събота, 27 февруари 2016 г.

На поредната Гю.... ханъм в българското образование......



„Бяха 100. А сега - 110 години...
Събитията все повече се отдалечават от нае. Но отзвукът им с вековна давност остава. И ни кара да забавим крачката си, да се огледаме, А тогава се вижда далечна н ясна, блестя¬ща със снеговете си, планинска верига. Това е Стара планина, българският Балкан, светинята на славянството, опръскана с кръвта на руските полкове и българските дружини. В аленее¬щата светлина на утринните и вечерни зари тази кръв изглежда замръзвала навеки над стръмните склонове …..
В долини и клисури още кънтят гласовете на онези дни — не заглъхва тяхното ехо. Такава война не може да се изгуби в безкрайния низ от човешки вражди. Каквото и да твърдят историците, човечеството не знае друга подобна.
Впечатляващите опити за сравнения с кръстоносните походи от средновековието чезнат пред единствеността на станалото между Сибир и Дунав, между Дунав и Родопската планина през 1877-1878 г.
Ставало е нещо невероятно, възкръсвал от пепелта на своето петвековно турско робство един народ, чиято някогашна сили и мощ тревожела цяла Европа. Непроменен, незабравил своя език, нито имената на на своите древни вождове и светци, реки и градове. Неговата поразителна жизнеспособност и национална устойчивост е сравнима може би единствено с руската по време на татарското робство. И макар, че руските земи и княжества, сплотени около Москва сами са се освободи след нашествието на степните поробители, кой друг – ако не руските хора – би могъл да приеме и разбере по-близо до сърцето си обидата и болката на народи, родствени по език, вяра и култура.
Стремежът към държавен живот през ХVІІІ и ХІХ век назрявал в българските села и градове, в манастирите – хранилища на книжовния език и историческите предания, в малките народни училища, в горските лагери на хайдушките дружи¬ни, в кръжоците на младите революционери. И вулканическите изблици на това желание са тъкмо през десетилетията, предхождащи Освобождението.
В 70-те години на миналия век, особено след жестокото, кърваво смазва не на Априлското въстание в България, за всички станало ясно, че старият Източен въпрос на е вече въпрос само на правителствата, редовните армии и дипломатически¬те кабинети. Тогава зазвучал гръмко и ясно гласът на руския народ …..”
От съставителите (Ваня Кастрева, НРБ, Юрий Лощиц, СССР)
СофияМосква
* - Специални благодарности на полковник от резерва Станчо Станчев, който е открил "фундаменталния труд" на Гю,,,ханъм,м.


сряда, 24 февруари 2016 г.

Още малко за "седянката" във ВМА.....



Снощи гледах част от интервю на Наделина Анева (ТV Канал 3) с депутатите Манушев (ГЕРБ), Янков (ДПС) и Байрактаров (ПФ – НФСБ), част от участниците в седянката „ВМА и биотероризъм”.

Отговорите на тримата няма да коментирам, поради професионалната им инсуфициенция!

Що не четете, господа!

Книги в това отношение бол.

Ако и в други сфери сте такива „професионалисти”, жална й майка на България!!



А сега малко история за любопитните по темата.

Използването на биологични агенти като оръжие не е нещо ново в човешката история. В книгите, които имам пише, че преди 670 години (1346 г.), при обсадата на гр. Феодосия, татарите с катапулти са прехвърляли в крепостта трупове на умрели от чума. Два века и половина назад (1763 г.), английският генерал Амхерст подарява на двама индиански вождове одеяла и носни кърпички, взети от боледуващи от едра шарка. По времето на Втората световна война японските военни разпръскват от самолет бълхи, заразени с чума над градовете Нимбо, Чан де и Джегана. Не ми е известно, употребата на биологичните агенти да е довела до прелом във войните и военните конфликти. Толкова от историята.

И днес някои автори продължават да твърдят, че биотероризмът е изключително ефикасен. Мотивират се с това, че микроорганизмите или техните продукти (най-често токсини) са лесни за производство и по-безопасно се съхраняват и транспортират, което не е съвсем така; издръжливи са във външната среда, но не всички, а начинът за заразяване е прост. В последното се съмнявам, тъй като трябва да се създаде определена концентрация във въздуха или водата. Мотивират се и с недостатъчна подготовка на медицинския персонал за ранна диагностика и лечение, което си е вярно, но едва ли е решаващо.

