петък, 18 септември 2015 г.

По повод една книга

Излезе книгата на полковник Трифон Ангелов "12-и ЕЛХОВСКИ ПОЛК В БОЙ И МИР".



Ще си позволя да цитирам няколко думи от книгата.
Давам първо думата на автора:
"Уважаеми читателю,
След издаването през 2012 г. на книгата за Седма Ямболска мотострелкова дивизия под заглавие „Нашата седма дивизия" възникна идеята да бъде написана книга и за 12-и Елховски полк - един от първоешелонните мотострелкови полкове на дивизията. Добре известно е, че този полк е правоприемник на прославения с чутовните си бойни подвизи във войните на България 11-и пехотен Сливенски полк. По тази причина в книгата съм отредил място на основните моменти от историята както на 11-и пехотен полк от далечното ни минало, така и на 12-и мотострелкови полк от по-близкото минало в периода на „студената война".
Книгата съдържа четири части. В първата част е описан пътят на създаването и организационното развитие на полка. Този сложен и продължителен процес умишлено е разгледан в контекста и на фона на общото изграждане на Българската земска войска (БЗВ), като първа въоръжена сила на младата българска държава. Възприет е този вариант, тъй като информацията, поднесена чрез отделни, факти и събития, без тяхната последователност и взаимната им логическа връзка, би попречило на читателя да добие пълна и точна представа за динамиката, сложността и противоречивостта на действията, касаещи създаването и утвърждаването във времето на 11-и пехотен Сливенски полк.
Втората част на книгата изцяло е посветена на хората, които в мирните години на далечното минало са обучавали, а във време на война са предвождали 11-и пехотен Сливенски полк в люти битки по бойните полета на Тракия, Македония, Сърбия, Унгария. Това са неговите командири - онези личности, които са го извели на върха и записали в историята на българската бойна слава, за да бъде признат като един от непобедимите полкове на България. Командирите, които в следвоенния период, в продължение на няколко десетилетия са организирали и ръководили живота на 12-и стрелкови (мотострелкови) полк. Те са мобилизирали усилията на командния и редовия състав и са успели в крайна сметка да го изградят като войскова част с високи качествени характеристики, отговарящи на критериите за съвременна бойна единица..
.....
В четвъртата част са включени спомените на ветерани, служили в бойните редици на 12-и мсп. Това са изповеди на бивши воини, в които разказват за най-вълнуващите случки от своя живот и своята служба, отдадени изцяло на Отечеството.
.........
Надявам се, че с настоящата книга изпълних своя морален дълг като човек и като офицер, служил в 12-и мотострелкови полк. Дано съм успял да отдам заслужено признание и почит към труда на стотиците офицери, сержанти и военни служители, вече ветерани, служили и работили в бойния строй на полка.
Посвещавам книгата на многохилядния команден и редови състав на 11-и пехотен Сливенски полк, на неговите близо 2600 бойци и командири, оставили костите си по бранните полета, за да ни има днес като народ и държава. Безбройни са епизодите на войнишко себеотрицание и героизъм на славните и храбри Сливенци, които са се сражавали под развятото бойно знаме, звуците на химна и бойните маршове на полковия оркестър.
Посвещавам книгата на офицерите, сержантите и военните служители-ветерани на 12-и мсп, които в годините на блоковото противопоставяне бяха в бойните му редици. На тези великолепни мъже и жени, които много години със своя денонощен и самоотвержен труд допринасяха за поддържане на високо равнище неговата бойна готовност и боеспособност, за да бъде надежден гарант на отбраната на страната.
Горещо желая книгата да изиграе ролята на послание и предизвикателство към по-младите, към офицерите, сержантите и войниците, които понастоящем служат и в бъдеще ще служат в Българската армия.
Едва ли има човек, който да не изпитва чувства на тъга и болка, породени от днешното окаяно състояние на казармения район на полка - изоставен, разграбен, разрушен. Изградената с много труд и мъка, с много материални и финансови средства богата материално-битова, материално-техническа и учебно-материална база днес са превърнати в руини."
 А сега давам думата на последния командир на поделението подполковник Стоян Бабов, за да разкаже за края на 12-и Елховски полк:

„...... И тогава, когато както се казва „вкарахме в релси поделението, напрежението спадна и работата на личния състав се нормализира, стана ясно, че съгласно новите планове за реформа в БА предстои 12-то ПРТК (полково резервно тактическо командване) през 2003 г. да бъде разформирано и закрито.
Всичко започна отначало. В съответствие с „Инструкция за дейността на командирите при разформиране на поделения” и бяха отдадени в заповед необходимите комисии и създадена организация     по     цялостната     по-нататъшна     дейност - инвентаризация,     изпращане    на    списъците    с    видовете имущества до съответните инстанции, изготвяне на актове за техническото    състояние    на    техниката    и    въоръжението, изпълнение на наряди, приключване на книги и т. н. До 31 май 2003 г, всички видове въоръжение, боеприпаси, техника, ГСМ и други имущества,  числящи се на поделението, бяха сдадени или бракувани.   Сградният   фонд,   освободен   от   имущества ... Последно   са   унищожени печатите на поделението - обикновения, за пакети (каучуков и металически) и гербовия печат. На 31 май 2003 г. 12-о ПРТК е закрито, а с него приключва и историята  на   12-и мсп. 
Последната  страница  на  една богата, вълнуваща и героична история е печално затворена. Дванадесети мотострелкови  Елховски  полк  изцяло  и  завинаги  приключва своето 118-годишно    съществуване    (1885-2003   г.).    Полкът, превърнал се в легенда с героичните подвизи на своите бойци и командири в петте войни на България....."
НЕ ЗНАЯ КОГА Е БИЛ РАЗРАБОТЕН ПЛАНА ЗА ЛИКВИДИРАНЕ НА ПОЛКА, НО ПО ВРЕМЕ НА ЛИКВИДАЦИЯТА, НАЧЕЛО НА ГЕНЕРАЛНИЯ ЩАБ НА БА Е ГЕНЕРАЛ НИКОЛА КОЛЕВ, ДНЕС ПОСЛАНИК. ВЕРОЯТНО ЗАРАДИ ЗАСЛУГИ!
Радостно е да видиш личния си принос за написването на една книга - няколко страници спомени от младите ми години (с.259-268) и шест снимки. Както и да видиш образите на хора, приятели, с които съм работил и които днес вече не са между живите - Милчо Петров Милев, старши полкови лекар на 12 мсп и Пенко Бенов - зъболекар, Бог да ги прости. 
БЛАГОДАРЯ НА АВТОРА ЗА ТРУДА И ЗА ПОСВЕЩЕНИЕТО!

 
Милчо Петров Милев




Пенко Бенов

Посвещението на автора.


4 коментара:

  1. Здравейте, Искам да си купя тази книга. Къде мога да я намеря?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Не зная къде си продава, но можете да се обадите на г-н Трифон Ангелов, който е автор на книгата -тел. 0889 605 367. Хубав ден!

      Изтриване
  2. Този номер 0889 605 367 не отговаря

    ОтговорИзтриване
  3. Опитайте и на тел. 0882407934. Хубав ден!

    ОтговорИзтриване