вторник, 30 юни 2015 г.

УТЕПВАНЕ НА ПАТКИТЕ.....



СНОЩИ Д-Р БОЙКО ПЕНКОВ „УТЕПА ПАТКИТЕ” В СТУДИОТО НА ДАРИНА ЧЕШМЕДЖИЕВА („РЕФЕРЕНДУМ”, БНТ 1).
„Според данни на Световната банка – изрепчи се той, ако средствата за здравеопазване в България се РАЗПРЕДЕЛЯТ правилно, СРЕДНАТА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА ЖИВОТА може да се увеличи С ЧЕТИРИ ГОДИНИ.”
ЩО ТАКА БЕ ЧОДЖУМ? ЩО ПОСЛЪГВАШ?

Я си виж специализациите и титлите в СV-то. Обиколил си света да се учиш, вероятно на държавна сметка, цитирам: специализирал е анестезиология и реанимация, проблеми на белодробните болести – МОСКВА, планиране и управление – Университетски болници ПАРИЖ, управление в здравеопазването - Британския ноу хау фонд и КЕНТЪРБЪРИ БИЗНЕС училище, здравна администрация – ЯПОНИЯ, Европейска интеграция –  Европейска комисия – БРЮКСЕЛ, Глобални здравни проблеми и управление на здравни системи – КЕЙМБРИДЖ  Англия. Завършил е следдипломно обучение по здравен мениджмънт и болнично управление – по Програма ФАР на Европейският  съюз. Магистър е по стопанско управление – бизнес администрация и здравен мениджмънт.
Пък и от 20-на години се въртиш из висшия здравен мениджмънт!
Боже, опази не само здравеопазването, ами и България!
ОТ КАЛИНКИ С ДИПЛОМИ И СПЕЦИАЛИЗАЦИИ!!!

Приказка......

    Българските висши офицери в „отставка” (употребявам тази руска дума по причина, че повечето отдавна са преминали пределната възраст за служба в запаса/резерва) никак не са малко. Повечето са в тридесетината и отгоре NGO-та на военните пенсионери. По-малка част - в коридорите на властта. Прави ми впечатление обаче, че независимо от групата, и едните и другите боледуват от странна болест - "мълчание".
   За какво иде реч?
   Изкаже се „мъдро” някоя Глава –държавна, законодателна или изпълнителна , ту за заплахите за националната сигурност на България, ту за ангажиментите ни във военнополитически организации, ту за проблемите на войската и прочие, а те мълчат!
    Има разбира се и изключения.
    Например някой вземе, че ИЗОКА* в анонимно-патриотичен доклад на NGO форум или в антрефиле в Интернет сайт! Но да не си помислите, че там се критикуват ПОМЕНАТИТЕ ГЛАВИ? Нищо подобно. ИЗОКВАНИЯТА са издържани в строго философско-екзистенциален стил.
    Други висши офицери – най-често наместени в коридорите на политиката, си позволяват от време на време също да ИЗОКАТ! Философско-екзистенциално или по адрес на някоя по-дребна изпълнителна Глава.
    Едно време баба ми Донка, като се разсърдеше на дъщерите си (майка и лелите ми) казваше: „Що така ма ......(следваше името на провинилата се)?”
    Та и на мен ми се иска така да попитам: „Що така бре, господа висши офицери? От де ви нападна тази болест?”
*- заемка от Чудомир.

понеделник, 29 юни 2015 г.

Едно мнение.....




Г-н Спиридонов е публикувал в Otbrana.com (28.06.2015 г.) материал от бригаден генерал Стефан Стефанов, бивш заместник-директор на Служба „Военна информация”, а в момента - председател на Комитета на випуските на НВУ „Васил Левски” и на дружество „Полковник Борис Дрангов” в Столичната организация на СОСЗР.


Чудесно заглавие - Дошло е време да се включим в политическите процес”.


Авторът вероятно е забравил, че военните отдавна са в политиката.


Да цитирам ли имена?


