петък, 3 юни 2016 г.

РАЗМИШЛЕНИЯ, КОИТО МАЙ НЕ СА ПОТРЕБНИ НИКОМУ…….



“Положението е безнадеждно, но не особено сериозно”
Димитри Иванов, български журналист
Българската военно медицинска служба е уникална в глобален мащаб. Няма да откриете неин аналог в държавите-членки на НАТО, както и в армиите на държавите от Африка, Азия, Северна и Южна Америка, Австралия, Нова Зеландия и Япония. Нейното име е ВОЕННО МЕДИЦИНСКА АКАДЕМИЯ (ВМА). Тя не се роди от обективни потребности на въоръжените сили на България, а е резултат от АНТИМИЛИТАРИСТИЧНИ решения на държавни ръководители, министри на отбраната и висши военни. Умело подклаждани от военни лекари –  висши и старши офицери от някогашния Висш военно медицински институт, в името на БЕЗКОНТРОЛНОТО съществуване и ВЛАСТТА! Няма да споменавам имена. Доста от виновниците вече не са но тоя свят.
Началото на военномедицинската сага беше поставено с Указ № 546 от 06.04.1989 г., издаден от Председателя на Държавния съвет на Народна република България и обнародван в ДВ., бр.28, 1989 г. Според алинея втора на единствения член  на Указа „Министерският съвет да определи медицинските заведения, които се включват в състава на Военно медицинската академия.” Все си мисля, че Указът и до днес не е отменен, но това е друга тема. Пък и кой в България се интересува от право!? Днешния състав на ВМА няма нищо общо с някогашният. Макар, че  според цитираната алинея не трябва да е променян. Тъй като се определя ЕДНОКРАТНО от Министерския съвет – „да определи”, а не „определя”. Не съм чувал това да е ставало със закон, както е редно. Но и това са подробности. Пък и кой да сезира Конституционния съд за тълкувателно решение по темата? По-късно в чл.5, ал. 1 на Закона за лечебните заведения  са упоменати „...лечебните заведения към ....... МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА” (а не ВМА). Членът обаче се оказва ВЪЛШЕБЕН и всички последващи действия, основно подзаконови актове, по отношение на академията са базирани само на него. Толкова по правните проблеми.
Борбата за ДОСТИГАНЕ до днешното състояние на ВМА продължи десетина години. С променлив успех. Тя започна още със създаването й през април 1989 г. и завърши в началото на ХХІ век с пълната победа над Медицинско управление/Медицински отдел – отначало пряко подчинен на началника на Генералния щаб, а впоследствие под шапката на логистичното управление/дирекция на ГЩ/Щаба по отбрана. Днес отделът е ликвидиран. Функциите му са поети от управлението на академията. Както е казал народът  „в него е и ножа и хляба!”
Нека да видим какви са резултатите от тази „епична” битка за НЕЗАВИСИМОСТ И ВЛАСТ от страна на ВМА?
1.Към 2007 г. Българска армия е преосигурена с болнични легла - 258,84 0/0000. За сведение осигуреността на Бундесвера към 1997 г. е 45,98 0/0000, а на  населението на България 59,10 0/0000 [5]. Колкото и да са остарели цитираните данни, не мисля, че днес нещата са са променили корено. А ако греша  докажете грешката ми. С числа, а не с опорни” точки!
2.Ангажираният в мирно време персонал във ВМА е 8,91% при численост на Българската армия 37000 души и 8,25% при численост 40000  [3]. Но тъй като до момента не са достигани нито минималната, нито максималната численост на армията, е по-вероятно осигуреността да е доста по-висока. Тя надхвърля обичайно приетата за останалите армии от страните-членки на НАТО около 5-6% от числеността на войските. За което надълго и нашироко си говорихме с един зам.-началник на ГЩ при подписване на беседата за уволнението ми през 1998 г. И какво от това? Питам се, защо при тази свърхосигуреност липсват единни за мирно и военно време формирования (по думите на един друг о.з. генерал и по-късно военен министър) за роля 1 и 2 за нуждите на батальонните бойни групи  [3,5]. Не си и помислям за наличието на полева болница. Оборудването за тази в Хисаря, закупена по царско време за няколко милиона (злите езици говорят за 12-16, но не съм виждал документи), вероятно никога няма да бъде развърнато!? Опитаха се да го пробутат за нуждите на мисията на НАТО в Афганистан и да заличат следите, ама ядец!
