събота, 3 февруари 2018 г.

Нерадостни мисли.....


     

Никога не сме били БОГОЯЗЛИВИ. Особено в последните 74 години.
Адът....
 Но се потресох от това, че трагедията с едно дете, с една невинна душа, може да зарадва някого и да отпуши най-ниски страсти.

ОКАЗА СЕ, ЧЕ МОЖЕ.
Няма свян и съчувствие пред смъртта, няма човешка граница, която глутницата от негодници край нас да не могат да пресекат. Глутница, състояща се от неудачници и декласирани люде, застаряващи куртизанки отхвърлени от мъжете, озлобени оплюватели на демокрацията, които мислеха, че ще богатеят лежейки, професионални партийни хейтъри….
КАКВО ЛИ СЕ ЧУДЯ?
Като че ли не бях свидетел на КЛЕТВИТЕ по адрес на Желев и Плевналиев, когато загубиха деца?!
ОБЩЕСТВЕНОТО БЕСУВАНЕ У НАС МАЙ ЩЕ БЪДЕ БЕЗКРАЙНО?!
© По един текст на Н.Й.Н.

Няма коментари:

Публикуване на коментар