петък, 29 декември 2017 г.

ПО ПОВОД ЕДНИ ОБЕЩАНИЯ......



„Ще внесем промени в Кодекса за социално осигуряване, които ще подпомогнат родителите на жертвите от военни мисии. Това обяви лидерът на БСП Корнелия Нинова след среща със семействата на загиналите военнослужещи в атентата в Кербала.” 
 Няма да коментирам поредната порция ФАЛШИВА НАДЕЖДА с партиен привкус хвърлена в публичното пространство от г-жа Нинова и част от верните и оръженосци – Георги СВИЛЕНСКИ и Весела ЛЕЧЕВА! Само ще им препоръчам да прочетат внимателно Закона за военноинвалидите и военнопострадалите, извадки от който съм публикувал по-долу. С червено съм подчертал не само дефиницията за ВОЕННОПОСТРАДАЛИ, но и техните права по закон!!

ЗАКОН ЗА ВОЕННОИНВАЛИДИТЕ И ВОЕННОПОСТРАДАЛИТЕ, Обн. ДВ. бр.27 от 29 Март 2005г., изм. ДВ. бр.88 от 4 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.110 от 30 Декември 2008г., изм. ДВ. бр.35 от 12 Май 2009г., изм. ДВ. бр.16 от 26 Февруари 2010г., изм. ДВ. бр.23 от 22 Март 2011г., доп. ДВ. бр.20 от 9 Март 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.54 от 1 Юли 2014г. (цитира се по сайта lex.bg)
…..
Чл. 4. Военнопострадали са:
1.(изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., доп. - ДВ, бр. 20 от 2012 г., в сила от 10.06.2012 г.) преживелият съпруг (съпруга), децата и родителите на българските граждани, загинали при или по повод на изпълнение на военна служба в мирно или във военно време, в мобилизационния или постоянния резерв, доброволния резерв или запаса;
2.преживелият съпруг (съпруга) и децата на починалите военноинвалиди, а ако няма такива - родителите;
3.съпругът (съпругата) и децата на военноинвалидите, а ако няма такива - родителите;
4. преживелият съпруг (съпруга), децата и родителите на българските граждани, загинали при или по повод отбраната на страната.
….
 Чл. 14. Военноинвалидите и военнопострадалите, които не могат сами или с помощта на своите близки да задоволяват основните си жизнени потребности, имат право на социално подпомагане при условия и по ред, установени със Закона за социално подпомагане.
Чл. 15. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2014 г., в сила от 01.07.2014 г.) Военноинвалидите с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност имат право на лекарствени продукти по лекарско предписание по списък, утвърден от министъра на здравеопазването, като средствата са за сметка на държавния бюджет.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 54 от 2014 г., в сила от 01.07.2014 г.) Военноинвалидите с намалена работоспособност до 50 на сто и военнопострадалите по смисъла на чл. 4, т. 1 и 4 имат правото по ал. 1, като заплащат 50 на сто от цената на лекарствените продукти. Останалите средства са за сметка на държавния бюджет.
(3) В случаите, когато друг правен режим предвижда по-големи облекчения при заплащането на лекарствени продукти, лицата по ал. 1 и 2 се ползват от него.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2014 г., в сила от 01.07.2014 г.) В случаите, когато Националната здравноосигурителна каса е задължена за част от цената на лекарствените продукти по ал. 1, военноинвалидите и военнопострадалите по ал. 2 заплащат съответния процент от разликата до продажната цена на дребно. Останалите средства са за сметка на държавния бюджет.
Чл. 16. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 54 от 2014 г., в сила от 01.07.2014 г.) Военноинвалидите и военнопострадалите имат право на отдих до 15 дни веднъж годишно и профилактика и рехабилитация до 30 дни общо два пъти годишно в почивните бази и болничните бази по балнеология, рехабилитация и профилактика към Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на здравеопазването и "Профилактика, рехабилитация и отдих" - ЕАД, като заплащат 25 на сто от стойността им. Разликата до пълната стойност е за сметка на държавния бюджет.
