събота, 26 декември 2015 г.

ТЪЖЕН ПОМЕН.....



Те не загинаха за интересите на България:

1.     Майор Георги Христов Калоричен

2.     Старши лейтенант Николай Ангелов Саръев

3.     Офицерски кандидат Марин Милев Милев

4.     Офицерски кандидат Цветан Стоянов Камов

5.     Офицерски кандидат Паун Стоянов Георгиев

6.     Офицерски кандидат Иван Христов Инджов

7.     Офицерски кандидат Антон Валентинов Петров

8.     Офицерски кандидат Свилен Симеонов Киров

9.     Офицерски кандидат Димитър Иванов Димитров

10. Офицерски кандидат Владимир Неделев Пашов

11. Офицерски кандидат Гърди Христов Гърдев

12. Офицерски кандидат Преслав Йорданов Стоянов

13. Офицерски кандидат Валентин Николаев Донев.

Петима от тях - майор Георги Качорин, старши лейтенант Николай Саръев и офицерски кандидати Иван Инджов, Антон Петров и Свилен Киров бяха убити на третия ден от Рождество преди 12 години в база „Индия”, Кербала, Ирак.



За Кербала имаше „Доклад за изясняване на инцидента с българския пехотен батальон от състава на многонационалната бригада в Ирак на 27.12.2003 г.”, декласифициран 11 години по-късно.
Но нямаше виновни.

И вероятно никога няма да има!



Бог да прости убитите! Светла им памет!



Не съм Господ, за да наказвам, но не съм и Господ, за да прощавам! На военните, които по това време ръководиха Българската армия!



СЛЕДКОЛЕДНИ ВОЕННИ РАЗМИСЛИ



Тези дни ми попадна една статия от Волфган Гребер, военен експерт на австрийския Die Presse – „Какво могат да научат американските военни инструктори (отново) в Украйна” (Was US-Militärberater in der Ukraine (wieder) lernen können, от 29.07.2015). Посветена е на 300-та военни съветници от САЩ, които  обучават в Лвовска област украински военнослужещи и бойци от „Националната гвардия” по западни стандарти.

Оказва се, според автора, че украинските „ученици” иима на какво да научат „учителите си”. Защото американцине или не са знаели много за тези неща или за ги .... забравили.

Г-н Гребер цитира думите на инструктора капитан Савари (Сaptain Zachary Savarie):„След почти десетилетна  партизанска война като тази, в Ирак и Афганистан, повечето американски войници и офицери не притежават опит да воюват  с профессионални и тежко въоръжени големи формирования,  активно използващи съвременна военна техника. Например, аз никога не съм бил в контакт с вражески безпилотни самолети. Нито един от нас не е бил под вражески артилерийски обстрел.”

Според Гребер, последната класическа военна кампания на Сухопътните войски на САЩ е войната в Ирак през 2003 г. Това е само от формална гледна точка, тъй като разпадащата се армия на Ирак практически не оказва никаква съпротива и всичко се свежда до партизански военни действия. Ситуацията в Украйна е различна. За разлика от Ирак, украинските опълченци разполагат (военните формирования на провъзгласилите се Донецка и Луганска републики – бел. моя) с твърде добра военна организация, въоръжени са с танкове, самоходни гаубици, комплекси за ПВО и прилагат тактиката на съветско-руската военна школа.

Че това е така мога да го потвърдя и с друг пример – от публикацията на Хьофер, Р., Ч. Марис, Л. Силвър, М. Дженингс, Обучение на специализиращи хирурзи при бойни действия – опит от войната в Персийския залив, Military Medicine, Vol. 158, 6, 1993. Авторите , по друг повод, разказват за действията на 159 подвижна армейска хирургическа болница (пахб). Тя има задача да осигури животоспасяваща спешна хирургическа помощ при настъплението на 3 бртд от 7 ак на САЩ в Източен Ирак. Дивизията навлиза на територията на Ирак на 24.02.1991 г. На 27.02. 159 пахб, следвайки съединението достига база “Кайро”, на около 100 мили навътре в Ирак и започва да се развръща, а първите ранени пристигат едва на 28.02. Болницата работи в Ирак от 28.02 до 12.03.1991 г За 12 дни, след развръщането са обработени само 300 ранени от съюзните и вражеските войски, при поставена първоначално задача да има готовност за обслужи 2000 пострадали.

