вторник, 24 октомври 2017 г.

Непознатата народопсихология....



През далечната 1914 г., когато започва Първата световна война, младият, 29-годишен преподавател в Софийското военно училище, поручик Тодор Панов (1885-1945) издава своята прочута книга с амбициозното заглавие „Психология на българския народ“. Тя се радва на голям успех, но след 1944 г. веднага влиза в списъка на забранените книги.



Според Огнян СТАМБОЛИЕВ, чийто текст от книгата  на Панов съм цитирал по-долу (от Afera.bg), че това е може би първият сериозен труд в тази област. Книга, не по-малко ценна от трудовете на познатите ни  народопсихолози Иван Хаджийски, Антон Страшимиров или Найден Шейтанов.



Днес болшинството от партийните шефове в България, и, ако можем така да се изразим, „главният щаб на всяка партия“ са хора, които мечтаят само за власт и постоянно само за власт.
Обикновеният сюжет на техните сънища е министерското или депутатското кресло, цилиндър и автомобил, министерски вагон и за всички тия тъй много желани неща те са готови да продадат и на Дявола своята чест, душата си и всичко каквото биха им поискали…
 Ако коварният Мефистофел пожелаеше да съблазни, както някога старият Фауст, кой да е водител на партия у нас, като му обещае да го направи министър или депутат, с едно условие обаче да изколи цяла България, ние сме уверени (да, у нас вече има доста такива примери!), че той без колебание би се съгласил на този договор с Дявола… Па и какво от това, че България щяла да изчезне, щом той ще стане министър? Да се награби, а след него и потоп! Та помислете си само – министър! И тези хора се стремят тъй страстно към властта, към министерското кресло, но не за да реформират и да работят честно за страната, не и за да подобрят условията на народния живот, не и за да изпълнят своите гръмки и лъжливи предизборни обещания, а поради непреодолимото си желание да забогатеят, да ограбят колкото може, да удовлетворят своите лични амбиции и, като се възползват от своята власт, да се разправят и със своите политически противници. Че нашите твърдения за разбойническите склонности на повечето партийни щабове в България са верни, това е явно и от факта, че в България досега няма нито един беден министър. Да, след като може да получи за няколко години като министър от заплати максимално 20-25 хиляди лева, от които трябва да живее, как би могъл да стане притежател на стотици хиляди, ако не е и на милиони състояние? А откъде може да получи това богатство? Нима от някакви чисти източници?...
Болшинството от българските министри, депутати и управляващи са хора без чест, без скрупули. Мнозина от тях са алчни, недостатъчно образовани, дори прости, невъзпитани, жадни за власт.
Хвърлете макар и бегъл поглед върху цялата им минала дейност и ще видите, че повечето от тях са обвинявани в различни злоупотреби и престъпления… Освен това у нас се утвърди лошата практика, когато една партия дойде на власт, да смени всички от върховете и да назначи свои хора. И тъй като невинаги има подходящи, тя поставя за министри и началници хора без съответното образование, специалност, компетентност. Така адвокат може да стане министър на земеделието или агроном на икономиката, а икономист да оглави просветата…  И заграбили властта, тези хора се втурват към материалното, към своето бързо разбогатяване. Без никаква грижа и мисъл за работата, която им предстои. Особено депутатите от мнозинството, които, ползвайки се от своето положение, имунитет и влияние, прокарват заедно с министрите и чиновниците всевъзможни нечисти дела и сделки, за които получават подкупи и комисиони, които делят помежду си или оставят изцяло за себе си. Разбира се, сред депутатите, макар и малко, има и честни хора. Поклон пред тях!…Всички злоупотреби у нас в разните министерства и държавни учреждения  стават обикновено с помощта на податливите и послушни чиновници, които в замяна на направеното, получават или част от плячката, или съответното служебно облагодетелстване. Въобще  чиновническият въпрос е сред най-болните у нас и ако някой успее някой ден да го разреши, ще направи огромна услуга на България…Идването на власт от всяка партия се придружава от големи сътресения в чиновническия апарат, като назначенията стават строго по партиен, по-точно по партизански принцип, а не според способностите и нуждите на ведомството….
И още нещо:
Пред избори българските партии говорят винаги смело и високо от името на Народа за неговото благо, но това винаги е просто един партизански шантаж, една лъжа и измама, защото между тях и бедния ни народ има дълбока пропаст.
Те мислят и действат само за себе си, за своя актив, само за своите хора, другите да пасат трева! Освен, че са лишени от каквото и да е било политическо възпитание, от култура, от такт. Да не говорим за ниската култура на повечето от техните водачи. Срамно е да слушаме и да гледаме някои от тях…Те са просто една патентована сган. Те мислят единствено за себе си. Просто поставят своите лични, партийни интереси над народа и над България...“*
*-пропуснати са последните редове от публикацията на г-н Стамболиев, който смята, че тези качества са присъщи само на една-единствена българска партия. Което просто не е ВЯРНО!

Няма коментари:

Публикуване на коментар