Опити за биотероризъм в човешката история е имало – една от фракциите на терористичната група “Баадер-Майнхоф” във ФРГ е експериментирала, но поради липса на успех се е отказала.

Заплахата за биотероризъм обикновено има силен психологически ефект – помним паниката от писмата с антракс в САЩ, непосредствено след атентатите на 11.09.2001 г. От която обаче нищо не произлезе, независимо от опита на медиите да я мултиплицират.

Тук ще си призная и един грях! Някога смятах, че и опасността от химически тероризъм е голяма. Внимателният анализ на резултатите от терористични актове в Япония  от сектата АУМ – Синрик, под ръководството на  Секо Асахара ме опроверга. При двата терористични акта със зарин –  в префектура Нагано през 1994 г. и в токийското метро на 20.03.1995 г. загинаха общо 27 души, от тях 12 – в метрото, а всички останали живи, но отровени  – 5000 само в Токио, бяха спасени. Толкова за греха ми. Връщам се на темата за седянката.

Животът ме е научил, че заплахите могат да се използват и за други цели.

Например да „изкрънкаш” още някой лев от бюджета, за което интервюираните депутати се направиха, че нищо не знаят. Или за да напомниш „колко си велик и значим”.

Това ли беше целта на военномедицинската седянка?

Ще чакаме бъдещето да ни каже!! А иначе - браво на Наделина! Че бръкна в кошера!
P.S. Един приятел - Петьо Иванов ми подсказа, че Ханибал е използвала змийска отрова (токсини - бел. моя) в морската битка между Еримедон и Крал Евмен от Пергам през 184 г. пр. Хр., като наредил глинени гърнета, пълни със змии, които да се хвърлят върху палубите на пергамските кораби. Допълни и знанията ми за използване на заразени трупове, които се хвърлят зад стените на обсадените градове като ми разказа за войната между генуезците и монголите през 1343 г.


четвъртък, 18 февруари 2016 г.

БЕЗ ТОНЕВ, ПО ТОНЕВСКИ



Вчера (17.02) във ВМА се проведе поредната военномедицинска дунанма*.

Специалист по този тип действия беше Стоян Тонев. Той успя да сложи в джоба си всички свои предшественици от последните 30-на години. Между другото за 12 години дунанма по ТV студията и по страниците на вестниците, господинчото успя да натрупа около 100 млн. лв. дългове.

Когато напусна Парламента (като депутат от листите на ГЕРБ) си рекох – край. Най-после колегите ми ще се захванат със задачите, заради които съществуват!

Май съм се лъгал.

Не зная кой е инициирал съвместното открито заседание на комисиите по отбрана, здравеопазване и вътрешна сигурност и обществен ред! От репортажите на Нова и OnAir ТV мярнах Дариткова, Михов, Мерджанов и Ненчев. Липсваше ми Димитър Байрактаров от ПФ, член на здравната комисия, но е възможно да не е попаднал в обективите на камерите.

Питах защо не се обсъждат ролята и възможностите на Националната здравна система в условия на биозаплахи, вследствие на миграционен натиск, а само на ВМА Дали това се дължи на факта, че Пепи Готиното е разстроен след дебата в сряда по вота на недоверие и очакваното днес гласуване. Или е инициатива на Кардашевска за подобряване на помръкналия публичен образ на ментора й след поредните скандали в отбраната. Но след като изслушах репортажите, прочетох малкото вестникарски материали по темата и най-паче като анализирах поведението на един от главните герои в дунанмата  – 65 годишния професор Плочев (дюсдисал** се с полева, пустинна униформа с пагони на полковник)  и с микрофон в ръка (като младия Плочев – диджеят на ВВМИ преди години) реших - дунанмата не е без участието на академията.

А сега по същество (текстовете в кавички са взети от медийните публикации)!

1.„ВМА е подготвена да реагира и за 10-20 минути да се отзове със свой екип при сигнал за атака с биологично оръжие в някой от големите български градове.” Лъжа, колеги? При атентата в Бургас, задачата за полет на „Спартан”-ите е поставена в 18,30 часа, а готовността за полет е обявена в 19,30 часа. Екипите на ВМА пристигат в МБАЛ Бургас около два часа след взрива, без да се пресмятат минутите за полет и пътя от летището до болницата? Това в рамките на 10-20 минути ли е?