Чл. 17. (1) (Доп. - ДВ, бр. 110 от 2008 г.) Военноинвалидите и военнопострадалите по чл. 4, т. 1 и 4 имат право на безплатно пътуване с превозните средства за обществен превоз на пътници:
1. два пъти в годината - отиване и връщане по свободно избран маршрут с железопътния и автомобилния транспорт в страната;
2. неограничен брой пътувания по автобусната, тролейбусната и трамвайната мрежа в общината, където живеят;
3. по вътрешноградския транспорт, включително метрополитена, в цялата страна с изключение на допълнителните автобусни линии.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 110 от 2008 г.)
(3) Компенсирането на безплатните или по намалени цени пътувания се извършва по ред и начин, определени в Закона за автомобилните превози и в Закона за железопътния транспорт.
(4) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2014 г., в сила от 01.07.2014 г.) Придружител на военноинвалид с увреждане над 90 на сто с определена чужда помощ може да пътува във вътрешноградския транспорт с превозния документ на правоимащия, включително и когато не го придружава. 
Коментарите остава на лицата, прочели този пост.


сряда, 27 декември 2017 г.

КЕРБАЛА, ПРЕДИ 14 ГОДИНИ .....



Този доклад е писан от мен и Георги Маринчев почти две години (26.12.2015 г.) след разсекретяване данните от доклада за изясняване на инцидента с българския пехотен батальон от състава на многонационалната бригада в Ирак на 27.12.2003 г. Позволявам си да го публикувам повторно поради наглостта на една партийна лидерка, която си позволи по време на Рождествените празници да се заиграва със смъртта заради политически интереси.



Задълбоченият анализ на медицинското осигуряване на минали операции има съществено значение за предотвратяване на допуснатите грешки. Не са необходими кой знае какви екскурзии в историята на военната медицина за доказване на този факт. Достатъчен е примерът с извършения от американски автори анализ на причините за епидемичната катастрофа в 40-а армия на СССР по време на войната в Афганистан (1979-1989 г.). В резултат на взетите мерки, по време на операция  на САЩ от 2001 г., а в последствие и на НАТО в тази страна, не са допуснати епидемии сред участващите войски13.
Българската практика в това отношение, макар и скромна следва чуждия опит. Димитър Митов, за първи път в съвременната българска военно-медицинска история обобщава поуките от медицинското осигуряване на батальона „Сини каски” в операцията UNTAC (Камбоджа, 1992-1993 г.) прави. Статията е публикувана в International Review of the Аrmed Forces Medical Services, TOME LXІІ, 199410. В нея се акцентира предимно върху медицинските рискове, произтичащи от района на мисията – ендемична заразна заболеваемост, климат, отровни представители на флората и фауната и равнища на заболяемост и проведените профилактични мероприятия при подготовката и в хода на операцията. По-малко внимание е отделено на лечебно евакуационното осигуряване на ранените. През 1996 г. на съвместно заседание на Военно-медицинския комитет на НАТО с държавите, участнички в инициативата Партньорство за мир” е  изнесен доклад, посветен на проблемите на комплектуването с медицински личен състав, обучението на персонала и материално-техническото осигуряване5. Поуките от Камбоджа са дискутирани и по време на национална научно-практическа конференция от 9 до 10 декември 2004 г. в София6 -  психологичен подбор на участниците, структура и комплектуване на медицинския взвод на батальона „Сини каски”, използването на специалисти – хирурзи, анестезиолози и терапевти, вместо лекари по обща медицина, комплектуването с медицински материални средства и специализиране техника за полева работа6. Внимание е отделяно и на комплексната подготовка на военните лекари, служещи във формированията на Сухопътни войски11. На основата на чуждия опит и анализ на собственото комплектуване с наземни линейки са очертани перспективите за превъоръжаване. Изводи по различни аспекти на медицинското осигуряване на последващи мисии могат да се открият в дисертационни трудове8,9,10. Сравнително пълно са разработени проблемите по медицинската поддръжка на миротворческата дейност на ООН4.
