четвъртък, 23 март 2017 г.

Преди деня за размисъл.....



„Единствена аз зная ПАРТИЯ на чужди мисли скорозрейна,
в БЪЛГАРИЯ е тя една и произвежда смет идейна.
Не бяха Димитров и  Живков, Първанката  и хер Панерги* –
а  днес за Нинова крещи „ура” свинарят пловдивски бай ГЕРГОВ ГЕРГИ.”
© по Димитър Подвързачов
*-измислено име заради римата, макар че в САЩ има фирма с подобно име.
 Комшиите на Запад имат един лаф:„после ебање, нема каење”!

неделя, 19 март 2017 г.

СЛУЧИЛО ЛИ СЕ Е НЕЩО НОВО В БЪЛГАРИЯ?*





"За хомосексуализъм и комунизъм няма лек".
Васил Андреев


Изминаха 20 години от обръщането и смяната на системата. Някои хора казват, че много неща са се променили, но фактите сочат точно обратното – всичко си е същото, само дето му викаме по друг начин. 
Преди 1989 г. ни управляваше ПРОСТАКЪТ Тодор Живков,  от 2009 до 2016 - ПРОСТАКЪТ Бойко Борисов, от 2017 г. се кани да ни управлява ПРОСТАК с пола.
Преди 1989 г. ни подслушваше ДС, сега ни подслушва КОЙТО СИ ПОИСКА.
Преди 1989 г. ПСУВАХМЕ националния отбор по футбол, и сега пак го ПСУВАМЕ. Къде виждате разлика?
Основната разлика между предишния и сегашния обществен строй била на трудовия пазар, навремето било най-престижно да си космонавт, щангист или кранистка, а сега на мода били други професии.
И днес са модерни същите професии, само че сега ги наричат по друг начин  
Съвременните ПЛЕЙМЕЙТКИ например са преки наследнички на традициите на тъкачките-многомашиннички. Със същата самоотверженост те „тъкат” на много станове и се раздават изцяло, за да задоволят нарастващите нужди на обществото. Единствената разлика е, че днешните тъкачки-многомашиннички доста по-бързо се амортизират и внезапно попадат в категорията „повредени вентилатори” – вече нито въртят, нито духат, само бръмчат.
 Много популярна днес е и професията ПИАР, но и това не е нов занаят. Неговите корени трябва да търсим в дейността на агентите на Държавна сигурност – хора, които се занимаваха предимно с клюки, интриги и разпространение на неверни слухове. Така те поставиха основите на съвременните „пъблик рилейшънс”, в които днес се инвестират много средства само, за да се оплюе някоя фирма или пък да се популяризира някой невзрачен тиквеник посредством безсмислени, но натрапчиви информации за жалкия му алкохолно-полов живот. 
Ако преди 1989 г. имаше шивачи, днес те настояват да ги наричаме дизайнери. Макар че на практика се занимават баш с шиене на всякакви парцали в прекия и преносен смисъл на израза. 
В някои браншове пък след 10-ти ноември настъпи разкол и те се обособиха в алтернативни организации подобно на двата църковни синода. Това се случи например в бръснаро-фризьорските услуги. От едната страна останаха добрите стари консервативни бръснари, а от другата – далеч по-разкрепостените и разчупени „светски коафьори”, известни сред народа като “педерасти”. 
Наивно е да се смята и че преди 1989 г. не е имало бизнесмени, напротив, точно тогава бяха златните времена за предприемчивите, особено В СФЕРАТА НА НАТУРАЛНАТА ТЪРГОВИЯ. Имаше хора с такива всепроникващи контакти в търговската мрежа, че в рамките на няколко часа успяваха да уредят задни карета за „Жигули” срещу 2 килограма банани, да ги заменят за плоча на “Ролинг стоунс” и срещу това да получат книгата „Птиците умират сами”. Подобна светкавична четиристранна сделка рядко се отдава дори на най-печените дилъри на Уолстрийт. Но за българските социалистически бизнесмени това си беше ежедневие, хората, които имаха роднина закупчик, добруваха, останалите завиждаха. 
Някои смятат, че след 1989 г. е изчезнал респектът към рекордьорките по млеконадой. Донякъде е така, но пък остана култът към млечните жлези, разликата е, че в наши дни вече НЕ СЕ ИНВЕСТИРА В ДОИЛНИ АГРЕГАТИ, А В СИЛИКОНОВИ ИМПЛАНТИ.
Не са изчезнали и професионалните интелектуалци – онези мрачни ментори, които се самообявяват за „обществена съвест” и постоянно мрънкат срещу пазарното общество, секса и младите хора. Сега също има такива, които обикалят сутрешните блокове на всички кабеларки и назидават полусънния зрител с вехтите си постулати. Само че днес не ги наричат  интелектуалци, А ПОЛИТОЛОЗИ, СОЦИОЛОЗИ И ДОРИ ПИСАТЕЛИ.
Съществува и  хипотезата, че по времето на социализма не е съществувала професията ВИП. Това е типична за нашето съвремие професия, която се практикува предимно от идиоти. Тяхната трудова характеристика е ДА ХОДЯТ ПО РАЗНИ ВЕЧЕРИНКИ И ДА РАЗНАСЯТ НОВИ ДРЕШКИ, ВЕНЕРИЧЕСКИ БОЛЕСТИ И БЕЗУТЕШНА ГЛУПОСТ. Но наблюденията показват, че този занаят е най-разпространен сред децата и внуците на партийния елит отпреди 1989 г. Оказва се, че и випаджийството е закърмено с марксистко-ленинската идеология и С АПРИЛСКИ ДУХ ПРЕТВОРЯВА БЕЗСМИСЛЕНИТЕ РЕШЕНИЯ В БЕЗСМИСЛЕНИ ДЕЛА. 
Историята ни учи, че за истинска обществена промяна можем да говорим само тогава, когато се променят трудовите взаимоотношения. А както виждаме, в сферата на професиите НЕЩАТА СА СИ ОСТАНАЛИ СЪЩИТЕ, СМЕНИЛИ СА СЕ САМО НАЗВАНИЯТА ИМ.
Затова и българската демокрация няма нищо общо с истинската демокрация, а е просто една лишена от съдържание табела, зад която продължава да прозира озъбеното лице на комунизма.
“Напротив, днешната наша свобода има безбройно число мъченици... ...но на малцина са тия известни, на малко от тях се знае где почива свещеният прах, нищо не е направено, за да се увековечи тяхната памет, когато отечеството им, за което са станали жертва, свободно е днес.”
Захарий Стоянов, “Записки по българските въстания”
*- ПРОЧЕТЕНО В НЕТА

Едно социологическо проучване....



Резултатите от социологическо проучване на Gallup World Poll за отношението към НАТО, 2016 г. (да не се бърка с подобно проучване на агенцията на Кънчо и Андрейчо, каквото няма) са базирани на телефонни интервюта, проведени през цялата 2016 г. в страните, с произволна извадка от около 1000 възрастни на възраст от 15 и повече години, живеещи в съответната страна. В Русия, размерът на извадката е 2000 възрастни. Допустимата грешка варира от 2,7 процентни пункта до 3.9 пункта при ниво на доверие 95%.

Динамиката на отношението към НАТО  в периода 2008-2016 г. на гражданите на Руската федерация.


Отношение към НАТО  в бившите държави от СССР.
 Динамиката на отношението към НАТО  в периода 2008-2016 г. на гражданите на Украйна.
 
 



Отношението на държавите от Европа към НАТО.
 Без коментар!