Мисля, че не ще се намери читател, който да не заключи че от доста години е ясно, че и през Първата и през Втората война в Залива срещу настъпващите съединения и части на САЩ и коалиция почти не е стреляно, нито от близки, нито от далечни разстояния.

Друг американски военен съветник -  сержант Джейкъб Хърт (Sergeant  Jacob Hurt), споделя, че той никога не се е сблъсквал с бронирана техника на противника. Сержантът разказва: „Украински войник ми е разказвал, как е водил бой с вражеска БМП на разстояние 10-15 м. Те са го обстрелвали с гранатомет. Това са неща, за които нашите (разбирай американците – бел. моя) казваха, че не са нужни, тъй като до това никога няма да се стигне.”
Украински и американски военнослужещи

Според  Гребер е налице нарастващата неопитност сред американските военни. Иначе казано, американският пехотинец или морски пехотинец не е готов да се срещне с тежките подразделения на противника, тъй като е уверен, че авиацията, системата за ПВО и артилерията отдавна са ги унищожили.


Сега да се прехвърлим в България. Въпросите, които си зададох са много:


Дали и българските военнослужещи не страдат от американската „болест”?  Подобни анализи няма да чуете от устата на „видните” военни теоретици Тодор Тагарев, Велизар Шаламанов, Валери Рачев....Няма да ги откриете и в лекциите на преподаватели по оперативно изкуство и тактика.


Къде е събран и описан опита от войните във Фолкленд, Ирак, Северен Кавказ? Ние за миротворчество ли готвим войските си или за война?

Преди 20-т години във „Военен журнал” бях прочел преводна статия по повод миротворчеството. В нея американски полковник от Сухопътни войски твърдеше, че подразделения, които са участвали в миротворчески мисии, губят способностите си да воюват.  За съжаление не мога да си спомня дали става дума за статията на Дж. Рус, Рискове в опазването на мира (Военен журнал, № 2, 1994) или на Дж. Маккинли, Операциите за поддържане на мира – новата роля на въоръжените сили, (Военен журнал, № 5, 1995). Няма и как да проверя.

Разсъждавайки върху прочетеното се запитах за броя на слушателите от Военна академия, които са прочели и са писали есета по книги като: Бъркоуиц, Бр., Новото лице но войната, София, Военно издателство 2003, Дайър, Г., Войната, смъртоносната игра на човечеството, София, “Кръгозор”, 2005, Клаузевиц, К., За войната, София, 2002, Мюнклер, Х., Новите войни, Издателство “Изток-Запад”, София, 2006, Барабанов, М. Ив. Коновалов, Вл. Куделев, В. Целуйко (под редакцией Пухова),Чужие войны, Москва, 2012, Кларк, У., Как победит в современной войне, Ирак, терроризм и американская империя, Альпина Бизнес Букс, Москва, 2004. Списакът може да бъде продължен, но едва ли е нужно.


А иначе стандартизационни споразумения, доктрини на алианса и разни други документи, сътворени от екипи на един пенсиониран генерал със специфично прозвище и бивш военен министър се зубрят, та пушек се вдига. Ще завърша с думите на споменатия господин, изречени по повод празненството за 100 годишнината на академията, цитирам:


„Както не веднъж съм заявявал, включително и в моята встъпителна лекция при откриването на учебната 2011 – 2012 г. през септември миналата година тук пред вас, всичко това ние осъществяваме в съзвучие с  осъвременената стратегическа концептуална рамка: Стратегията за национална сигурност, Националната отбранителна стратегия и Бялата книга за отбраната и Въоръжените сили, Стратегия за използване на въоръжените сили и т.н.

На тази концептуална основа бяха разработени редица реални, допълващи документи, в т.ч. и Планът за развитие на Въоръжените сили, въз основа на който в момента се извършват сериозни реформи в тактическите звена. Тези реформи неизбежно засягат и военно образователната система и поставят на изпитание нейните способности за адаптация и приспособяване.