Като цяло трябва да се подчертае, че липсват системни изследвания върху медицинското осигуряване на тактическо ниво в спектъра от операции от типа на тези в Ирак и в Афганистан. В настоящата статия е направен опит да за попълване на посочената празнина като се анализира медицинското осигуряване на участието на първия български пехотен батальон в следвоенната фаза на операцията SFIR, Ирак.
Решението за участие на страната с пехотно формирование и отделни военнослужещи с численост до 500 души в мисията в Ирак е взето от 39-то Народно събрание1. От организационна  гледна точка, операцията на българския батальон протича в пет фази:
1. Създаване на условия;
2.Придвижване;
3.Развръщане;
4.Изпълнение на задачите и
5.Ротация1.
Изследването е съсредоточено върху медицинското осигуряване в първата и четвъртата фаза на мисията. Последната предизвиква интерес поради факта, че през нея е реализиран терористичен акт – кола бомба, срещу база „Индия”, гр. Кербала на 23.12.2003 г. За първи път в новата българска военно-медицинска история на военните медици се налага да работят в условията на едномоментно възникнали масови медицински загуби. Статията е написана със закъснение от 11 години, което е напълно обяснимо, като се има предвид излишното престараване в класифициране на информацията за събитието1.
Във фазата „Създаване на условия” за медицинско осигуряване на батальона е разработена организационна структура на медицинската служба на батальона  - Обединен медицински пункт(виж схемата)4


Анализът на организационна структура показва, че и през 2003 г. се повтаря една стара грешка от времето на първите ни външни операции – съставяне на ново медицинско щатно разписание за всяка следваща. Оказва се, че почти десет години след участието ни в Камбоджа, в Българската армия липсва стандартизирана структура на медицинска служба на механизиран (пехотен) батальон, която да се надгражда/ допълва със медицински специалисти в зависимост от конкретната обстановка в зоната на мисията. Положението не е променено и до днес, независимо от сериозните разработки по темата4,6,7,9,10. Несъобразяването с подобен извод и в бъдеще ще оказва отрицателно влияние  върху сглобеността на медицинското формирование и на управлението на медицинското осигуряване в хода на операцията.
В щатното разписание на Обединения медицински пункт има и фактически грешки и пропуски. По необясними причини, първото отделение е наречено „Отделение за превантивна медицина”, независимо че то е предназначено за лечебна дейност. Разделението на „Противоепидемичното отделение” и това за дезинфекция е изкуствено. Добре известно е, че дезинфекцията и контрола върху разпространението на инсекти и гризачи  е основна дейност в профилактиката на заразните болести на батальонно командно ниво5,7. В Обединения медицински пункт липсват структури за медицинска поддръжка в механизираните (пехотни) роти – санитарни отделения, състоящи се от санитарни инструктори и санитари. Потребността и значението на тези структури са установени отдавна както в нашата и други армии7.
При анализа на фаза „Създаване на условия” е проучено комплектуването на  Обединения медицински пункт  с персонал и специализирана автомобилна техника – по щатното разписание и фактически.
Съгласно щатното разписание медицинският персонал на пехотния батальон се състои от  – лекари (в доклада са без уточнена специалност) – 7; дентален лекар (зъболекар)  – 1; психиатър – 1; епидемиолог – 2. На основата на данни от извършени изследвания през 2004 г. е анализирано комплектуването с медицински персонал – магистри и бакалаври10. Резултатите са показани в следващата таблица. 


От нея е видно, че има тенденция за преосигуряване с лекари (от броят на лекарите са извадени епидемиолозите). На 100 души личен състав те са два пъти повече в сравнение със собствения и чужд опит. Практиката да се насищат батальони, участващи в експедиционни мисии с лекари е погрешна и трябва да се прекрати. При това опитът от тази и други операции показва, че обикновено част от длъжностите по разписание остават незаети или се заемат в хода на започнала мисия12. В Обединения медицински пункт не са заети две длъжности в Отделението за превантивна медицина и една – в противоепидемичното отделение. Денталният лекар пристига в батальона по-късно от останалите12. Независимо от фактическия некомплект в Отделението за превантивна медицина преосигуреността с лекари остава висока – 1,09 на 100 души личен състав.
