събота, 12 декември 2015 г.

ДРАСКУЛКИ ЗА ХИБРИДНАТА ВОЙНА......




„Казано е, че престараването на слугата е по-опасно от фанатизма на господаря му”.
Неизвестен автор
Резюме: Хибрид е  съществително от м.р., ед.ч. (мн. ч. хибриди, два хибрида) и произлиза от лат. Hybrida. Буквално означава потомък на питомна и дива свиня. Използва се като специализиран термин за означаване на нещо, получено в резултат от кръстосването на различни видове, сортове, раси и др.. Означава също мелез, кръстоска. Прилагателно хибриден, хибридна, хибридно, мн.ч. хибридни (Речник на чуждите думи в българския език, издание на БАн, 1982 г., с.956).
През 2002 или 2003 г. ми попадна едно списание със статия от генерал-майор Клименко („О некоторых тенденциях в эволюции характера военных конфликтов, Военный парад, № 2, 2000). Възгледите на автора ме грабнаха. С новаторския си дух.
 Според автора в началото на новото хилядолетие постепенно се налагат нови виждания за способите, формите и методите за използване на военна сила за постигане на политическите цели на войната. Те са породени от извънредно нарасналата мощ на оръжията и наличието на значителни ядрени потенциали, което поставя под съмнение възможността на победителя да се възползва от плодовете на победата, поради катастрофалните екологически и други поражения в резултат на ядрената война. От това се ражда идеята за нов тип управление на международните военно-политически кризи и военните конфликти, чиято крайна цел е противникът да приеме налаганите му условия, без съществени материални и човешки загуби за този, който ги налага. Тази цел определя границите на използване на сила, като ги ограничава в: пространството на театърът на военните действия; противоборството на физически сили - предимно във въздуха и космоса; използването на средства – не допускане употреба на ядрено, химическо и бактериологическо оръжие.


Климов приема императивно, че на противника/съперника трябва да се налагат тези способи и форми на военно противоборство и използване на тези сили и средства, в които активната страна (управляващия конфликта, разбирай по-силния) има явно преимущество. О тази гледна точка авторът съвсем скрупольозно беше изредил различията в индустриалните войни на ХХ век, и тези които ще ги сменят през новото столетие, които съм изложил в следващата таблица.

Индустриални войни

Постиндустриални войни

Тотално физическо унищожение на противника.
Унищожаване на ключови живото осигуряващи обекти и лишаване от способност за организирано функциониране на:
  • Централната и местна власт;
  • Въоръжените сили.
Непосредствен контакт между сражаващите се войски. Отчетливо изразени фронт и тил.
Огневи контакт от отдалечени дистанции. Липса на ясно изразени фронт и тил.
Предимно физическо въздействие върху личния състав на въоръжените сили и населението.
Наравно с физическото въздействие има и информационно такова:
  • Информационно-техническо – върху системите за управление на държавите и въоръжените сили;
  • Информационно-психологично – върху личния състав от въоръжените сили и населението
Непосредствено използване на въоръжена сила.
Използването на военна сила след или едновременно с прилагането на:
  • Дипломатически натиск;
  • Икономически натиск;
  • Санкции;
  • Специални операции и др.

Посочените по-горе тенденции пораждат следните възможни трансформации:
·               От масови армии с преобладаване на сухопътен компонент към малки армии разполагащи с далекобойни средства за поразяване, интегрирани с информационно-управляващи системи способни да поразяват обекти с висока точност върху цялата територия на противника;
  • От наборна към професионална военна служба;
  • От търсене на предимство върху сушата към търсене на такова във въздушно-космическата сфера;
  • От приоритет на окупацията към такъв за завоюване на превъзходство във въздуха и сриване опитите на противника за решаване на същата стратегическа задача.
Няма да скрия - в началото приех безрезервно вижданията на Климов. По онова време това не беше трудно. Първата война в Залива беше останала в историята, втората - течеше. Водеше се войната на САЩ в Афганистан. Част от авторовите тези се бяха проявили частично или напълно.
Нека за момент да изоставим Климов и да поразсъждаваме върху  категорията хибридна война (hybrid warfare).
Според Google, тя е  употребена за първи път през 2005 г. от военния автор и политолог Frank G. Hoffman*.