………..

Бих препоръчал на изключителните преподаватели на академията да затворят завинаги старите си лекции и помагала......... Отърсете се от мисленето с категории, останали в миналото. Превърнете стратегическите документи, за които говорих, във ваши настолни книги....... (курсивът - мой)”.

ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРСКАТА ВОЕННАТА НАУКА!

 



събота, 19 декември 2015 г.

ЗАКОНИТЕ НА МЪРФИ (ПОДБРАЛ И АДАПТИРАЛ НИКОЛАЙ КОЛЕВ, ИГНАЖДЕН, 2015)



За банкера:
"Ако отивайки на работа видите пред банката няколко полицейски и жандармерийски автомобили да знаете, че не е на добре!"
***
За чашата:
"Разбитата чаша е на щастие! Разбитата любов се лекува с чаша!"
***
За хармонията в семейството:
"Хармония има само тогава, когато Вие пожелаете съпругата си толкова пъти, колкото тя желае!"
***
За лизинга:
"Ако взетия на лизинг автомобил не Ви радва, значи той е предназначен за съпругата Ви, а лизинга ще изплащате Вие!"
***
За мълчанието:
"Ако си сгрешил и мълчиш - значи си мъдрец! Ако си прав и мълчиш - значи си женен!"
***
За парите:
"Ако парите не Ви носят щастие, значи не ги харчите там, където трябва!"
***
За истината:
"Ако истината в България изплува на повърхността, значи не става дума за истина, а за обикновено лайно.!"
***
За съпругата:
"Ако съпругата Ви е престанала да мърмори и да се кара с Вас, изглежда добре и винаги е в отлично настроение се замислете, дали е само Ваша!"
***
За любовника:
"Ако любовникът се измъква тихо от кревата Ви, значи бърза да се прибере при съпругата си!"
***
За чиновника:
"Да посетиш български чиновник без пари, си е жива загуба на време. "
***
За доволната съпруга:
"Ако съпругата Ви е винаги доволна от Вас, значи още не е попаднала на подходящия любовник?"
***
За щастието:
"Ако проблемът Ви има решение, не е нужно да се вълнувате, а ако няма – вълнението Ви е безсмислено!"
***
За мозъка:
"Липсата на мозък не е пречка да станеш депутат!"

петък, 18 декември 2015 г.

Драсканици по телевизионни сюжети от 17.12. (по памет)....



Трендафил Величков, говорител на АБВ и областен управител в БНТ 1 при Пъпеша. 

Господинът, с висше образование от Киевски славянски университет Украйна, специалност „финанси” (министър Танев, що не му проверите дипломата за легитимност), изрази подкрепата, която дьонметата от партията на Гоце ще дават на 18.12. на г-жа Е. Захариева за правосъден министър. Пък била и от Пазарджик. Трендафилчо, 1. Да ти припомня, че беше от младежкото БСП, та затуй те наричам „дьонме” и 2. За разлика от едно красиво цвете, за което има и песен  – „трендафилът мирише, бодилото боде…”, от вашата партийка се носи воня на политическа нечистоплътност!
Много приличате на безпартийните комунисти на Петър Танчев от преди 1989 г.

Милен Керемедчиев, бивш зам.министър на МВнР в ТV On Air при В. Дремджиев.

„Българското участие в срещата 16+1 в Суджоу (на правителствените ръководители на 16 държави от Централна и Източна Европа с правителството на Китай) беше зле организиране, макар че нашата бизнес делегация беше най-голяма – 40 души. Няма как да впечатлиш Китай с вино, кисело мляко и храни. По тази причина, Орбан подписа стратегически договор за скоростна жп линия, а ние си останахме в сферата на добрите пожелания.
Така е, господи Керемедчиев, когато съветник на Обожествения от Люлин планина по икономическата политика е философ и журналист по образование (да му има нацупената устичка), а по туризма – калинка с право от УНСС???, пет езика и от екипа на на С без ПД.

