петък, 25 септември 2015 г.

Контактите ми с генерал Деш и Санитарната служба на Бунсвера



Снощи (25.09.2015 г.) в предаването на Димитър Цонев по БНТ 1 гостува Стоян Сталев. Запознахме се с него преди 21 години в Бон. Това е и повода да кача в блога си спомените от онези години.

Контактите ми с колеги от Санитарната служба на Бундесвера започнаха още през 1992 г., когато началник на управлението бе Танчо Гугалов. През есента на посещение у нас пристигна немска военно медицинска делегация начело с генерал Шмидт (своего рода началник щаб на Санитарното управление на Бундесвера, макар и сравнението да е условно – бел. моя). В рамките на визитата делегацията посети ВМА и 9-та танкова бригада в кв. Горна баня на столицата. Подобно на военно медицинска делегация посещение във войскова единица бе първото и последното. В бригадата по това време имаше проблеми с хранителния блок и готвенето, независимо от доста хладното време се извършваше с използване на полева техника извън хранителния блок. Гледката на готвачки с кожени кожухчета беше много колоритна, а и нямаше как да заобиколим развърнатите полеви кухни. На генерал Шмидт пояснихме, че готвеното е отвън с цел тренировка на личния състав. Дали ни повярва не зная. Немската делегация разгледа медицинския пункт на бригадата и присъства на занятие по военно медицинска подготовка. Разказахме на гостите, че сградата е построена през Втората световна война за нуждите на войските на Вермахта в България. Този факт им направи приятно впечатление. Занятието по военномедицинска подготовка премина на добро ниво. Генерал Шмидт отбеляза, че на тази подготовка в Бундесвера се обръща особено внимание. За стимулирането на доброто усвояване на материала от войниците се използва факта, че издавания сертификат за правоспособност за първа помощ е безплатен и се признава при кандидатстване за шофьорски курсове. Извън армията получаването на такъв сертификат се заплаща. Бригадата разполагаше с аудиовизуално студио и на генерал Шмидт бе предоставена възможност да направи изявление пред личния състав на бригадата, а домакините му подариха и касета със записа. Едно от приятните ми задължения към генерала бе да го разведа из софийските железопътни гари. Да им прави снимки бе негово хоби.

По време на посещението пролича, че ранга на немските медици е висок. Посланикът на ФРГ в България Н.Пр. г-жа Кристел Щефлер даде прием по този повод в зала „1300 години България” на хотел „Витоша Ню Отани”. Посланичката бе дребна, но с характер, жена. Това пролича по словото й по време на обяда. Без грам дипломация направи на пух и прах режима на Живков и ни предупреди, че ни чака тежък път за преодоляване на наследеното. Да знаеше само колко права щеше да се окаже. 
Генерал Шмидт ми разказа, че е бил нещо като председател на „ликвидационна” комисия за медицинската служба на бившата ГДР. Беше крайно учуден, че в продължение на три месеца, колегите му от Източна Германия не са успявали да му предоставят данни колко офицери, сержанти, войници и военни служители работят в медицинските служби на частите и военните здравни заведения. „А аз, казва си мислех, че при социализма отчетността е желязна”. Добре знаех колко е “желязна”. Две години преди това събирах подобна информация за нашата армия.

През м. декември 1993 г. чрез немското посолство в София получих лична покана от шефа на санитарната служба генерал Гюнтер Деш да посетя ФРГ. Позволявам си да кажа лична, защото немското военно аташе подполковник Селе, често казваше, че когато съм му ядосан, нарочно го наричам Зеле, много добре познаваше и мен, изпълняващия длъжността началник на управление и титулярния началник на ВМА професор Милан Петров и беше изключено да не е съобщил това в Бон. Ще си позволя да цитирам част от поканата (цитирам):

„Д-р Гюнтер Деш, к.м.н., Генерал-главен щабен лекар, Инспектор на здравеопазването.

До г-н Началника на санитарната служба на Въоръжените сили на Република България.