Според неговата дефиниция хибридната война, това е война, в която участват конвенционални (правителствени) въоръжени сили и паравоенни формирования, като класическите военни и партизанските действия се комбинират с терористични и криминални акции.
Други автори смятат, че хибридната война е война, в която войници (популярни сред журналистите като „зелени човечета”) и бойна техника провеждат операции на чужда територия, без национални обозначителни знаци (емблеми, имена и др.), чиито действия се подкрепят от кампании за дезинформация и кибератаки.
Jack McCuen** приема, че хибридната война е своеобразна асиметрична война и обединява военни действия, които се водят на три фронта - сред населението в зоната на конфликта; сред собственото население и сред международната общност. Към хибридната война той причислява не само действията на територията на противника, но и такива на собствена територия – например подслушване, шпиониране и ограничаване на демократичните права и свободи в името на заплахата от тероризъм
David Kilcullen*** нарича хибридната война комплекс от партизанска и гражданска война в съчетание с метежи и тероризъм.






Според Robert O. Work**** вражеската войска може да използва "хибридни военнослужещи" ("hybrid warriors"), законспирирани в цивилното население.







Не липсват и определения, според които хибридната война обединява бойни действия с използване на ядрено, химическо, биологическо оръжие и конвенционално оръжие, самоделни взривни устройства, информационно-психологическа война и манипулации.
В „The Military Balance 2015” (Руслан Н. Пухов*****, Рейтинг военных потенциалов, Западные аналитики уделяют повышенное внимание военному строительству в России, по http://nvo.ng.ru, 27.03.2015), хибридната война се определяя като използване на интегрирани военни и невоенни инструменти в насочени за постигане на внезапност, овладяване на инициативата и получаване на психологично предимство, използване на  възможностите на дипломацията; широкомащабни информационни, електронни и кибероперации, скрити военни и разузнавателни действия в съчетание с икономически натиск.


Западните аналитици смятат, че в така нар. Кримска операция русите са демонстрирали използването на сили за бързо реагиране, електронна война, информационни операции, възможностите на морската пехота, десантно-щурмови сили и специални подразделения мащабни кибероперации и стратегическа връзка за многоцелева и  ефективна информационна кампании за вътрешна и външна употреба. Де е войната не ми става много ясно, ама нейсе
Както виждате, колкото автори, толкова и определения, макар и помежду им да има твърде много общи неща. Ще се отклоня от темата, за да напомня една мисъл на Александър Свечин******по повод военната терминология и ролята й във военната наука.