Калоян Методиев, политолог в „Акценти” на Валерия Касиян - ТV 7.
„За мен приоритетите в политиката се градят така – първо България, след това Европа и накрая света.” 
За Вас да, г-н Методиев, ама не и за българската колониална администрация, както казва „Радио Иван”.
„Путин се обърна към българския народ (по повод „Южен поток”), щото за разлика от Орбан, Борисов праща за преговори с Москва секретарки (преносно разбира се – бел.моя).
Как да отиде той, г-н Методиев, като памперса му  яко ожълтен..?
„Политическия разговор за съдебната власт не се води в Парламента, а между Цацаров и Панов.”
Как да се води в Камарата, г-н Методиев, като тя е пълна не с политици, а с обикновени далавераджии?
Коментарите му за БСП ще прескоча, за да не засегна почтените членове на партията измежду моите Facebook приятели.
Има още два бисера от снощните ТV екрани. Публикувам ги като анонимни”, щото не съм записал авторите им и телевизиите, които са ги излъчили, пък старите хора като мен имат навика да забравят:
„Най-големите инвеститори в България са от Холандските Антилски острови”
Горанов, ти знаеш ли #Кои са тези инвеститори?
Цацаров, ти що не се самосезираш и не ги провериш? Или си специалист само по искане на имунитети (пет на брой) и ареста на един ямболски политик?
„След излизане на доклада на "Аликс Партнърс", не само че го засекретиха, ами и настана съмнително пълно мълчание за КТБ. От страна на законодателната, изпълнителната и съдебната власт!
В тези случаи покойната ми баба казваше: „Що така, Маро?”
Че като ме затиснаха едни въпроси и като ми стана псувателно!!! 



четвъртък, 17 декември 2015 г.

С чужда пита.....

Спиридонов (otbrana.com}услужливо ни уведомява, че българите от Босилеград изказали благодарност на лекарите от ВМА, които ги лекували безплатно, като изнесли концерт във фоайето на софийската болница.

Инициативата за безплатното лечение била на прайм-министъра Борисов от преди 7 години. В дописката пише, цитирам: „Когато става дума за лечение и използване на  скъпо струващи медикаменти и консумативи, те ги заплащат, както всички останали български граждани, каза полковник професор д-р Венцислав Мутафчийски, заместник-началник на ВМА по диагностично-лечебната дейност. Повечето от тях, уточни той, вече имат български документи, което им дава възможност да се осигуряват. В основната си част, ние НАИСТИНА ГИ ЛЕКУВАМЕ безплатно, посочи полковник Мутафчийски. Това, обясни той, Е ОБСЪЖДАНО ШИРОКО ОТ НАШИТЕ КОЛЕГИ и никой няма претенции, ЧЕ ДАВА СВОЯ ТРУД БЕЗПЛАТНО. 7-8 пациента на месец, подчерта заместник-началникът, можем да си позволим ДА ЛЕКУВАМЕ БЕЗПЛАТНО, което не би СЪБОРИЛО БОЛНИЦАТА. Но това, бе категоричен той, има несъизмерими аспекти от друга гледна точка. И подчерта: „То е усещането на  колегите ни за съпричастност към нашите сънародници извън пределите на България.”
Смея да кажа, че съм  не по-малко патриот от лицата, цитирани в дописката! Но през цялата си професионална кариера не съм правил МАЙЧИН ПОМЕН С ЧУЖДА ПИТА (сиреч с парите на данъкоплатците), господин професоре Мутафчийски!!
Като сте толкова патриоти, що не бръкнахте в собствените си джобове, воглаве с автора на идеята?
Апропо, наскоро слушах от генерала, че ви свършили лимитите от НЗОК!
Да не би и той да се е научил да послъгва като Стоян Тонев?
Що не спрете да си правите PR с народна пара, колеги-и-и-и!!

На вниманието на пишман българските политически анализатори......


