сряда, 16 декември 2015 г.

ЕДИН СПОМЕН ОТ МИНАЛОТО*......



Следващият текст е слово на полковник о.з. Димитър Георгиев Христов и най-вероятно е произнесено на патронния празник на Военна академия „Г. С. Раковски”. Беше ми предоставено от полковник доцент Любен Димитров от катедра „Логистика”. Публикувам го поради интересните факти, които могат да се открия в него.

„Аз служих във Военната академия преди и след 9.09.1944 г. и ще засегна накратко накои моменти от нейния и живот и дейност, от които могат да се направят съответни изводи.
Следването в академията ставаше с конкурс. Кандидатите трябваше да имат най-малко 4-годишна служба във войската. Освен това на конкурс по съкратена програма се допускаха първенците на курсовете за ротни, ескадронни и батарейни командири и старши офицери.
Организационната структура на академията беше стегната и опростена. Тя имаше два профила – генералщабен и интендантски. Щатният й личен състав бе: началник, адютант, инспектор на класовете, секретар, машинописар и трима класни командири. Числеността на слушателите бе около 80 души. Началникът, инспекторът на класовете и класните командири бяха едновременно и преподаватели. Освен тях се привличаха и външни преподаватели – изтъкнати военни специалисти и от университета.
Структурата и личният състав на академията бяха съобразени с организацията и числеността на войската. За началници на академията се назначаваха едни от най-изтъкнатите генералщабни офицери. При следването ми в академията нейни началници бяха генерал Иван Попов и полковник Никола Костов (снимката на генерал Попов е сред снимките на началниците на академията в коридора на първия етаж на сградата на командването на академията, но тази на полковник Костов липсва – бел.моя).
Генерал Попов беше едър, снажен и темпераментен офицер. Той беше завършил първи по успех от випуска си академията и германската военна академия. Учил е заедно с генерал Браухич и генерал Кайтел и говореше с възторг за бързите и решителни действия на генерал Ромел. Привърженик бе на германската военна доктрина на светкавичната война. Силно впечатление ми правеха думите му: „Удряй, удряй навсякъде и там, където си извършил пробив, развивай с всички сили успеха в дълбочина. Нека противника мисли за осигуряването на своите флангове и тил!”
Полковник Костов беше спокоен, съсредоточен и с много логична мисъл. Завършил бе също първи по успех от випуска нашата академия и френската военна академия, заедно с генерал Де Гол. Привърженик бе на френската военна доктрина за системна подготовка (и водене добавено ръкописно, бел.моя) на войната и операциите. Още през 1942 г. той имаше смелостта да говори (курсивът - мой), че Германия ще загуби войната. Спомням се още думите му: „Войната на Германия не е светкавична, а има само светкавични операции. Разстоянието от реките Буг и Неман до Москва е 900 км. То е изминато то германските войски за 90 дни при среден темп за настъпление 10 км. в денонощие. Армията на Наполеон измина това разстояние през 1812 г. със същия темп на настъпление, като ри това превзема Москва. Германците не можаха да достигнат темпа на настъпление на нашата армия през Балканската война, който беше 14 км. в денонощие. На 9.09.1944 г. полковник Костов преминава границата и заминава за Франция. Във войната с Виетнам той е назначен от генерал Де Гол за командир на дивизия, която има много хубави  действия в боевете при Диен Биен Фу.
Учебните програми на академията бяха много претоварени и слушатели със средни интелектуални възможности  трудно можеха да издържат на голямото напрежение. А тогава имаше много строго правило – слушател, който получи обща годишна оценка по-малко от 9 при 12-бална скала се откомандироваше в частта си (курсивът в двете изречения – мой).
В края на всяка учебна година слушателите се изпращаха на стаж в родовете войски, а след завършването на последната година караха едногодишен строеви и щабен стаж.