2. „Ние имаме много неща, но за единични случаи, за масовост – мога да кажа, че здравната ни система ще фалира”. Какво означава масовост? Коя система ще фалира, колеги? На Софийската военна болница или националната? Вие май не познавате динамиката на епидемичния процес при различните заразни болести?
3. "През Военно-медицинска академия за три месеца са преминали някъде около 1400 бежанци – като прегледи. От тях около 200 са били болни от респираторни заболявания на дихателни пътища, около 112 са с диабет и 12 с травми. Това е профилът на преминаващите..". Ами той е такъв и в другите държави, колеги! Не се е чуло за страховити епидемии в ЕС. Г-н член-кореспондент и професор, колко и какви епидемии са регистрирани сред масово пребиваващите на територията на Турция бежанци. Като имате собствен опит и данните за комшиите, а и за другите държави, членки на ЕС, защо организирахте дунанмата?
4. "На думи вариолата и маларията отдавна са победени, но се оказа, че м.г. в САЩ е възникнал епидемиологичен взрив и се е наложила имунизация на 150 000 войници.Буквално преди дни пък двама български летци се върнали от Уганда с тежка малария и е трябвало по спешност да се доставят медикаменти от чужбина." Колеги, бежанците от САЩ ли идват? А относно маларията отново сте открили топлата вода! Още преди 1989 г. са регистрирани такива случаи сред екипажите на БГА "Балкан" (лека й пръст на компанията!). Включително със смъртни случаи, поради късно поставена диагноза в България! А причината - мъжете не си пиеха профилактичния препарат, защото смятаха, че им влияе на потентността и няма да могат да изчукат стюардесите (когато дестинацията е с преспиване). А не смятате ли, колеги, че проблемът с маларията изисква само едно - ликвидиране на биотопите на маларийния комар! Така ще профилактираме и "Зика"!

5. „....ВМА разполага и с отряд за бързо реагиране от 140 специалисти, има готовност за ползване и на въздушен транспорт.” Господин генерал, за колко време може да бъде построен личният състав на отряда и да бъде приведена в готовност за движение автомобилната техника, с която разполага? Това упражнение правено ли е някога?

6. „Началникът на ВМА ген. Николай Петров обаче заяви, че една епруветка с вирус, оставена на подходящото място, може да зарази цял град.” Та Вие се за Нобелова награда г-н Петров! Открихте нов, непознат на военната наука способ за прилагане на биологично оръжие!!

7. „Директорът на Клиниката по инфекциозни болести проф. Камен Плочев съобщи, че „черни” лаборатории разработват вариола (едра шарка) като според разузнавателна информация вирусът може да се използва за биологично оръжие.” Ново откритие за Нобел по медицина!! Ако бяхте чели внимателно своя учител по епидемиология професор Николай Купенов (светла му памет!) щяхте да запомните, че през 1763 год. (преди 253 г.!!) английският генерал Амхерст подарява на двама индиански вождове одеяла и носни кърпички, взети от боледуващи от едра шарка и предизвиква епидемия от вариола!!!

8. „ВМА е купила 30 000 ваксини (срещу вариола – бел. моя) като превантивна мярка.”. Колко лева потрошихте за това, колеги. За какво ви бяха толкова дози, след като контингентът ни в Ирак на смяна не беше повече от 500-600 души, а след петте ротации надхвърли малко над 3000 военнослужещи. Какво направихте с ваксината, след като й изтече срока на годност!

9. „ВМА може да поеме още лечението на чума, антракс, тиф, холера, ебола, вариола и енцефалит, но няма медикаменти за лечение на малария, трихинелоза, като и на малко позната, но много опасна болест, наречена лайшманиоза.” А какво могат да лекуват останалите инфекциозни болници в България, колеги? Най-паче УНИВЕРСИТЕТСКИТЕ!! От кога липсват средства за лечение на маларията?

10. „ВМА може да развърне полева болница с 40 легла.” Коя, колеги? Тази, която стоя години наред във вертолетната аиобаза   в Крумово, за която правителството плати около 16 млн. евра? И която в момента е покрита в бившия Медицински склад в Хисаря!

11. „На заседанието стана ясно още, че при заплаха от биологично оръжие властите имат система за мигновена компютърна връзка между МВР, президентството, Министерство на отбраната, Народното събрание и Министерство на здравеопазването.” А съществуват ли процедури, кое ведомство какво прави в този случай?