ТЕРМИНИТЕ - пише авторът, СА ТОВА, КОЕТО В МАТЕМАТИКАТА СА ФОРМУЛИТЕ” (Стратегия, Военный вестник, Москва,1927, по swetschin.narod.ru/books, 25.09.2013). Без коментар на предходните определения.
Да се върнем отново към Климов. Описвайки постиндустриалните войни, той практически е описал значителна част от характеристиките на т.нар. хибридна война:
  • Ограничаванена зоната на действие и намаляване на риска от прилагане на ядрено, химическо и биологическо оръжие;
  • Информационно-психологичното въздействие върху личния състав от въоръжените сили и населението на противника;
  • Използването на военна сила се предхожда от прилагането на дипломатически и/или икономически натиск; санкции; специални операции и др.
При него обаче липсват, част от характеристиките на американските автори, изложени по-горе:
  • Наличие на паравоенни формирования;
  • Прилагане на партизански действия;
  • Т.нар. „зелените човечета” и "хибридни военнослужещи";
  • Действията срещу собственото население - подслушване, шпиониране.
Сега да се опитаме да поразсъждаваме върху характеристиките на хибридната война и да си отговорим на въпроса - нови ли са, „новите” характеристики на хибридната война? Ако са нови, ТОВА ОЗНАЧАВА, ЧЕ:
  • Железният канцлер много отдавна е познавал „хибридната война” изричайки култовата фраза, че „най много се лъже по-време на лов и на война”;
  • България не е водила войни с използване на „зелени човечета” в Македония в началото на ХХ век – офицери и подофицери от Българската войска, намиращи се във „формален” отпуск, за да оглавят местните революционни чети;
  • Съветска Русия не е използвала в Царство България"хибридни военнослужещи" за организиране на събитията от септември 1923 г. и април 1925 г.;
  • Немските кинопрегледи в България след присъединяването ни към Тристранния пакт не са били форма на манипулация. Както и събитията в Катинската гора,  предаванията на Радио „Хр. Ботев” от Москва по време на Втората световна война и на „Гласът на Америка” и „Свободна Европа” по време на Студената война;
  • Не е форма на манипулативно въздействие върху Съвета за сигурност на ООН и световната общност на „малката лъжа” – епруветката с биологично оръжие в ръцете на „големия мъж” – държавния секрета на САЩ Колин Пауъл, че Ирак има оръжия за масово поразяване, които кой знае защо не се откриха;
  • Действията на САЩ срещу СССР в Афганистан (1979-1989 г.)  - подпомагане на муджахидините с оръжие и съветници, не са хибридна война;
  • Не е хибридна и войната на Джохар Дудаев срещу Руската Федерация през 90-те години (партизанска тактика в Чечения и терористични актове в Москва и други градове на федерацията), първо,  защото още не е дефинирана, и второ - Дудаев едва ли е имал време да чете американски военни теоретици.
Списъкът с примери може да бъде продължен. Особено ако дам примери от Сун Дзъ и китайските стратегеми.
И май ще се окаже прав Hans-Georg Ehrhart******. , който твърди:

 