Текстът е и романтично написан, цитирам: „Време е да бъдем сплотени, въпреки разединението, което през последните години винаги ни е съпътствало. Или както казва ...... г-н Гигов (смолянския писател и един от най-големите изследователи за Орфей – бел. моя): „Разединението е нашето проклятие. Делим се отдавна и във всичко. Това е наказанието на българския народ. Забравили за снопа пръчки на Кубрат и за единството, ние губим силата си ......... „Когато военните започнат да се занимават с политика, значи в държавата ни нещо куца...” Приписват тези думи на известния в миналото банкер Буров.......... Дошло е време...да се погледнем в очите. Открито. И да изберем. Или ще бъдем част от решението, или, ще сме част от проблема. От нас зависи... (край на цитата)


Българската история помни активното участие на военните  в политиката - превратите от 1886, 1934 и 1944 г. Помни и ръководителя на последните два - известния Кимон Георгиев. Няма и как да забрави, че през 1934 г. правителството на Кимон  управлява страната само около 10 месеца (19.05. 1934 до 22.01.1935 г.). След  което, под натиск на Борис ІІІ. подава. оставка.


Защото патриотизмът и военната дисциплина не са били достатъчно условие, за да се управлява България. Тогава! А още повече днес, след 80 години.


По тази причина, лично аз не мога да бъда част от решението!

Не смятам обаче, че съм и ЧАСТ ОТ ПРОБЛЕМИТЕ, уважаеми г-н бригаден генерал.


ЗАЩОТО СЪМ ИМАЛ МНЕНИЕ ПО ТЯХ!


КОЕТО НЕ СЪМ СЕ СТРАХУВАЛ ДА ИЗЯВЯВАМ ПУБЛИЧНО!







неделя, 28 юни 2015 г.

НАПОИТЕЛНИ МИСЛИ ВЪРХУ ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО...... (част трета)



Предговор: Поведението на Главният герой е без изменения. Включително и в Панорамана 26.06.....

КАКВА Е СТРУКТУРАТА НА БОЛНИЧНИЯ СЕКТОР СЕГА И КАКВО ИСКА ДА НАПРАВИ МОСКОВ

Москов прави подробно изложение за количеството, структурата и собствеността на болничния сектор в България. Според него  броят на болниците в България е 338, от които 166 - многопрофилни и 162 - специализирани. Стандартизиран към броят на населението на страната те са 4,6 ‰. Твърди, че за ЕС тази стойност осреднено е 2,7 ‰. Сиреч сме преосигурени два пъти повече от европейците.

Не ги обичам твърде осредните работи, щото ми напомнят за печената пуйка със зеле, дето средно я ядем – аз пуйката, вие  - зелето. За това ще надникна в един, вече споменаван учебник. Та там пише, че според Г. Ангелов старши икономист от Институт от “Отворено общество”, в България има повече болнични легла на 100 хиляди души население, отколкото е осреднения показател за ЕС (И той размахва мантрата на Москов за преосигуреност – бел. моя.). Само че в публикацията на Ганев има една таблица, превърната от авторите на учебника в графика, която показва нещо друго. През 2006 г. преди България по преосигуреност с болнична легла са Унгария, Белгия, Финландия, Франция, Полша.....

Фиг. 1. Осигуреност с болнични легла в някои европейски държави за 2006 на 100 000 души (По Колев и съавтори)

На седянката Москов твърди, че през 2015 г.  страната разполага със 328 болници - 166 многопрофилни и 162 специализирани болници. Ако вярваме на НСИ (цитат по Г. Ангелов – бел. моя) през 2006 г. болниците са 270 (139 многопрофилни и 131 специализирани. От къде идва нарастването, за има няма девет години не става ясно, пък и Москов не се опитва да обясни.
Според министъра, болниците у нас са:

  • Държавни;
  • С преобладаващо държавно участие(
  • Общински и
  • Частни (фигура 2) 

Фиг. 2. Структура на болничните легла според собствеността (По презентацията на Москов)
Прави впечатление, че частните болници заемат все по-голям дял от общото количество болници – от 17% през 2005 до 35% след 10 години. 
Интересни са и данните за многопрофилните и специализирани болници като % от общото количество (фигура 3). 
Спадът на многопрофилните болници за последните 14 години е очеваден.

Фиг. 3. Дял на многопрофилните и специализирани болници спрямо общото количество на здравни заведения (По данни на НСИ и презентацията на Москов) 
На фона на горната тенденция Москов твърди, че стремежът „към специализация на дейностите води до невъзможност за добра координация в грижите за пациентите, до дублиране на ресурсите, пречи за реализация на икономии от мащаба и има ограничена възможност за инвестиции във високо-технологично медицинско оборудване.” Не обяснява обаче кой координира грижата за пациентите, предотвратява дублиране на ресурсите и т.н........