Господа депутати, от посочените парламентарни комисии, не се ли намери поне един от вас, да зададе поне един въпрос?

Или и на вас ви хареса военномедицинската дунанма!

* - дейност, свързана с шум и тупурдия

** - нагласил се


събота, 13 февруари 2016 г.

До една бивша комунистка, а днес десен дИмократ....

                                               Неуважаема гусжа Данговска,

    Искам да те попитам, теб и съпартизаните ти от ГЕРБ, известни ли са ви разпоредбите на:
   1.Чл. 28 от Закона за нормативните актове (Обн. ДВ. бр.27, 1973, изм. ДВ. бр.65, 1995, доп. ДВ. бр.55, 2003, изм. ДВ. бр.46, 2007) според които проектът за нормативен акт трябва да се съпровожда от мотиви, които да поясняват: причините, които налагат приемането; целите, които се поставят; ФИНАНСОВИТЕ И ДРУГИ СРЕДСТВА, НЕОБХОДИМИ ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА НОВАТА УРЕДБА; очакваните резултати от прилагането, включително ФИНАНСОВИТЕ, ако има такива; анализ за съответствие с правото на Европейския съюз и че АКО ТАКИВА ЛИПСВАТ, проектът НЕ СЕ ОБСЪЖДА ОТ КОМПЕТЕНТНИЯ ОРГАН. Ако изискванията са ви известни ОТГОВОРЕТЕ колко струва:
    -Идеята на Пепи Менгеле за пръстовите отпечатъци от пациентите и
    -Промяната в ЗОВСРБ за уреждане на охраната на държавната граница от Българската армия?  
     2. Изискванията на членове 36 и 37 Указ № 883 (на Председателя на Държавния съвет на НРБ др. Тодор Живков, действащ и в момента - бел.моя) за прилагане на закона за нopмaтивнитe aктoвe (изм. ДВ, бр. 46, 2007). Според тях:
    -Рaзпopeдбитe нa нopмaтивнитe aктoвe ce фopмулиpaт кpaткo, тoчнo и яcнo. Oтклoнeния oт oбщoупoтpeбимия бългapcки eзик ce дoпущaт caмo aкo ce нaлaгaт oт пpeдмeтa нa aктa;
    -Чужди думи и изpaзи ce изпoлзувaт caмo, aкo ca cтaнaли тpaйнa cъcтaвкa нa бългapcкия eзик или нe мoгaт дa бъдaт зaмeнeни c бългapcки;
    -Думи или изpaзи c утвъpдeнo пpaвнo знaчeниe ce изпoлзувaт в eдин и cъщ cмиcъл във вcички нopмaтивни aктoвe;
    -Акo ce нaлaгa oтклoнeниe oт oбщoпpиeтия cмиcъл нa думa или изpaз c дoпълнитeлнa paзпopeдбa ce oпpeдeля cмиcълът им зa cъoтвeтния нopмaтивeн aкт. Същият е подхода и и кoгaтo пpи пpилaгaнe нa нopмaтивния aкт мoгaт дa възникнaт cъмнeния oтнocнo cмиcълa нa упoтpeбeнa думa или изpaз.
     МОГА ДА ПИТАМ И ЗА ДРУГИ НЕЩА, АМА ЩЕ СЕ ВЪЗДЪРЖА! ЩОТО ОТ МНОГО 
"В Х О Д И Р А Н И" ВЪПРОСИ ЩЕ ВИ ЗАТРУДНЯ МИСЛЕНЕТО!!
     Предлагам да ви организирам един курс за ограмотяване.

