петък, 14 юли 2017 г.

ИЗЛИШНИ СПОРОВЕ….



Вчерашните спорове в Камарата по проектите за изменение на Закона за развитие на академичния състав в Република България – ЗРАСРБ (Обн. ДВ. бр.38 от 21 Май 2010г., изм. ДВ. бр.81 от 15 Октомври 2010г., изм. ДВ. бр.101 от 28 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.68 от 2 Август 2013г.) БЯХА ИЗЛИШНИ. И най-паче досежно проекта на групата „БСП лява България”! Който с основание беше отхвърлен на първо четене. По причина, че е писан на коляно и защото възнагражденията на академичния  състав нямат нищо общо с неговото научно развитие (за предложенията за заплатите – накрая). Небрежното им отношение по темата на социалистите не е от вчера. Цитирам: „Два от проектите (на депутати от БСП и от РБ и ГЕРБ) са с по едно изречение – удължават с две години срока, в който главните асистенти трябваше да защитят дисертация, за да останат на тази длъжност. Но тъй като тези проекти са от декември 2014 г. и не бяха внесени навреме, а срокът изтече в края на 2014 г., те отдавна са безсмислени, защото главните асистенти без степен "доктор" отдавна са освободени от длъжността.” (Велиана Христова, Иде ли края на псевдопрофесорите, в-к „Дума”, брой 50, 01.03.2016). Добре, че тези изречения са на страниците на „Дума”, щото ако ги бях писал аз, щяхте да ме оплюете!
Според Велиана, цитирам: „Този закон (ЗРАСРБ – бел. моя) изработен от министъра Сергей Игнатов в първото правителство на ГЕРБ и приет силово в парламента през 2010 г., нанесе огромни щети и на самата наука, и на научната общност. Той позволи за пет години на място във вузовете и научните институти да бъдат „произведени” около 6000 нови професори и доценти - без никакви изисквания за научни приноси, както стана популярно да се казва – „на кило”.
Това, твърди Христова „девалвира научните степени и длъжности така, че вече не може да се каже кой е стойностен професор и кой не е, но доведе и до деморализация в самите гилдии, където политическото и шуробаджанашкото уреждане станаха практика.”

Постарах се да потърся причината за т.нар. „шуробаджанащина” на Велиана, или както аз я наричам – принцип „ти на мене, аз на тебе”. Внимателно прочетох разпоредбите на чл. 4, ал. 1 и 2 на „силово приетия” закон на Игнатов. Те гласят, цитирам: „Чл.4. (1) Оценяването на дисертационен труд и на кандидатите за академични длъжности „главен асистент“, „доцент“ и „професор“ се извършва от научно жури, което се утвърждава за всяка конкретна процедура със заповед на ректора на висшето училище или на ръководителя на научната организация по предложение на ФАКУЛТЕТНИЯ, СЪОТВЕТНО НАУЧНИЯ СЪВЕТ. (2) Членовете на научното жури се избират от Национална листа на журита по научни области, а при възможност и по направления и специалности. При интердисциплинарна тема най-малко един член на журито трябва да бъде от друга научна област, към която дисертационният труд има отношение.” (ДВ, бр. 38 от 21.05.2010 г.). Скромното ми мнение, е че те осигуряват:

1.Безпристрастност на избора на външни членове на журито, чрез случаен избор на външни членове от Национална листа на журита. Апропо, Националната агенция за оценка и акредитация беше започнала процедура по попълване на националната листа, и моя милост за известно време беше член на тази листа…

2.Равна отдалеченост от катедрите/клиниките на факултетния/научния съвет при определяне на вътрешните членове на журито.

Известно е, че третата алинея на чл. 4 бе отменена от Конституционния съд – Решение № 11 от 05.10. 2010 г. по конституционно дело № 13 от 2010 г., съдия, докладчик Красен Стойчев, т.1 Обявява за противоконституционни чл. 1, ал. 3 и чл. 4, ал. 3 от Закона за развитието на академичния състав в Република България. Повтарям, бе ОТМЕНЕНА  само третата алинея, която нямаше отношение към изложената по-горе процедура.

