събота, 5 март 2016 г.

Eх, г-н Анонимник Golemanov ......



Дълго време се чудех дали да дам публичен отговор на текста, който ще цитирам по-долу. Накрая реших, защото нещото което най-много мразя е анонимността. Цитирам, без корекции:
„16.03.2015 Golemanov. Ех полковник Колев, полковник Колев - като не разбирате от военна музика защо се опитвате да пишете военен марш. Защо мислите, че като пишете тези неща, 13 години след като са се случили, хората са забравили какви бяха условията тогава и какви промени вървяха в армията. От всичко прозира мъката Ви от ненавременното Ви освобождаване от кадрова военна служба и неистово се опитвате да представите това като огромна конспирация на всички заобикалящи Ви. Какво да каже бившият началник на ГЩ на БА генерал-полковник Любен Петров, който няколко години преди Вашето неоснователно уволнение беше уволнен докато посрещаше на ГКПП-Кулата своят гръцки колега, пристигаш на официално посещение в България по негова покана. В случай като Вашия трябва да сте безкрайно радостен, че дори и да е имало заговор и предварително решение да бъдете освободен от служба, са Ви включили в състава на официална военна делегация на високо равнище, от което само Вие сте спечелили - подробно сам сте описали какви чудеса сте видели в Турция, за които не сте и подозирали. Но съвсем дискретно сте пропуснали да споменете, че сте получили бюджетни средства под формата на командировъчни средства и сте били обслужвани от турската страна в протоколно отношение (осигурени са Ви били нощувки и прехрана на високо ниво - нещо което се осигурява и от българска страна при посещение на турски делегации на реципрочна основа). Така, че не заливайте случайните читатели на Вашите нескопосани пасквили с хвалебствия към турския военен протокол или правете това след като сте съпоставили финансовите ресурси на турския и българския военни протоколи към тогавашния момент. Защото качествена протоколна дейност и медицина се осъществяват когато са подлатени с достатъчно финансови средства. Моя съвет е - продължете да си пишете каквото Ви е на сърце, но не разпространявайте писанията си в широк кръг, ползвайте си ги за Ваша и на семейството Ви употреба. Просто не занимавайте хората с неща, за които сте бил външен и непосветен наблюдател. За Ваше сведение аз също бях освободен от кадрова военна служба през 2000 г. (поради съкръщаване на щата) на 47-годишна възраст като заместник-директор на една от дирекциите в МО, но не съм се тръшкал и вайкал като Вас. Затова от мен - гледайте си пенсията и пазете спомените си лично за Вас. Те не са нужни на новите поколения. ”

Поводът за анонимната писаница на Golemanov е една от ранните ми публикации в Blogospot.bg. По това време блогът имаше вид различен от сегашния.  Озаглавена е „Част от една ненаписана книга, поне засега...”, публикувана е във вторник, 17 май 2011 г. и е посветена на последните ми дни на служба в Българската армия. В днешния „Блог на доцент Колев” може да я откриете, леко редактира и с илюстрации под заглавието „Представлението свърши”.

Сега ще се постарая да отговоря на хулите, с които ме е полял г-н Анонимник Golemanov.
1. За разлика от Вас аз публикувам от собственото си име и не се крия зад nickname*. Защо? От какво Ви „страхуваше” един пенсионер?
2.Обичам хубавата музика, но не съм композитор! В замяна на това УМЕЯ да пиша. Доказателствата за това могат да се намерят както в книгите, в които съм основен автор, така и в десетките ми научни публикации. Ако с израза „военни маршове” се опитвате да иронизирате военните ми познания – грешите! Мога да поспоря по темата за войската с доста военни авторитети, включително и с Ваша милост.
3. Никога не съм изпитвал мъка „от ненавременното освобождаване от кадрова военна служба”, просто защото сам подадох рапорт. Не съм говорил „неистово” и за „ огромна конспирация на всички заобикалящи” – просто съм ги споменал поименно! Нито съм се „тръшкал и вайкал”! А що се отнася да Ваша милост е добре да се огледате в собствената си кадърност, след  като на 47 годишна възраст са ви изритали от длъжност „заместник директор” на дирекция в Министерството на отбраната!
4.Към армейски генерал Любен Петров изпитвам най-добри чувства и до днес. Не заслужаваше да бъде отстранен по този начин, но за това вина носят Желю Желев, професор Любен Беров и Валентин Александров, Бог да ги прости. Както знаете за мъртвите или само хубаво или нищо. 
Не си спомням да сте били сред офицерите, които го защитиха публично. 
Познавам ги лично. 
Аз не бях сред тях. 
Апропо, о.р. полковник Каленицов добре описа премеждията на генерала в книга, която за разлика от моите писания е официално издадена.
5.Когато говорите за военен протокол трябва да си спомните, че именно армейски генерал Любен Петров се държеше на висотата на най-висш военен в Републиката. Пътуваше зад граница от правителствения VIP, изпращан и посрещан от офицери от Генералния щаб и строени гвардейци. За разлика от някои сиромахомили след него! Да наречете написаното за турския военен протокол „нескопосани пасквили” показва че изглежда не знаете смисъла на думата „пасквил”*. Не си спомням да съм хулил някого? А твърдението за необходими „много пари” е просто нелепо. Нищо не пречи да се премине и през стария VIP, на който съм посрещал и изпращал всички делегации от НАТО-вски армии в периода 1990-1997 г.
6. Ще продължавам да пиша това, което ми „е на сърце” и да разпространява „писанията си в широк кръг”, защото не съм „бил външен и непосветен наблюдател”, а участник в писането на историята не само на военномедицинската служба, но и на армията! За разлика от Вас, може би! А и да съм определял само развитието на военномедицинската служба, пак не е малко.
7. Няма да си гледам пенсията,  г-н Анонимник Golemanov и да „пазя спомените си лично” за себе си.  Защото те са нужни на „новите поколения”, за да не растат като безродници! На какъвто ми намирисвате.
Моята служба г-н Анонимник Golemanov започна на южната граница в един мотострелкови полк.
Там се научих да казвам нещата от собственото си име и „правоти куме в очи”!
За разлика от Ваша милост!
Останете си със здраве, г-не! 
Пък и честита Баба Марта!


* - от английски - прякор, прозвище, особено популярен метод за осигуряване на анонимност в Интернет.
** - сатирично литературно произведение, с критичен, осмиващ или хулещ характер, малка публицистична творба, в която се злепоставя или клевети известно лице или група хора (по името на Pasquino - римски обущар от 12 век, който съчинявал произведения с хулещ характер срещу висши сановници).

Няма коментари:

Публикуване на коментар