     Безплатен!
    Допълнение от 14.02.2014 г.
    Вчера написах, че българските депутати и министри не познават Закона за нормативните актове (Обн. ДВ. бр.27, 1973, изм. ДВ. бр.65, 1995, доп. ДВ. бр.55, 2003, изм. ДВ. бр.46, 2007). В него намекнах и за внесия проект за изменение и допълнение на ЗОВСРБ. Днес реших да проверя, да не би упрекът ми да е грешен. Открих писмото до председателя на Народното събрание от вносителите - 31 депутати, начело с о.р. полковник Валентин Радев и приложените към него:
     • Текст на изменението и допълнението на закона и
     • Мотивите на вносителите, които ще си позволя да цитирам:
                                                                             „Мотиви
                                  към законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната
                                                                   и въоръжените сили
     Страната ни е подложена на засилен миграционен натиск породен от външнополитически обстоятелства. Министерство на вътрешните работи полага всякакви усилия за овладяването на натиска, но трябва да му бъде оказано съдействие и от други държавни органи.  Въоръжените сили разполагат със сили и средства, които биха могли да бъдат използвани за съвместно участие при изпълнението на подобни задачи, като за осъществяването на тази цел е необходима промяна в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
    Със законопроекта се разширяват дейностите, които въоръжените сили могат да изпълняват в мирно време, като към настоящият момент те са регламентирани в чл. 56 и чл. 57 от закона.        Предлаганото разширяване на дейностите, които извършват Въоръжените сили в мирно време е с цел предоставяне на възможност за участие при охраната на държавната граница.
    Предлага се с акт на Министерския съвет да се определя и финансовото и ресурсното осигуряване на участието на Въоръжените сили при охраната на границата.”
     Приемам, че целите на проекта са добре дефинирани в първия и втори абзац на „Мотивите....” Сега конкретно към въпросите ми:
     Г-н о.р. полковник Радев и господа депутати,
     Защо в мотивите ви липсват данни за:
     1. Финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба;
     2. Очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива;
     3. Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз?

     Г-жо Цачева,
     Ще допуснете ли проектът за изменение на ЗОВСРБ да бъде обсъждан в пленарна зала, независимо от императивните разпоредби на чл. 28 от Закона за нормативните актове.
     Апроро, в тоя Парламент има ли ЮРИСТИ?

     Апропо, КООСО има ли мнение по проблема?

петък, 12 февруари 2016 г.

На един военен професор! Откровено....

     От сайта www.expert-bdd.com научавам, че Военна академия е участвала в кръглата маса „България - заплашена от неоосманизъм или нов мост между Изтока и Запада в новите геополитически реалности” с доклада на професор Митко Стойков* - „Потенциални и рискови заплахи за военната сигурност на България”. Гледах и записа на ТV СКАТ за събитието. Там успях да мярна капитан І ранг Венци Янакиев.

     За всеки доклад и изказване, в цитирания сайт са публикувани кратки анотации, а за наш Митко нито ред! И как да има. Вижте му заглавието! Ако беше си доучил в гимназията, т.нар. професор и доктор на военните науки (голям доктор - бел. моя) щеше да знае, че "риск" означава "възможна, сиреч потенциална опасност/ заплаха"! Няма да превеждам  заглавието на обикновен български език?
    Апропо, отношението си към господин „професора” съм изразил много отдавна. Още през 2011 г. съм публикувал в „Блогът на доцент Колев” материала „Трансформациите на М.Ст.” по повод негова статия в списание “Военен журнал”, книжка 1 от 2009 - „Трансформация на характеристиките на системата за сигурност”.
     Надявам се, че аудиторията на кръглата маса е била вдъхновена от високо наукообразния му стил на изразяване, какъвто е демонстрирал преди 7 години! Толкова за проф. М.Ст. Ще ми се обаче да попитам, къде бяха новите професори от факултета „Национална сигурност и отбрана” на Военна академия „Г. С. Раковски”? Чиито книги и снимки шестват из сайта на академията. И най-паче на стратега Слатински, който е вдъхновен от труда на Давутоолу! Няма да споменавам други имена, за да не се обиди някой, че съм го пропуснал!
    Ало, академици!
    Вижте си професорите, бре!!! 
    Нищо лично бивши колеги от академията!
    Нищо лично г-н генерал-майор Дочев!

    *-снимка архив на ТV On Air


понеделник, 8 февруари 2016 г.

ГНЕВЕН

    Да наречеш пред камерите (ТV+, 08.02.) 3 млн. българи простаци и да заявиш, че учредяваш партия "Умни, Честни, Красиви" (УЧК)* е не само израз на журналистическо нахалство и интелектуална недостатъчност
    То е проява на огромна злоба и ненавист към собствения ти народ.
    Дами и господа политици

    Престанете да ходите в предаването на туркофила и българомразец Алберт, известен и като Коритаров! И да го ЛЕГИТИМИРАТЕ!
    Уважаеми собственици на телевизии,

    Не допускайте в студията си това миризливо, антибългарско ...... Ще УВОНИ и Вашите телевизии!

     Да ти ......................., мръснико!

     О неразумни дами и господа от СЕМ и най-паче ти, Председателю! ‪ #‎Кой‬ ви страхува и поради что не подгоните ТV+ за туркофилските и българофобски изявления на един фес?


