неделя, 7 май 2017 г.

ПАРТИЗАНСКИЕ БУДНИ…..



От интервюто с полк. Кръстьо Джерманов от МВР, по повод срещата му с майор Томпсън, „24 часа”, електронен вариант,  07.05.2017 г.

Авторът през 2011 г.

„…В края на 1943 и началото на 1944 г. бяхме отседнали в Църна трава – най-сигурното сръбско село с 30 махали високо горе в планината. Хората казваха – Църна трава-Бъркина държава. По името на техния командир Бърко. Ние сме в Дейчева махала може би една седмица. Хората колеха животни и ни хранеха. За това им се плащаше (отде идеха парите – бел.моя). В тая махала живееше и един сърбин с хубава петоредна хармоника. И като засвиреше - всички се хващахме на хорото

.. Тогава с парашутите си скочиха капитан Томпсън, Дейви, Шейн, Джек и Монро. Парашутите от хубава коприна. Натъпках един в раницата и си викам, че като се освободим, ще си ушия КОШУЛЯ

…Много ни налитаха (сръбкините – бел.моя), обаче голям морал имахме …. Те бяха малко по-други и ни налитаха. Веднъж със сръбски партизани отиваме да правим събрание в голямо село. И едно момиче - хареса ли ме, не знам, но имаше отношение към мене. Заведе ме у тях, напълни ми раницата с хляб, със сирене. И все ме буташе зад къщата... Но не помня дали го целунах, или не (било е тъмно, та затова другарят не помни, а може и да е от ЕГН-то – бел. моя) До такава степен морал! Обаче един партизанин за интимни отношения с Валя беше разстрелян. И брат ми загази. Той беше карал санитарната школа като войник и в отряда след едно тежко сражение, мисля край връх Тумба беше, имаше много ранени и той остана да се грижи за тях. И беше завързал отношения с една партизанка. Осъдиха го на смърт! И аз отивам при бай Славчо, при бай Денчо, при всичките... Моля им се! И му отмениха смъртната присъда (от време оно е важно да имаш връзки – бел.моя) …

Вземахме от хората (храна – бел.моя). Ние бяхме непрекъснато в движение, правехме събрания по селата и селяните донасяха храна. И в Сръбско, и в Българско познавахме добре хората и местностите. Обикновено носех една раница с храна, тежеше около 15 кг (според др. Джерманов не бива да се яде кашкавал без хляб, щото хваща запек – бел.моя).

…..Къпехме се и се перяхме в реката. Бельото не си преобличахме, нямахме друго….

….Имахме един автомат, а аз бях с пушка манлихера. Най-напред тръгнаха да се изтеглят Райчо и Вельо. Райчо успя да се спаси, но Вельо го убиха. После тръгнахме 7 души начело със Здравко Георгиев. Но аз в страха си забравих пушката ….. Един от нашите с партизанското име Ботев имаше бомба бухалка на кръста си. И както се обръща в съня си, щифтът на бомбата се закачва за някаква съчка и тя гръмна. Избухна, уби Ботев на място и рани 6 души, от които трима – много тежко…..”

ЮНАЦИ!

Няма коментари:

Публикуване на коментар