The new nuclear arms race (Новата надпревара в ядреното въоръжаване),, December15, The Washington Post 


Katrina vanden Heuvel, editor and publisher of the Nation magazine, writes a weekly online column for The Post.
Новата надпревара в ядреното въоръжаване не е преувеличена, пише във "Вашингтон Пост" Катрина ванден Хувел. "САЩ и Русия действат един спрямо друг все по-войнствено и активно продължават да произвеждат все по смъртоносни оръжия.
"Тази ескалация зрееше отдавна, и вината за нейното ускоряване в значителна степен се дължи на САЩ. По време на администрацията на Клинтън, САЩ усилено разширяваха НАТО, нарушавайки даденото обещание на Русия да не посягат на нейните сфери на влияние" – пише авторката. Министърът на отбраната Пери, играл важна роля в разширяването на алианса, по-късно сам признава, че това е била неразумна политика: "Това беше първата крачка по пътя, който води към бездната. И за това бяхме виновни както ние, поне в самото начало, така и руснаците".
"Администрацията на Буш продължи да прави грешки и напускайки договора за ПРО нанесе непоправими щети на и без това крехките отношения между САЩ  и Русия,  а президентът полага всички усилия, за да унизи президента Путин", смята журналистката. Играта на администрацията на Обама в Украйна  е още по-опасна, "защото се води на границите с Русия, а не на хиляди километри от нея. И макар от падането на Берлинската стена да измина повече от четвърт век, то американските ядрени ракети продължават да са насочени към  Русия и да се намират повишена степен на готовност, което ежедневно изпраща сигнали за агресивност" пише Катрина ванден Хувел.
"Да се победи ИГИЛ е невъзможно без участието на Русия и широка коалиция. Значението на Русия не е само в нейния военен потенциал. Тя притежава разузнавателни, дипломатически и политически връзки в Близкия Изток, които САЩ не притежават. Авторката припомня, че без Русия, САЩ едва ли биха постигнали договорката с Иран за ядрената й програма и че ако не е била намесата на Русия, Башар Асад и до днес щеше да притежава химическо оръжие.
Не е ясно, пише Катрина ванден Хувел по какъв път ще тръгне Хилари Клинтън, но досегашните й изявления не са обнадеждаващи. След началото на руските авиационни удари по позициите на ИГИЛ в Сирия, тя призова за създаване на зона забранена за полети, макар че такава политика създава условия за конфронтация с Русия. Журналистката припомня на Барак Обама обръщението от неговата пражка реч от 2009 г. към тези, които смятат че по-нататъшното разширяване на ядреното въоръжаване е неизбежно: "Ако ние приемем, че разпространението на ядреното оръжие е неизбежно, то ние допускаме, че и използването на ядрено оръжие е неизбежно".
Господа, пишман аналитици, вчера публикувах текст, според който един началник на Военна академия още през 1942 г. е имал смелостта да се усъмни в победата на Германия. Макар и да напуска България на 9.09.1944 г., а днес портретът му да липсва сред портретите на бившите началници на академията!
Господа журналисти и пишман атлантически военни, вие що сте толкова страхливи да признаете и ролята на САЩ в предизвиканото глобално геополитическо напрежение. Особено двама журналисти, по известни като агенти на Държавна сигурност.
Или са ви затъкнали устите с пари?
Много ми приличате на маймунките от снимката!

сряда, 16 декември 2015 г.