По темата за роли 1 и 2 могат да се опитат да ви омаят със заклинания за това колко сме добри в мисии. Заклинанията са верни, но се отнасят за лекарско-сестринските екипи, които работят в чужди военни болници. А не за организирани български медицински формирования. До момента, от UNTAC  през 1992 г. и насам, в мисии сме участвали само и единствено с формирования за роля 1. И за да не ме обвините в тенденциозност, ще цитирам изводите от едно проучване върху националните способности за посочената роля, базирано върху инцидента в база „Индия”, гр.Кербала, Ирак и натрупания опит:
Липсва ясно виждане върху необходимите способности, които трябва да развива военно медицинската служба на Българската армия, които трябва да се преориентират от медицинско осигуряване на Въоръжените сили в мирно време, към медицинското осигуряване на войските в мисиите за защита на независимостта и териториалната цялост на страната и в поддържане на международния мир и сигурност в експедиционни операции. Това би позволило да се поддържа устойчива политика, в условията на бюджетни ограничения, в областта на – организационните структури  на военномедицинската служба на различните командни равнища; превъоръжаването със специализирана техника за работа в полеви условия и евакуация и комплектуване с персонал и материални средства;
Съществуват сериозни пропуски в процеса на медицинско планиране във всички фази на операцията. На практика той продължава да бъде в значителна степен концентриран във високите етажи на командната йерархия и без ангажиране на медицинските органи на участващите. Практиката от 1992 г. насам показа, че това е погрешен подход;
Не са унифицирани регламентите и документацията за отчитане на дейността по медицинското осигуряване по време на операцията и разработка на методология за оценка на медицинската поддръжка след приключване на мисията;
Липсва специализирано звено за анализиране на поуките от медицинското осигуряване на проведените операции[1].
По подобен начин стоят нещата и с формированията за роля 2. Не е тайна, че при сертифициране на батальонните бойни групи се записва, че те се осигуряват от Военно медицинския отряд за бързо реагиране (ВМОБР) на ВМА! Да, ама не! Щото ако някой може да построи това формирование за една неделя, ще бъде записан в Книгата на Гинес. Може и да не съм прав и по-тази причина чакам опровержение! Което едва ли ще дочакам, след като от трибуната на Парламента (на 02.06.2016 г.) чух, че за СЕРТИФИЦИРАНЕТО НА РАЗЛИЧНИ батальонни бойни групи е използвана  ЕДНА И СЪЩА БОЙНА И СПОМАГАТЕЛНА техника.
Не че беше тайна! Кого лъжем!?
3.Мирновременното здравеопазване в армията е щедро финансирано. Министерството на отбраната си плаща, или трябва да си плаща (по любопитните могат да отправят питане за подробности към финансовия министър), сумите за здравни осигуровки на военнослужещите и държавните служители. За лицата по трудови правоотношения съм сигурен, че ги плаща, защото 15-т години бях сред тази категория служители и съм си правил справки в НЗОК. Дотук приемам, че всичко е нормално. Министерството си осигурява служителите от всички категории, ВМА ги лекува, а касата си плаща за извършените от академията дейности. Само че нещата стоят по различен начин. Освен пари от договори по клинични пътеки с касата (един бивш началник на академията ги наричаше ПЕЧАЛБА) ВМА ежегодно получава ДОПЪЛНИТЕЛЕН ТРАНСФЕР от бюджета на министерството. За 2006 г. той е размер на 111 775 000 лв., при планиран  33 128 000 лв. [2]. От времето на правителството на Сакс Кобургготски до това на Орешарски ежегодно трансферираната сума не е била по-малко от 50 млн.лв. по план и най-често е коригирана до 100 и повече млн. В тази финансова абракадабра, не и без знанието на военните министри е резонен въпросът: „Кой в света плаща за една и съща услуга два пъти? И ако парите от бюджетния трансфер не са ползвани за лечение на пациенти, за какво са били използвани? За придобиване на нови полеви способности от ВМА, включително за превъоръжаване на формированията на роля 1 и 2 в СВ, ВВС и ВМС? ” Отговор на тези въпрос няма да получите! Поради изложените факти,  придобиването на експедиционни медицински възможности за действие в полеви условия в различни точки на света най-вероятно се отлага.  А може би фискалната политика в областта на военната здравна система е причина и за невъзможността да се придобият и други оперативни способности? Знам ли?