По-нататък министърът, позовавайки се на анализ на Световната банка (не на собствени проучвания, защото звучи по-авторитетно – бел. моя) се оплаква, че „болничните легла в страната са неравномерно разпределени и много болници имат много малко пациенти, което е силно неефективно.” Оплакванията му са може и да са основателни. Само че нещата никак не са се променили спрямо 2006 г. Тогава в Ямбол на 10 000 души население има 34.6 болнични легла, във Видин – 42,2, във Враца – 47,0, в столицата – 68,5 и т.н. Москов обаче не прави опит да обясни тези диспропорции.

Ако трябва де резюмирам тезите му за състоянието на болничната индустрия (подкрепени   с още слайдове в презентацията), те биха звучали така:

„България има много повече от необходимите болници и болнични легла, които са неравномерно разпределени на територията на страната, работят неефективно, а стремежът към тяхната специализация е вреден! И това ще бъде акцента на моята реформа!”

Преди да изследвам намеренията на Москов за реформи в „болничната индустрия” ще ви запозная с две констатации в тази област:

Според едната:

  • Финансирането от НЗОК се основава на клинични пътеки, цените на кои­то най-често са определени едностранно от НЗОК. Дори в случаите когато това не е така, болниците нямат никакво участие при определянето на цените. Запла­щането на клинични пътеки е еднакво без различия по регионален признак или вид и качество на болницата;
  • Национален рамков договор се сключва между НЗОК, чийто бюджет е определен от правителството и двата съюза (лекарски и зъболекарски), а осигу­рените, които финансират системата, и болниците, които извършват здравните услуги, са изключени от договарянето. Договарянето е между монопо­листи и изключва пазарни елементи, конкуренция и диференцирано третиране и заплащане (Георги Ангелов,  „Приватизация на болниците - възможност и предизвикателство”, Институт Отворено общество, София, 2008 г. – бел. моя)
         Втората констатация е на покойния журналист Крум Благов, мир на праха му.  Той пише: „... в същото време са открити рекордните 138 частни болници. Само за последните 4 години са построени нови 40. Справката, която получих от Министерството на здравеопазването, показва, че през 2011 г. са акредитирани 7 нови болници, през 2012 г. - още 13, през 2013 г. - 5. Рекордна е 2014-а, когато са открити цели 14, а през тази година Петър Москов въпреки клетвите си вече подписа разрешение за още една.....

Фиг. 4. Новооткрити частни болнични заведения

в периода 2011-май.2015 г. (по Кр. Благов)
В новите болници според Благов, цитирам: "... са вложени 5 милиарда лева. Кой инвестира в отрасъл, който ни представят като губещ?.... Това са хора (собствениците на частни болници – бел. моя), които не биха вложили пари, ако не очакваха печалби, и щяха да се откажат, ако губеха. Но здравеопазването в България стана огромен бизнес, а най-доходната му част е болничното лечение. Не случайно в тази област има и чуж­дестранни инвестиции ...... болниците, които   се   оплакват   от здравната каса, не само не се отказват от нея, ами се редят на опашка, за   да   сключат договори за колкото може повече клинични пътеки. Защото няма платежоспособно търсе­не - хора, които да си плащат  за  лечение  от джоба. За ведомствените и някои специализирани болници       държавата дава около 500 млн. лв. годишно,   а   общините изобщо са се отказали да издържат своите лечебни заведения - приносът им от близо 100 млн. лв. през 2010 г. е спаднал на 15 млн. Затова пък в бюджета на НЗОК парите за бол­нично   лечение   растат главоломно. През 2006 г. те са били 614 млн. лв., през 2009 г. -  934 млн., а  през 2014 г. - 1,603 мили­арда лв., или за 9 години са се увеличили 2,6 пъти при инфлация от 43 %. („Бизнесът с болниците и неговите парадокси”, в-к „Уикенд”,13-19.06.2015, стр. 18)”

Изложените тези не вълнуват Москов и екипа му!

