петък, 30 септември 2016 г.

Facebook публикация и..... дискусии.....



На 28.09.2016 г. публикувах във Facebook:
„Да се сравняват президентските избори в САЩ и България е ирелевантно! Да си спомняте за приносите на досегашните ни държавни глави за социално-икономическото развитие на България? Като започнем с т.нар. председател (президент) на Народна република България Петър Младенов. Аз не помня!”
Следва дискусия с г-н Динко Динев (и той пенсиониран полковник, когото не познавам  - бел. моя)  и моя милост, който цитирам дословно:
Динко Динев: Ти не обичаш моите коментари, веднъж ми каза да не коментирам, втори път се произнесе: абе коментирай. Наскоро казах, че с риск да ме нариташ, ще коментирам. Ще рискувам да го направя втори път. Да, ирелевантно е да сравняваме президентските избори в САЩ и България. ирелевантно е защото крайния продукт от тези избори - президента, коренно се различават. Единия е президент на президентска република (САЩ), другия на парламентарна - нашата. Единия има всички лостове за управление на социално-икономическото развитие на държавата, защото едновременно се явява премиер на правителството, а на другия тези механизми не са му даденост. Те са в ръцете на правителството и парламента. И мисля всички ние това добре го знаем. Само че даваме ли си сметка, че все пак нашия президент, като държавен глава "представлява Република България в международните отношения" (чл.92, ал.1 от Конституцията). А това го прави особено важен фактор в изявите, проявите и отраженията на геостратегическата обстановка в света. Че той "лъска" или уронва имиджа на държавата. Затова и не помним президенти допринесли за развитие и напредък на това социално-икономическото развитие. И няма да има, и няма да помним. Тука подозирам тънкия намек за небивалицата според теб да се сравняват генералите Айзенхауер, дьо Гол, Ярузелски, с генерал Радев или президентските обещания и критики в диспута Клинтън-Тръмп и изявленията на същия този нещастен генерал, съсипан преждевременно от критики за неосъществими обещания. Ето вече е ирелевантно. Да се сравняват цели, задачи, политически послания и намерения за бъдещо управление на държави мастодонти и нашата държавица, затънала в нейните си махленски проблеми, е ирелевантно. Всичко това можех да го напиша като мой постинг, но струва ми се малко хора щяха да го коментират. затова си позволих да го напиша като коментар към твоята публикация, с надеждата за ползотворен диспут. Дано не съм бил отегчителен.
Отговор: Динко, не се сърдя за коментара! Явно не искаш да ме разбереш. Радев излъга ли за семейното си положение - веднъж в централата на БСП и втори път пред актива на АВБ. Излъга! Що не каза, че е разведен и има две деца. Каква беше тая спешна сватба с г-жа Десислава и снимките с детето на Свиленски. Човек, който веднъж е излъгал ще го направи и втори път. Колко години генерали от ВВС - пилоти и щабни офицери бяха начело на Генералния щаб на Българската армия? Сметни ги, но май надхвърлят 15-тина години. И при това положение да твърди, че Ненчев е единствения виновник за състоянието на ВВС, който е на власт само от две години, е другата му лъжа. Аз няма да гласувам за Радев ПОСМЪРТНО, както и за Илияна Йотова. А иначе не си ме отегчил. Хубав ден!
Динко Динев: Или съм бълък, или от нищо не вдявам. Доста време се чудих коя е лъжата на генерал Радев, която те вбесява, и чак днес разбрах, че той взел че се развел и се оженил за някаква си там Десислава. При това положение Плевнелиев и Бойко, дето нямат или не се знае де са им съпругите, ми изглеждат направо светци. То стана сякаш сме на семинар по етика. А колко генерали са разрушавали ВВС е една много спорна тема. защото голямото разрушаване беше дело на политиците ни. И аз съм писал организационни заповеди за разформиране и закриване на поделения, структури и обекти, но така ми е било нареждано. В случая съм бил в ролята на клавиатура. Всъщност на бялата лястовица Радев шансовете наистина са спорни. И една от причините е, че тези хубави птички, най-напред ги изяждат техните подобни.
Отговор: Нищо не си разбрал, Динко! Човек, който веднъж си е позволил да затаи нещо, казано по-просто ДА ИЗЛЪЖЕ, ще го направи и втори път. Доколкото си спомням нито Борисов, нито Плевналиев са лъгали за семейното си положение. И лъжата му не е само тази. А относно разрухата във ВВС не се прави на ударен. Хич не е спорна темата. И те моля да не се сравняваш с началниците на ГЩ, те не пишат организационни заповеди...... Мисля, че спора ни стана излишен или по-точно както казват в Хасковско ОМАЛЕН.... Аз пиша за едно, ти ме хвърляш в темата за Радев.
Динко Динев: Тъй де, затова казах, че "или съм бълък, или от нищо не вдявам". Затова и се мъча разбирачите да ме светнат и да чакам те да пооправят. А аз никак не се сравнявам с НГЩ-та. Просто съм бил в кухнята и доста неща съм чул, видял и написал. За разрухата и кои я дирижираха през годините. Спора действително става излишен, когато две страни инатски са се вкопчили в своята правота. Хубав ден!
Тук спирам да отговарям!
Нашият народ има две много хубави поговорки: 
„Ти му викаш куме Иване, то търчи за кура да те хване” и „Де го чукаш,  де се пука”!

