четвъртък, 23 юни 2016 г.

ПО ПОВОД НА ЕДНО СОЦИОЛОГИЧЕСКО ПРОУЧВАНЕ...



В теорията на научните изследвания има едно златно правило – преди да започнеш да пишеш по определена тема, проучи какво други са писали по нея преди теб. За да не изпаднеш в положение да преоткриваш топлата вода. Оказа се, че написаното по проблемите на логистиката (някогашните тилово, медицинско, специално-техническо и техническо осигуряване – бел. моя) на формирования от Българската армия в операции, извън територията на страната, никак не е малко. Даже в моя личен архив.
Очевидно е, че м-р д-р  Пламен Петков (автор на раздела „Логистично осигуряване на мисиите” в „Опитът от участие в операции за поддържане на международния мир и сигурност”, Военно издателство, София, 2016) или е забравил тази простичка истина или така са го посъветвали маститите му съавтори (ще го изясня по-късно).


Жалко за пропуска!
Щото ако си беше направил труда, щеше да научи бая полезни неща.
Например това, че първата българска военна операция извън територията на страната след 1945 г. е тази в Чехословашката ССР през 1968 г. Която днес е добре забравена. Но ако се абстрахираме от политиката и погледнем на действията на  българските щабове и части от онова време от военна гледна точка, ще видим, че има доста поучителни неща по проблемите на подготовката, придвижването на войските на големи разстояния, управлението и т.н.  Поучителни са и някои изводи за логистиката, цитирам:

„.....лятната полева форма на войниците, сержантите и офицерите е неподходяща и не­практична. Независимо от това, че на целия личен състав и от двата полка, непосредствено преди отправянето им за СССР беше раздадено ново лятно облекло, същото само след 10-15 дни се измърси и избеля. След проливните дъждове, през първата половина на м. август то се измачка и стана много неугледно. ..... И няма да бъде пресилено ако се каже, че от всички съюзни армии нашият войник, сержант и офицер имаше най-неугледен външен вид. Това налага да се подобри лятното полево облекло на нашата армия като се намери подходяща здрава и устойчива на цвят материя за облеклото. .... Необходимо е също така да се помисли и за подобря­ване на обувките. Като се изходи от непрекъснатото насищане на армията с колесни и верижни машини войсковите обувки безспорно се явяват по-практични от ботушите.... Нашите обувки обаче са много ниски а се явя­ват непрактични за носене в дъжд, кал и сняг. При тези слу­чаи водата от връхната дреха на боеца се стича направо в краката му или същият гази в нея. Освен това нашите обувки са е гьон и са подковани с габари, в резултат на което боецът не е устойчив при ходене по скалист терен и лед ......” [2].
В доклад от август 1968 г., полковник Митев – представител на ГЩ, описвайки действията на 12 мсп преди началото на операцията (полкът беше дислоциран в гр.Елхово и  6 години по-късно имах честта да служа в него) подробно съобщава  за подготовка на техниката и въоръжението за продължителен марш (извършена на територията на днешна Украйна – бел. моя) – „поправка и подмяна на всички неизправни агрегати на танковете, автомобилите, бронетранспортьорите и въоръжението”, за създаването на необходимите запаси от материални средства „с оглед да се осигури воденето на бойни действия продължителен период, без да се разчита на подвоз от по-горна инстанция и тяхното ешелониране:   продоволствие – 11 дажби (в ротите една, в батальоните/адн две дажби, и останалите в полковия транспорт); ГСМ – 1.5-2 зарядки; боеприпаси  – 1.5-2.5 б/к. В доклада е подчертана и добрата организация на марша, който е с дължина 400 км, а движението на полка продължава 34 часа (от 20:00 ч. на 20.8 до 10:00 ч. 22.8.1968 г.) и пристига в района за оперативно използване без нито едно произшествие и с цялата налична техника [3].
Любопитни факти за състоянието на логистиката могат да се намерят и в обобщен доклад на полковник Чавдаров – командир на 22 мсп, Харманли. Той съобщава за недостиг от походни кухни и и снабдяването с горивни материали за тях (доставят се брикети, за които те не са пригодени – бел. моя), липса на някои продукти, „които не се полагат в таблицата на Съветската армия като: пресни плодове, фасул, ориз, мляко, яйца, конфитюр, мармалад, сирене..”, недостатъчни запаси от вещево имущество за войнишкия състав, недостатъчен брой шивачи и обущари, липса на „ремонтни средства, склад за АБТИ и акумулаторна зарядна станция в резултат на което срещнахме доста трудности..”, липса на подвижни запаси от ГСМ (оставени са в България – бел. моя) и горивозарядчици, непълен състав на полковия медицински пункт, стъкмяването с медицинско имущество по табелите за военно време (осигурява бойни загуби за един боен ден и за пет дни за лечение на болни извън бойни действия – бел. моя), неосигуреност с линейки – полкът напуска България само с една и т.н. [9].
До тук със събитията от времето на т.нар. „Пражка пролет”. За да не бъда обвинен от военните „хейтъри” в ретроградност и тъга по Варшавския договор. 
Ще ми се обаче да посъветвам генерал Дочев да задълбае във военните аспекти на събитията от 1969 г. В архива във В. Търново вероятно има достатъчно материали. Пък има и още живи участници от това време. Впрочем това се отнася и за външни операции след 1992 г. 
Уверявам го, че ще е по-полезно от измислените магистърски програми на ВУЗ-а, който ръководи, част от които щели да се преподават на чужди езици!  
Апропо, препоръчвам му да прочете една статия от Узунов и моя милост, в която сме направили опит да проектираме поуките от военната ни история върху настоящето (в Международна научна конференция “Решения и технологии за интелигентна отбрана”, Хемус 2012) [12].
На 15.04.1992 год. 36-то Народно събрание на основание на Резолюция на Съвета за сигурност на ООН № 745/ 1992 г.  взе решение за участие на  пехотен батальон от Сухопътни войски на Българската армия в  операцията UNTAC (United Nations Transitional Authority in Cambodia). Тогава и аз (по това време зам.-началник на Медицинско управление на ГЩ на БА), и колегите ми, и офицерите от останалите логистични управления на ГЩ – Тил, Транспортно, Автобронетанково, РАВ и РЛТ, нямахме представа що е това „операция за поддържане на мира”. Пособието „Наставление за действието на пехотния батальон в операциите на ООН за поддържане на мира” беше преведено и издадено през 1994 г., а „Основна оперативна инструкция за операциите на ООН по поддържане на мира” – през 1999 г. По тази причина се учехме от движение и по метода на пробата и грешката. Единственото ни помагало бяха Указанията на Департамента за мироопазващи операции на ООН до държавите предоставящи сили за операцията [13].
Мисля, че се справихме не лошо. Ще си позволя да се похваля с някои медицински постижения инициирани от полковник д-р Димитър Митов, началник на отдел в Медицинско управление и главен санитарен инспектор на Българската армия (след пенсионирането си шеф на катедра в МУ Плевен – бел. моя). Те са описани в едно негово обширно изследване, което намери добър отзвук в чужбина и в съкратен вид бе публикувана на страниците на International Review of the Armed Forces Medical Services [6,14]. Постиженията ни се състояха във въвеждането (за първи път в България) на информирано съгласие при имунизации (фигура 1) и разработените стратегия за имунизация и схема за профилактика на маларията (фигури 2 и 3).


За разлика от слабостите при подготовката и в хода на мисията, резултатите от нея бяха добре анализирани. Освен в посочените публикации на Митов, опитът от камбоджанската мисия бе изследван в редица научни публикации [1,4,5,7,8,11]. По темата през 2004 г. е защитена и първата дисертация в Българската армия [10]. Беше проведена и нарочна научна конференция във Военна академия.

Нямам намерение да описвам подробно всичко, което може да се намери върху десетките страници изследвания.
Ще се спра на установени на някой слабости и разработени препоръки
По време на мисията UNTAC са установени сериозни проблеми в областта  на храненето (слава Богу, че от тогава насам не се е налагало храненето да се организира от български логистици, а защо – ще разберете по-късно).
  • Националните норми не съответства на тези на ООН като асортимент, енергийна стойност и осигуреност с белтъци, мазнини и въглехидрати (фигура 4).

