събота, 11 февруари 2017 г.

Едно интервю от вестник "Галерия"...



Позволявам си да публикувам интервюто на г-жа Мариела Балева с Румен Воденичаров поради неговото фундаментално  значение за разбирането на генезиса на БЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИЧЕСКА МРЪСОТИЯ  от преди 25 години. И защо някои политически лидери ИСКАТ ДА ЗАБРАВИМ МИНАЛОТО!!!Случайно слушах същите словоизлияния на Воденичаров пред Стоян Иванов в ТV СКАТ, само дето не знам дали са били преди или след публикацията във вестника (малката снимка, горе вляво е от това предаване).


Румен Воденичаров е роден през 1938 г. в Садово. Завършил е ВХТИ в София, бил е в института по органична химия на БАН, а след това работи в НИХФИ. През 89-90 г. е председател на Независимото дружество за правата на човека. Основател на СДС, депутат от СДС във ВНС. Кандидат за вицепрезидент на България заедно с проф. Велко Вълканов през 92 г. До 98 г. е председател на сдружението „Хелзинкски наблюдател – България“. Години наред заема висок пост в йерархията на Соросовия институт „Отворено общество“ – България.
– Г-н Воденичаров, вие сте един от основателите на СДС. Тогава, преди 27 години всички бяхме изпълнени с демократични надежди. Как се развиха убежденията ви от тогава до сега?
– Нас просто събитията ни изхвърлиха като пяна на гребена на вълната. Аз съм се занимавал единствено с човешки права. Във всички случаи си останах патриот. Но този дивашки антикомунизъм изобщо не ми допада. И това беше причината да се разделя с колегите си от СДС във Великото народно събрание.
Андрей Луканов ми предлагаше да бъда вътрешен министър в правителството на Димитър Попов. Отказах! Не владея изкуството на компромисите и винаги казвам това, което мисля. И си патя от това. Аз например имам подписано писмо от Джордж Сорос – той ми го даде на ръка, в което искаше да бъда изпълнителен директор на „Отворено общество“ в България. Отказах, разбира се!
– Как се случи това?
– Случи се през 1990 г. Имаше едно интересно лице – културният аташе на САЩ Джон Мензес, на когото бях станал симпатичен и той бе предал тези свои симпатии на Сорос. Срещнахме се в резиденцията на посланик Сол Полански в столицата. Там бяха поканени доста потенциални членове на управителния съвет на бъдещата фондация – Георги Прохаски, Деян Кюранов, Димитър Луджев и други. Имаше и лидери на партии и движения от СДС.
Продължителността на разговора ми със Сорос възбуди подозренията на няколко души, които с помощта на едно младо българче, близък познат на филантропа, изглежда вече бяха разпределили ръководните длъжности в българската фондация. „Трябва да ги разделим – казал Стефан Тафров – Сорос май почва да харесва Румен“.
– Що за човек е Сорос?
– Той е интересен човек. Спомням си, че при едно от идванията му ходихме без никакви бодигардове на разходка от Златните мостове до Планинец. Компания ни правеха още Стефан Тафров и Георги Прохаски.
На 1 май, 1990 г. заминах за голямата Питсбъргска научна конференция по аналитична химия в Ню Йорк. Самолетният ми билет плати институтът, в който работех (НИХФИ), а Джон Мензес ми уреди покана за още две седмици по линия на USIA.
– Каква беше програмата ви там? Успяхте ли да се видите отново с милиардера?
– Програмата ми бе изключително натоварена. В Ню Йорк мой домакин беше адвокатът-правозащитник Теодор Занг, който заедно с писателя Артър Милър, Джордж Сорос и други евреи интелектуалци беше един от членовете на „Хелзинки Уоч“.
Бях поканен на скромна вечеря в дома на милиардера в Манхатън. Сюзън, съпругата на Сорос, изглежда беше видяла в мое лице бъдещият директор на фондацията в София.  Защото ми каза: „Покажи, като пристигнеш в София, малко мускули на другите“. На другия ден получих официално писмо до изпълняващия длъжността директор г-н Прохаски, в което Сорос съобщаваше, че ме назначава за изпълнителен директор на „Отворено общество“ и го съветваше да остане само секретар на същата. Бях приет в обществото на директорите на Сорос.
– Показахте ли мускули при връщането си в София? 
– Тогава започнаха и неприятности. Д-р Тренчев беше разпространил „достоверна“ контра-дезинформация, получена от Константин Мишев, тогава журналист в „Свободна Европа“, че при пътуването ми в САЩ съм правил комунистическа пропаганда. Контра-конференция на Независимото дружество за правата на човека в Пловдив пък ме беше изключила и свалила от председателското място.
В КС на СДС д-р Константин Тренчев беше заявил: „Махнете Румен и нещата ще се оправят!“. Не обърнах внимание на всичко това и продължих да работя за каузата на коалицията СДС. А колко по-лесно щеше да бъде ако се бях бетонирал във фондацията на Сорос като изпълнителен директор. Назначението беше в джоба ми. 
Не показах мускули на Георги Прохаски, Стефан Тафров и проф. Богдан Богданов. Когато по време на една командировка в Дубровник Прохаски започна да ми обяснява, че е бил член на БКП, защото искал да прави кариера, аз го уверих, че нямам амбициите да бъда изпълнителен директор на „Отворено общество“ и така останах само програмен директор на фондацията. Сорос не пожела повече да показвам мускули. – Кои успяха да се уредят с ръководните постове в управителния съвет?
– В Уставния Съвет се събра съзвездие от демократи- Блага Димитрова, Димитър Луджев, проф. Богдан Богданов, Антонина Желязкова, Стефан Тафров, Георги Прохаски, Любен Беров, Васил Гоцев. Гоцев така ми се мазнеше по време на заседанията на УС – явно това му беше маниер пред силните на деня още от времето на социализма.
Фондацията стартира още по време на правителството на Андрей Луканов. Придружавах Сорос по време на срещите му с Министър-председателя и заместника му Георги Пирински.
– Значи Сорос е действал сериозно и на държавно ниво?