Друга слабост на щатното разписание е липсата на медицински сестри. Мирновременната практика показва, че грижите при обслужване на пациенти, по обращаемост или по спешност се подобряват при приблизително съотношение на съотношение на лекари към медицински сестри 1:3. Те са подходящи и за включване в дежурни екипи.  Собственият опит показва, че няма основание тези съображения да се игнорира при полеви мисии.
Включване на двама лекари в състава на Противоепидемичното отделение е нецелесъобразно. Вместо епидемиолози е по-добре да се използва санитарен инспектор. Той притежава достатъчно професионални компетенции, за да решава хигиенно противоепидемичните задачи на батальонно командно равнище.
В доклада на комисията липсва информация за разпределението по медицинските специалности на лекарите, попълнили длъжностите по щатното разписание на Обединения медицински пункт. Такива се откриха в една публикация в пресата от 2003 г.12. Изнесените данни от д-р Качамилски съвпадат с тези на д-р Пукалски от Военномедицинския отряд на ВМА. Данните са показани в следващата таблица.

От таблицата е видно, че всички лекари, назначени в Обединения медицински пункт са специалисти в различни клонове на медицината. Подобно изискване за батальонно командно равнище, т.нар. роля 1, не съществува. Изпълняваните медицински задачи на това ниво са в компетенциите на лекари, специалисти по обща медицина с курс по спешна помощ4,10.
Част от посочените специалисти  – токсиколог, инфекционист, ушно-носно-гърлени болести не се предвиждат и на роля 2 – лечебни заведения за оказване на неотложна хирургическа и реанимационна помощ за спасяване на живот или крайник (тя обикновено е присъща за бригадно или дивизионно командно равнище).4,7,10.
Подобна слабост е констатирана още по време на мисията UNTAC през 1992 г. И в последствие в мисията SFOR5, 6,10. Видимо е, че поуките от предходни мисии и произтичащите от тях задачи не са реализирани в практиката.
За евакуация на пострадали са предвидени 3 бр. автомобилни линейки („Мерцедес „Спринтер” реанимобил – 1 бр. и УАЗ-452А – 2 бр.). Евакуационните възможности на трите линейки на един рейс са девет пациента.  Възможност за реанимация по време на движение притежава само линейката „Мерцедес „Спринтер”. Използването на УАЗ-452А не е целесъобразно. Автомобилът е модификация от 70-те години на ХХ век и е наследник на УАЗ-450А от началото на 60-те години. Компановката, основните възли и агрегати и допълнителното оборудване не се различават съществено предшественици му, с изключение на някои подобрения в електрическата и спирачните уредби. Почти всички са на 20 и повече години, а около 30% от всички УАЗ-452 А са преминали през един базов ремонт2,3. Фактическото комплектуване с медицински линейки, оценено от гледна точка на собствения и чужд опит е недостатъчно. На 100 души в Ирак са осигурена по 0,65 линейки. В операция UNTAC (България) този показател е 0,73, IFOR (Полша) – 1,07, IFOR (Унгария) – 1,44, SFOR (Австрия) – 1,310. При оценка на комплектуването – по разписание и фактическо трябва да се отчита, че от гледна точка на медицинските рискове посочените външни операции са нискорискови, каквато мисията в Ирак не е. Липсват бронирани линейки, които са особено важни  за т. нар. предна (forward) евакуация или евакуация на пациенти (casevac) – от мястото на поражението до медицински пункт/ лечебно звадение4,5,7,10. Доколкото в теоретично отношение въпросът отдавна е изяснен3,5, трябва да се приеме, че в това отношение липсва целенасочена политика за превъоръжаване на военно-медицинската служба с евакуационни средства.
Липсата на достъпна некласифицирана информация не позволява да се оценят останалите медицински аспекти на фазата „Създаване на условия”.
От фазата „Изпълнение на задачите” е изследван само инцидента на 27.12.2003 г. В 12:45 часа местно време камион бомба преодолява загражденията на база „Индия” независимо от водения по него масиран огън със стрелково оръжие,  достига до външната тухлена ограда на базата и се взривява, като оставя кратер с диаметър 8 м.  Мястото на взрива е на 7-8 м от основната постройка на базата1.