     * - абревиатурата УЧК е по аналогия със създадената от албанците в Македония Ushtria Çlirimtare Kombëtare (Освбодителна народна армия)

петък, 5 февруари 2016 г.

Разсъждения върху миналото....



В дневника ми във Facebook е качен един материал „Вечен позор! Българите на страната на Вермахтa срещу СССР (снимки), публикуван в bgr.news-front.info.
През 1997 г. имах възможността да се запозная с доцент Спас Спасов Разбойников – хирург. 



 
Банкя, 1997 г., доцент Разбойников е третият отляво надясно
От неговата книга – „Българският Червен Кръст на Източния фронт 1941-1945” понаучих доста неща, поне за медицинските екипи участвали на източния фронт. 


 
Посвещение от автора
Искам да ги споделя.

Авторът е роден в гр. Пловдив на 5.ХІІ.1914 г. Завършва с отличие Пловдивската мъжка гимназия. Дипломира се като лекар в Медицинския факултет на Софийския университет. Служи в ШЗО (1940-1941). Мобилизиран е в българската войска и служи на турската граница и в Скопие. В мисията на БЧК на Източния фронт от 1941 до 1944 г. Завръща се в България след края на войната. До юни 1945 лекар във военните болници в Хисаря и Нареченски бани. По-късно е репресиран като “фашист”. През 1951-1960 г. е изселен от София и едновременно с това става основател на пет районни болници и на хирургическо отделение в мина “Бобов дол”. Работи като травматолог в ИБМП “Пирогов” от 1961 до 1967 г. Заминава за бившата ГДР, където работи като травматолог до 1983 г. В ГДР се хабилитира. Носител на съветски отличия за лечението на военнослужещи от групата съветски войски в ГДР.

Относно решението за изпращане на хуманитарна мисия на Източния фронт, цитирам дневника на Богдан Филов:
9.Х.Четвъртък..Тази сутрин бяхме четиримата при Царя.. Одобри се да вземе при нас около 2000 ранени германски войници oт руския фронт, които са на оздравяване.., а така също да изпратим Санитарен влак в Русия..” (При Н.В.Цар Борис ІІІ освен Филов присъстват: Иван Попов – външен министър, Никола Габровски – министър на вътрешните работи и генерал Теодоси Даскалов – министър на войната - бел. моя). 

От книгата на доцент Разбойников, цитирам:
“Специално Постановление на Министерския съвет  № 7 от 22.ХІ. 1941 ….Българският Червен Кръст да подготви и обзаведе изцяло един санитарен влак и една Полска хирургическа болница, осигури и да мобилизира граждански съответния персонал за тях…. (В Царство България действа нарочен закон за гражданската мобилизация – бел моя).
За военносанитарния влак и полската (полева по днешната терминология – бел. моя) от книгата на доцент Разбойников, цитирам:

“До това време Българският Червен Кръст беше съставял у нас т.нар “санитарни влакове”, които се изпращаха при големи наводнения, земетресения, епидемии, маневри и мобилизация . Те се състояха от няколко товарни вагона, с кухня за приготвяне на чай, супи, закуски....Имаха и палатки за устройване на временен лагер при необходимост. Тези влакове встъпваха в действие на някоя гара или спирка. Но този път задачата беше съвсем друга: касаеше се за влак с болнични вагони, с възможност за оказване на специализирана медицинска помощ и приготвяне на храна за стотици пациенти и персонал по време на път, независимо от времето и сезона...
... При липсата на опит в това отношение нашият Санитарен влак № 1 беше съставен в първия си вариант съвсем неудачно. Той замина в началото на декември 1941 год., но след прегледа и преценката на немските специалисти в Букурещ беше върнат обратно за основно преустройство (по този повод хумористичния вестник „Щурецъ” пише иронично, че влакът е върнат за да пребоядисване на червените кръстове в зелени, в смисъл толкова зелена е подготовката му – бел. моя) . То продължи до края на февруари 1942 год. Към това време привърши и подготовката на Полска болница № 1...
....Полска болница № 1 беше развърната в гр. Легионово (Яблона-Легионово) на 30 км. северно от Варшава. Там работи от февруари 1942 год. до началото на септември 1944 год. След това е преместена в Тулн, недалеко от Виена, където я заварва края на войната.”
Снимки от военносанитарния влак на жп гара Минск и от полската болница в Легионово
 За да разберете какво са направили българските лекари и сестри трябва да прочетете  книгата. Няма как да ви разкажа над 200 страници.
Ще спомена само, че са влизали да оказват медицинска помощ на ЕВРЕИТЕ във Варшавското гето!