–  Ами да! Беше постигнато споразумение да се издаде специално министерско постановление, съгласно което „Отворено общество“ ще развива дейност в областта на човешките права, масмедиите, културата, гражданското общество и други. Българската държава също се задължаваше да участва, като за всеки преведен от Сорос американски долар, трябваше да предоставя на фондацията близо половината от стойността му по курса в български лева. Тази привилегия другите фондации нямаха, а нашата изведнъж започна да оперира с милиони. 
Създаде се дубликат в министерството на просветата с 15 краткосрочни и дългосрочни програми… И сивото вещество на България потече към САЩ.
Сорос бе взискателен филантроп. През първата година, 1990 г., изпратихме със стипендии в САЩ от по 5 хил. долара стотици перспективни младежи, между които и Емил Кошлуков.
– Как продължи дейността на фондацията на Сорос?
– През 1991 г. политизирането на членовете на УС вече не беше пречка. Аз бях народен представител. Луджев вицепремиер, проф. Богданов и Тафров – посланици в Атина и Рим. Роднината на Прохаски – Огнян Пишев замина посланик във Вашингтон. Сорос започна да влияе директно върху българската външна политика.  Неочаквано неудобство се появи от моето изненадващо излизане от ПГ на СДС и категоричните ми изказвания срещу допускането на етнически партии като ДПС в българската политика. Върхът на моята нетактичност беше заявлението ми пред посланика на САЩ Хю Кенет Хил, че „САЩ правят геополитика на наш гръб
Хладни бяха вече отношенията в директорския съвет, където вече бе привлечен и Деян Кюранов. Изолацията ми беше очевидна. Сорос дойде в София, а аз подадох оставка. Според него моето отношение към етническите партии е компрометирало идеята, за която сме се събрали във фондацията.
– И кой ви наследи?
– На моето място постъпи друг депутат от ВНС Красен Станчев, „заслужил“ си мястото със защитата на ДПС в Парламента. „Отворено общество“ имаше нужда от българи, лоялни към американската външна политика. Чрез Луджев и Желев те отвориха пътя за разграждането на България. От тогава изминаха години, американците продължиха да купуват български политици, а България продължи да обеднява застрашително.
– Как стоеше въпросът с финансирането на фондацията?
– Колкото по-скъп ставаше американският долар, толкова повече български пари имаше за разпределяне. Сорос, доволен от организацията и дейността на българската фондация, увеличи даренията до 5 млн. долара годишно. Срещу тези 5 млн., по силата на първоначалното министерско постановление, УС получаваше от българската държава сума от около 100 млн. лв. на година. Защото по това време 1 долар струваше 40 лв. заради изкуствено предизвиканата от самия Сорос у нас инфлация. Така световния финансов спекулант Джордж Сорос източи милиарди левове от Българската държава и ги насочи към всевъзможни инициативи за разграждане и деградиране на българското общество и държавност. С част от тези пари оперираше и разпределяше УС на „Отворено Общество“.
„Не се притеснявайте за разходите в български левове – казваше Сорос – цепете косъма само за доларите“!
Парите на Сорос започнаха да се разпределят от 21 експертни съвета. Това означаваше, че повече от 100 български интелектуалци, които са ангажирани с допълнителни приходи, пътувания и с надежди да изучат децата си в САЩ бяха загубени за каузата „България- еднонационална държава“– Целият свят днес е настръхнал срещу Сорос. Кое беше онова, което обърна и вас срещу милиардера?
– В един момент просто прозрях и си дадох сметка каква е крайната цел на всички тия привидно хаотични инициативи, които развивахме. И се ужасих! Сорос правилно разсъждава, че като направи хора, зависими от политиката на либерализма на САЩ, те лека-полека се засмукват после или в американски институции, или като поддоставчици, подизпълнители. Ето вижте вече бившия ни външен министър Даниел Митов. Та само като го види човек, веднага забелязва, че това не е българин, той е друг човек! По същия начин – защо Стефан Тафров се задържа 25 години в ООН. Ако не беше Сорос, щеше ли да бъде толкова време там- не.
Всичките хора от „Отворено общество“ получиха по една фондация още тогава. Това са „Център за либерални стратегии“, „Център за междуетнически взаимодействия“, „Център за пазарна икономика“, център за това и онова…
Сорос пълзеше и създаваше паралелни структури на българските държавни и общински структури. Например, по същото време в Министерството на културата всичките наши културни дейци бяха зарибени с пари, издаваше им книги – на Йордан Радичков, на този и онзи… Та Сорос имаше по-голям бюджет от Министерство на културата. В същото време същото правеше и в съдебната ни система, в образованието… Разни адвокати в „Адвокати без граница“ и незнам си какво още без граница – това са грантове, които те използваха. Като ти дават зорлем пари, защо да не ги използваш.
– Парите на Сорос развратиха доста интелектуалци, но те влияеха и на политиката.
– Това е точно така. А когато спекулантите решат, те атакуват дадена национална валута – сриват я. Хора като Сорос могат не само да купят всичко, те могат да срутят всяко българско правителство. Финансовата криза през 96-97 г. беше изкуствено предизвикана лично от Сорос. Това Иван Костов го знае много добре. Това, че българските правителства изцяло зависят от валутни спекуланти като Сорос е страшно. Сорос първо е евреин, после е шахматист и неговите ходове са точни. Той не само играе – той не играе никога там, където няма печалба.
ЩЕ НАУЧИМ ЛИ ИМЕНАТА НА ВСИЧКИ ВЪЗПИТАНИЦИ НА СОРОС, КОИТО И ДНЕС СА ИНФИЛТРИРАНИ ВЪВ ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ ПОЛИТИЧЕСКИ ПАРТИИ! 
СЪМНЯВАМ СЕ! 
А НА ТЕЗИ, КОИТО ПРОЧЕТАТ ТЕКСТА ПОЖЕЛАВАМ НА 26 МАРТ, КОГАТО ВЛЯЗАТ В ТЪМНАТА ИЗБОРНА СТАИЧКА ДА НЕ ЗАБРАВЯТ МАКЕДОНСКИЯ ЛАФ: "ПОСЛЕ ЕБАНЬЕ НЕМА КАЕНЬЕ"