Описанието на медицинската помощ след терористичния акт е основано на доклада на анкетната комисия и частични описания в пресата1,12.
Установено е, че командването на батальона своевременно уведомява за атентата щаба на Многонационалната бригада, база „Кило”, американската и иракска полиция за подкрепа и медицинска евакуация.
В доклада няма данни за понесени загуби от медицинският елемент на база „Индия”1. Качамилски разказва за унищожаване на оборудването на медицинския кабинет и част от линейката, но не се уточняват потдробности12.
Оказването на първа помощ започва незабавно след взрива1,12.
Не е ясно защо лекарите са се занимавали с изнасяне на телата на загиналите12.
Констатацията на комисията, че са използвани  медикаменти от личните превързочни пакети е невярна. В пакетите няма медикаменти, те представляват стерилни превръзки. Не е уточнено какви подръчни средства за оказване на помощ са използвани – за кръвоспиране, за обездвижване на крайници, за превързване на рани и защо? Собствената практика и поуките от други мисии дават основание да се направи обосновано предположение, че войниците са били снабдени само с лични превързочни пакети. Липсвали са останалите средства за първа помощ, с които всеки военнослужещ трябва да разполага:
1.еднократна доза от широкоспектърен антибиотик;
2.медикамент за потискане на болката;
3.щатно средство за кръвоспиране на кръвотечение от крайниците (по опита на войната на СССР в Афганистан – турникет) и  др.4,7.  
На мястото на взрива преобладават самопомощта и взаимопомощта, които се изразяват в мерки за спиране на кръвотечението, освобождаване на горните дихателни пътища от чужди тела и успокояване на пострадалите. Не се уточнява как са успокоявани ранените. В първата помощ се включват намиращите се в базата лекар и психолог, а в последствие    и пристигналите от база „Кило” четирима лекари.  Информацията за явяването им на около 10-та минута след взрива не звучи твърде достоверно, независимо че разстоянието между двата района е около 5 км. Евакуацията се извършва с наземни специализирани автомобилни линейки – български, полски и иракски; камиони и пикапи. Ранените се насочват към полската логистична база (за оказване на квалифицирана медицинска помощ) и иракските болници, а леко ранени – към  медицинския пункт на база „Кило”.  В последствие с полски и американски вертолети е осъществена евакуация към Полевата болница на Многонационалните сили във Вавилон, американските полеви болници в Багдад и Мосул и американския евакуационен приемник на летище Багдад (виж евакуационните потоци са показани на долната фигура)1



Разпределението на ранените по медицински учреждения  на 29.12.2003 г. е показано в таблицата1.



На 29.12.2003 г. започва и стратегическата евакуация от територията на Ирак:
1.Самолет на българските ВВС евакуира  22 военнослужещи (леко ранени  и с боен стрес) –  6 лежащи и 16 седящи в София. По време на полета за тях се грижат четирима лекари и една медицинска сестра;
2.Американски самолет  евакуира четирима тежко ранени в болницата на САЩ в Ландщул (ФРГ) След окончателно стабилизиране на състоянието им те са евакуирани на 12.01.2004 г. в София. Евакуацията е осъществена с български самолет, като ранените са придружавани от военен лекар от ВМА1.
 На основание на изложеното, комисията прави извод, че личният състав на батальона има много добра медицинска подготовка за оказване на самопомощ и взаимопомощ, а медицинският персонал на батальона има теоретична и практическа подготовка за бързо овладяване на кризисни ситуации. Препоръчва се осигуряване на съвременни средства за евакуация – автомобилни линейки устойчиви на експлоатация при климатичните особености на И със съответната медицинска и свързочна екипировка и бронезащита1.
От гледна точка на резултатите от инцидента, изводите и медицинската препоръка на комисията могат да бъдат приети, но с известни резерви. Това е така защото от теоретична гледна точка възникват серия от въпроси.