За тези ли хора да има вечен позор, дами и господа???

вторник, 2 февруари 2016 г.

Има ли значение от коя държава (раса, нация, етнос, пол) е шефът на ООН?*



 Автор: Александър Димитров
Съмнявам се, че масовата част от всички населения на земята са заинтригувани особено. Поне досегашният опит на БОН показва, че принадлежността на шефа към дадена нация не е помогнало с нещо особено на неговите съотечественици, нито пък че този шеф е свършил нещо решаващо важно за държавата си. Поне засега няма потвърдени исторически данни някой шеф на ООН и да е направил нещо самостоятелно без да го е съгласувал с големите началници, които плащат издръжката на цялата му бюрокрация и на практика управляват, а той се пада нещо като почетен председател, който пази печата на организацията. Така че доста неопределимо е дали нещо конкретно за България ще се промени ако изберат наша кандидатка, но със сигурност тя поне ще си уреди добра пенсия. Което не е никак лошо все пак, стига да не й завиждаме повече от традиционното за нашата народопсихология, за да не я „хванат уроки”.
 Знае ли някой от коя нация (раса, пол) е бил първият секретар на ООН? Фамилията му е Ли (1946-1952). Повечето съвременници ще предположат, че е от семейството на известните китайски кунг-фу бойци и екшън-артисти. Не, човекът си има малко име Трюгве, което си е изконно скандинавско, в случая норвежко. 


По време на немската окупация емигрирал в Англия и с тази си смела постъпка е спечелил британския глас. Като шеф на ООН участва в създаването на Израел и спомага с каквото може за първата израело-арабска война, която в този регион поставя началото на цял военен маратон. По негово време  американците и руснаците се състезават кой кого ще надбяга по отношение на атомните бомби  и понеже не могат да си надвият от разстояние, започват да си мерят силите на корейския полуостров. Три години разрушения, над милион жертви и накрая се спират пак на старата граница, от която започват. Пълна безсмислица! А цялата война се води от името на ООН, т.е. от името на Трюгве Ли. Не знам какво точно е правил, но най-вероятно периодически е отправял апели за мир, но поне докато той е бил шеф, въпреки, предполагам искрените му призиви, войната не е свършила.

Свършила е  вече при следващия – Даг Хамаршелд (1953-1961), родом от Швеция, (пак Скандинавия). 


Едва ли и той с нещо е помогнал за спирането на стрелбата. По-вероятните причини са от настъпилата умора и на двете основни участнички и най-вече поради преминаването на единия главен участник – Сталин в друго измерение.  Въпреки огромните усилия на ООН, тази война на практика никога не е прекратявана. Само временно са спрени престрелките, но нито един от проблемите между двете Кореи не е решен, просто защото и проблемите между Русия и САЩ не са решени, а ООН нищо не може да направи срещу тях двете.  По времето на Хамаршелд освен постоянните израело–арабски проблеми, започва и деколонизацията на Африка със всичките  локални и световни усложнения. Той тръгва с най-честни мирни и бели идеи за черния континент, като сигурно съвсем искрено се е надявал с нещо да помогне, но са му помогнали да претърпи една катастрофа. Силно обаче се съмнявам, че са му помогнали именно защото от него е зависело нещо и някой се е чувствал уплашен. По-вероятно е било предупреждение към следващите шефове на ООН, да не се бъркат в игрите на големите играчи – мястото им е на трибуната. Преди да тръгне за Африка, предполагам, че се е опитвал да предотврати и виетнамско-френската война, но тя си е спряла сама чак след като виетнамците са набили французите при Диен Биен Фу, без да се съобразяват с декларациите на ООН за мир. По негово време започват и кубинските и алжирските събития, които нито той, нито дошлия след него успяват да разрешат.
 Следващият е У Тан (1961-1971) е гражданин на Бирма (бивша Британска Индия) с британско образование и американски виждания за политиката. 


