понеделник, 6 февруари 2017 г.

СТАРИ СПОМЕНИ.....

Публикувам тази моя стара версия на произведение на г-н Валери Тарандов (по онова време автор на "Афера", а днес зам.министър на правосъдието), посветена на Светиня Му. Да ме прощават тези телевизии и журналистки, упоменати в него, дето спешно си извъртяха подгърбието!
Жив е той, жив е! Там къде Банкя,
проснат в дивана лежи и пъшка
Чиляк с дълбока морална рана,
Чиляк във климакс, без сила мъжка.
На една страна хвърлил пищови,
на друга страна – куп телефони,
очи темнеят, глава се люшка,
уста попържат свойте галфони!
Лежи Чилякът, а на небето
герберско слънце все още пече,
ДеБеГе пее нейде в ефира,
и далавера яко тече!
Сянка му пазят три кукундрели,
агент Димитър морал му лиже.
Над него Доган, юнашка птица,
и тя се за брат, за Чиляк грижи!
Настане вечер – месец изгрее,
медии грейнат в ефир небесен;
гора зашуми, вятър повее, –
Беновска пее за Чиляк песен!
Три кокундрели в бела премена,
чудна, прекрасна, песен поемнат, –
тихо напускат ТиВи екрана
и при дивана дойдат, та седнат.
Една му пура ха(й)ванска пали,
друга уиски налива бърже,
Любка от страст е май изумена,
а той я гледа, – мила, засмена!
„Кажи ми, сестро де е Радана?
Де е дьонменската му дружина?
Кажи ми, пък ми вземи душата, –
без власт да знаеш аз ша загина!“
И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни тръгват те към мегдана,
вървят и пеят, дорде осъмнат,
ДеСеБе търсят, че и Радана…
Но съмна вече! Той на дивана,
герберско слънце над него пече,
Мадам Въ му лиже морална рана,
и далавера пак тече ли, тече!

Няма коментари:

Публикуване на коментар