Успешно завършилите се зачисляваха към Генералния щаб и им се даваха следните права и отличия: първенците на випуска имаха право да завършат чуждестранна военна академия и бяха награждавани с орден, всички преминаваха в предния випуск на военното училище (това  е свързано с правото за присъждане на следващо офицерско звание, например не можеш да станеш майор, ако от офицер от предния випуск не освободи място за това звание – бел. моя)., имаха право да носят бричове (панталонидобавено ръкописно, бел. моя) с двойни червени лампази, каквито носеха генералите (покойният Валентин Александров се опита да въведе тази традиция, но маймуните на клона, сиреч които си ги сложиха, станаха твърде много и днешния АБВ-еец Михо  Михов и синият тогава Георги Ананиев ги отмениха – бел.моя), пагони от бяла сърма и черна околожка на шапките, даваше им се звание „офицер от Генералния щаб”.
При обявяването на войната занятията в академията бяха преустановени. Щатният личен състав замина по своите мобилизационни назначения. Слушателите от първи курс бяха откомандировани в частите си, където заеха съответните строеви длъжности. Слушателите от втори и трети курс, получихме назначение в щабовете на дивизиите, армиите и Главното командване. През втория период на войната бяха създадени щабове в полковете на І-ва българска армия. За началници на тези щабове бяха назначени слушателите от трити курс на академията. В събитията около 9.09.1944 г. бяха уволнени всички командири на армии и голяма част от командирите на дивизии и на техните места бяха назначени офицери с недостатъчна военна подготовка. По-малко бяха засегнати офицерите от щабовете, които положиха големи усилия, умения и творчество при организирането и воденето на бойните действия и имат голям дял за извоюване на победата.
След завършването на войната в академия „Г. С. Раковски” бе създадена стабилна организационна структура, която бе съобразена с организацията и числеността на армията. Изградена бе солидна учебно-материална база и катедри, в които се подготвяха опитни преподаватели. Учебният процес се водеше на високо професионално и методическо ниво, като се използваше в голям мащаб богатият опит на съветските военни академии. В това отношение обаче бе допуснато увлечение, като си изоставиха някои изпитани методи и традиции на нашата академия преди 9.09.1944 г. (Такадобавено ръкописно, бел. моя): при удостояване на кандидатите за следване в академията отпадна изискването за 4-годишна служба във войската, а това е много важно, защото трябва да бъдат оформени професионални качества; при евентуална реорганизация и съкращаване на войската ще се наложат промени в организационната структура и на академията, при които ще бъде полезно да се проучи опита на академията преди 9.09.1944 г. (подчертаният текст  е зачеркнат от автора – бел. моя), външни преподаватели не се използваха, а привличането, макар и в ограничен мащаб, на изтъкнати специалисти ще бъде целесъобразно и полезно (днес се привличат външни военни специалисти от щабовете на Българската армия, но за съжаление лекциите им ги пишат други – бел. моя); не бе прилагано желязното правило за откомандироване на слушатели с  посредствени интелектуални качества, което бе станало традиция в академията (курсивът - мой); премахнати бяха стажовете в родовете войски и щабовете в края на всяка учебна година, които даваха възможност за свързването на теорията с практиката; отнети бяха правата и отличията на завършилите академията и други.  Това налага командването на академията да преоцени, преосмисли и приеме някои от тия ценни методи и традиции от живота и дейността на кадията от преди 9.09.1944 г.
От този съвсем кратък обзор върху живота и дейността на академията може да се направи извод, че тя е подготвяла и подготвя висококвалифицирани командни и щабни кадри, които работят всеотдайно за повишаване на бойната подготовка на войската.
От името на ветераните на академията поздравявам нейния личен състав по случай големият му празник и му пожелавам здраве и още по-големи успехи в неговата благородна, творческа и високопатриотична дейност.
Полковник о.з. Димитър Георгиев Христов, ул. „Хан Аспарух” 55, тел.880933”
* - Текстът се публикува без намеса с изключение на курсивът в някои мисли на автора, които смятам за важни и мои коментари в скоби. Бях решил да дам кратки биографични справки за генералите-чужденци, които могат и да не се познават от млади читатели, но при възможностите, които предоставя Google, реших, че не е нужно.

Няма коментари:

Публикуване на коментар