Уважаеми господин полковник,

Имам честта да Ви поканя Вас и трима придружаващи лица от Вашия щаб за посещение във Федерално република Германия. Предлагам датата да бъде през седмиците от 7 до 11 февруари, от 18 до 22 април или от 25 до 29 април 1994 г....”

Разбира се аз приех поканата, а посещението се осъществи от 25 до 29 април 1994 г. Много хора са ме обвинявали и навярно продължават да ме обвиняват, че ненавиждам ръководството на ВМА. Ако това е така как ще си обясните факта, че от придружаващите ме лица само полковник Ватислав Цеков беше от моя щаб, а останалите двама, чиито имена ще срещнете в тази книга – от ВМА. В делегацията беше включен и Милан Петров, но тъй като ръководител бях аз, а и наближаваше Гергьовден (време за производство на генерали) той не дойде. Подполковник Селе ми предостави програмата на посещението. До Бон пътувахме с микробус на “Сименс медицинтехник”. Шофираше инж. Стоян Манолов. Пътуването през територията на Югославия, Унгария и Австрия беше много живописно. Особено след Виена, когато слязохме от магистралата и тръгнахме по шосе, следващо завоите на р. Дунав. В късния следобед пристигнахме в Бон. Настанихме се в хотел "Меритайм”. Вечерта бяхме гости на военното аташе полковник Стоянов. Сутринта на 25.04. беше свободна. Малко преди да отпътуваме за Федералното министерство на отбраната Стоянов дойде в хотела. Завари ни във фоайето. И започна да сервира изненади. Съобщи, че след малко в хотела ще пристигне ескорт от мотористи, воден от немски поручик. Аз трябва приема рапорта му. Това как да е. Оказа се, че в двора на министерството в моя чест има строена почетна рота. След като генерал Деш представи членовете на немската делегация трябваше от нарочен подиум да изслушам заедно с него българския и германски химн. А след това да приема строя. 

Тържествено посрещане в Бон - Федерално министерство на отбраната
  Накрая войниците щяха да преминат в тържествен марш. (Протоколът се определяше от ранга на генерал Деш - командващ вид въоръжена сила. А  не от пристигането на полковник от България. Отгоре на това “изпълняващ длъжността” – бел. моя). Докато пътувахме из улиците на Бон мислено си представях какво съм гледал по телевизията. Пристигнахме. Генерал Деш ме посрещна до автомобила. Ръмеше и беше с шлифер. Аз обаче бях по куртка. И той незабавно свали шлифера. Последва това, което разказах по-горе. Когато си пускам записа от церемонията, си казвам, че не съм съвсем оплескал. Като за първи път поведението ми е адекватно. Само дето вървя като балерина. Преди да отидем на посещение на вежливост при генерал-лейтенант Юрген Шнел, заместник на генерал Нойман – председател на Комитета на началник щабовете се отбихме при секретарката на Деш. Да ни подсуши куртките със сешоар. Бях представен на генерал Нойман две години по-късно. По време на прием в негова чест в посолството на ФРГ във връзка с официалната му визита в София. Срещнах го и в Брюксел на заседанието на КОМЕДС.

След протоколното посещение, последва брифинг в Санитарната служба на Бундесвера. Генерал Деш ни запозна със: задачите и организацията на медико-санитарната служба на Бундесвера; подготовката на санитарната служба; осигуряването с медико-санитарни материали; задачите и организацията на военната болница в Кобленц; задачите и организацията на Военномедицинската академия.

Вечерта генерал Деш даде официална вечеря в клуб-ресторанта на Федералното министерство на отбраната. Подарих му кортик с гравиран поздравителен надпис. Искрено са зарадва.
 
