вторник, 14 март 2017 г.

ПО ПОВОД НА ЕДНА ГОДИШНИНА…..



На 12.02.2007 г. Владимир Путин произнася реч на Мюнхенската конференция по въпросите на политиката за сигурност

До началото на „Арабската пролет” има над ТРИ години (18.12. 2010 г.), либийската революция ще започне след ЧЕТИРИ години (17.02.2011 г.) протестите срещу Янукович (Киевския „майдан”) – след  близо ШЕСТ години (21.11.2014 г.), а Русия ще анексира Крим след СЕДЕМ години (18 март 2014 г.).
Позволих си да публикувам текст на Валерия Величенко по повод годишнината от произнасянето на речта. Оригиналният текст на авторката може да прочетете в  https://life.ru, а пълният текст на речта в сайта на Известия” –http://izvestia.ru . Съзнавам, че съвременните български русофоби ще ме оплюят. Но ако внимателно прочетете седемте тезиса от речта, така както ги е формулирала г-жа Величенко няма ли да си зададете следния въпрос:
„Щеше ли да бъде днес светът по мирен, ако президентът на САЩ по това време – Джордж Уокър Буш младши (2001-2009) и СЛЕДОВНИЦИТЕ му сред европейските лидери от страните-членки на НАТО – Никола Саркози (2007-2012), Ангела Меркел (2005 и до момента) и Тони Блеър (1997-2007), сменен от Гордън Браун (2007-2010) се бяха вслушали в това предупреждение на Путин?” (в скоби съм посочени годините, в които са били начело на държавите си). 
Отговорете си САМИ!
Следва текста на Величенко (преводът е мой):
Глобалното противопоставяне на свръхдържавите през ХХ век остави в периферията на международните отношения крайно остри социални и икономически въпроси. От студената война бяха наследени „неизбухнали снаряди” – идеологически стереотипи, двойни стандарти и други шаблони на блоковото мислене.
1.След Студената война ни беше предложен еднополюсен свят, с един център на властта, един център за вземане на решения, свят с един стопанин и един суверен. Еднополюсният свят няма нищо общо с демокрацията и е пагубен за всеки, който се намира в подобна система. Моделът е не само неприемлив, но е и невъзможен и не може да бъде нравствена и морална база на съвременната цивилизация.
2.Многополярността в света ще нараства. Главната причина за това е нарастването на икономическият потенциал на новите центрове на световното развитие – Бразилия, Русия, Индия и Китай. Нас непрекъснато ни учат на демокрация, но тези, които ни учат по незнайни причини не искат да се учат. В света непрекъснато се пренебрегват нормите на международното право. САЩ отдавна са прекрачили своите национални граници в икономиката, политиката и хуманитарната сфера.
3.Светът трябва сериозно да се замисли над глобалната архитектура за сигурност, която доста се отдалечи от търсенето на разумен баланс на интересите на всички субекти на международното общуване, и то днес, когато световният ландшафт започна осезателно и бързо да се променя за сметка на динамичното развитие на редица държави и региони..
4.Наблюдаваме ситуация, когато страни, в които е забранено смъртното наказание, без проблем участват във военни операции, които трудно могат да бъдат наречени легитимни. Единственият механизъм за вземане на решение за използване на военна сила е Хартата на ООН и този механизъм не бива да бъде подменян нито с НАТО, нито с ЕС. Само обединяването на международната общност около ООН ще ни позволи да избегнем пренебрежението, с което някои се отнасят към международното право. В противен случай ще продължаваме да затъваме в безизходица и да увеличаваме количеството на тежките грешки.
5.НАТО изнася напред своите сили към държавните граници на Русия. Този процес няма нищо общо с модернизирането на алианса и осигуряване на сигурността в Европа. Обратното, това е сериозна провокация, която намалява равнището на взаимно доверие. Никой вече не помни уверенията на НАТО, че няма да се разширява на Изток.
6.ОССЕ беше създадена, за да разглеждат всички аспекти на сигурността – военнополитически, икономически, хуманитарни в тяхната взаимна свързаност. Този баланс е нарушен. Съществуват опити ОССЕ да бъде превърната в един обикновен инструмент за осигуряване на външнополитическите интереси на една или група страни в отношенията им с други държави. Това става с помощта на т.нар. неправителствени организации, които формално са независими, но са целево финансирани и следователно се намират под контрола на този, който ги финансира.
7.Русия е страна с повече от хилядолетна история и практически винаги е имала правото да провежда независима външна политика. Ние нямаме намерение да се отказваме от тази традиция.”

Няма коментари:

Публикуване на коментар