понеделник, 6 февруари 2017 г.

СТАРИ СПОМЕНИ.....

Публикувам тази моя стара версия на произведение на г-н Валери Тарандов (по онова време автор на "Афера", а днес зам.министър на правосъдието), посветена на Светиня Му. Да ме прощават тези телевизии и журналистки, упоменати в него, дето спешно си извъртяха подгърбието!
Жив е той, жив е! Там къде Банкя,
проснат в дивана лежи и пъшка
Чиляк с дълбока морална рана,
Чиляк във климакс, без сила мъжка.
На една страна хвърлил пищови,
на друга страна – куп телефони,
очи темнеят, глава се люшка,
уста попържат свойте галфони!
Лежи Чилякът, а на небето
герберско слънце все още пече,
ДеБеГе пее нейде в ефира,
и далавера яко тече!
Сянка му пазят три кукундрели,
агент Димитър морал му лиже.
Над него Доган, юнашка птица,
и тя се за брат, за Чиляк грижи!
Настане вечер – месец изгрее,
медии грейнат в ефир небесен;
гора зашуми, вятър повее, –
Беновска пее за Чиляк песен!
Три кокундрели в бела премена,
чудна, прекрасна, песен поемнат, –
тихо напускат ТиВи екрана
и при дивана дойдат, та седнат.
Една му пура ха(й)ванска пали,
друга уиски налива бърже,
Любка от страст е май изумена,
а той я гледа, – мила, засмена!
„Кажи ми, сестро де е Радана?
Де е дьонменската му дружина?
Кажи ми, пък ми вземи душата, –
без власт да знаеш аз ша загина!“
И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни тръгват те към мегдана,
вървят и пеят, дорде осъмнат,
ДеСеБе търсят, че и Радана…
Но съмна вече! Той на дивана,
герберско слънце над него пече,
Мадам Въ му лиже морална рана,
и далавера пак тече ли, тече!