Тържествена вечеря, вляво от мен е преводача Прокиш

 На следващата сутрин отпътувахме с автомобили до военния сектор на летище Кьолн (Бон и Кьолн използват общо летище – бел. моя). Пътьом разгледахме Кьолнската катедрала и с вертолет се отправихме за медицинския склад в гр. Лорх Райнгау. Складът е разположен в бивше противоатомно убежище за американска танкова дивизия в планината на брега на р. Рейн. По командна линия е подчинен на 2-ра бригада „Логистика” на Бундесвера. Командир на бригада е подполковник Детлеф Шартне. Изслушахме брифинг от полковник Ролф Цинк и разгледахме склада. Има личен състав 42 души, от които униформените са само трима. Двама офицери и един сержант. Разположен е в самото убежище. Работи се непрекъснато на изкуствено осветление. Системата за очистване на въздуха е отлична. Обслужва се само от трима души. През 1995 г., по повод двадесет годишнината на склада е издадена рекламна брошура, която генерал Деш любезно ми изпрати. Една от снимките в нея отразява нашето посещение.

От Лорх Райнгау се отправихме към Централната болница на отбраната в Кобленц. Вертолетът кацна на площадка в болницата. Тя се използва от вертолетните линейки на службата за спешна помощ. Главният лекар генерал-майор Бьорн Миров подробно ни запозна със задачите и устройството на болницата.  Тя има изключително добро взаимодействие с цивилните здравни заведения от региона в областта на спешната медицина. Генерал Миров не направи и най-малък намек за това коя от двете системи е водеща. За разлика от брифингите на нашите началници на ВМА, които на всяко второ изречение подчертават колко сме “велики”. Разгледахме със спешния център на болницата - отделенията за спешна хирургия и изгаряния и рентгеновото отделение.
 Завърнахме се в Бон. След кратка почивка в хотела, колкото да сменим униформите си, се отправихме към българското посолство. Посланик Сталев даде прием. Бях неприятно изненадан от това, че поне три пъти ме попита дали съм титуляр или изпълняващ длъжността. Съмнявам се да не е знаел. Вероятно дължеше посланическия пост в Германия, а в последствие и в Турция на баща си – професор Сталев (Професор Живко Сталев, роден 1912 г., ерудиран юрист, през 1990 г е председател на Централната избирателна комисия и организира първите многопартийни избори за Велико народно събрание, от 1997 до 2000 г. председател на конституционния съд – бел. моя) За разлика от професора беше много семпла личност. Подобно беше и словото му по време на приема.
В българското посолство в Бон - посланик Сталев първия от лява
На 27.04 генерал Деш ме изпрати на летището Кьолн. Пред стълбичката на самолета имаше строен почетен караул. Началникът на караула и командирът на самолета рапортуваха. Благодарих на генерал Деш за топлото посрещане и го поканих да посети София в удобно за него време. От тук до края на посещението ми в Германия бях придружаван от заместника на Санитарната служба бригаден генерал Карл Демлер.

Самолетът кацна в Нюрнберг. Градът разгледах от прозореца на автомобила на път за централата на “Сименс медицинтехник” в Ерланген. В изложбената зала ни запознаха с последните разработки в областта на образната диагностика. В посещението имаше и бизнес елемент. В разговорите с г-н Вернер Фридрих - директор на обединението на фирмата за медицинска продукция и  г-н Райнхолд Херлингер – заместник директор за Източна Европа бе направено предложение за отпускане на безлихвен кредит в размер на 20 млн. немски марки за оборудване на ВМА и военните болници със срок за изплащане пет години. Благодарих им. В десета глава съм разказал “Сименс ВМА”.

След обяда с вертолет отпътувахме за Мюнхен. Настаниха ни в старата част на хотел „Байеришер хоф” (Този хотел е споменат в дневника на професор Богдан Филов – бел. моя). В Мюнхен посетихме Военномедицинската академия на Бундесвера. За разлика от нашата тя се занимава само с учебна и научна дейност. Бъдещите немски военни лекари учат в цивилния университет в Улм, а военната им подготовка се извършва в Мюнхен. 
 
