сряда, 7 март 2018 г.

ПОСМАЛИ, МАНГО…. ПАРДОН ДР. ПОПОВ

Материалът на др.Мирослав ПОПОВ – „Народната война и имперският мир. Какво премълчават за Руско-турската освободителна война”, открих при обичайния среднощен преглед на печата в навечерието на тържествата по повод националния празник. Нямаше да му обърна внимание, както е направил и редакционния екип на „Дума” (електронно издание, бр.243) [1], поставяйки го чак на 11-та страница на вестника.








За съжаление вечерта на 3 март попаднах на предаване на Магдалена Ташева в Телевизия „Alfa”.


Гостът – споменатият Попов напоително  обясняваше тезите, развити на страниците на партийния вестник. Нямам намерение да ги повтарям. Другарят убедително манипулираше зрителите на телевизията, с истини и полуистини за споразуменията между Великите сили и Руско-Турската война 1887-1888 г., но най-вече с произволни ИНТЕРПРЕТАЦИИ НА ИСТОРИЧЕСКИТЕ ФАКТИ. Попов твърди, че „народната война”, която се води „за свободата на братята по вяра, особено на българите (курсивът мой), които страдат под друговерското османско робство”. За съжаление „нито една Велика сила не приема сключения Санстефански мирен договор”. От него научих, че граф Андраши и Австроунгарската империя са злите гении за българската злощастна съдба след войната (по тази логика Александър ІІ и упълномощените от него дипломати трябва да са глупаци – бел.моя), че Берлинският конгрес „едновременно освобождава българите и осакатява новосъздадената българска държавност” (такава все още няма – бел.моя), че „Лондонското споразумение от 30 май, сключено две седмици преди откриването на конгреса, радикално и „сенчесто” преразглежда условията, договорени в Сан Стефано”, а „Берлинският договор е резултат на имперско договаряне” (Господи, колко е глупав Императорът на Русия и най-вече дипломатите му – бел. моя) и че е  продукт на „Райхщадското споразумение” [2].
А сега ще се обърна към историческите факти, без да излишно да ги коментирам.
Кючук-Кайнарджанският мирен договор след Руско-турската война от 1768 до 1774 г. (подписан в с. Кючук Кайнарджа, днес Кайнарджа, обл. Силистра, център на община Кайнарджа. По повод подписването на мира, през 1892 г.в селото е издигната чешма, а от 2015 г. община Кайнарджа стана част от европейската мрежа „Места на мира”, свързала селища от стария континент, където са се подписвали  междудържавни споразумения за слагане край на войни – бел.моя), водена от Екатерина ІІ Велика (1762—1796), поставя началото на намесата на Русия в работите на османската империя [3]. Добре известно е, че императрицата е имала планове за пълно изгонване на османците от Европа, възстановяване на Византийската империя, предаване на западната част на Балканския полуостров на Австроунгарската империя и създаване на буферната държава Дакия от дунавските княжества. Едноличното попечителство на Русия над християнското население на Балканския полуостров след войната на Екатерина ІІ не  е приемливо за останалите Велики сили, макар че империята никога не се възползва от него на практика. Още по време на Виенския конгрес – 1815 г., Александър І предлага отговорността за разрешаване на Източния въпрос, с цел установяване на мир в Европа, да бъде споделена от всички Велики сили. Усилията му в това отношение не постигат успех.
След Адрианополския мир (1829 г., по време на император Николай І – бел.моя) се появява идеята при разпад на Османската империя да бъдат образувани пет държави: Княжество Дакия (от Молдавия и Влахия); Кралство Сърбия (Сърбия, Босна и Херцеговина и България), Кралство Македония (Тракия, Македония и няколко острова); Кралство Епир (Албания) и Кралство Гърция (в южната част на Балканския полуостров). Константинопол – ключ към Босфора и Дарданелите, трябвало да се превърне в свободен град и център на конфедерацията на посочените по-горе държави. Идеята си остава само идея. Ще си позволя да цитирам думите на посланика на Австроунгария в Константинопол барон генерал Прокеш-Остен, който малко след Кримската война (1853 –1856 г.  между Руската империя от една страна и съюз между Османската империя, Франция, Британската империя и Сардинското кралство – от друга, като бойните действия се водят на Кримския полуостров, Балканите, Кавказ, Балтийско море и Тихия океан – бел.моя) казва: „Това, което по отношение на Османската империя е прието да се нарича „Източен въпрос”, не е нищо повече, освен въпрос между Русия и останалата част на Европа”.
Толкова по Източния въпрос. 
От кратката екскурзия в историята е видно е, че по това време НИКОГА не е ставало дума за самостоятелна и независима БЪЛГАСКА ДЪРЖАВА [4].
Ще се преместя в средата на ХІХ век, след Кримската война.
Годината е 1876 г. По повод въстанието в Босна и Херцеговина, започнало през 1875 г., поддържано от доброволци от Черна гора и Сърбия, станало причина за избухване на сръбско-турската и черногорско-турската войни и възникване на Голямата Източна криза на 1/13 май 1876 г. [5] в Берлин е подписан Меморандум между Русия, Германия и Австроунгария свързан със събитията на Балканите.
В Меморандума се казва:
„По този начин се открива възможност за преки преговори между Портата и босненските и херцеговинските делегати на основата на изразените от тях желания. Те могат да послужат като изходен пункт за обсъждане:
1.На завръщащите се бежанци ще бъдат предоставени материали за възстановяване на домовете и църквите, и ще им бъде осигурена прехрана, докато започнат да живеят от собствения си труд.
 2.Доколкото разпределението на помощите ще зависи от турския комисар, той трябва да действа в съгласие със Смесената комисия, за която се говори в нотата от 30 декември, така че да се гарантира изпълнението и контрола на реформите. Тази Комисия трябва да се председателства от херцеговинец-християнин и да се състои от местни хора, представители на двете религии в страната, които трябва да бъдат избрани пряко, веднага щом примирието доведе до спиране на военните действия.
3.За да се избегнат всякакви сблъсъци, Константинопол ще бъде посъветван да съсредоточи в няколко пункта, които ще бъдат определени допълнително турска войска, поне до успокояване на враждуващите.
4.Християните и мюсюлманите запазват оръжията си.
5.Консули или делегати на държавите ще наблюдават провеждането на реформи и в частност мероприятията по завръщането на бежанците.”
 По време на подписването на Меморандума, у нас е избухнало Априлското въстание, но грижата на Великите сили, вкл. и Русия, е насочен към умиротворяване на Босна и Херцеговина. Защо ли? [6]
Сега да се прехвърлим върху две договорености между империите - Руската и Австроунгарската, на едната от които Попов се позовава – става дума за Райхщадското споразумение от 26 юни/8 юли 1876 г. Втората договореност е подписаната в Будапеща на 3/15 януари 1877 г. Секретна конвенция. [6] Според руския запис в споразумението – т.1, подточка б: „Те (Русия и Австроунгария – бел.моя) няма да оказват съдействие за образуване на голяма славянска държава, но Черна гора и Сърбия ще могат да анексират: първата Херцеговина и пристанище на Адриатическо море, а втората – части от стара Сърбия и Босна. В този случай Австрия ще има право да анексира турска Хърватия и някои, граничещи с нея части от Босна по линия, която ще се договори със споразумение. От своя страна Русия ще има право да си върне част от Бесарабия (отстъпена на Турция в резултат на мирния договор след Кримската война – бел.моя). Ако вследствие на успеха на християните се стигне до пълно поражение на Отоманската империя в Европа, БЪЛГАРИЯ и РУМЕЛИЯ (не мога да посоча  конкретните географските граници на Румелия, но предполагам, че в нея се включва днешна Македония или части от нея – бел.моя) биха могли да образуват независими княжество в естествените си граници, а Епир и Тесалия да бъдат присъединени към Гърция. Константинопол би могъл да стане свободен град.”
Според австрийския запис в споразумението: „Сърбия и Черна гора ще бъдат запазени в съществуващите им граници. … На Сърбия няма да бъде признат статут на независима държава, но се съгласиха такъв да бъде признат за Черна гора … Босна, Румелия и Албания могат да станат автономни княжества, Тесали и о-в Крит трябва да бъдат присъединени към Гърция, а Константинопол с предградията му, територия, която подлежи на определяне, би станал свободен град. Всички тези пунктове на споразумението ще бъдат запазени в тайна от двамата императори и съответните им министри, те няма да бъдат съобщавани на останалите държави и особено на сърбите и черногорците до момента, в който настъпи време за реализирането им. Към този текст има забележка на Горчаков, написана с молив: „Двамата императора се разделиха в абсолютно съгласие….”
А сега да надникнем в Будапещенската тайна конвенция:
„……
Параграф І
…..
Предвид на това, че България се намира в условия, благоприятстващи дейността на автономните учреждения, те (договарящите се – бел.моя) се задължават да изискат от Конференцията за тази провинция по-широка автономия, съпроводена със сериозни гаранции.
Параграф ІХ
Последствията от войната и териториалните изменения , които могат да се появят като резултат от възможното разпадане на Османската империя, ще бъдат регулирани със специална конвенция.
….
Подписали: Андраши и Новиков
Допълнителна конвенция
Негово величество австрийският император и унгарски крал и Негово величество императорът  на цяла Русия, в изпълнение на параграф ІХ на подписаната днес тайна конвенция намират за нужно, в името на свързващата ги дружба и с цел предотвратяване на сблъсък на интересите на държавите им…се съгласиха за следното:
….
Параграф III
Негово величество австрийският император и унгарски крал и Негово величество императорът  на цяла Русия, при своята среща в Райхщад се съгласиха по принцип по принцип за следното: при териториални изменения или разпадане на Османската империя се ИЗКЛЮЧВА ОБРАЗУВАНЕТО НА ГОЛЯМА ЕДИННА славянска или друга държава; България, Румъния и останалата Румелия биха могли да станат независими държави …..
…..
Подписали: Андраши и Новиков [6].
В цитираните по-горе договорености между Руската и Австроунгарската империя не виждам никакви противоречия. Просто двете сили ТОЧАТ ЗЪБИ ЗА подялба на Балканите, а освобождението на България не е ПЪРВАТА  им грижа!