вторник, 27 септември 2016 г.

ВОЙНАТА ДНЕС?*



Познавам г-н Любомир Кичуков само от телевизионния екран. Достолепно излъчване, примерен изказ на дипломат, логични разсъждения. По тази причина се зачетох в статията му във в-к „Дума” [5]. Самият аз съм отдавна изкушен по темата за войната. По тази причина си позволявам да споделя някои мисли, породени от статията.
Авторът е прав, че в света „в момента не се водят войни! Официално. Защото нито една страна не е обявила формално война на друга...” [5].  Само че това е от доста време. Май от края на Втората световна война. Политици и военни не обичат понятието „война”, най-малкото защото то е неприемливо за общественото мнение. В собствените им държави и в чужбина. По тази причина  те използват евфемизми -  операции, кампании, ескалирано използване на ядрено оръжие, съпътстващи жертви (при убийства на невинно цивилно население), удари вместо бомбардировки и прочие. Шафрански пък измисли категорията „военно стълкновение” и обяви„ че това „не е война” и не изисква промяна на начина на живот на хората. Казано иначе – простички   и обществено удобни обяснения [5]. Светът не е станал по-мирен,  и вероятно никога няма да стане по-мирен, колкото и да ни се иска....Особено ако проблемите за войната и мира се разгледат в глобален план. Че войната ще бъде вечна спътница на човешкия род не е основание да приема тезата, че разбиранията ни за нея „твърде много са се променили” [5]. Не са се променили  разбиранията, а думичките, които употребяваме, за да ги артикулираме. Достатъчно е да се прочете Гуин Дайър [2].
За разлика от автора, не виждам нищо „стряскащо” в обновената „концепция за гражданска защита (на ФРГ – бел. моя), която, в съответствие с традициите на немската изчерпателност и прецизност, изброява мерките, които трябва да се предприемат в случай на заплаха...” [2]. Да обосновеш рисковете и заплахите не е „стряскащо”, даже и когато това става публично в държава-членка на НАТО. Стряскаща е политиката на САЩ в Европа и опитите на американския политически и военен истаблишмънт да я тласнат във военно противопоставяне с Русия. Но това е друга тема. Пишейки за войната в Европа се припомних една отколешна, вероятно забравена днес, мисъл на Жан Клод Юнкер, че е възможно „тези, които мислят, че вечният въпрос за войната и мира в Европа е завинаги погребан, да грешат. Демоните не са изчезнали, те само са заспали..” [6]. Апропо, войната в Европа май не е спирала, което видно от авторовите препратки към събитията в бивша Югославия, Украйна.... Опасността от война на територията на Европа, като хипотетичен факт не е изчезвала. Твърдя обаче, че войната като начин на мислене, „се настани в съзнанието на хората” благодарение на манипулациите. Съмнявам се, тя да се разглежда от политиците като „легитимен, морално допустим инструмент за решаване на спорове и конфликти”[5].
Тезата на автора за прехвърляне на проблемите на войната и мира върху структурите за сигурност (армия, полиция, пограничен контрол) е много вярна. Достатъчно е да се вгледаме в българската политическа действителност. Не е случаен фактът, че  в две от номинираните президентски двойки има генерали. Играе се на струната за „силната ръка”, която видите ли трябва да реши политическите по своя характер проблеми на България. Удобно е от гледна точка активиране на електората, но не е вярно. Всички те имат както своята отговорност, така и своите проблеми и пропуски - включително по отношение на взаимната комуникация и сътрудничество в общоевропейски план, както показаха терористичните актове през последната година. Подобни илюзии съществуват и в други страни от Европейския съюз. Премиерите на Чехия и Унгария Бухослав Соботка и Виктор Орбан смятат, че общата гранична полиция, общата прокуратура и общата армия ще решат проблемите, пред които е изправен съюза [1].  Илюзии! Колкото в друго време общата валута и Шенгенското пространство решиха проблемите на ЕС. Или колкото ЗЕС създаде предпоставки за изграждане на единна европейска армия. Официално съюзът бе закрит през 2011 г., като функциите му се прехвърлиха върху ЕС в рамките на изграждащите се „Обща външна политика и политика на сигурност“ и „Общата политика за сигурност и отбрана“ . Последните така си и останаха кухи пожелания.
Вярно е, че светът не е станал по-мирен, но е погрешно да се твърди, „че разбиранията ни за войната твърде много са се променили.”[5] Част от опитите за ново разбиране на войната се базират на непрекъснатите революции във военното дело, съпътствали цялата човешка история – от изобретяването на лъка и стрелата, през колесниците на римските легиони до ядреното оръжие. Споделял съм, че по същество става дума за единство от промени в технологиите/ техниката (средствата за насилие), схващанията за водене на военните действия и организацията на военните сили [4]. Те влияят върху формите и способите за водене на войните. Това е факт, който няма как да бъде оспорен. Въпросът обаче е  кое е еволюирало?  Мисля, че войната като средство за налагане на волята и постигане на политическите цели (войната във философски смисъл) ни най-малко не е еволюирала. Еволюирали са средствата за воюване!