Вляво от мен генерал-майор Демлер, вдясно -началника на академията  генерал-майор Карстен Еверт. Ва втория ред отляво надясно - подполковник Асен Петков (ВМА), полковник Румен Златев (ВМА), полковник Стоянов - военно аташе в Бон и полковник Ватислав Цеков (Медицинско управление)

Зад бюрото на началника й генерал-майор Карстен Еверт видях закачен портрета на генерал Чонг. Попитах го дали не са приятели. “Не сме господин полковник. Но трябва да стои там. Какво да се прави – политика” отговори ми генерала. Брифингът в академията беше посветен на участие на медицинската служба в мисии зад граница. Беше интересен, но твърде неприятен за нас като българи. Презентацията беше възложена на един подполковник, чието име не помня, бивш началник на немската полева болница в Пном Пен, Камбоджа. След като си обърна към мен и членовете на делегацията съгласно протокола подполковникът продължи “Винаги ще помня българските сини каски в Камбоджа с техните безкрайни “сексуални приключения” и изключително високата заболеваемост от гонорея и сифилис”. Никак не беше тактично, макар че беше вярно.

На 28.04  генерал Демлер даде прощална вечеря в една от залите на хотела. Обстановката беше изключително стилна - огромни старинни гоблени по стените, сервитьори в безупречни униформи, сребърна посуда. След нея се отправихме към Принцрегентен театър. Трябваше да гледаме мюзикъл. За съжаление примата на трупата беше болна. Културната програма се провали. Завършихме вечерта в неформалната обстановка на немска бирария. В петък отпътувахме за България.

На разговорите с генерал-лейтенант Гюнтер Деш в Бон и на заключителните разговори с генерал-майор Карл Демлер бяха постигнати редица принципни договорености за сътрудничество в областта на военномедицинската наука и информация: размяна на представителни статии от двамата началници, които да се публикуват във военно медицинския печат на двете страни; взаимни публикации във военно медицинските списания на Българската армия и Бундесвера относно медицинското осигуряване на войските и научни проблеми на диагностично-лечебната и профилактична работа; обмен на научна тематика, разработвана в медицинските служби на двете армии с цел да се създадат и съвместни авторски колективи; размяна на издаваните в двете армии медицински списания и на тематиката на курсовете в двете академии и др. Германската страна предлагаше български военни лекари да участват в курсове по: медицинска защита; спешна медицина; профилактика на стреса; медицинско осигуряване на мисии на ООН; микро-съдова хирургия; неврохирургия за общи хирурзи и др.

Имаха готовност да ни подпомогнат - информационно и материално технически, при създаване на медицинско подразделение за участие в мисии на ООН.

 Договорихме се в рамките на постигнатите споразумения да подпишем протокол, като спазим всички законови процедурни изисквания валидни за двете страни, както и да включваме ежегодно в плановете за сътрудничество между Българската армия и Бундесвера мероприятия на медицинските служби. Забележете – не на всяка цена, а в рамките на финансовите възможности за годината”.

Посещението затвърди убеждението ми, че провеждащата се у нас реформа в болничното дело и военната фармация е на прав път. Оказа се, че стремежът към централизирано ръководство на медицинското   осигуряване  в мирно  и  военно  време   е   еднакво  присъщ и  за двете медицински служби.

Докладвайки на армейски генерал Петров за резултатите от посещението му предложих да продължи обмяна на мнения и да се подпише официален протокол за сътрудничество при спазване на установените в Генералния щаб на БА процедури, да  се  запази  реда  на   подчиненост  на Медицинско  управление   и   медицинските  служби  на  видовете   въоръжени  сили  (обединенията и   съединенията)  като  числения   им  състав   се   редуцира  в  съответствие с   възприетите  критерии  от ГЩ  и   задачите,   които   имат  да  решават и да се приеме предложената реорганизация на военните болници и същите изцяло да се преподчинят на Медицинско управление. Това да се счита като етап от реформата, тъй като е възможно тяхното последващо редуциране и трансформиране. Не подминах и офертата за кредита. Върху доклада ми генерал Петров написа резолюция “Да”.