Редно би било още с получаването на резултатите от рекогносцировката в Кербала и вземане на решение за разполагане в базите „Индия” и „Кило” да бъде разработен предварителен план за медицинското осигуряване в зоната за отговорност. В него трябва да намерят отражение следните въпроси:
1.Функционално развръщане на Обединения медицински пункт  в двата района с разпределение на персонала, евакуационните средства и медицинските материали. Има данни, че в база „Индия” е имало лекарски кабинет и линейка, но те не са пълни12;
2.Организиране на денонощните медицински дежурства в лагерите;
3.Ред за извършване на амбулаторните прегледи по обращаемост  и стационарно лечение и зъболекарската помощ в рамките на батальона;
4.Осигурен здравни заведени (по роли) за нуждите на българския контингент4,10.
Със заемане на зоната за отговорност планът  трябва се уточни. При получаване на 30.08.2003 г. на полската оперативна заповед № 002 е трябвало да се планира допълнително:
а) Медицинското осигуряване на подразделенията при изпълнение на задачи извън районите за разполагане – патрулиране, конвоиране и т.н.;
б) Маршрути  за евакуация до болниците, действащи в наш интерес и взаимодействие с полицията за осигуряване на проходимостта им;
в) Охраната на евакуационните средства по време на евакуацията;
г) Медицинското осигуряване на терористични атаки срещу двете бази4,10.
Плановете трябва да се оформят в заповед на командира  на батальона, която да бъде доведена до знанието както на изпълнителите, така и на останалия личен състав4,10.
В доклада на анкетната комисия няма отговор на развитите по-горе теоретични тези.
Това дава основание да се приеме, че подобни планове не са разработвани. В подкрепа на горното заключение са и част от описанията в доклада на анкетната комисия за действието на личния състав и медицинския персонал. Основните от тях са: 
1. Съществували са проблеми с комплектуването на военнослужещите и медицинския персонал със средства за оказване на първа помощ. В противен случай не е било необходимо да се използват „подръчни средства” (стр. 34 от доклада). Липсват данни  и за прилагането на мястото на инцидента на обезболяващи средства, антибиотик за предотвратяване на раневата инфекция и средства за успокояване, които са неразделна част от екипировката за първа помощ на всеки военнослужещ1;
2. На мястото на инцидента е оказвана основно първа помощ (стр. 34 от доклада), независимо от факта, че там работят петима лекари1. Основание за подобно заключение е липсата на данни за провеждането на мероприятия от обема на първата лекарска помощ. Добре известно е, че към тях се отнасят  вливания на стандартни водно-солеви разтвори за компенсиране на кръвозагубата, имобилизации на горни и долни крайници със щатни средства, организиране на евакуационната сортировка и др.1,4,7;
3. Евакуацията от зоната на взрива в известна степен е неорганизирана. Съобщава се, че освен български са използвани „полски и иракски линейки, камиони и пикапи” (стр.35 от доклада), без да се обяснява защо1. Описанието на евакуационни процес не води до заключението за необходимостта от балистично защитени линейки, което фигурира в препоръките на комисията. Не е ясна причината за използване на иракски болници (фигура 2 и таблица 2), след като  те не оказват неотложна хирургическа помощ. Липсва информация за това, кой ръководи евакуацията от зоната на взрива. Може да се допусне, че е липсвало централизирано управление на процеса.
Прави впечатление, че на медицинското осигуряване е посветена малко повече от една страница от доклада (последния абзац от стр.34 и цялата страница 35), независимо че то е от съществено значение за оцеляването на пострадалите. В подкрепа на подценяването на медицинската поддръжка е факта, че сред назначените по МЗ № Р-533/30.12.2003 г. специалисти липсва лекар (стр.2-3 на доклада)1.