 



  • Липсват щатни средства за съхраняване и подвоз на бързоразвалящи се продукти в условията на високи температури. Решението за закупуване на 20-т тонен автомобилен прицеп реформатор за минусови температури решава въпроса със съхранението в склада на батальона, но не и на подвоза;
  • Няма разработени индивидуални пакети за хранене за едно или три яденета, устойчиви на различни атмосферни условия. Оказва се, че използването на български месни консерви в условията на Камбоджа е нецелесъобразно. Това в известна степен затруднява изпълнението на задачи с продължително откъсване от базовия или кантоналните лагери;
  • Невъзможност за използване на българската технология за хлебопечене в райони с висока температура и влажност;
  • Липса на технически средства за пречистване на добитата от местни сондажи вода, в условия различни от тези на територията на страната и на норми за водопотребление в различни географски райони [7,8,10].
Какво в българската логистика в областта „Хранене и водоснабдяване” се е променило до момента!?
По този повод си спомних един разговор с подполковник Тошко Тропчев (знаехме се от 7 мсд) през 2004 г.  след презентацията му по повод на логистичната поддръжка на мисии, цитирам по памет:
„- Тошко, проблемите, за които съобщи на конференцията, са известни от преди 12 години. Не сте ли ги решили още?
- Не сме, г-н полковник.” 
Може ли 20-т години след Камбоджа в БА (2010 г.) да се говори за „хранене чрез денонощна дажба суха храна”, един анахронизъм, унаследен от времето на блоковото противопоставяне, след като:
  •  Тя има недостатъчна енергийна стойност – 2976,31   Kkal (минималната калорийност при изхранване на бежанци за зрял мъж в зависимост от активността на водения живот се движи в границите от 2500 до 3000 Kkal);
  • Собственият опит (Камбоджа) е показал, че при определени климатични условия месните, месорастителните и рибните консерви могат да бъдат негодни за консумация, продължителното използване на дажбите суха храна по време на Съветско-Афганистанската война (1979-1989г.) е довело до масови здравни неблагополучия сред военнослужещите от 40-а Съветска армия!? И нужни ли са социологически допитвания, за да се установи, че специфицираният индивидуален пакет за хранене в Българската армия (2012 г.) не съответства на съвременните изисквания, и че  е необходимо разработване на пакет, съобразен с българските вкусови навици, с професионалното натоварване във видовете въоръжени сили, възрастовата структура на Българската армия, и най-вече с добрите практики на нашите съюзници за устойчивост във външната среда!? [5].
Толкова за бившето тилово осигуряване. Щото ако трябва да опиша сите повтаряни грешки по екипировката на военнослужещите, настаняването, къпането и прането ще ви омръзна. Истината е, че в Българската армия не само е простено да се греши, но и да се повтарят магрешките ни грешки.
Ще си позволя да споделя и някои проблеми в техническото осигуряване, описани подробно и много компетентно от Давидов [1]. Оказва се, че батальонът „Сини каски” е преосигурен с АБТИ, поради използването на техника руско производство и невъзможността да се придобият нужните агрегати в района на мисията. Някои номенклатури от резервни части и агрегати изобщо не са използвани – скоростна кутия и динамо за УАЗ-469, а от други са използвани незначителни количества – запалителни свещи, бобина за УАЗ-469 и др.
Експлоатацията и техническото обслужване на техниката в Камбоджа се е извършвало при изключително тежки климатични условия (високи температури и влажност) и неразвита/липсваща пътна инфраструктура. Не е задоволителна подготовката на ремонтните органи.
В зоната на операцията не са провеждани всички номерни технически обслужвания.
Загубите от въоръжение, техника и имущества, понесени от пехотния батальон са основно за сметка на технически повреди и пътни инциденти и много по-малко от бойни повреди (обстрелване от засада, попадане на мини и др.). Това се дължи на факта, че характерът на операцията не е свързан с воденето на активни бойни действия.
Още преди 14 години е установена зависимостта между средния пробег между два отказа по технически причини и времето през което е била в експлоатация АТ и БТ (фигура 5).
Даже през 2016 г. превъоръжаването на Сухопътни войски не е на дневен ред.

И накрая за поуките от медицинското осигуряване. Тук, макар и наближаващ 70-те години, не се давам. Не само на авторите на книгата, но и на доста новопроизведени специалисти от ВМА.

