вторник, 28 февруари 2017 г.

Ленин.....



Н.Бердяев, Източници и смисъл на руския комунизъм, извадки от глава VІ, т. 1, 1937


Ленин спря хаотичния разпад на Русия по пътя на тиранията и деспотизма. Той не е теоретик на марксизма, а теоретик на революцията. Всичко, което е писал е свързано с разработката на теорията и практиката на революцията. Той се вълнува само от една тема, тази за завземането на властта. Затова и победи. По начина на мислене, Ленин е деспотичен империалист.  През целия си живот той се бори за възцаряване на тоталитарния мироглед, който му е нужен в борбата за власт и в който трябва да се съсредоточи революционната енергия. Ленин изисква съзнателност и организираност в борбата срещу всяка стихийност. Допуска използването на всички средства за постигане на целите на революцията. Добро е всичко, което служи на революцията, а зло – всичко, което й пречи. В края на краищата Ленин губи престава за добро и зло, губи представа за обикновените, живи хора, допуска лъжи и измами, насилие и жестокост, защото великата цел оправдава всички средства. Ленин е човек на съдбата и фатален човек и в това е неговата сила.
За Ленин марксизмът е преди всичко учение за диктатурата на пролетариата. Меншевиките смятат, че диктатурата на пролетариата е невъзможна в една малка страна. Те искат да бъдат демократи, да се опират на мнозинството (селяните). Ленин не е демократ. Той утвърждава принципа на болшинството, което в неговите представи е едно избрано, елитарно малцинство. Често го упрекват в бланкизъм (по името на Луи Огюст Бланки - 1805-1881, който отрича класовата борба. Бланкистите - представители на течение във френско революционно движение   твърдят, че освобождаването от наемното робство е възможно по пътя на заговора на неголямо,  интелигентно малцинство - бележка Н. Колев) т.е.  в заговорничество (по съвпадение фамилията на дядо му е Бланк). 
Диктатурата произтича от светогледа на Ленин. Целта, която Ленин преследва с необичайна последователност е създаването на силна, добре организирана и с желязна дисциплина партия на малцинството (партия на номенклатурата). Тя трябва да има доктрина – Светото писание, в която нищо не трябва да се изменя и тя трябва да подготви  тотална диктатура над целия живот. В този смисъл Сталин е своеобразен религиозен вожд, своеобразен Мойсей на диктатурата.
   Организацията на партията е първообраз на тоталната диктатура. Всеки член на партията трябва да бъде подчинен на диктатурата на центъра. Болшевишката партия, която Ленин създава и която сам нарича „партия от нов тип” трябва да даде модела за бъдещата организация на цяла Русия. И действително страната бе организирана по модела на болшевишката пария. Тя не само се оказа подчинена на диктатурата на комунистическата партия, но и на диктатурата на комунистически диктатор както в мислите, така и в съвестта си. Ленин отрича свободата вътре в партията и това отрицание е пренесено върху цяла Русия.  Това е философско-религиозната диктатура, диктатура върху светогледа, която готви Ленин. В него се съчетават две противоположни традиции, от една страна – традициите на руската ортодоксална революционна интелигенция (Светата Рус – Царство на правдата и източник на справедливост за целия сят) и от друга – традициите на руската власт (Вяра в православието и  самодържавието), която е призвана да завладее целя свят, тъй като руската държава е богоизбрана държава.
 Съединявайки в себе си тези две традиции, които през ХІХ век враждуват и са в смъртна битка помежду си, Ленин успява да създаде комунистическата държава. 
Болшевизмът е третото проявление на руското великодържавие, на руския империализъм. Първото е Московското царство, а второто – империята на Петър І.
КАКВО ЛИ БИ НАПИСАЛ БЕРДЯЕВ, АКО ДОПУСНЕМ, ЧЕ БЕШЕ ЖИВ ДНЕС?

четвъртък, 23 февруари 2017 г.

ИЗБОРИ 2017 - В КАРТИНКИ......

ЦИРКЪТ Е ПЪЛЕН! ВЪВ ВСИЧКИ ПОЛИТИЧЕСКИ ПАРТИИ!