Извършеният анализ върху медицинското осигуряване на пърния българския пехотен батальон в операцията SFIR в Ирак позолява да бъдат направени следните изводи:
1.Липса на ясно виждане върху необходимите способности, които трябва да развива военно-медицинската служба на Българската армия в мирно време. Това се илюстрира от установените и устойчиво повтарящи се слабости след 1992 г. във фазата на подготовка на операцията. Смятаме, че способностите трябва да се преориентират към медицинското осигуряване на Въоръжените сили в мисиите за осигуряване на независимостта и териториална цялост на страната към мисии за поддържане на международния мир и сигурност в експедиционни операции. Това би позволило да се поддържа устойчива политика, в условията на бюджетни ограничения в областта на:
а) Организационните структури военно-медицинската служба на различните командни равнища;
б) Превъоръжаването със специализирана техника за работа в полеви условия  и евакуация;
в)   Комплектуването с персонал и материални средства.
2.Съществуват сериозни пропуски в процеса на медицинско планиране във всички фази на операцията. На практика той продължава да бъде в значителна степен концентриран във високите етажи на командната йерархия и без ангажиране на медицинските органи на участващите. Практиката от 1992 г. насам показа, че това е погрешен подход.
3. Необходимо е да се унифицират регламентите и документацията за отчитане на дейността по медицинското осигуряване по време на операцията и разработка на методология за оценка на медицинската поддръжка след приключване на мисията.
4.Целесъобразно е създаване на специализирано звено, на функционален принцип за анализиране на поуките от медицинското осигуряване на проведени операции
Използвана литература
1.      Доклад за изясняване на инцидента с българския пехотен батальон от състава на многонационалната бригада в Ирак на 27.12.2003 г., рег. № Есл-/4-15/09.02.2004 г., за служебно ползване, декласифициран на 20.01.2014 г. на основание чл.50, ал.2, т.1 (бригаден генерал Стефан Петров, директор на дирекция „Операции и подготовка”)
2.      Извадка от обобщен анализ по структурния план за участието на Българската армия в операция SFIR Ирак на генерал Златан Стойков пред Народното събрание през месец август 2006 г.
3.      Гочев, К., Н. Колев, Състояние и перспективи за превъоръжаване на Българската армия с автомобилни и бронирани линейки, НВУ, Факултет „Артилерия, ПВО и КИС”, научна сесия, Шумен, 2007
4.      Колев, Н., Ст. Узунов, Ал. Димитров, К. Спасов, Ст. Наков, Медицинско осигуряване на формирования от Българската армия  в операции за поддържане на мира, Военна академия, София, 2013
5.      Колев, Н., Проблемни въпроси по участието на медицинската служба на БА в международни операции, доклад, Съвместно заседание на Военномедицинския комитет на НАТО с държавите участнички в "Партньорство за мир", Брюксел, февруари 1996
6.      Колев, Н., Д. Митов, Ст. Узунов, Камбоджа – предизвикателствата пред медицинската служба на Българската армия, Участието на Българската армия в многонационални операции за поддържане на мира: уроци и предизвикателства, Военно издателство ЕООД, София 2004
7.      Колев, Н., Ст. Чупетловски, Ст. Узунов, Медицинско осигуряване на въоръжените сили в операциите, Военно издателство ЕООД, София, 2008
8.      Петков, Ас., Съвременно управление на полеви болници, дисертация, ВМА, София, 2009
9.      Спасов, К., Направления за усъвършенстване на организацията и управлението на хирургическото лечение на балистични травми в полеви условия, дисертация, Военна академия „Г. С. Раковски”, София, 2010
10.  Узунов, Ст., Медицинско осигуряване на формирования от Българската  армия  в  операции различни  от  война, дисертация, Военна академия „Г. С. Раковски”, София,  2004
11.  Узунов, Ст., Н. Колев, Състояние и насоки за усъвършенстване на подготовката на военните лекари във въоръжените сили, , НВУ, Факултет „Артилерия, ПВО и КИС”, научна сесия, Шумен, 2006
12.  Цветкова, П., Лекарят ни в Кербала: Оцелях по чудо, „Стандарт”, интернет издание, 29.03.2004, http://paper.standartnews.com, последно посещение 14.04.2014 г.
13.  Grau, L., W. Jorgensen, Medical Support in a Counter-Guerrilla War: Epidemiologic Lessons Learned in The Soviet-Afghan War Mr. Foreign Military Studies Office, Fort Leavenworth, 1995