неделя, 10 декември 2017 г.

Блиц дипломатически препоръки (забележки) по повод посещението на президента Радев в Париж, публикувани на 08.12.2017




Премислях как да конструирам тезата си – дали с думи само или със снимки, предвид кое би повлияло по-силно. Предпочетох снимките, заради динамиката на времето.
Тридневната, от 4 до 6 декември 2017г. визита на президента Румен Радев и съпругата му в Париж, /непосредствено след визитата “на гости” в Кипър/ ме кара повторно да изкажа някои мои съображения и възражения за това “препускане” на българските държавни мъже, за да получат клеймо „първи“ на български държавник в европейската политика или в съзнанието на българите. Дали успяват - е друг въпрос, но фактът е факт.
От векове Франция е държава със самочувствие на Велика сила и към нея световните лидери много внимателно оглеждат и планират визитите си. Като френски възпитаник и с професията ми години наред прецизно оглеждам френския подход и протокол при държавни визити. Искаше ми се президентският екип да бе съобразил повече детайли във визитата на президента Румен Радев.
Акцентът естествено трябваше и беше – срещата “tête à tête” с президента Манюел Макрон още след пристигането на Радев в Париж, визита с етикет “работно посещение”, но 3 дни. При обсъждане на програмата трябваше да бъдат съобразени на реципрочност лятната визита на Макрон и съпругата му в България и някои подробности по взаимна договорка за визитата в Париж. Това означаваше – среща разговор, пресконференция и вечеря в Елисейския дворец или другаде в чест на Радеви. Реципрочността при такива визити е задължителна.
Друга българска грешка - „работно посещение“ не трае 3 дни. Големите световни държавници отдавна вече не правят дълги визити в чужбина, тъй като световната политика ги притиска и нямат време да демонстрират "екстремни" умения или хоби по време на визитите си. Българските държавници трябва да възприемат, че протоколно визитите, предвид динамиката на времето, не са екскурзионно пътуване и се измерват в часове, а не в дни и в седмици,/същата грешка е седмичната визита на президента Радев в САЩ, септември 2017г./. Такива визити правеха крале и императори през миналия век, пътуващи с тежка свита, харем, охрани в по няколко самолета.
Дългото „работно“ пребиваване във Франция на българския президент е изненадващо, което пролича и от отношението на Макрон към нашия държавен глава – РЕЗЕРВИРАНО. Трябва да отчетем и голямата вътрешно и външно-политическа активност на френския президент и напрежението при държавни визити една след друга /преди визитата на Радев, Макрон се срещна и вечеря с експрезидента Б.Обама, който бе на частна визита в Париж/. Навярно трябваше да бе потърсена друга дата за един ден визита, в който да се състои официална среща и авиошоу. Българският президент бе приет в Елисейския дворец от Макрон на кратка среща със „скромно“ прес изявление пред вратите на Елисейския дворец, без кратка вечеря и само с пожелание за успех в полета на френския изтребител. С това ролята на Макрон приключи. Добре, че посланикът ни в Париж успя да запълни тридневния престой на президента със срещи и прием /няма да ги изброявам, медиите доволно ги обявиха/.
Най-обидното бе, че след Елисейската блиц-среща до края на третия ден Макрон не намери повече време за българския си гост. Той не уважи и полета на Радев с френския изтребител, на който като съпилот лети по негова покана българският му колега, който е и генерал, и военен пилот. Ами ако, не дай Боже, беше станал някакъв провал или катастрофа с български президент на борда на френски изтребител и на френска територия? Къде е моралът и загрижеността на президента Макрон? Или ние българите, та дори и президентът ни, сме второ качество хора и европейци? Когато Радев излетя от базата „Сен Дизие“ на изтребителя “Рафал“ с френския ас-пилот Марти и пореше френското въздушно пространство, Макрон вече бе в Алжир и обядваше с президента Бутифлика по програмата си „на свой терен“ в Африка.
Българските държавници трябва да не се подценяват и да осъзнаят, че България е суверенна държава с над 1300 години история. Първите ни мъже трябва да възприемат, че работни или официални визитите са делови, без много прегръдки и излишни любезности, съобразени със строгия държавен протокол, както на маниери, така и на облекло. В речите си – да изключат завладялото ги клише в техния изказ. Първенците ни да правят кратки съдържателни изказвания/речи със специален акцент в тях, било общо историческо събитие или цитат на известен политик или класик/ и да покажат един друг стил на български държавник, духовен и разчупен. Не да рецитират заучен текст, а да разкажат със свои думи убедено това, което искат да кажат, като умело преплетат и Шенген, и българското Европредседателство, а и покупка на самолети-изтребители...
*- На снимката Жоржета Пехливанова – дипломат. Завършила е Софийския университет, специализирала в Сорбоната – Париж, Академия на ООН в Женева, Дипломатическа академия – Мадрид, защитила е докторат по испанския преход. Кариерата й преминава в Министерство на външните работи в София и зад граница в Испания и страни от Латинска Америка. Автор е на четири книги, на редица анализи и публикации на външнополитическа тематика.

Няма коментари:

Публикуване на коментар