Ще започна със слабостите, които отдавна са ноторен факт:
  • Време е медицинските критерии за допустими отклонения в здравното състояние на кандидатите за мисия да бъдат преразгледани. Използваните показатели през 1992 г., еднакви с тези за кандидатите за курсанти във военните учебни заведения съгласно действащото в армията Разписание за болестите и недостатъците, може и да е било правилно. Но още през 2004 г. е установено, че те не са съвсем адекватни на международната практика [10]. Същото се отнася и за психологическата пригодност и особено на липсващи критерии за психологичен подбор на  сержанти и войници от Сухопътни войски, които са гръбнака на българските мисии зад граница [4,10]. Ще ми се да попитам кое наложи да се ограничи обществения достъп до т.нар. днес „здравни стандарти”, какви са гаранциите, че те не се използват за отстраняване на определени кандидати и т.н.?;
  • За четвърт век не е установена единна процедура за оценка на медицинските рискове във външни операции. При подготовка на камбоджанската мисия акцентът беше поставен върху рискът, произтичащ от географските фактори. И по отношение на разпространените в регина инфекциозните болести успяхме. Но ни удариха полово-предаваните заболявания – заболеваемост на 40-т пъти по-висока от тази в Българската армия по същото време [4,6,10]! Апропо, защо информацията за тях беше поставена под булото на класифицираната информация? Да не би днес българските формирования на мисии да са се превърнали в манастири?;
  •  Медицинският елемент на роля едно продължава да е нещатно формирование, създавано за всяка конкретна операция, което в последствие се разформира. Това оказва влияние върху подготовката и сглобеността (екипността) и в редица случаи води и до загуба на натрупан опит. Защо не са създадени щатни медицински модули за осигуряване на външни операции на БА, като броят им следва да зависи от възможностите на въоръжените сили да се ангажират с такива и на принципа – един модул осигурява операцията, вторият се готви, а третият почива след участие в операция?;
  • Продължава практиката в мисии да се изпращат тясно специализирани лекари (по вътрешни болести, хирургия, психиатрия и т.н.), които на практика изпълняват функции на лекари - специалисти по обща медицина. Някой специалисти от ВМА даже се гордеят с това! От доктриналните схващания на НАТО (ООН) е добре известно, че на командно равнище батальон (батальонна тактическа група) са присъщи функции на роля 1. Те не изискват профилирани медицински специалисти и могат да се изпълняват от такива придобили магистърска (бакалавърска) степен по медицина, преминали съответно обучение, най–често под формата на курсове в областта на спешната медицина или други медицински области в зависимост от конкретните особености на мисията. Защо?
  • Липсва визия за подготовката на всички категории медицински персонал, поради което тя не се различава съществено от провежданата през периода 1992 – 1993 год. При разработването не се отчитат не само съвременните достижения на медицинската наука, но и ратифицираните споразумения в рамките на НАТО и минималните медицински изисквания на Департамента за операции за поддържане на мира на ООН. Подготовката на медицинския персонал за мисии и днес не е напуснала тесните рамки на военномедицинската такава. Тя продължава да игнорира тематиката, свързана с: миротворческата дейност на ООН/характеристиките да други операции, етнорелигиозната идентичност на настоящи и бъдещи конфликтни райони, международно хуманитарно право; тактическа, огнева, физическа и инженерна подготовка; изучаване и работа със съвременни комуникационно – информационни системи и т.н.;
  • Комплектуването със специфични медицински материали (от индивидуалните средства за първа помощ до стъкмяването на медицинските подразделения) за участие в операции за поддържане на мира или други такива, различни от война е на технологичното равнище на 70-те години на ХХ век. Наличните средства за полево развръщане на медицински елементи в полеви условия – автооперационни и автопревързочни са морално остарели. Те не създават минималните удобства за обслужване на пациенти поради липса на климатизация и осигуреност със съвременни средства за водоподаване и отвеждане на каналните води. Къде са прожекторите от акумулаторен тип монтиращи се на главата (върху каската) за работа на терен при инциденти през нощта, портативни радиостанции за връзка между членовете на спасителните от типа “свободни ръце”? Медицинската служба в зоната на мисията продължава да не не разполага със съвременен тип шини. Не са осигурени шини за обездвижване на шия и цяло тяло при съмнение за счупване на гръбначния стълб в различни негови сегменти. Личният състав не разполага със средства за обезболяване (не разполага и днес) в индивидуалния комплект за първа помощ. Липсва визия за полевото превъоръжаване на военно медицинската служба, независимо от стотиците милиони левове, които Министерството на отбраната налива десетилетия във ВМА. Да припомням ли кога бяха доставени шприц ампулите с Морфин в Ирак? И до днес не са намерени приемливи от финансова гледна точка решения за собствено производство или внос [4,6,10].
В заключение ще кажа, че българските проблеми от участието в мисии зад граница са отдавна известни.  Не само от моя милост, но и на други действащи или запасни офицери. Но изчезна ПРИЕМСТВЕНОСТТА между поколения. 
И днес всеки, заел някаква позиция в щабовете и ВУЗ смята, че ИСТОРИЯТА ЗАПОЧВА ОТ НЕГО!