Здравна стратегия, актуализирана*



Днес (16.12.) в българската Камара имаше дебати за приемане на първо четене на  НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНА СТРАТЕГИЯ (2014 – 2020), актуализация 2015. Още от времето на  д-р Таня Андреева ми е писнало да коментирам стратегии, с които, според бившата вицепремиерка Бобева, сме първенци в ЕС по брой на глава от населението. Затова ще се спра само на раздела „Политика 1.1. Здраве за майките и бебетата (от 0 до 1 година) – от стр.16 до стр.20 включително.
Да видим какви са причините и равнищата на детска смъртност и предлаганите стратегически мерки. На стр. 17 четем: „Детската смъртност през последните 24 години е намаляла повече от два пъти – от 14,8 през 1990 г. на 7.3 през 2013 г., на 1000 живородени деца, но продължава да бъде висока (4 0/000. за ЕС).”
Тук ще се върна малко назад, защото българското здравеопазване на започва от г-н Москов и ще спомена, че през 1981 г., по време на т.нар. развит. социализъм, детската смъртност е била 18,9 0/000 и следващите 9 години (до 1990 г.) е снижена  с 1,27 пъти   до 14,80/000. В последвалите 25 години снижаването е само с 2,03 пъти до 7.3 0/000. Общото намаление за 34 години е 2,5 пъти.
В стратегията няма отговор до какви стойности ще бъде снижена детската смъртност от 0 до 9 години в оставащите до 2020 г. пет години. Защо така? Да не се окаже, като в една английска Бяла книга(нещо подобно на нашенската здравна стратегия - бел.моя), че предвидените снижавания на ПТП и на броя на пушачите е бил достигнат преди книгата да се публикува. Но това е история от миналия век.
На същата стр. 17 четем: „.....налице са проблеми, свързани със затруднения в достъпа, липса на капацитет, професионална компетентност и недостатъчна координация, водещи до сериозни пропуски при медицинското обслужване. Съществуващите социални неравенства по отношение на достъпа на жените, особено от уязвими групи, до квалифицирани медицински услуги по време на бременността, раждането и постнаталните грижи, генерират допълнителни здравни рискове с дългосрочни последици. Посочените фактори са причина за значителните междурегионални различия в детската и майчина смъртност, която по данни на НСИ варира между 0 и 15.4 на 1000 живородени деца през 2014 г.”
Защо не са посочени рисковите групи (вероятно поради криворазбрана етническа толерантност - бел.моя), както регионите с висока детска и майчина смъртност не е ясно.
А ако се окаже, че именно те генерират покачване на средното равнище на детска смъртност???
Според авторите на документа „най-голям е броят на починалите деца поради „Някои състояния, възникващи през перинаталния период – (47.24%), вродените аномалии, деформации и хромозомни аберации (19.22%), болести на дихателната система (10.84%) и болести на органите на кръвообращението (10.02%).”
Според МКБ, десета ревизия, тризначни рубрики в клас ХVІ „Някои състояния възникващи през периниталния период” са включени 96 болестни състояния – от Р00 до Р96, а в клас ХVІІ „Вродени аномалии, деформации и хромозомни аберации 99 болестни състояния - от Q00 до Q99”.
Питам се върху кои от тях акцентира стратегията? Отговор няма.
На стр.20 скрупульозно са изредени  двадесет стратегически мерки. Верни са, но някои от тях нямат връзка с посочената възрастова група и могат да бъда отнесени към лозунгите. Например:   „Насърчаване на холистичния (що не е на целевия, щото думата означава и мистичен??) подход към ранното детско развитие и включване на различни видове специалисти (педагози, психолози, логопеди и др.) на база Стандартите за развитие и учене на деца в ранна възраст (до 3 години)” - мярка 1.1.12 или  „Подкрепа на мерки за ограничаване на детския травматизъм, превенция на домашното насилие спрямо деца, както и за сигурност и безопасност на децата” - мярка 1.1.16.
 Не става ясно какво конкретно се разбира под „Разширяване на обхвата на дейностите по детско и майчино здраве в основния пакет здравни дейности, заплащани от НЗОК” – мярка 1.1.1, и кои други дейности, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване ще се заплащат от „държавния бюджет и други източници” – мярка 1.1.2.
Могат да  се поставят въпроси относно достъпа до квалифицирани здравни грижи за бременни и деца, наблюденията върху профилактичните дейности, качеството на грижите „в родилните, неонатологичните и педиатричните структури” и т.н. мерки!
Хубави думи, неподплатени с финансови разчети и липса на конкретна насоченост към региони, в които проблемът е най-остър.
Стратегията е добре оформена графично.
Не зная дали е внесена в камарата с портрета на г-н Москов на стр. 2. – добре изглежда!


И толкова!
Поредната стратегия, около която ще се вдига известно време пушилка, докато тя самата прашяса достатъчно и бъде забравена.
Очаквам следващата, ако Господ ми е отредил дни до 2020 г.
Дерзайте, господа здравни чиновници. Сега ви е паднало? Знае ли се, карикатуриста на "Дума" Станкулов може да се окаже прав.