КАКВО СМЯТА ДА ПРАВИ МИНИСТЪРЪТ С БОЛНИЧНАТА ИНДУСТРИЯ?

1. ДА ВЪВЕДЕ НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНА КАРТА (НЗК) СЪС ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ХАРАКТЕР И НА НЕЙНА-ОСНОВА ДА ПРЕСТРУКТУРИРА БОЛНИЧНИЯ СЕКТОР НА БАЗА  НА ПОТРЕБНОСТИ.

НЗК не е нов основополагащ документ за здравните ни реформатори. Според д-р Глинка Комитов („Форум Медикус”, 19.12.2014 г.) – днес шеф на НЗОК, примирено слушащ ругатните към касата от прайм-министъра на Домусчиевата седянка, НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНА КАРТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Е УТВЪРДЕНА С РЕШЕНИЕ № 688 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 4.11.1999 Г. От Mediapool пък научаваме, че на 02.02.2011 г. д-р Стефан Константинов, един от многото здравни министри на кабинета „Борисов 1” е представил новата здравна карта, според която броят на страната ни са нужни максимум 43 984 болнични легла и минимум - 30 254. И отново се връщам към д-р Комитов, който твърди, че „като акцент в НЗК бяха поставени броят и видът на лечебните заведения и лекарите, а не реалните здравни потребности на пациентите и необходимостта  от адекватен достъп до медицински услуги, включително и от подобряване на качеството им.” Ех, как ми напомня този текст за едни думи на професор Евгени Апостолов (написани в книга, издадена през 1986 г. – бел. моя) за задоволяване на нарастващите потребности на социалистическия човек от ....БОЛНИЦИ!

Господа висши здравни мениджъри, за 16 години НЗК – хубава или лоша, не успя да  изправи пропорциите в развитието на болничните заведения в България. Позволете ми да се съмнявам, че и днес тя, само по себе си ще реши проблемите на болничната индустрия. Няма как да помогне и за реализиране на декларираните от вас цели. Например да:

Планирате частните „инвестиции в системата на здравеопазване”, което ми прилича на съвременен „семашковизъм” и

  Осигурите на баба Мара от Кулско  равномерен достъп до високотехнологични медицински дейности и апаратура и т.н.

Освен ако не я внедрите с командно-административни хватки. За които имам обосновани съмнения, че доминират в манталитета на здравния министър.

Убеден съм обаче, че чрез НЗК ще осигурите „селективен избор на болнични заведения, предоставящи услуги, заплащани с публични средства. Прайм-министърът ви има опит в тази област.

2. ДА ОСИГУРИ КАЧЕСТВО НА БОЛНИЧНИТЕ УСЛУГИ

Мероприятията, които Москов предвижда не са малко. Нищо че звучат като лозунги! Ще цитирам само част от тях: обвързване на заплащането на болниците с резултата от медицинските дейности, обективизиран чрез индикаторите за качество; изграждане на система за измерване на удовлетвореността на пациентите и повишаване на капацитета на медицинския одит. Няма да ги коментирам, щото и по време на седянката Москов беше питан за „екшън” действията, с които ще ги реализира. Пък той взе, че си премълча. Ще си позволя да припомня една от „митологемите”, битуващи при внедряването на "модела на Бисмарк" в България. Не само "битуващи", но и широко рекламирани в медиите (ако някой се интересува, ще му разкажа и за другите). Според нея, заплащането на труда на медицинския персонал ще зависи от „количеството и качеството на вложения труд”. Да, ама не, както казва Петко Бочаров.

За 20 години „митологемата” не се превърна в рутинна практика и си остана една утопия! А тези, които я разпространяваха вероятно са я забравили!

Как ще сбъднете новите си  лозунги, г-н Москов???

3.ДА ПОСТАВИ ПАЦИЕНТА В ЦЕНТЪРА НА БОЛНИЧНАТА СИСТЕМА ТАКА, ЧЕ ДА БЪДЕ КОМПЛЕКСНО ОБСЛУЖЕН

При съществуващите клинични пътеки, това няма как да стане г-н Министре!!

Преживял съм го лично.
През 2008 г. бях на лечение по Клинична пътека № 1 - исхемичен мозъчен инсулт без тромболиза. Слава на Господа, че беше решил да ми даде още земни дни. Болницата, в която се лекувах беше с възможности за комплексно обслужване, както иска г-н Москов – от диагнозата през активното лечение до ранното започване на рехабилитация на парезите на засегнатите ми крайници.

