събота, 4 юни 2016 г.

На една депутатка! С лИбов......

"Ръцете ми са нежни коловози,
а ти Běijīng - пътека къмто тях!
А виетнамския ми път покрит със рози,
е мойта грешка, мой резил и смях!"
***
"Сърцето ми изгаря, Цвето!
За теб в
Běijīng и Виетнам!
Къде да те намеря, Цвето?
Ах, що не знам!
Ах, що не знам!"

***
Време ми е, станах на години,
като всички хора брак да сключа,
само че ще ида във Běijīng*-а –
нещо по-различно да получа. (2)
Гербер-виетнамка ще си взема,
всичко в къщата ще герберее!
Ще спечеля много, много донги,
че без тях в Běijīng не се живее! (2)
Гербер-виетнамка ще си взема!
Във Běijīng – града на Нина Ричи –
тя послушно ще върви до мене,
мене само щяла да обича? (2)
* -Běijīng (Бейджинг), според гусжа Цвета, думата има китайски произход (北京) и в буквален превод означава „Северната столица” на Виетнам!
© по Стари градски песни и Клуб НЛО!
 

И едно допълнение от инженер Стоил Стоилов:
 "Běijīng, Běijīng, за смях и срам,
набута те във Виетнам,
надута герберка превзета,
плямпало някакво си...Цвета!"





                       УСТА МОЯ, ВРАГ МОЙ" - българска народна поговорка!!
                                                 На добър път, Цвето!

Няма коментари:

Публикуване на коментар