"Това е прастара история. Още римляните във войните си си срещу Картаген са подклаждали вътрешна съпротива. Също и немците са подкрепили Ленин през Първата световна война 1917/1918."
А аз бих добавил и подкрепата на киевските майдановци от САЩ в по-ново време. Но това са подробности, върху които всеки може да поразсъждава.
Толкова за хибридната война.
Която май се оказва мелез (кръстоска) от добре известни, но забравени форми и способи за противоборство, които могат да съпровождат или не военното насилие.
Днес тя не слиза от устите на нейните български апологети - политици, политолози и висши и не толкова висши военни. Подобно на всеобхватния подход, интелигентната отбрана, асиметричната война,  мрежово-центричните операции и други подобни творения на българския военен новоговор. За някой съм писал, за други – като ми дойде музата.
Тези редове трябваше да бъдат публикуване на 06.12. В името на Свети Никола и на личния си празник реших временно да се смиря.
Временно, защото когато чуя за хибридна война от устатата на български политик, си казвам – „Простено да му е, толкова му е акълът”. Но когато за нея заговори висш български офицер ми става повече от тегаво (В. Димитров, Командирът на ВМС се срещна със запасното войнство във Варна, 05.12.2015 г., по otbrana.com)!
Дали нямаше да е по-добре да разкаже на запасното войнство за приноса на ВИСШИТЕ ВОЕННИ ЗА РАЗСИПВАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ?
Бележки за цитираните автори:
* - военен писател, политолог, старши научен сътрудник в Института за Национални стратегически изследвания. Бил е адютант, ротен командир и началник на инструкторите по тактика в Пехотната школа в Camp Lejeune. От август 2009 г. до юни 2011 г., е работил като старши директор в Министерството на Военноморските сили.
** - (30.03.1926-8.07.2010 г.), полковник от СВ на САЩ, писател, преподавател, бизнесмен и консултант по ирегулярните войни, бунтовниците и хибридните войни.
*** - р.1967 г., австралиец, писател, експерт по бунтовническите движения, от 2005 г. до 2006 г. е главен експерт в службата за борба с тероризма в Държавния департамент на САЩ, съветник на Кондолиза Райс, автор на книгата "The Accidental Guerrilla".
**** - р. 17.01.1953 г., заместник-министър на отбраната,  от 19.5. до 22-03. 2013 г. е подсекретар на Военноморските сили.
***** - р.1973 г., през 1994 г. завършва Московския държавен институт към МВнР на Руската федерация. В момента е директор на Център за стратегически анализи и прогнози.
****** -  (1878-1938 г.), виден руски военен теоретик, педагог и писател, участник в Руско-японската и Първата световна война. Генерал-майор от Руската императорската армия. През 1917 г. преминава на страната на болшевиките, служи на различни длъжности, включително в Разузнавателно управление на Червената армия и в Академията на Генералния щаб. През 1938г.  е репресиран и разстрелян. Реабилитиран през 1956 г.
******* - р.1955 г. Бон, ФРГ,Институт за изследвания върху мира и сигурността към университет Хамбург (Institut für Friedensforschung und Sicherheitspolitik an der Universität Hamburg).
P.S. І. В „История на френската дипломация” (1891 г.) френският професор Дебидур: „Можем да се надяваме, без да изпадаме в утопия, че най-опустошителните завоевателни войни в Европа, причините за които винаги се крият в честолюбието на някоя династия или в необмислените пориви на някои народи, ще стават все по-редки и по редки”. Първата световна война, с участие на сънародници на профессора, започва четвърт век по-късно.
Във „Война на стоманата и златото” (март 1914 г.) Хенри Ноел Брейлсфорд пише: „Епохата на завоевания в Европа завърши; ако не смятаме Балканите и, може би, окраинините на Австрийската и Руската империи, то може с максимално възможна за политиката достоверност да кажем, че границите между нашите съвременни национални държави са трайно установени. Аз смятам, че няма да има повече война между шесте велики държави”. До Първата световна война остава по-малко от половин година.
През декември 1887 г. Енгелс пише (в предговора към брошурата на Сигизмунд Боркхайм „В памет на немските ура-патриоти 1806-1807 г.”): „За Прусия-Германия не е възможна вече никаква друга война, освен световната. И това ще бъде война с невиждани преди размери и сила. Опустошенията на Тридесетгодишната война ", но събрани в три или четири години, ще се разпрострат върху целия континент, гладът, объркването на нашата изкуствена търговия, промишленост и банково дело, разпадането на старите държави и тяхната традиционна държавна мъдрост,  - разрухата ще бъде такава, че десетки корони ще се търкалят под мостовете на Европа. Такава е перспективата и такива са плодовете от доведената до крайност конкуренция  във въоръжаването. Госпожи и господа, крале и държавници, до това ще доведете стара Европа с вашата мъдрост”.
Прогнозата на Енгелс се оказва изключително точна. Той, за разлика от цитираните американски военни експерти не разполага с нито с теорията на игрите, нито анализира войната в стил „action research” (буквално „изследване на действията”). Но Енгелс, както пише Ленин, добре знае, че хората са били и ще бъдат глупави жертви на заблужденията и самозаблужденията в политиката, докато не се научат да търсят зад всяка една политическа, религиозна, социална или нравствена фраза едни или други интереси.

P.S. ІІ. Днес манипулирането на общественото мнение е доведено до съвършенство, всеки социален протест може да бъде канализиран в рамките на цветните революции, на младите се внушават ценностите на обществата на  лезбийки, гейове, бисексуални и транссексуални натрапват се измислени мултукултурални модели, училищното и висшето образование нарочно се профанизират и се стимулира консумеризма. Едва ли с методите на игрите и  анализи в стил в стил „action research”  можем да разберем какво става около нас, защо се случва, кой има интерес от това и как да му се противопоставим. Защитавайки Родината си и нейните интереси. Тези думи се отнасят и за постепенното унищожаване и на българската войска-
Така  че, господа висши и не толкова висши офицери, четете и мислете повече и се занимавайте с проблемите на българската войска, а не с папагалене на чужди мисли. Щото в тоя й вид, войската не можем да гарантира военната сигурност на страната, даже ако заплахите изхождат от някои новосъздадени държавици на територията на бивша Югославия.


Няма коментари:

Публикуване на коментар