Българските медии и партийните чиновници се отнасят с особено внимание към резултатите на „социологията”, както обичат да наричат ПРЕДИЗБОРНИТЕ демоскопски проучвания за рейтингите на партиите.  Не, че те решават обществено значими проблеми. „Социологията” просто подменя ТЪРСЕНЕТО НА ПРАВИЛНИЯ ИЗБОР при гласуване с РЕЙТИНГА НА ПАРТИИТЕ, ТЕХНИТЕ ЛИДЕРИ И ПОЛИТИЧЕСКИ ИМ ПАРТИЗАНИ.  Рейтингите са предназначени да създават както СТРАХОВЕ така и НАПРАЗНИ НАДЕЖДИ, сиреч да МАНИПУЛИРАТ. Собствениците на социологически агенции добре се познават   особеностите на масовото съзнание – инерциозност и адаптивност, както и значението на „ФАВОРИТИТЕ” и „АНТИГЕРОИТЕ” в условията на катаклизмите на съвременния свят. Рейтингите не са необходими за ориентиране в реалните проблеми на политиката и рационалния избор. Тяхната цел е да размият границата между НЕОБХОДИМИТЕ РЕАЛНИ ПОЛИТИЧЕСКИ ДЕЙСТВИЯ и предлаганите вместо тях СУРОГАТНИ ПОЛИТИЧЕСКИ ОБЕЩАНИЯ в масовото обществено съзнание. Това успешно се използва от партийните чиновници, пиари и апаратчици в предизборните кампании. „Социологията” не цели стимулирането на конкуренцията между различни партии и ръководствата им, а е инструмент за утвърждаване на ИЗБОРНИЯТ ИМ ИМИДЖ В ОБЩЕСТВЕНОТО  СЪЗНАНИЕ, подобно на огледалцето на злата  мащеха: „Огледалце, я кажи, кой е по-по-най....” По този начин тя създава „тефлонова” стабилност на партиите, на лидери им и на техните политически избраници.
Да не се окаже прав Кеворкян, който твърди, че след време Цецка Цачева ЩЕ НИ СЕ СТОРИ КАТО КОНФУЦИЙ в сравнение с НЯКОЙ НОВИ ЛИДЕРИ И ЛИЦА В ПОЛИТИКАТА И ДЕПУТАТСКИТЕ ЛИСТИ?



събота, 11 февруари 2017 г.

Едно интервю от вестник "Галерия"...



Позволявам си да публикувам интервюто на г-жа Мариела Балева с Румен Воденичаров поради неговото фундаментално  значение за разбирането на генезиса на БЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИЧЕСКА МРЪСОТИЯ  от преди 25 години. И защо някои политически лидери ИСКАТ ДА ЗАБРАВИМ МИНАЛОТО!!!Случайно слушах същите словоизлияния на Воденичаров пред Стоян Иванов в ТV СКАТ, само дето не знам дали са били преди или след публикацията във вестника (малката снимка, горе вляво е от това предаване).