Нямам сведения да е направил нещо специално за родината си, но по негово време, именно в неговия регион беше най-горещо – Виетнам, Лаос, Камбоджа и всички наоколо включени донякъде. Виетнамско-американската война се разви и израстна точно по времето на човека, родом от Индокитай, без той да успее да направи каквото и да било да спре ескалацията. Тогава започнаха и бомбардировките над Северен Виетнам, улеснили влизането на СССР във войната чрез „съветници”, които както и в корейската война показват на дело как се лети на изтребител и как се управляват зенитни ракети, дето сенатор Маккейн още ги сънува. На практика след Втората световна война две от постоянните членки на Съвета за сигурност на ООН непрекъснато воюват с променлива интензивност на подкрепата от останалите три, а шефовете на ООН участват основно с писане и прочитане на петиции за мир и дружба. В  периода на У Тан само израелците донякъде се вслушват в призивите му и правят само една кратка война.

По времето на следващия шеф – австриеца Курт Валдхайм (1972-1981) благодарение на „неимоверните” усилия на ООН, с изключение на Камбоджа, останалият Индокитай се поукроти, но пък се започна в южния край на Африка – Ангола, Мозамбик, Зимбабве, ЮАР с Намибия. 


По същото време руснаците видяха, че на ООН-то никой не му се плаши и започнаха афганистанската авантюра, която по-късно очаквано им излезе през носа, защото не бяха прочели внимателно защо и как един век по-рано англичаните бяха яли същата попара.

По времето на перуанеца Хавиер Перес де Куеляр (1982-1991) на Перу нищо особено не му се случи, но пък Европа се съдра от разпадания – соцлагер, Варшавски договор, СССР, СФРЮ. 


Само Чехословакия се раздели цивилизовано. Останалите се надяваха на ООН да ги разтърве, но докато чакаха и се надаха, взеха че се сбиха. Най-напред горещите кавказки темпераменти започнаха карабахския конфликт на фона на седемдесет години братска любов, а паралелно всяка съставна част на Югославия се обяви за истинския носител на демокрацията и започна да учи другите. Там никой  пък не се съгласи да става на стари години ученик, всеки искаше да преподава правдата както я разбира и след години, вече по времето на египтянина Бутрос Гали (1992-1996) започнаха един на друг да си прилагат силово убежденията, та се наложи следващият - Кофи Анан (1997-2006) от Гана да помоли САЩ и компания да помогнат за решаване на проблема с малко бомби. 




Бомбите наистина помогнаха, но в цялото далавера не се запомни особено ролята на шефа на ООН, а повече на Бил Клинтън.

Настоящият – Бан Ки-мун от Южна Корея вече е шеф почти от десетилетие (от 2007).


Сигурно седи още защото не му стига стаж за пенсия, но до края на мандата ще закръгли годишнината, та да не го мислим. По негово време светът живееше основно в сезона на цветните революции - пролетта в Северна Африка, Близкия Изток, да не говорим за Кавказ и част от Източна Европа. Помня само една мирна цветна революция – с карамфилите в Португалия през 1974, мисля първата от поредицата. Тя съвсем цивилизовано приключи и хората си помислиха, изглежда, че всички цветни по-нататък ще са пак мирни и успешни, но колкото по се увеличават, толкова по кървави стават и толкова повече се забатачва международното положение во главе с ООН. Ако пък тръгна  да разсъждавам за  ситуацията в Европа с бежанците, което е в прерогативите на Върховния комисариат за бежанците към ООН, не мога и да си представя какво ли го чака новия шеф.

Та с две думи. Питам се: за какво им е и на Бокова и на Сталинка тази длъжност?



Разправии, главоболия и слугуване на тези, които правят големите вноски в касата на ООН и определят политиката.
Виж, заплатата определено  си заслужава!  Но ако говорим за пари, то и Григор Димитров печели яко, но какво от това? Те, парите му даже не са в български банки и няма как да остава по нещо и за българите. 
А за какво ни е пък специално на нас българите българка за шеф на ООН ? Нито един от изброените досега шефове не е направил нещо специално за страната си, освен може би някои дребни чиновнически услуги. На тази позиция просто няма възможност да толерираш собствената си страна, защото рискуваш да бъде оплют.
Значи остава едната гола слава.
Ами то ние вече 1300 и повече години как се къпем в слава, но все не смеем да  излезем от ваната, защото навън е студено, нямаме подходящия размер хавлия, а българина, както се знае, го е много страх да не вземе да настине.
*-текстът е нагледно доказателство, че учениците не падат по-долу от научните си ръководители.