А най-жалкото е, че нищо, или почти не се прави за  практическото ОТСТРАНЯВАНЕ на  установените СЛАБОСТИ.
Не съм против социологическите изследвания. Те има своето място в научното дирене!
Но съм против дунанмите, които се вдигат покрай тях.

Както  и против мегаломанските амбиции на авторите на книгата, пардон на ИЗСЛЕДВАНЕТО, цитирам:
„.....Изследвания от този характер в рамките на Въоръжените сили на Ре­публика България не са провеждани. Задачите на изследването НЕ НАЛАГАТ ПРЕГЛЕД НА МЕЖДУНАРОДНАТА ЛИТЕРАТУРА В ТАЗИ ОБЛАСТ. Ето защо такъв пре­глед не е извършван. Този факт се приема за ограничение на изследването..
....да се обобщи натрупаният опит от участие­то на контингенти от Въоръжените сили на Република България в опера­ции за поддържане на международния мир и да се формулират поуки за подобряване на подбора, подготовката и представянето на българските военнослужещи при участие в многонационални операции.
......да се формулират изводи и препоръки, които да се предоставят на политическото и военното ръководство на Министерството на отбрана­та, на Българската армия и на структурите на пряко подчинение на ми­нистъра на отбраната, за да се използват при подготовката и участие­то на българските контингенти в следващи операции за поддържане на международния мир и сигурност.”
Сега разбрахте ли, защо  майорът със защитена докторантура не е прочел, какво е писано по темата за логистиката по време на мисии в българския военно-научен печат?
Уважаеми автори,
Всичко от това дето е написано в книгата е вярно, но е отдавна известно.
Но министрите и политическите им кабинети, както и висшите военни НЕ ОБИЧАТ ДА ЧЕТАТ!
Историята го доказва! 
Използвана литература:

1. Давидов, Ст. , Логистично осигуряване в операции за поддържане на мира , ВА, факултет Национална сигурност» , С , 2002
2.Доклад за изводите по бойната готовност на войските от действията на нашите части в Чехословакия през 1968 г., декември 1968 г., София, цитира се по http://1968bg.com
3.Доклад за действията на 12 и 22 МСП на територията на ЧССР, 29 август 1968, Прага, цитира се по http://1968bg.com
4.Колев Н., Д. Митов, Ст. Узунов, Камбоджа-предизвикателства пред медицинската служба на БА, Сборник доклади от национална конференция, 9-10. ХII 2004
5.Колев, Н, В. Иринков, Проблеми на храненето на военнослужещите в съвременните операции и направления за разрешаването им, Военен журнал, бр.2, 2012
6.Митов, Д., Хигиенно-противоепидемично осигуряване на българския батальон “Сини каски” в Камбоджа. С, 1993
7.Найденов, В., Военен наблюдател в Камбоджа 1991 – 1992 г. Военен журнал, № 2, 1994
8.Симеонов, Б., Тилово осигуряване на отделния пехотен батальон (ОПБ) “Сини каски” в Камбоджа, Военноисторически сборник, № 6, 1994
9.Обобщен доклад на полк. Чавдаров за действията на 22 МСП в ЧССР, 19 януари 1969, цитира се по http://1968bg.com
10.Узунов, Ст., Медицинско осигуряване на формирования от Българската армия в операции различни от война, дисертация, 2004
11. Й. Мильов, Стресът в операции за подържане на мира и предизвикателства пред лидерството, Лидерство в многонационални операции, Военно издателство, София, 2005, стр.107-112
12. Узунов, Ст., Н. Колев,  Планиране на медицинското осигуряване на батальонна тактическа група/ механизиран батальон в операции на ООН за поддържане на мира, Международна научна конференция “Решения и технологии за интелигентна отбрана” Хемус 2012
13.Указания на Департамента за мироопазващи операции до държавите предоставящи сили за операцията, 1992 г. (личен архив)
14.Mitov, D., Bulgarian experience concerning the medical training of the battalion «blue helmets» with its participation in the pacific forces of the organization of the united nations in Cambodja, International Review of the Armed Forces Medical Services, TOME LXІІ, 1994





 



 


Няма коментари:

Публикуване на коментар