*-снимката на Пепи е от здравната стратегия.



ЕДИН СПОМЕН ОТ МИНАЛОТО*......



Следващият текст е слово на полковник о.з. Димитър Георгиев Христов и най-вероятно е произнесено на патронния празник на Военна академия „Г. С. Раковски”. Беше ми предоставено от полковник доцент Любен Димитров от катедра „Логистика”. Публикувам го поради интересните факти, които могат да се открия в него.

„Аз служих във Военната академия преди и след 9.09.1944 г. и ще засегна накратко накои моменти от нейния и живот и дейност, от които могат да се направят съответни изводи.
Следването в академията ставаше с конкурс. Кандидатите трябваше да имат най-малко 4-годишна служба във войската. Освен това на конкурс по съкратена програма се допускаха първенците на курсовете за ротни, ескадронни и батарейни командири и старши офицери.
Организационната структура на академията беше стегната и опростена. Тя имаше два профила – генералщабен и интендантски. Щатният й личен състав бе: началник, адютант, инспектор на класовете, секретар, машинописар и трима класни командири. Числеността на слушателите бе около 80 души. Началникът, инспекторът на класовете и класните командири бяха едновременно и преподаватели. Освен тях се привличаха и външни преподаватели – изтъкнати военни специалисти и от университета.
Структурата и личният състав на академията бяха съобразени с организацията и числеността на войската. За началници на академията се назначаваха едни от най-изтъкнатите генералщабни офицери. При следването ми в академията нейни началници бяха генерал Иван Попов и полковник Никола Костов (снимката на генерал Попов е сред снимките на началниците на академията в коридора на първия етаж на сградата на командването на академията, но тази на полковник Костов липсва – бел.моя).
Генерал Попов беше едър, снажен и темпераментен офицер. Той беше завършил първи по успех от випуска си академията и германската военна академия. Учил е заедно с генерал Браухич и генерал Кайтел и говореше с възторг за бързите и решителни действия на генерал Ромел. Привърженик бе на германската военна доктрина на светкавичната война. Силно впечатление ми правеха думите му: „Удряй, удряй навсякъде и там, където си извършил пробив, развивай с всички сили успеха в дълбочина. Нека противника мисли за осигуряването на своите флангове и тил!”
Полковник Костов беше спокоен, съсредоточен и с много логична мисъл. Завършил бе също първи по успех от випуска нашата академия и френската военна академия, заедно с генерал Де Гол. Привърженик бе на френската военна доктрина за системна подготовка (и водене добавено ръкописно, бел.моя) на войната и операциите. Още през 1942 г. той имаше смелостта да говори (курсивът - мой), че Германия ще загуби войната. Спомням се още думите му: „Войната на Германия не е светкавична, а има само светкавични операции. Разстоянието от реките Буг и Неман до Москва е 900 км. То е изминато то германските войски за 90 дни при среден темп за настъпление 10 км. в денонощие. Армията на Наполеон измина това разстояние през 1812 г. със същия темп на настъпление, като ри това превзема Москва. Германците не можаха да достигнат темпа на настъпление на нашата армия през Балканската война, който беше 14 км. в денонощие. На 9.09.1944 г. полковник Костов преминава границата и заминава за Франция. Във войната с Виетнам той е назначен от генерал Де Гол за командир на дивизия, която има много хубави  действия в боевете при Диен Биен Фу.
Учебните програми на академията бяха много претоварени и слушатели със средни интелектуални възможности  трудно можеха да издържат на голямото напрежение. А тогава имаше много строго правило – слушател, който получи обща годишна оценка по-малко от 9 при 12-бална скала се откомандироваше в частта си (курсивът в двете изречения – мой).
В края на всяка учебна година слушателите се изпращаха на стаж в родовете войски, а след завършването на последната година караха едногодишен строеви и щабен стаж.