ЧЕРЕШКАТА НА ТОРТАТА в пилеенето на пари от ВМА е натрупания дълг от над 100 млн. лева. Може и да са повече, ама кой да ми каже!? И това е ставало под безмълвните погледи на министри, висши военни, финансови и одитни структури, ВКР и т.н. Ще припомня един интересен разговор от преди години, цитирам (кои са автори на репликите, вероятно се досещате):
„.... Какви са задълженията там?
.... Отделно не съм ги сумирал, но те могат да кажат какви задължения са.
...... Към 31 декември 2009 г. са 89 милиона.
...... 89 милиона? За какво?
...... Консумативи, лекарствени препарати.
......Десет милиона за извършен текущ ремонт, от порядъка на 7 милиона са за външни услуги, 4 милиона за храна.
...... За медицинско оборудване колко са?
.......За медицинско оборудване са 15 милиона.
...... А за хеликоптера „Кугър”  колко е?
...... Той не е към нас.” [4]. Четиво за „наивници на средна възраст!”
Когато гледах на дебатите в Парламента на 02.06. си надявах, че двама депутати - единия бивш министър на отбраната, а другият – бивш зам.-министър на отбраната трябва да се покаят и да кажат от трибуната на Народното събрание: „Дами и господа, превъоръжаването на СВ, ВВС и ВМС закъсня не само поради липса на политическа воля, а и поради факта, че безучастно гледахме как се ПРАХОСВАТ ПАРИ! Подаваме си оставките като депутати!” Не би!!
4.Военно медицинската служба е длъжна да участва активно в осигуряване на нормативни условия за адекватното й функциониране в мирно време, при криза и война. Това обаче е най-малка грижа на ръководството на ВМА от както взе цялата власт. Щото не носи облаги – нито морални, нито материални. Няма да ви отегчавам с подробности и само ще маркирам някой от проблемите, свързани с участието във външни операции: „годността за военна служба, уврежданията в резултат на екзотични заразни заболявания и посттравматичния стрес, осигуряване на кръв и кръвни продукти за собствените контингенти зад граница, разрешаване на употреба на лекарствени продукти, които не се използват в България, контрола над заразните болести. Това налага промени в законите: за отбраната и въоръжените сили на Република България,  кръвта, кръводаряването и кръвопреливането,  лекарствените продукти в хуманната медицина, лечебните заведения,  здравето [1].
Попитайте някого от управлението на ВМА за повдигнатите по-горе проблеми! Уверявам ви, че няма да ги знае и няма да получите смислен отговор. Ще ви прати да четете  МЕДИЦИНСКИТЕ СТАНДАРТИ на НАТО, които са ратифицирани, но май не се изпълняват!?
Бях решил да оформя този текст като писмо и да го разпратя до ръководителите на държавата. Но като чух с какво пренебрежение се отнесоха към отвореното писмо на ексминистър Ноев се отказах.

А може би е и време да престана да се занимавам с ВМА!? Безполезно е!

Да става, каквото има става!
Използвана литература:
1. Маринов, Г., Изследване на логистичното осигуряване във военните конфликти в края на ХХ и началото на ХХI век, дисертация, Военна академия, 2015
2. Одитен доклад № 0200001407, приет с решение на Сметната палата № 147 от 12.06.2008 г.
3.План за развитието на въоръжените сили на Р България до 2020 г., Постановление на Министерския съвет № 382, 30.12.2015, по www.mоd.bg, последно влизане на 03.06.2016.
4.Среща-разговор на министър-председателя с екипи на министерствата по повод сключени необезпечени договори за обществени поръчки при предходния кабинет, стенографски запис, 14 април 2010 г., по www.capital.bg/getatt, последно влизане на 26.01.2012
5. Трансформация на медицинската служба на въоръжените сили – исторически преглед и перспективи, „Военен журнал”  кн. 5, 2009 с. 141 и следващите

Няма коментари:

Публикуване на коментар