събота, 26 декември 2015 г.

СЛЕДКОЛЕДНИ ВОЕННИ РАЗМИСЛИ



Тези дни ми попадна една статия от Волфган Гребер, военен експерт на австрийския Die Presse – „Какво могат да научат американските военни инструктори (отново) в Украйна” (Was US-Militärberater in der Ukraine (wieder) lernen können, от 29.07.2015). Посветена е на 300-та военни съветници от САЩ, които  обучават в Лвовска област украински военнослужещи и бойци от „Националната гвардия” по западни стандарти.

Оказва се, според автора, че украинските „ученици” иима на какво да научат „учителите си”. Защото американцине или не са знаели много за тези неща или за ги .... забравили.

Г-н Гребер цитира думите на инструктора капитан Савари (Сaptain Zachary Savarie):„След почти десетилетна  партизанска война като тази, в Ирак и Афганистан, повечето американски войници и офицери не притежават опит да воюват  с профессионални и тежко въоръжени големи формирования,  активно използващи съвременна военна техника. Например, аз никога не съм бил в контакт с вражески безпилотни самолети. Нито един от нас не е бил под вражески артилерийски обстрел.”

Според Гребер, последната класическа военна кампания на Сухопътните войски на САЩ е войната в Ирак през 2003 г. Това е само от формална гледна точка, тъй като разпадащата се армия на Ирак практически не оказва никаква съпротива и всичко се свежда до партизански военни действия. Ситуацията в Украйна е различна. За разлика от Ирак, украинските опълченци разполагат (военните формирования на провъзгласилите се Донецка и Луганска републики – бел. моя) с твърде добра военна организация, въоръжени са с танкове, самоходни гаубици, комплекси за ПВО и прилагат тактиката на съветско-руската военна школа.

Че това е така мога да го потвърдя и с друг пример – от публикацията на Хьофер, Р., Ч. Марис, Л. Силвър, М. Дженингс, Обучение на специализиращи хирурзи при бойни действия – опит от войната в Персийския залив, Military Medicine, Vol. 158, 6, 1993. Авторите , по друг повод, разказват за действията на 159 подвижна армейска хирургическа болница (пахб). Тя има задача да осигури животоспасяваща спешна хирургическа помощ при настъплението на 3 бртд от 7 ак на САЩ в Източен Ирак. Дивизията навлиза на територията на Ирак на 24.02.1991 г. На 27.02. 159 пахб, следвайки съединението достига база “Кайро”, на около 100 мили навътре в Ирак и започва да се развръща, а първите ранени пристигат едва на 28.02. Болницата работи в Ирак от 28.02 до 12.03.1991 г За 12 дни, след развръщането са обработени само 300 ранени от съюзните и вражеските войски, при поставена първоначално задача да има готовност за обслужи 2000 пострадали.

Мисля, че не ще се намери читател, който да не заключи че от доста години е ясно, че и през Първата и през Втората война в Залива срещу настъпващите съединения и части на САЩ и коалиция почти не е стреляно, нито от близки, нито от далечни разстояния.

Друг американски военен съветник -  сержант Джейкъб Хърт (Sergeant  Jacob Hurt), споделя, че той никога не се е сблъсквал с бронирана техника на противника. Сержантът разказва: „Украински войник ми е разказвал, как е водил бой с вражеска БМП на разстояние 10-15 м. Те са го обстрелвали с гранатомет. Това са неща, за които нашите (разбирай американците – бел. моя) казваха, че не са нужни, тъй като до това никога няма да се стигне.”
Украински и американски военнослужещи

Според  Гребер е налице нарастващата неопитност сред американските военни. Иначе казано, американският пехотинец или морски пехотинец не е готов да се срещне с тежките подразделения на противника, тъй като е уверен, че авиацията, системата за ПВО и артилерията отдавна са ги унищожили.


Сега да се прехвърлим в България. Въпросите, които си зададох са много:


Дали и българските военнослужещи не страдат от американската „болест”?  Подобни анализи няма да чуете от устата на „видните” военни теоретици Тодор Тагарев, Велизар Шаламанов, Валери Рачев....Няма да ги откриете и в лекциите на преподаватели по оперативно изкуство и тактика.


Къде е събран и описан опита от войните във Фолкленд, Ирак, Северен Кавказ? Ние за миротворчество ли готвим войските си или за война?

Преди 20-т години във „Военен журнал” бях прочел преводна статия по повод миротворчеството. В нея американски полковник от Сухопътни войски твърдеше, че подразделения, които са участвали в миротворчески мисии, губят способностите си да воюват.  За съжаление не мога да си спомня дали става дума за статията на Дж. Рус, Рискове в опазването на мира (Военен журнал, № 2, 1994) или на Дж. Маккинли, Операциите за поддържане на мира – новата роля на въоръжените сили, (Военен журнал, № 5, 1995). Няма и как да проверя.

Разсъждавайки върху прочетеното се запитах за броя на слушателите от Военна академия, които са прочели и са писали есета по книги като: Бъркоуиц, Бр., Новото лице но войната, София, Военно издателство 2003, Дайър, Г., Войната, смъртоносната игра на човечеството, София, “Кръгозор”, 2005, Клаузевиц, К., За войната, София, 2002, Мюнклер, Х., Новите войни, Издателство “Изток-Запад”, София, 2006, Барабанов, М. Ив. Коновалов, Вл. Куделев, В. Целуйко (под редакцией Пухова),Чужие войны, Москва, 2012, Кларк, У., Как победит в современной войне, Ирак, терроризм и американская империя, Альпина Бизнес Букс, Москва, 2004. Списакът може да бъде продължен, но едва ли е нужно.


А иначе стандартизационни споразумения, доктрини на алианса и разни други документи, сътворени от екипи на един пенсиониран генерал със специфично прозвище и бивш военен министър се зубрят, та пушек се вдига. Ще завърша с думите на споменатия господин, изречени по повод празненството за 100 годишнината на академията, цитирам:


„Както не веднъж съм заявявал, включително и в моята встъпителна лекция при откриването на учебната 2011 – 2012 г. през септември миналата година тук пред вас, всичко това ние осъществяваме в съзвучие с  осъвременената стратегическа концептуална рамка: Стратегията за национална сигурност, Националната отбранителна стратегия и Бялата книга за отбраната и Въоръжените сили, Стратегия за използване на въоръжените сили и т.н.

На тази концептуална основа бяха разработени редица реални, допълващи документи, в т.ч. и Планът за развитие на Въоръжените сили, въз основа на който в момента се извършват сериозни реформи в тактическите звена. Тези реформи неизбежно засягат и военно образователната система и поставят на изпитание нейните способности за адаптация и приспособяване.

………..

Бих препоръчал на изключителните преподаватели на академията да затворят завинаги старите си лекции и помагала......... Отърсете се от мисленето с категории, останали в миналото. Превърнете стратегическите документи, за които говорих, във ваши настолни книги....... (курсивът - мой)”.

ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРСКАТА ВОЕННАТА НАУКА!

 



1 коментар:

  1. Следя сводките за въздушните удари срещу ИД (ДАЕШ, ИДИЛ), без значение чии. И не ме напуска една мисъл, дето я бях чул преди много време: „Умна ракета за няколко милиона US долара попада в една палатка в задника на една камила”. Само дето не мога да се сетя на кого от двамата Буш-овци - баща или син беше!
    Мисля си и за бойците на ДАЕШ и цистерните им за Oil. Те свършване нямат. Досущ като българските "активни борци" след 9 септември и "демократите" след 10.11., извират ли, извират от пустинята?
    Някой да ме опровергае?

    ОтговорИзтриване