Следващият документ е Сан-Стефанският прелиминарен мирен договор,

Параграф II
Високата порта окончателно признава независимостта на княжество Черна гора.
Параграф III
Сърбия се признава за независима.
Параграф V
Високата порта признава независимостта на Румъния
Параграф VI
България образува самоуправляващо се, плащащо данъци, Княжество, с христианско правителство и земска войска…..
Параграф VII
Князът на Българии ще бъде свободно избиран от населението и УТВЪРЖДАВАН от  Високата Порта…
…..
Параграф VIIІ
…..
Военното присъствие в България ще бъде ограничено приблизително ограничено за срок от две години.
Числеността на окупационния руски корпус, съставлен от шест пехотни и две кавалерийски дивизии …..
Параграф IX
Размерът на ежегодния данък, който България ще плаща на сюзерена (държава или владетел, в чието васално подчинение се намира друга държава или владетел – бел.моя)…. Данъкът ще бъде определен съобразно средната доходност на цялата територия, която ще влезе (защо е употребено бъдеще време? – бел.моя) в състава на Княжеството.
Параграф X
Високата Порта будет ще има право да използва проходите през България за превоз на войски по определени пътища….
Параграф XXV
Пълното освобождаване на Европейска Турция от руската армия, с изключение на България, ще стане в течение на три месеца след сключване на окончателния мирен договор между Негово величество Императора на цяла Русия и Негово величество султана
….
Сан-Стефано, 19 февруари/3 март 1878 г.
ПОДПИСАЛИ:
Граф Н. Игнатиев,
Сафвет,
Нелидов,
Садуллах
Добавено към параграф XI на предварителния мирен договор:
Жителите на Княжество България, пътешестващи или пребиваващи в други части на Отоманската империя, ще се подчиняват на отоманските закони и власти.
Сан-Стефано, 19 февруари/3 март 1878 г.
ПОДПИСАЛИ:
Граф Н. Игнатиев,
Сафвет,
Нелидов,
Садуллах
Бях решил да публикувам още три документа – Лондонското споразумение между Великобритания и Руската империя, Берлинския договор и Мирния договор между Руската и Отоманската империя, но се отказах. Който желае може да си ги прочете сам.
В заключение ще кажа – Посмалете …. малко др. Попов! Не бъркайте войната с лозунгите, с които тя се маскира/оправдава за пред народа. И помнете, че СЪДБАТА на ДНЕШНА България е резултат не само от Руско-турската война, а и от два собствено БЪЛГАРСКИ  акта след нея – Съединението и обявяване на НЕЗАВИСИМОСТТА... 
Когато ставаме РАВНИ със своите съседи….
А загиналите военни чинове от руската Императорска армия във войната 1877-1878 г. едва ли са знаели за политическите и военни амбиции на тогавашна Русия.
И наистина безкористно са оставили костите си по българските земи.
ТЕ ЗАСЛУЖАВАТ НАШИТЕ ЦВЕТЯ И БЛАГОДАРНОСТ!!
Бележки:
[1]Текстът на Попов може да прочетете на сайта http://www.duma.bg/
[2]Цитатите са от публикацията в „Дума”.
[5]Тук и по-нататък датите са дадени в нов и стар стил
[6]Сборник договоров России с другими государствами (1856-1917), Государственное издательство политической литературы, 1952 год, цитира се  по http://istmat.info/node/27109

Няма коментари:

Публикуване на коментар