Само че трябваше сам да си купувам медикамента за лечение на диабета, ІІ тип, който ми откриха в болницата. А ранното раздвижване на ръката ми, започна едва след като ме изписаха. 
Не защото не бях в центъра на вниманието на Неврологична клиника на ВМА.
А защото тези неща НЕ БЯХА ПРЕДВИДЕНИ  в алгоритмите на клиничната пътека.
Толкова за пациента в центъра и за комплексното обслужване!

4. ФОРМИРАНЕ НА БАЗОВ (ОСНОВЕН), ДОПЪЛНИТЕЛЕН  И СПЕШЕН ПАКЕТ

Тази идея на Москов е сърцевината на предложенията му за финансиране на болничните дейности (фигура 5).

Легенда  на стрелките: тъмно зелени – заплащане от НЗОК, светло зелени - от доброволни здравни застраховки и червени – от републиканския бюджет.

Фиг. 5. Финансиране на болничните дейности по пакети (По презентацията на Москов)

Нямам намерение да коментирам "пакетните идеи". Много приказки на лекари, несъгласни с тази идея на Москов се изприказваха от ТV екрана. Съгласен съм с тях и нямам какво да добавя.

Искам да ви обърна внимание само върху кутийката на фигура 5, озаглавена „Планов прием”, иначе казано - листата на чакащите. Тя е свързана с „Допълнителния пакет”. Ако искаш да плати от НЗОК - чакаш. Но заболяването може да се изостри и, както Москов ни показва да премине в кутийката „Спешни състояния”, а от там в „Спешния пакет”. Който се финансира от Републиканския бюджет!

Досещате ли се каква ще бъде политиката на болниците по отношение на пациентите от допълнителния пакет? Срещу пари на доктора........, да кажем под масата
Ще завърша писанията си по повод Московите мисли с един анекдот:

Световната здравна организация провела глобална анкета сред министрите на здравеопазването в различни държави. Въпросът бил: „Моля, кажете честно какво е вашето мнение за решаване на проблема с управлението на здравето в другите страни?”

Анкетата се провалила поради това, че в:

  • Централна Африка не знаели какво е „здраве”;
  • Южна Африка не знаели какво е „управление”;
  • Източна Европа не знаели какво е „честно”;
  • Западна Европа не знаели какво е „проблем”;
  • Китай не знаели какво е „мнение”;
  • Близкия Изток не знаели какво е „решение”;
  • Южна Америка не знаели какво е „моля”;
  • САЩ не знаели какво е „други страни”.

В бележка под черта било отбелязано, че в БЪЛГАРИЯ ИЗОБЩО НЕ Е РАЗБРАН ВЪПРОСА !!!”

Още доста неща от идеите на Москов мога да коментирам. Но ми омръзна!

Край на трета част! Може и да няма продължение!


петък, 26 юни 2015 г.

НАПОИТЕЛНИ МИСЛИ ВЪРХУ ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО...... (част втора)



Предговор: От вчерашните ТV изяви (24.06)  на Главният герой проследих само това при Цветанка Ризова. Поведението му от типа на “ни вземи, ни остави“ не се отличаваше от това на  Думусчиевата седянка. Особено логореята му и самочувствие му, нетърпящо възражения –„Вие болницата ли поставяте в центъра или пациента (силно възмутен). Болниците трябва да могат да предоставят услуги на пациента от острото заболяване до палиативните грижи....” Май беше забравил, че един от участниците в седянката  го репликира по тези му виждания, пък той се направи, че не чува!

РОЛЯТА НА ПУБЛИЧНИТЕ РАЗХОДИ В ЗДРАВНАТА РЕФОРМА.

