понеделник, 19 юни 2017 г.

Простички въпроси...



В първата си декларация като държавен глава Румен Радев обяви, че притежава половината от апартамент в София. Жилището е от 143 квадратни метра за близо 170 хиляди лева. Президентът е посочил, че със съпругата му притежават малко над 11 хиляди лева и стара кола за 3300 лв. Кредитите им са за 30 хиляди лева (цитира се по https://dariknews.bg). Преди президентските избори  (2017 г.) е декларирал, че е получил 125 000 лв. от изплатено обезщетение при освобождаване от военна служба (цитира се по думите на журналиста Мирослав Иванов, участник в предаването„България сутрин”, ТV ON AIR, 19.06.2017 г.).
Към господин президента имам следните въпроси (отзад напред):
1.Колко брутни заплати са Ви изплатени при освобождаването от БА. Според ЗОВСРБ имате право на 20-т, което означава че месечното Ви възнаграждение е било 6 250 лв., в което се съмнявам. Изплатени ли са Ви заплати за неизползван отпуск и колко?
2.Размерът на обезщетението при уволнение (125 000 лв.) и взетия кредит (30 000 лв.) не кореспондират със спестяванията Ви със съпругата, вероятно г-жа Радева от 11 000 лв. Излиза, че за по-малко от година след сватбата Ви около 140 000 лв. са се изпарили?
3.Декларирали сте, че сте съсобственик на апартамент с левова равностойност от около 85 000 лв. През коя година сте го придобили, г-н Радев? Кой е другият съсобственик?
Въпроси за доходите могат да се зададат и към другите публични личности, но съм слаб в аритметиката.
Пък и Радев ми е отколешен любимец!

сряда, 14 юни 2017 г.

ИСТОРИЧЕСКИ РАЗМИСЛИ*



За интересуващите се от история  е известна съдбата на армията на Нейно Величество по време на трите войни в Афганистан – 1838-1842, 1878-1880 и 1919, когато по повод на третата война един английски сенатор възкликва – „Който се е върнал с глава на раменете от тази страна е докоснат от Бога!”

Описана е и военната авантюра на СССР в Афганистан, продължила 10 години (1979-1989) и заплатена с цената на 53753 ранени и 415932 заболели (50% от които от заразни болести). Данните за убитите, умрели от раните си или болести са посочени в таблицата.


Малко известен факт е, че първото използването на Червената армия в Афганистан датира от 1927 и 1929 г.

През 1919 г. Съветска Русия (от 1922 г. СССР) първа признава Афганистан след Третата англо-афганистанска война (1919) и подписването на Договора от Равалпинди, който определя правото на самоопределение на страната като подписва  договор за приятелство с  таджикския лидер Хабибула Хан, управлявал Кабул с помощта на  пущуните 9 месеца. През 1921 г. в Кабул е изпратен първия съветски полпред (политически представител, днес посланик) Фьодор Расколников – от 1921 до 1930 г.**


През 1923 г. Аманула Хан се самообявява за крал и започва преобразувания в мюсюлманската държава..  Реформите на краля засягат мюсюлманското духовенство и то се вдига на бунт. Аманула Хан иска военна помощ от СССР. През 1927 г. в Афганистан е изпратена авиационна част, с чиято помощ метежниците са разгромени.

В края на 1928 г. английското разузнаване с помощта на своето протеже Хабибула Хан организира въстание в източната част на страната и принуждава Аманула Хан да напусне престола. По този повод посланикът на Афганистан в СССР генерал Наби Хан и външният министър Садик Хан се обръщат към Сталин с молба за военна помощ. В Афганистан е изпратен  сборен отряд от 2000 войници на Червената армия, командван от военното аташе  комдив (командир на дивизия, днес се приравнява на генерал майор) Виталий Примаков. Военнослужещите от ограниченият военен съветски контингент са маскирани като бойци от правителствената армия на Афганистан. В началото те  имат успех – военните гарнизони на въстаниците в Келиф и Ханабад се предават без бой. Все по-трудно става обаче да се прикрива принадлежността на съветските военнослужещи, наричани от местните „неверници”. Демаскирането на червеноармейците води до активизиране бойните действия на  религиозните фанатици срещу тях. Възниква реална опасност от окончателно разбиване на отряда и избухване на международен скандал, поради което в страната са изпратени още 500 червеноармейци. Руснаците така и не успяват да постигнат военна победа. През 1929 г. Аманула Хан изоставя собствените си войски и бяга в Европа. Не забравя да вземе със себе си и държавната хазна. Отрядът получава заповед да се прибере в СССР.

Когато четях тези минали истории се запитах: "
А ние, българите, какъв го търсим в Афганистан днес? 
Някой може ли да ми отговори?

*- по материали на „Мир новостей”



**- от указанията на Чичерин, нарком (министър) на външните работи до Расколников по време на първия му мандат в Кабул: „Другарю Расколников, Вие не трябва да допускате фаталната грешка и да се опитвате да насаждате изкуствено комунизъм в страната. На афганистанското правителство трябва да заявим - Нашият общественият строй е един,  а вашият – друг, нашите идеали са едни, а вашите – други. Обединява ни обаче общият стремеж за самостоятелност (независимост) на нашите народите. Ето защо ние не се намесваме във вътрешните ви работи и не нахлуваме в правото на самостоятелност (суверенитет) на народ. Ние само подкрепяме политика ви, която има прогресивно значение за развитието на народа на Афганистан”. От септември 1934 до април 1938 г. Расколников е пълномощен представител на СССР в Царство България Поради страх от сталинските репресии, отказва да се завърне в Москва и бяга от София в Берлин. По-късно се установява във Франция - гр.Ница, публикува отворено писмо до Сталин и по-късно е убит от НКВД.



петък, 9 юни 2017 г.

ДВАТА АРШИНА....



Вчера се навършиха 94 години от 9-то юнския преврат през  1923 г., който по времето на социализма наричаха ФАШИСТКИ.
Политиците, увлечени в боричканията си около кокала на властта, се направиха на слепи и глухи за събитието.
Както и телевизиите.
Случайно се загледах в една снимка на превратаджиите, публикувана в електронното издание на  „Труд”. Прочетох и статията на г-н Йордан Каменов, която снимката илюстрира.
И се сетих за нашите прословути ДВА АРШИНА! По отношение на превратаджиите от 1923 г.


Приемам, че:
1.Александър Цанков (по време на преврата 1944 г. бяга от България);
2.Христо Калфов (съден от Народния съд и разстрелян на 01.02.1945 г.) и
3.Генерал Иван Вълков (съден едва през 1953 г. за събитията по време на преврата 1923 г. и за терора след атентата в църквата „Свети Крал” през 1925 г., осъден на смърт, след това смъртната присъда е заменена с 20 г. затвор, починал в Старозагорския затвор) са ФАШИСТИ И ГЛАВОРЕЗИ!
Питам обаче какви са били част от останалите превратаджии:
1.Кимон Георгиев – участник в още два преврата (1934, 1944), министър председател на България (1944-1946), член на Президиума на Народното събрание (1962-1969), два пъти „Герой на социалистическия труд” (1962,1967);
2.Димо Казасов – участник в още два преврата (1934, 1944),  министър на пропагандата след преврата от 1944 г (1944-1946) и
3.Цвятко Бобошевски – назначен за регент на малолетния цар Симеон след преврата на 09.09.1944 г.
Отговор нямам! А вие?