 Твърди се, че днешните войни не са за територии, а за ресурси - основно енергийни и най-вече човешки [5]. Твърдението не е вярно, защото териториите и ресурсите, разположени върху тях са единно цяло. Ще напомня думите на Папа Урбан ІІ през 1095 г. в навечерието на Първият кръстоносен поход: „Земята, която наследихте, от всички страни е заобиколена от морета и планини, и тя е крайно малко за вас; тя едва дава препитание на хората. Ето защо вие се убивате и мъчите друг другиму, водите войни, ето защо толкова много от вас гинат в граждански раздори. Отмийте своята ненавист, нека враждите приключат. Присъединете се на пътя към гроба Господен; отвоювайте тази земя от нечестивата раса и я вземете за себе си” [4]. На съвременен език думите на Папата биха звучали приблизително така: „Овладейте тези територии с ресурсите им, за да си осигурите по-добри условия за препитание.”
Не отричам, че е възможно в някои държави да се сменят само управляващите режими, за да се експлоатират ресурсите (основно природните) – модерните напоследък „цветни революции”. Но и при тях няма как да се мине без използване на сила (справка войните в Ирак, Афганистан и Либия, като по-нови исторически събития). При това без абсолютни гаранции за безпрепятственото използване на ресурсите след смяната на правителствата.
Тезата, че „фронтовата линия сега не минава по границите, а е вътре в обществото” също не е нова. Как иначе да си обясним разделението на българското общество след двете национални катастрофи, довело до братоубийствено насилие? Нима тогава войната не е била вътре в българите, разположени от двете страни на барикадите.
Г-н Кичуков твърди, че самата система на ООН също преживява тежки времена. Тя е обвинявана, не без основание в липса на ефективност и свръхбюрокрация, и в неспособност да предложи конкретни практически решения на важни въпроси. Съгласен съм с тезата на автора, само че тя е започнала почти с основаването на организацията. При генералния секретар  на ООН Трюгве Лю (1946-1952) е първата израелско-арабска война и кръвопролитието на Корейския полуостров. Корейската война се води под флага на световната организация (първа операция за налагане на мир със сила – бел. моя), продължава три години, разрушенията са огромни, жертвите -  над милион и накрая страните се спират на старата граница, от която започват бойните действия. По времето на Даг Хамаршелд (1953-1961) стрелбата на Корейския полуостров спира,  вероятно от настъпилата умора и на двете основни участнички и най-вече поради преминаването Сталин в друго измерение.  Въпреки огромните усилия на ООН, тази война на практика никога не е прекратявана. Само временно са спрени престрелките, но нито един от проблемите между двете Кореи не е решен, и днес също. Времето на Хамаршелд се характеризира с непрекъснати израелско-арабски конфликти. Започват и конфликтите в Африка. Виетнамско-френската война спира, след като виетнамците набиват французите при Диен Биен Фу, без да се съобразяват с декларациите на ООН за мир. По негово време започват и кубинските и алжирските събития, които нито той, нито дошлия след него успяват да разрешат. При У Тан (1961-1971) е най-горещо във Виетнам, Лаос и Камбоджа. Виетнамско-американската война започва и се развива по времето на човека, родом от Индокитай, без той да успее да направи каквото и да било, за да спре ескалацията. Тогава започнат и бомбардировките над Северен Виетнам, улеснили влизането на СССР във войната чрез „съветници”. ООН се занимава основно с писане и прочитане на петиции за мир и дружба.  Само израелците донякъде се вслушват в призивите му и правят само една кратка война. Благодарение на Курт Валдхайм (1972-1981) и на „неимоверните” усилия на ООН, с изключение на Камбоджа, останалият Индокитай се поукротява, но пък се започват въоръжените сблъсъци в южния край на Африка – Ангола, Мозамбик, Зимбабве, Намибия. По същото време СССР, без да се съобразява с ООН започва афганистанската авантюра, която е добре известно как завърши. Изреждането на кризите на ООН може да продължи, но едва ли е необходимо [3].
Завършвайки  ще споделя, че когато разсъждавам върху новото, дали във войната или в някаква друга обществена  дейност, винаги се сещам за една мисъл на Питър Дракър. Според нея, в началото на ХХ век много от младите учени са мечтали за една нова икономика.