ЦИТАТИ ОТ ЕДНО ИНТЕРВЮ......

Краси Райдовски



".....БСП обяви гръмко, че ще закрие паралелната държава на мафията – възможно ли е столетницата да извърши такъв подвиг?
Меко казано, като знам какви прекрасни хора има в ръководството на БСП, подобни твърдения, закани и мераци звучат като приказки за идиоти и бавноразвиващи се. Това говорене е обидно за обществото.
Не вярвате, че имат сили за подобна битка?
Не само сили, те нямат и обективни желания, това са само вербални послания като знаем кой ги излъчва. Например Георги Гергов от Пловдив, по времето на Иван Костов си дереше ризата, че винаги е бил седесар и такъв ще остане. Кирил Добрев пък вероятно е забравил, че с белезници в багажника на колата му го върнаха на ГКП „Калотина“. Бриго Аспарухов, трябваше да е в затвора все още, за противозаконното унищожаване на делото на агент Румянцев (той и агент Зингер) – Атанас Тилев. Тези хора ли ще преборят паралелната държава на мафията?
Но Корнелия Нинова показва характер, скочи дори на генерала от КГБ Леонид Решетников – нарече го корумпиран лъжец?
Не мога да знам от какво е породено поведението на г-жа Нинова, но за мен е актуална и меродавна оценката на Решетников, когото не познавам, но знам какво мисли за хора от категорията на Димитър Иванов и Светлана Шаренкова, които търсят само лични дивиденти и материализират и осребряват своето „русофилство“. Но тук важи приказката за лудия и зелника. Тази категория люде, за мен не представлява никакъв интерес, но добре ги познавам и мога да разказвам достоверни истории. От тях може да се очаква всичко. Подобно публично поведение, според мен е тяхно задължение. И за да не съм голословен мога да посоча конкретен пример за уважавания в обществото проф. д-р Димитър Иванов. Едва ли щеше да бъде толкова чест гастрольор по медиите, ако вашите колеги го бяха чули как говори на Шаренкова преди години, че ще нарита журналистите в задниците, ако не му бяха нужни. Но тъй като все още ги използва, затова не ги е наритал, но за сметка на това подари на Шаренкова кобила за яздене. Тези „герои“ ли са промяната в държавата? И тъй като от БСП разтягат локуми за закриване на паралелната държава на мафията, имам личен въпрос към др. Нинова: Нямам обяснение как Шаренкова, върлата антикомунистка от началото на 90-те г., съпредседател на партия „Либерали“, стана член на ръководството на БСП? Този факт дава отговор каква партия е БСП и дали може да изпълни заканите, а този случай не е единствен, да му мислят честните хора, които все още вярват на БСП.
България е пред нови избори, може ли социологията да се окаже инструмент за смяна на властта?
През годините имам наблюдение относно поведението на двамата титани на социологията на голфа, те винаги вкарват топката в най-лесната дупка или казано по-друг начин присламчват се към всеки перспективен политик, очаквайки да осребрят своята идейни помощ. Когато това не се случи, започват да работят срещу него и отиват при други перспективни господари. Тези социолози единствено останаха верни на своя създател и духовен баща Луканов, до трагичната му смърт. Социологическите им проучвания обаче са нож с две остриета, защото могат да доведат до успокояване, но и до насаждане на фалшиви нагласи сред хората, независимо от политическите им предпочитания. Сами по себе си подобни проучвания са силен инструмент за оказване на влияние в желана насока, а тези са доказани майстори, но от друга страна ние вече не сме идиотите от 1989 г.
Преди дни се навършиха 20 години от митичния 4 февруари – договорено съгласие и спазарен мир ли сервираха на гражданите БСП и СДС?
Всичко се случи пред очите ми . За мен 4 февруари е логичният край на действията и предателството на вътрешно партийната опозиция, ръководени от противоречивата двойка Лилов-Луканов. Спомнете си писмото на 19-те от БСП срещу Жан Виденов - да си подаде оставката, спомнете си твърденията на Андрей Райчев, че Луканов щял да отиде в САЩ, за да търси помощ да сваля Виденов от власт? А не е ли по-логично Луканов в Русия да търси помощ срещу Жан, но никой не пита за това. Спомнете си коспиративните срещите между покойния Кольо Добрев и Иван Костов, поведението на Първанов на конгреса и след конгреса от 26 декември 1996 г. - това беше мълчанието на агнетата, които и до днес не спират да блеят. Истината е, че тогава преходът беше спазарен и за пореден път след 1989 г. бяха измамени всички българи, защото твърденията за гражданска война са митове и легенди, измислица, за да се осъществят едни схеми, на едни хора, които днес ни се представят за герои."