събота, 5 август 2017 г.

За пряката демокрация....*



Пряката демокрация е вредна по две основни причини, защото е АМОРАЛНА и ИРАЦИОНАЛНА.

1.АМОРАЛНОСТ. Ако приемем, че всеки човек принадлежи само на себе си и има право да се разпорежда със себе си и своята собственост възниква въпросът: „Какво е неговото право да се разпорежда с правата на ДРУГИТЕ”. Според мен НИКАКВО! В Швейцария при референдума за отказ от ядрената енергетика 60%  от гласувалите за отказ предрешиха съдбата на другите 40%, които бяха против, като им казаха: „Тази енергия може да купувате, а тази – не!” Все едно да ви кажат, че с този бизнес можеш да се занимавате, но с този – не!
Не си мислете, че демокрацията е лош начин за вземане на решение. Добър е, но само за решения, които се отнасят да това как да се разпореждаме с общи ресурси. Можем по демократичен път да решаваме какъв процент от данъците ни да се заделят за армията или полицията например. Но не е необходимо да гласуваме какви марки кисело мляко има право да ни предлага съседния супермаркет. По този въпрос всеки трябва да вземе решение сам за себе си, а най-добрата марка ще я определи пазара. По демократичен път можем да определяме стандарти, но само в случаите когато те са общи за всички, а не облагодетелстват едни за сметка на други.
В противен случай мнозинството нарушава интересите на малцинството. Най-добрата метафора на пряката демокрация е груповото изнасилване – нека малцинството да  е против, но ако мнозинството е казало „да”?
2. ИРАЦИОНАЛНОСТ. В икономиката съществува понятие –„пътник без билет”. На вас ви е изгодно да се возите в метрото без билет. От това мотрисата няма да се развали, а вие ще икономисате от личните си средства. Но нали си представяте какво ще се случи, ако всички решат да се возят така. Ето защо в обществения транспорт е въведен контрол. По същия начин стои и въпросът с политиката. Всеки поотделно е заинтересован от вземането на най-оптимални решения, но за всеки е неизгодно да влага личен ресурс за това. Например какво трябва да изуча по темата, преди да дам своя глас за оптималното решение. В крайна сметка твоят глас е само един от милионите гласове.  Уверен съм, че мнозинството от швейцарците не са си направили труда да погледнат в Google.  Иначе щяха да научат, че ядрената енергетика е една от най-безопасните, просто страда от лош пиар.
Не ме разбирайте погрешно. Не става дума, че хората са глупави или народът не е подходящ.  Индивидуално хората могат да бъдат умни колкото си искат, но за тях е нерационално да инвестират в общи решения.  По тази причина тълпата от иначе умни хора става глупава. Пряката демокрация взема най-ирационалните решения основавайки се на стереотипи, морална паника, вековни заблуждения и т.н.
В подобни решения няма нищо страшно, ако се вземат в условията на свободен пазар, тъй като при пазарната конкуренция те рано или късно ще отмрат. Но когато заблуждението се циментират в държавна политика, забраняваща всички алтернативи, то престава да бъде обект на конкуренция, поражда ефекта на „пистата” и други проблеми. Например „неуспешната война с наркотиците” или „войната с бедността”, както и други държавни програми, които между другото се поддържат от голяма част от населението. 
Лекарството по точка първа е ограничаване на властовите пълномощия чрез  някаква „декларация за правата”, която забранява посегателствата върху правата на индивида в т.ч. и тези постигнати па „демократичен” път. Възниква въпросът: кое би заставило хората да съблюдават тази декларация?
Лекарството по точка втора е делегирането на пълномощия,  т.е „представителната демокрация”. Колкото по-малко хора вземат решения, толкова по-малко върху тях ще оказва натиск  ефекта на „пътника без билет”. На милионите хора не изгодно да се занимават със същността на темата за референдума, но не е така с техните избрани представители. Но как да контролираме нашите избраници? Въпросът е идентичен с горния.
Най-лошата антиутопия, която може да ни се случи е на смартфона на всеки един от нас непрекъснато да се получават неща, за които трябва да гласуваме.Например: да забраним ли ГМО или хомеопатията, да наложим ли акциз на захарта или солта или да дотираме мошеник, който ни обещава да колонизира Марс? Твърде вероятно всеки от нас да гласува с „да”, защото вчера е „видял правилния отговор по телевизията” или го е научил завчера от Facebook.
*-авторизиран превод на публикация на Михаил Пожарский - „Прямая демократия аморальна и иррациональна”, 04.08.2017 г., Facebook

Може и да не сме съгласни с тезите на автора, но е интересно да се прочетат. Очаквам и по-добър превод от специалистите в тази област.

Няма коментари:

Публикуване на коментар