В края на века тя се ражда.

Оказва се, че не икономиката е нова, а понятията, с които се обозначават явленията
* - заглавието е заимствано от материала на г-н Кичуков във в-к „Дума”
Използвана литература:
1.Борисов “за” обща армия на ЕС24 часа”, електронно издание, качена на 28.08.2016
2. Дайър, Г. Войната, смъртоносната игра на човечеството, Кръгозор, София, 2005
3.Димитров, Ал., Има ли значение от коя държава (раса, нация, етнос, пол) е шефът на ООН?, по http://voenenlekar.blogspot.bg, 02.02.2016
4. Колев, Н., Размисли върху войната – между Клаузевиц и съвременните теории,   по http://voenenlekar.blogspot.bg, 14.02.2015
5. Любомир Кючуков, Войната днес, в-к „Дума” електронно издание, бр.197, 29.08.2016
6. Юнкер, Жан Клод, Интервю за Der Spiegel (като премиер-министър на Люксембург, по http://newsru.com
P.S. Вчера писах за импотентността и постоянната криза, в която се намира ООН. Днес се натъкнах на един текст от колонката на Matthias Naß в „ Zeit Online”, 28.09.2016 г. Не познавам автора. Ще си позволя да цитирам част от написаното:
„В сложната епоха на Студената война, ООН безпомощно стоеше настрани и наблюдаваше това, което вършат оръжията в Корея, Виетнам, в Близкия и Среден Изток, в Африка. Конфликтът между супер държавите парализираше Съвета за сигурност и колкото пъти американците или Съветите видеха опасност за своите интереси, толкова пъти те прибягваха до правото си на вето...
Работата на ООН стана по-ефективна, след отпадане на противоречията между Изтока и Запада през 90-те години на миналия век Броят на миротворческите мисии бързо нарасна – Камбоджа, Сомалия, Балканите...
Агресията на Русия в Източна Украйна и анексирането на Крим сложиха край на партньорството между Москва и Запада (Тук мога да поспоря с автора за първопричината за двете събития – бел. моя) За нова Студена война е рано да се говори, но недоверието е проникнало дълбоко в отношенията между двата лагера...
Когато преди две седмици САЩ и Русия се договориха за примирие в Сирия, като че ли отново се появи надежда, доколкото съглашението включваше и военно сътрудничество между двете страни. Атаката на хуманитарния конвой разби тази надежда на пух и прах.. (Кой атакува конвоя и най-вече защо са спорни въпроси. Както е модерно да се казва в България #Кой имаше интерес да разбие надеждата – бел.моя). ООН отново се оказа недееспособна...
Именно в този момент ООН търси нов генерален секретар, тъй като пълномощията на Бан Ки Мун изтичат през декември. Ако разгледаме кандидатите за поста, няма да открием харизматична личност.... Да се намери втори Кофи Анан вероятно ще бъде трудно, а е възможно, ТОВА ДА НЕ Е НУЖНО НА СУПЕРСИЛИТЕ. Генералният секретар може да промени нещо с помощта на ловка дипломация, но ТОЙ НЕ ПРИТЕЖАВА РЕАЛНА ВЛАСТ. Тя се намира в ръцете на членовете на организацията (А може би е в ръцете на постоянните членове на Съвета за сигурност и техните задкулисни пазарлъци – бел. моя)...
Те са отговорни, че слабостта на ООН в Сирия се превърна в неин ПОЗОР. Членовете на ООН трябва да се стремят към мир, а организацията с помощта на „сините каски” трябва да го гарантира...”
 Авторът
Коментарите оставям на читателите......

неделя, 18 септември 2016 г.

Спомен за едно отминало време...