За да подчертае значение на публичните разходи за намислената реформа, Москов ни залива с числа, цитирам: „За периода от 2003 г. до 2013 г. разходите за здравеопазване по консолидираната фискална програма са нараснали 2,1 пъти – от 1, 69 милиарда лв. до 3, 54 милиарда лв.; от 1999 г. – годината на създаване на НЗОК – до 2012 г. общите разходи за здравеопазване се увеличават с 10% на година по-бързо, отколкото БВП; публичните разходи за здравеопазване се предвижда да се увеличат от 4,5 % от БВП през 2013 г.  на 5,3 % от БВП през 2020 г. (5, 37 милиарда лв.) – увеличение от 0,8 процентни пункта; публичните разходи за здравеопазване ще се увеличат от 12,1 % от бюджета на правителството през 2013 г. на 13,6 % от бюджета на правителството през 2020 г. – увеличение от 1,5 процентни пункта. Илюстрира ги и с една прекрасна графика (фигура 1).
Фиг. 1. Публични разходи за здравеопазване (по презентацията на г-н Москов)
 Това, че средствата за здраве нарастват, не е лошо. Нали това искаме всички. 
Диагнозата, сиреч анализът на публичните финанси от Москов започва обаче да издиша още в началото. 
Той удобно пропуска да спомене, че НЗОК при създаването си започва с капитал НУЛА и ведно с натрупваният през годините на финансов ресурс, нараства и броя на клиничните пътеки, които тя финансира. След което да обясни с думи прости, дали нарастването на разходите се дължи на непрекъснатото увеличаване на финансираните от касата клинични пътеки или последните се задържат на едно ниво, а причините за растящите разходи са други!?

След това оптимистично въведение в публичните финанси, Москов ни хвърля в апокалиптични твърдения (фигури 2 и 3).

 
Фиг.2. Приходи от здравноосигурителни вноски и разходи на НЗОК - І (по презентацията на г-н Москов)
  
Фиг.3. Приходи от здравноосигурителни вноски и разходи на НЗОК - ІІ
(по презентацията на г-н Москов)
Дълго разглеждах графиките от двете фигури, белким ги проумея. Не успях съвсем, но ми се появиха едни натрапчиви въпроси към министъра:

  • Какви са причините за рязкото спадане на приходите от здравно осигурително вноски през 2011 г. (зелената крива) – намаляване на плащащите здравни осигуровки или нещо друго?;
  • Кой  плати разходите на НЗОК през 2012 и следващите години, след като и с просто око се вижда „ножицата” между приходи и разходи?

Москов май се опитва да ни убеди, че размерът на здравно осигурителни вноски намалява, разходите на НЗОК се увеличават и ножицата между едното и другото се покрива от „майчицата-правителство”. Или както каза „Бащицата прайм-министър” на Домусчиевата седянка, цитирам по памет – „И десет „Тракии” да налеем в здравеопазването, пак няма да ви стигат...”
Дали това е така?
Тук трябва да надникнем в показаната от самия Москов фигура 4.
Фиг. 4. Прогнози на СБ за българските публични финанси за здравеопазване (по презентацията на г-н Москов)
Тя обаче поражда въпроси, вместо да дава отговори:
  • Световната банка, която в своите анализи и прогнози използва данни на националната статистика твърди, че през 2012 г. няма „ножица” между приходите и разходите на НЗОК. Даже през 2012 г. е регистриран излишък от 0,2  млрд. лева. На какво се дължи разминаването? „Ножицата” между приходи и разходи в НЗОК се появява едва през 2015 г. Правителствените разходи обаче не мърдат – от 0,9 млрд.лв. през 2013 и по 1,0 млрд.лв. през 2013 и 2014 г. КОЙ НИ ЗАБЛУЖДАВА – БАНКАТА ИЛИ МОСКОВ.
  •  Какво стана с резерва на НЗОК от повече от 1,0 млрд.лв., който „финансовият гений” Дянков май присъедини към фискалния резерв. Google обаче помни тезата му от 20.11.2012 г., цитирам Mediapool.bg: „Финансовият министър Симеон Дянков не вижда нищо нередно пари от здравни вноски да остават неизползвани и в края на годината да отиват във фискалния резерв, вместо да се използват за лечението на хората, от чийто джоб са платени (край на цитата).”
Кой тогава покрива дефицита на НЗОК??

Москов не ни отговаря на въпроса!

За да завърша с анализ на твърденията на числовият еквилибрист Москов, ще се си позволя да коментирам фигура 5.


