събота, 27 февруари 2016 г.

На поредната Гю.... ханъм в българското образование......



„Бяха 100. А сега - 110 години...
Събитията все повече се отдалечават от нае. Но отзвукът им с вековна давност остава. И ни кара да забавим крачката си, да се огледаме, А тогава се вижда далечна н ясна, блестя¬ща със снеговете си, планинска верига. Това е Стара планина, българският Балкан, светинята на славянството, опръскана с кръвта на руските полкове и българските дружини. В аленее¬щата светлина на утринните и вечерни зари тази кръв изглежда замръзвала навеки над стръмните склонове …..
В долини и клисури още кънтят гласовете на онези дни — не заглъхва тяхното ехо. Такава война не може да се изгуби в безкрайния низ от човешки вражди. Каквото и да твърдят историците, човечеството не знае друга подобна.
Впечатляващите опити за сравнения с кръстоносните походи от средновековието чезнат пред единствеността на станалото между Сибир и Дунав, между Дунав и Родопската планина през 1877-1878 г.
Ставало е нещо невероятно, възкръсвал от пепелта на своето петвековно турско робство един народ, чиято някогашна сили и мощ тревожела цяла Европа. Непроменен, незабравил своя език, нито имената на на своите древни вождове и светци, реки и градове. Неговата поразителна жизнеспособност и национална устойчивост е сравнима може би единствено с руската по време на татарското робство. И макар, че руските земи и княжества, сплотени около Москва сами са се освободи след нашествието на степните поробители, кой друг – ако не руските хора – би могъл да приеме и разбере по-близо до сърцето си обидата и болката на народи, родствени по език, вяра и култура.
Стремежът към държавен живот през ХVІІІ и ХІХ век назрявал в българските села и градове, в манастирите – хранилища на книжовния език и историческите предания, в малките народни училища, в горските лагери на хайдушките дружи¬ни, в кръжоците на младите революционери. И вулканическите изблици на това желание са тъкмо през десетилетията, предхождащи Освобождението.
В 70-те години на миналия век, особено след жестокото, кърваво смазва не на Априлското въстание в България, за всички станало ясно, че старият Източен въпрос на е вече въпрос само на правителствата, редовните армии и дипломатически¬те кабинети. Тогава зазвучал гръмко и ясно гласът на руския народ …..”
От съставителите (Ваня Кастрева, НРБ, Юрий Лощиц, СССР)
СофияМосква
* - Специални благодарности на полковник от резерва Станчо Станчев, който е открил "фундаменталния труд" на Гю,,,ханъм,м.


Няма коментари:

Публикуване на коментар