Румен Воденичаров е роден през 1938 г. в Садово. Завършил е ВХТИ в София, бил е в института по органична химия на БАН, а след това работи в НИХФИ. През 89-90 г. е председател на Независимото дружество за правата на човека. Основател на СДС, депутат от СДС във ВНС. Кандидат за вицепрезидент на България заедно с проф. Велко Вълканов през 92 г. До 98 г. е председател на сдружението „Хелзинкски наблюдател – България“. Години наред заема висок пост в йерархията на Соросовия институт „Отворено общество“ – България.
– Г-н Воденичаров, вие сте един от основателите на СДС. Тогава, преди 27 години всички бяхме изпълнени с демократични надежди. Как се развиха убежденията ви от тогава до сега?
– Нас просто събитията ни изхвърлиха като пяна на гребена на вълната. Аз съм се занимавал единствено с човешки права. Във всички случаи си останах патриот. Но този дивашки антикомунизъм изобщо не ми допада. И това беше причината да се разделя с колегите си от СДС във Великото народно събрание.
Андрей Луканов ми предлагаше да бъда вътрешен министър в правителството на Димитър Попов. Отказах! Не владея изкуството на компромисите и винаги казвам това, което мисля. И си патя от това. Аз например имам подписано писмо от Джордж Сорос – той ми го даде на ръка, в което искаше да бъда изпълнителен директор на „Отворено общество“ в България. Отказах, разбира се!
– Как се случи това?
– Случи се през 1990 г. Имаше едно интересно лице – културният аташе на САЩ Джон Мензес, на когото бях станал симпатичен и той бе предал тези свои симпатии на Сорос. Срещнахме се в резиденцията на посланик Сол Полански в столицата. Там бяха поканени доста потенциални членове на управителния съвет на бъдещата фондация – Георги Прохаски, Деян Кюранов, Димитър Луджев и други. Имаше и лидери на партии и движения от СДС.
Продължителността на разговора ми със Сорос възбуди подозренията на няколко души, които с помощта на едно младо българче, близък познат на филантропа, изглежда вече бяха разпределили ръководните длъжности в българската фондация. „Трябва да ги разделим – казал Стефан Тафров – Сорос май почва да харесва Румен“.
– Що за човек е Сорос?
– Той е интересен човек. Спомням си, че при едно от идванията му ходихме без никакви бодигардове на разходка от Златните мостове до Планинец. Компания ни правеха още Стефан Тафров и Георги Прохаски.
На 1 май, 1990 г. заминах за голямата Питсбъргска научна конференция по аналитична химия в Ню Йорк. Самолетният ми билет плати институтът, в който работех (НИХФИ), а Джон Мензес ми уреди покана за още две седмици по линия на USIA.
– Каква беше програмата ви там? Успяхте ли да се видите отново с милиардера?
– Програмата ми бе изключително натоварена. В Ню Йорк мой домакин беше адвокатът-правозащитник Теодор Занг, който заедно с писателя Артър Милър, Джордж Сорос и други евреи интелектуалци беше един от членовете на „Хелзинки Уоч“.
Бях поканен на скромна вечеря в дома на милиардера в Манхатън. Сюзън, съпругата на Сорос, изглежда беше видяла в мое лице бъдещият директор на фондацията в София.  Защото ми каза: „Покажи, като пристигнеш в София, малко мускули на другите“. На другия ден получих официално писмо до изпълняващия длъжността директор г-н Прохаски, в което Сорос съобщаваше, че ме назначава за изпълнителен директор на „Отворено общество“ и го съветваше да остане само секретар на същата. Бях приет в обществото на директорите на Сорос.
– Показахте ли мускули при връщането си в София? 
– Тогава започнаха и неприятности. Д-р Тренчев беше разпространил „достоверна“ контра-дезинформация, получена от Константин Мишев, тогава журналист в „Свободна Европа“, че при пътуването ми в САЩ съм правил комунистическа пропаганда. Контра-конференция на Независимото дружество за правата на човека в Пловдив пък ме беше изключила и свалила от председателското място.
В КС на СДС д-р Константин Тренчев беше заявил: „Махнете Румен и нещата ще се оправят!“. Не обърнах внимание на всичко това и продължих да работя за каузата на коалицията СДС. А колко по-лесно щеше да бъде ако се бях бетонирал във фондацията на Сорос като изпълнителен директор. Назначението беше в джоба ми. 
Не показах мускули на Георги Прохаски, Стефан Тафров и проф. Богдан Богданов. Когато по време на една командировка в Дубровник Прохаски започна да ми обяснява, че е бил член на БКП, защото искал да прави кариера, аз го уверих, че нямам амбициите да бъда изпълнителен директор на „Отворено общество“ и така останах само програмен директор на фондацията. Сорос не пожела повече да показвам мускули. – Кои успяха да се уредят с ръководните постове в управителния съвет?
– В Уставния Съвет се събра съзвездие от демократи- Блага Димитрова, Димитър Луджев, проф. Богдан Богданов, Антонина Желязкова, Стефан Тафров, Георги Прохаски, Любен Беров, Васил Гоцев. Гоцев така ми се мазнеше по време на заседанията на УС – явно това му беше маниер пред силните на деня още от времето на социализма.
Фондацията стартира още по време на правителството на Андрей Луканов. Придружавах Сорос по време на срещите му с Министър-председателя и заместника му Георги Пирински.
– Значи Сорос е действал сериозно и на държавно ниво?
–  Ами да! Беше постигнато споразумение да се издаде специално министерско постановление, съгласно което „Отворено общество“ ще развива дейност в областта на човешките права, масмедиите, културата, гражданското общество и други. Българската държава също се задължаваше да участва, като за всеки преведен от Сорос американски долар, трябваше да предоставя на фондацията близо половината от стойността му по курса в български лева. Тази привилегия другите фондации нямаха, а нашата изведнъж започна да оперира с милиони. 