Фиг.5. Структура на разходите на НЗОК (по презентацията на г-н Москов)
 Според Москов разходите на касата за извънболнична и дентална помощ (спрямо общите), не само че не нарастват, но и бележат тенденция към намаляване - от 23% през 2009 до 18% през 2014 г. Няма да питам защо българското Министерство на здравеопазването подценява т.нар. първична здравна помощ на СЗО (у нас наречена извънболнична), а вие, които четете, не се учудвайте на обеззъбените българи, които срещате на улицата или виждате от ТV екраните

Въпросът ми е след като „най-голям дял от разходите на НЗОК и тези, които имат най-голяма тежест  в общия ръст, са средствата за болнична помощ и лекарствени продукти”.  

ЗАЩО НАРАСНАЛИТЕ РАЗХОДИ НА „БОЛНИЧНАТА ИНДУСТРИЯ” (ПО ВАШИТЕ ДУМИ „БОЛНИЧНА ПОМОЩ”) НЕ ПРОМЕНИХА  „ВИСОКАТА ЗАБОЛЕВАЕМОСТ И БОЛЕСТНОСТ ОТ ХРОНИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ И  ВИСОКИ НИВА НА ВРЕМЕННА И ТРАЙНА НЕРАБОТОСПОСОБНОСТ” (ДУМИТЕ СА СЪЩО ВАШИ)?”

Или ще се окаже вярно твърдението на СЗО, че липсва корелация между инвестициите в болничната индустрия и здравето на населението, измерено чрез показателите болестност, смъртност и т.н. и т.н. Или не съм прав, господин министре???

ЕХ, ЗАЩО НЯМА КОЙ ДА ГО ОБЯСНИ И НА ПРАЙМ-МИНИСТЪРА ТИ??
Край на втора част. Следва продължение.




сряда, 24 юни 2015 г.

Сънищата ми нашепват.....



Легнах си както обичайно. И ми се присъни чудна история. Седя пред телевизора, гледам някакви познати лица и разсъждавам на глас:

„......Когато чуя изявленията на някой русофоб (прикрит днес като путинофоб), първото нещо, което преминава през главата ми, е че лицето най-вероятно е пребивавало продължително време в бившия СССР – като студент, аспирант (докторант), курсант във военно училище или слушател в съветска военна академия. Тази ми хипотеза почти винаги се потвърждава н Google. Второто ми предположение е свързано с допускането, че лицето, учило в Съюза, се е завърнало разочаровано от там. Възможно е разочарованието да е настъпило и по-късно – след завръщането. По този повод се сещам и за един френски лаф  – „Cherchez la femme, pardieu! Cherchez la femme!” Това предположение обикновено не успявам да докажа. Вероятно ще кажете - глупави мисли на един атеросклеротик.

Лошото е обаче, когато те споходят не само глупави мисли, но когато вземеш, че ги оформиш в несъстоятелни тези и ги изречеш публично – къде в радио, къде в телевизионен ефир.

Като тази, че тежките задокеански танкове и БТР ще ни пазят от едни „малки и весели зелени човечета”, които застрашават националната ни сигурност! Не разбрах от какъв произход са човечетата и по какъв повод (от какъв интерес) ще идват у нас. Не ми се изясни и способа за пристигането им – по суша, по въздух или като морски десант. Възможно е обаче да пристигнат и хибридно?! Сигурно тези човечета ще са много и юначната ни войска няма да може да се справи с тях. Възможно е и обратното – да не са много, но и войската да не толкова юначна.  Но това са подробности.

Друга подобна теза е, че е крайно време българският премиер явно да артикулира своята русо (путино) фобия и да престане да се крие зад СПД или част от министрите си!




Не разбрах какво мисли по въпроса прайм-министърът, и дали е поискал подобен съвет. Той понякога обича друг да му изказва мислите, за да може след това да го пляска по ръчичките! Но това също са подробности.

Още по-стряскаща ми се видя тезата, че поменатият прайм-министър харчел народната пара за всичко друго, но не и за национална сигурност. Дал 55 млн. лева за някаква си ограда, пък за други работи не искал..... Тази ограда май щеше да ни пази от едни други, мургави човечета, които не хипотетично, ами съвсем реално ни налазват ката ден, но .......Много смел тоз чиляк от екрана бре! Ама много.....”

На това място сънят свърши и се събудих........

Така че всяка прилика с реални личности, пък били те и академични и реални събития е случайна, продукт на нашепвания на старчески сънища ........