През 1990 г. бях започнал да си водя дневник. Жалко е, че се оказах непоследователен. Тук споделям един запис от 08.04.1990 г., неделя. За разлика от някои висши офицери, аз не крия миналото си!
"Интересна и напрегната седмица. При това съм малко болен.
На 02.04 сбирка на Клуба на радикалните депутати от 18 часа в сградата на Софийския ГК на БКП. Записвам се. Споделям вижданията им за идеите и кадровото обновление на партията. Не изборите, а обновената партия, това е важното. Приемат се декларации до Висшия партиен съвет и Централната комисия по партийна етика. Присъства и Димитър Йончев, секретар на Лилов. Питам се защо? Запознавам се с академик Кирил Василев (той и професор Жабленски - психиатър са съпредседатели на Клуба), Иван Николов, професор по икономика и Нешка Робева. Сбирката трае до 21,30 ч.
На 03.04. участвам в заседание на Висшия партиен съвет съвместно с Комисията по партийна етика и Централната финансово-ревизионна комисия. Джуров докладва резултатите от референдума за смяна на името на партията. Към 01.01.1990 г членовете на партията са били 983 899. След промените в партийните организации са се регистрирали 893 738 души. В референдума са участвали 726 000. с “да” са гласували 629 522 души. Комисията по референдума предлага от 03.04. БКП да се нарича Българска социалистическа партия.  ВПС (Висшият партиен съвет) да внесе съответните промени в устава, манифеста и символите на партията – знаме, значки, печати и т.н. Заседанието се ръководи от Луканов в традиционния за него стил. В президиума – Джуров, Младенов, Лилов, Луканов, Горан Нинов... По втора точка докладва Лилов - “Политически изводи от референдума”. Много добър доклад. Дано се изпълнят в живота на партията. Накратко – курсът за промяна е навременен и правилен; референдумът е историческо събитие – не неясно комунистическо бъдеще, а животът днес, не утопии, а реална цел; дълбоки реформи пред изборите; да възродим най-ценното от Бузлуджа; гордеем се с жертвите преди 9.09.; ние не сме партия без минало; не на идеологията и политиката на сталинизма; разграничаваме се от виновниците и ги осъждаме; няма да се преследват инакомислещите; ние сме марксистка партия, но от нов тип; процесът на обновление ще бъде дълъг и сложен;ще трябва да се съобразяваме с нови неща и реалности( ако обновлението не върви с бързи крачки ни чака гибел; необходимо е единство; референдумът се проведе в трудна обстановка, но резултатите са положителни; участието на партийните членове и подкрепата са добри; отново за единството; на изборите с нов образ и покритие между думи идела; за връзките с КПСС и други леви партии в Европа и света. По трета точка докладва Стефан Продев. За смяната на името на в-к “Работническо дело”. Споделя мисли, не чете! Щом партията си сменя името, то е логично и вестника й да смени своето, но това е формалната страна. Главната причина е тази, която доведе до смяна на името на БКП. ”Работническо дело” бе робски подчинено на Живков и неговото обкръжение. Всеки погром по времето на Живков е бил подкрепян, популяризиран и оправдаван от страниците на вестника. Това е име с тясно, класово съдържание. Днес нещата не са като преди 63 години. Борбата с опозиционния печат не може да се води със старото име. Предлага вестника да се нарича “Дума”.
 Премина се към изказвания. Генерал-полковник Христо Добрев – началник на ГЩ и Иван Зънзов, по мое време на моето следване беше асистент във ВМИ Пловдив, се показаха като типични неосталинисти. Валери Петров бе поетичен както винаги, Борис Димовски – нищо съществено. О.з. ген. Динов  - остро изказване, незабавно процес за виновниците за Ловеч. Изглежда постановлението за намаляване на пенсиите до 500 лв. (....?) е останало само на книга. До кога с тези привилегии??
По т. 4  - Петър Младенов си подава оставката от висшите партийни органи. Причината – сутринта е избран за председател/ президент на НРБ. Лилов му благодари. За нови членове на председателството – Станко Тодоров (??) и Любен Гоцев (бивш заместник министър на външните работи, а след 10.11.1989 г. – на МВР).
18,00 – край на заседанието. Навън – подготовка за митинга на БСП. Христофор Събев на стълбището на Двореца организира бдение, явно да провокира. Привържениците му – основно лумпени, но се срещат и интелигентни хора. Между тях и нашите възникват не много прилични сцени. В градинката до Двореца събират подписи за Симеон. Има и деца. До кога ще ги занимаваме и тровим с политика? Като че ли това беше най-важното през изминалата седмица. Останалото – ежедневни служебни дреболии."
Ех минало, минало.... Младост, наивност, заблуди ......