Успешно завършилите се зачисляваха към Генералния щаб и им се даваха следните права и отличия: първенците на випуска имаха право да завършат чуждестранна военна академия и бяха награждавани с орден, всички преминаваха в предния випуск на военното училище (това  е свързано с правото за присъждане на следващо офицерско звание, например не можеш да станеш майор, ако от офицер от предния випуск не освободи място за това звание – бел. моя)., имаха право да носят бричове (панталонидобавено ръкописно, бел. моя) с двойни червени лампази, каквито носеха генералите (покойният Валентин Александров се опита да въведе тази традиция, но маймуните на клона, сиреч които си ги сложиха, станаха твърде много и днешния АБВ-еец Михо  Михов и синият тогава Георги Ананиев ги отмениха – бел.моя), пагони от бяла сърма и черна околожка на шапките, даваше им се звание „офицер от Генералния щаб”.
При обявяването на войната занятията в академията бяха преустановени. Щатният личен състав замина по своите мобилизационни назначения. Слушателите от първи курс бяха откомандировани в частите си, където заеха съответните строеви длъжности. Слушателите от втори и трети курс, получихме назначение в щабовете на дивизиите, армиите и Главното командване. През втория период на войната бяха създадени щабове в полковете на І-ва българска армия. За началници на тези щабове бяха назначени слушателите от трити курс на академията. В събитията около 9.09.1944 г. бяха уволнени всички командири на армии и голяма част от командирите на дивизии и на техните места бяха назначени офицери с недостатъчна военна подготовка. По-малко бяха засегнати офицерите от щабовете, които положиха големи усилия, умения и творчество при организирането и воденето на бойните действия и имат голям дял за извоюване на победата.
След завършването на войната в академия „Г. С. Раковски” бе създадена стабилна организационна структура, която бе съобразена с организацията и числеността на армията. Изградена бе солидна учебно-материална база и катедри, в които се подготвяха опитни преподаватели. Учебният процес се водеше на високо професионално и методическо ниво, като се използваше в голям мащаб богатият опит на съветските военни академии. В това отношение обаче бе допуснато увлечение, като си изоставиха някои изпитани методи и традиции на нашата академия преди 9.09.1944 г. (Такадобавено ръкописно, бел. моя): при удостояване на кандидатите за следване в академията отпадна изискването за 4-годишна служба във войската, а това е много важно, защото трябва да бъдат оформени професионални качества; при евентуална реорганизация и съкращаване на войската ще се наложат промени в организационната структура и на академията, при които ще бъде полезно да се проучи опита на академията преди 9.09.1944 г. (подчертаният текст  е зачеркнат от автора – бел. моя), външни преподаватели не се използваха, а привличането, макар и в ограничен мащаб, на изтъкнати специалисти ще бъде целесъобразно и полезно (днес се привличат външни военни специалисти от щабовете на Българската армия, но за съжаление лекциите им ги пишат други – бел. моя); не бе прилагано желязното правило за откомандироване на слушатели с  посредствени интелектуални качества, което бе станало традиция в академията (курсивът - мой); премахнати бяха стажовете в родовете войски и щабовете в края на всяка учебна година, които даваха възможност за свързването на теорията с практиката; отнети бяха правата и отличията на завършилите академията и други.  Това налага командването на академията да преоцени, преосмисли и приеме някои от тия ценни методи и традиции от живота и дейността на кадията от преди 9.09.1944 г.
От този съвсем кратък обзор върху живота и дейността на академията може да се направи извод, че тя е подготвяла и подготвя висококвалифицирани командни и щабни кадри, които работят всеотдайно за повишаване на бойната подготовка на войската.
От името на ветераните на академията поздравявам нейния личен състав по случай големият му празник и му пожелавам здраве и още по-големи успехи в неговата благородна, творческа и високопатриотична дейност.
Полковник о.з. Димитър Георгиев Христов, ул. „Хан Аспарух” 55, тел.880933”
* - Текстът се публикува без намеса с изключение на курсивът в някои мисли на автора, които смятам за важни и мои коментари в скоби. Бях решил да дам кратки биографични справки за генералите-чужденци, които могат и да не се познават от млади читатели, но при възможностите, които предоставя Google, реших, че не е нужно.