Създаде се дубликат в министерството на просветата с 15 краткосрочни и дългосрочни програми… И сивото вещество на България потече към САЩ.
Сорос бе взискателен филантроп. През първата година, 1990 г., изпратихме със стипендии в САЩ от по 5 хил. долара стотици перспективни младежи, между които и Емил Кошлуков.
– Как продължи дейността на фондацията на Сорос?
– През 1991 г. политизирането на членовете на УС вече не беше пречка. Аз бях народен представител. Луджев вицепремиер, проф. Богданов и Тафров – посланици в Атина и Рим. Роднината на Прохаски – Огнян Пишев замина посланик във Вашингтон. Сорос започна да влияе директно върху българската външна политика.  Неочаквано неудобство се появи от моето изненадващо излизане от ПГ на СДС и категоричните ми изказвания срещу допускането на етнически партии като ДПС в българската политика. Върхът на моята нетактичност беше заявлението ми пред посланика на САЩ Хю Кенет Хил, че „САЩ правят геополитика на наш гръб
Хладни бяха вече отношенията в директорския съвет, където вече бе привлечен и Деян Кюранов. Изолацията ми беше очевидна. Сорос дойде в София, а аз подадох оставка. Според него моето отношение към етническите партии е компрометирало идеята, за която сме се събрали във фондацията.
– И кой ви наследи?
– На моето място постъпи друг депутат от ВНС Красен Станчев, „заслужил“ си мястото със защитата на ДПС в Парламента. „Отворено общество“ имаше нужда от българи, лоялни към американската външна политика. Чрез Луджев и Желев те отвориха пътя за разграждането на България. От тогава изминаха години, американците продължиха да купуват български политици, а България продължи да обеднява застрашително.
– Как стоеше въпросът с финансирането на фондацията?
– Колкото по-скъп ставаше американският долар, толкова повече български пари имаше за разпределяне. Сорос, доволен от организацията и дейността на българската фондация, увеличи даренията до 5 млн. долара годишно. Срещу тези 5 млн., по силата на първоначалното министерско постановление, УС получаваше от българската държава сума от около 100 млн. лв. на година. Защото по това време 1 долар струваше 40 лв. заради изкуствено предизвиканата от самия Сорос у нас инфлация. Така световния финансов спекулант Джордж Сорос източи милиарди левове от Българската държава и ги насочи към всевъзможни инициативи за разграждане и деградиране на българското общество и държавност. С част от тези пари оперираше и разпределяше УС на „Отворено Общество“.
„Не се притеснявайте за разходите в български левове – казваше Сорос – цепете косъма само за доларите“!
Парите на Сорос започнаха да се разпределят от 21 експертни съвета. Това означаваше, че повече от 100 български интелектуалци, които са ангажирани с допълнителни приходи, пътувания и с надежди да изучат децата си в САЩ бяха загубени за каузата „България- еднонационална държава“– Целият свят днес е настръхнал срещу Сорос. Кое беше онова, което обърна и вас срещу милиардера?
– В един момент просто прозрях и си дадох сметка каква е крайната цел на всички тия привидно хаотични инициативи, които развивахме. И се ужасих! Сорос правилно разсъждава, че като направи хора, зависими от политиката на либерализма на САЩ, те лека-полека се засмукват после или в американски институции, или като поддоставчици, подизпълнители. Ето вижте вече бившия ни външен министър Даниел Митов. Та само като го види човек, веднага забелязва, че това не е българин, той е друг човек! По същия начин – защо Стефан Тафров се задържа 25 години в ООН. Ако не беше Сорос, щеше ли да бъде толкова време там- не.
Всичките хора от „Отворено общество“ получиха по една фондация още тогава. Това са „Център за либерални стратегии“, „Център за междуетнически взаимодействия“, „Център за пазарна икономика“, център за това и онова…
Сорос пълзеше и създаваше паралелни структури на българските държавни и общински структури. Например, по същото време в Министерството на културата всичките наши културни дейци бяха зарибени с пари, издаваше им книги – на Йордан Радичков, на този и онзи… Та Сорос имаше по-голям бюджет от Министерство на културата. В същото време същото правеше и в съдебната ни система, в образованието… Разни адвокати в „Адвокати без граница“ и незнам си какво още без граница – това са грантове, които те използваха. Като ти дават зорлем пари, защо да не ги използваш.
– Парите на Сорос развратиха доста интелектуалци, но те влияеха и на политиката.
– Това е точно така. А когато спекулантите решат, те атакуват дадена национална валута – сриват я. Хора като Сорос могат не само да купят всичко, те могат да срутят всяко българско правителство. Финансовата криза през 96-97 г. беше изкуствено предизвикана лично от Сорос. Това Иван Костов го знае много добре. Това, че българските правителства изцяло зависят от валутни спекуланти като Сорос е страшно. Сорос първо е евреин, после е шахматист и неговите ходове са точни. Той не само играе – той не играе никога там, където няма печалба.
ЩЕ НАУЧИМ ЛИ ИМЕНАТА НА ВСИЧКИ ВЪЗПИТАНИЦИ НА СОРОС, КОИТО И ДНЕС СА ИНФИЛТРИРАНИ ВЪВ ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ ПОЛИТИЧЕСКИ ПАРТИИ! 
СЪМНЯВАМ СЕ! 
А НА ТЕЗИ, КОИТО ПРОЧЕТАТ ТЕКСТА ПОЖЕЛАВАМ НА 26 МАРТ, КОГАТО ВЛЯЗАТ В ТЪМНАТА ИЗБОРНА СТАИЧКА ДА НЕ ЗАБРАВЯТ МАКЕДОНСКИЯ ЛАФ: "ПОСЛЕ ЕБАНЬЕ НЕМА КАЕНЬЕ"