Отварям действащия ЗРАСРБ. Оказва се, че алинеи първа и втора на чл. 4, приети един месец (някъде около м.декември) след Решението на Конституционния съд (виж ДВ, бр. 101 от 2010 г. – бел.моя) нямат нищо общо с варианта на „насилствено приетия” закон на Игнатов, цитирам: „(1) Оценяването на дисертационен труд и на кандидатите за академични длъжности "главен асистент", "доцент" и "професор" се извършва от научно жури. За всяка конкретна процедура съставът му се предлага от първичното звено и се утвърждава от факултетния, съответно научния съвет. (2) Ректорът, съответно ръководителят на научната организация определя със заповед състава на научното жури, утвърден по реда на ал. 1. Разликата е в отпадането т.нар. НАЦИОНАЛНА ЛИСТА НА  ЖУРИТА и предоставяне на правото за предложения за състава на научното жури на ПЪРВИЧНОТО ЗВЕНО, сиреч звеното, което се обучава ДОКТОРАНТА или е обявен КОНКУРС (дали нямат интерес, отговорете си сами бел. моя). Всички останали промени в членове 9, 13, 20, 25 и 29а  в действащия ЗРАСРБ са само следствие от цитираните промени в цитирания вече чл. 4.
ТАМ Е ЗАРОВЕНО КУЧЕТО НА „ШУРОБАЖАНАЩИНАТА”, ДАМИ И ГОСПОДА, а не във варианта на „силово приетия” закон на Игнатов. В този смисъл и твърденията на Велиана Христова, виж по-горе СА ЧАСТИЧНО ВЕРНИ.
Не е моя работа, да установя кой е внесъл промените в чл. 4, нито как са гласували при приемането на поправките депутатите от 41-то Народно събрание. Има си разследващи журналисти.
Мога да ви дам и достатъчно на брой примери за практическото прилагане на принципа „ти на мене, аз на тебе”! Ще се огранича с един – военен медик, недоразумение в областта на управлението на военното здравеопазване стана голям доктор, като единият от външните членове на журито, предложен от първичното звено, бе от друга научна област (не говоря за направления и специалности), а вторият, предложен тоже от първичното звено – измислен доцент, който малко след като се хабилитира, беше освободен от министър Луджев по пределна възраст. Измислен, ама СГОВОРЧИВ!
Какво ще се случи с подкрепения на първо четене законопроект  за допълнение и изменение на ЗРАСРБ не зная, пък и не би трябвало да ме интересува на моите години.  
 Сега няколко думи за проекта на „БСП лява България”. Звучи добре. Само че мястото за заплатите не е в този законопроект. При това възнагражденията на академичния  състав отново са на принципа „на всяка жичка по лъжичка”. Няма го приноса на конкретното лице от академични състав. Спомням си, че когато работех, един доцент БЕЗ ДА Е НАПИСАЛ РЕД СЛЕД ХАБИЛИТАЦИЯТА СИ, ПОЛУЧАВАШЕ ОСНОВНА ЗАПЛАТА КОЛКОТО МОЯТА. Не се хваля, но няма как да не спомена за написаните в съавторство и под моя редакция 6 БР. УЧЕБНИЦИ и научното ръководство на 6 БР. ДОКТОРАНТИ (на единият – научен консултант). 

Вчера по темата ревеше  и ни  поучаваше потомственият „учен” др. Стоян Мирчев! Без нито един ден стаж в системата на висшето образование, освен времето, в което е бил студент.  
В момента – 14.07,  професор Анелия Клисарова (БСП) отново чете декларация по темата от името на парламентарната група.
 Когато двамата говореха, се сетих за едно фототипно издание на фундаменталното откритие на Вилхелм Рьонтген – няколко странички, написани на ръка. 
Рьонген - Носител на Нобелова награда в областта на физиката
 Сетих се и за други работи, но не искам да им отнемам реторика на БСП в полза на БАН, Селскостопанска академия и прочие!

Няма коментари:

Публикуване на коментар