземните сгради са само малка част от „металния Клондайк”в Припят. Откраднати са десетки километри металически тръби и проводници, монтирани под земята. През 2016 г. „РИА Новости Украйна” съобщава, че е започнало разбиването на железобетонните конструкции на постройките в бившата радиолокационна станция „Дъга-1” във военното градче Чернобил-2. При което „сталкерите” нагло заявяват, че го вършат с „разрешение”! Засега за тях е забранена само промишлената част на зоната, която е добре охраняване. Не се знае докога? Защото хапката е много апетитна – 327 постройки и съоръжения, включително 150 хил. тона оборудване с повърхностно радиоактивно замърсяване и 1,3-1,4 млн. тона замърсени строителни конструкции.
Процъфтява и бизнеса с дървесина.
Не е възможно да се пресметне колко дървесина и метал са изнесени от зоната за изминалите години. Но е явно, че това е печеливш бизнес, който не спира.
Краденето обаче предстои. До 2013 г. трябва да бъдат разчистени 345 хил.кубометра бетон и 7 хил. тона метални конструкции от стария саркофаг и от 4-ти блок на ЧАЕЦ
По статията на Александр Лихолетов - Банкет в кулоарите, „Огонëк”, 23.04.2018, https://www.kommersant.ru/doc/3605259, (със съкращения)

 


Няма коментари:

Публикуване на коментар