Генерал Деш, придружаван от заместника си генерал Ханс Шмидт, адютанта подполковник Волфганг Акерман и преводача Детлеф Прокиш върна визитата от 14.08. до 17.08.1995 г. Все още не бях титуляр на управлението.

На 15.08. генерал Деш поднесе венец пред гроба на Незнайния войн, след което се проведоха официалните разговори между двете делегации, последвани от посещение на ВМА и срещи със заместник министъра на отбраната Димитър Митков и заместник началник на Генералния щаб генерал-лейтенант Любен Пехливанов. На 16.08 двете делегации отлетяхме за Варна, където посетихме Военноморска болница Варна и бяхме приети от командващия на ВМС, а на 17.04 в ЦВК подписахме протокол за сътрудничество с генерал Деш и дадохме съвместна пресконференция за медиите. 
 
Подписване на протокол за сътрудничество в ЦВК. Вдясно от мен преводачката от ГЩ Ерма Ешбекова

Същият ден немската делегация отпътува за ФРГ. В средата на септември получих писмо от генерал Деш. В него се казваше:

„Благодаря Ви много за сърдечния прием в София и за отличната организация на моето посещение. Информациите за структурата и задачите на Вашата Медицинска служба бяха особено ценни за мен и за придружителите ми. Особено голямо впечатление ми направи Военно медицинска академия в София и принадлежащата към нея болница във Варна. Вие можете да се гордеете с дееспособността на тези учреждения, а така също и с мотивацията на сътрудниците Ви. Напълно съм уверен, че моето посещение и протоколираните бъдещи мероприятия ще допринесат за по-интензивно развитие на сътрудничеството ни, което ще бъде от взаимна полза. Още веднъж Ви благодаря сърдечно за отличната подготовка и отличното провеждане на посещението ми”.

В оставащото ми време като началник на медицинската служба на армията видях реализирани две неща от подписания протокол – представянето на генерал Деш в нашето списание „Военна медицина и фармация” (Публикувана беше биографията на генерала и статията му посветена на медицинското осигуряване на Бундесвера – бел. моя) и предоставянето на безвъзмездна материална помощ. Между другото преди да я получим, наши специалисти посетиха ФРГ, запознаха се на място с предлаганите медицински материали и подбраха онези от тях, от които имахме нужда. Разходите за посещението на българските специалисти и в последствие за транспортиране на помощта до България бяха изцяло поети от немската страна. Всичко останало от договореното се реализира в годините, когато вече бях преминал в резерва. 

В края на м. август 1997 г. получих покана от парламентарния секретар на Федералното министерство на отбраната д-р Клаус Розе да присъствам на церемонията по изпращане на генерал Деш в резерва и заемане на длъжността инспектор на санитарната служба от генерал Демлер. Бях трогнат от вниманието. За съжаление за такива мероприятия Генералния щаб нямаше пари. Със собствени средства подготвих луксозни поздравителни адреси и до двамата. На генерал Деш благодарих за ползотворната съвместна дейност, а на генерал Демлер пожелах успехи в новата работа. Адресите предадох в канцеларията на военното аташе на ФРГ у нас. В последствие и двама ми благодариха за пожеланията.

Завършвайки темата за ФРГ ще разкажа за още две случки с немски адрес. 
През 2004 г. по време прощална обиколка в Европа по повод предстоящото му преминаване в резерва, наследникът на Гюнтер Деш, генерал Карл Демлер посети България. Пред домакините си от ВМА генералът изразил желание да се срещне с мен. Без да му отказва, ръководството на академията направи така, че да не се видим. Не зная от какво се страхуваха.
Втората случка бе през 2006 г. Излизайки от занятия, изненадващо пред административната сграда се оказах „очи в очи” с „вечната Амбър”. Така  наричах по време на срещите ни във ФРГ и у нас  преводачът Детлеф Прокиш. Придружаваше немска военна делегация. Разговорът ни беше кратък, но мисля приятен и за двамата.


Няма коментари:

Публикуване на коментар