сряда, 2 септември 2015 г.

ЗА КИХАНЕТО, ГРИПА И БЪЛГАРСКИЯ ВОЕНЕН НОВОГОВОР...*



Резюме (по Димитри Иванов). Реформа (от лат. re – предст., за означаване на връщане назад, повторение и forma – същ., система на организация, структура на нещо, вид, устройство); трансформация (от лат. transformatio – същ., книж. промяна, преобразуване) - по Речник на чуждите думи в Българския език, издателство на БАН, 1986; способност (от англ. capability – възможност и качества за извършване на дадена дейност, на нещо; военна способност – възможност на въоръжените сили да участват във военни действия) - по Collins cobuild advanced learners, English Dictionary, Harper Collins Publication, 2003; интелигентна отбрана (от англ. smart – прилаг., умен, остроумен и defence - отбрана) Край на резюмето.
Част от българските военни чиновници от средата на миналото столетие, че и до наши дни не притежава достатъчно съпротивителни сили. По тази причина, когато някой кихнеше – до 1990 г. в Москва, а след това и особено след 2004 г. в Брюксел, и недай Боже във Вашингтон, те се разболяваха. От грип. По-точно разболяваше се техния професионален говор. Спомням си, че с последната отбранителна военна доктрина на “неразрушимия Варшавски договор” беше въведено понятието “отбранителна достатъчност”. Съмнявам се дали някой знаеше точното му съдържание. Или как се измерва достатъчността? Но то се използваше в професионалното военно общуване поголовно. Нищо, че се готвехме да настъпваме.
И аз преболедувах от “говорен грип”. В Концепция за реорганизация и развитие на Медицинската служба на Българската армия за мирно и военно време в периода 1992 г. и до 2000 г.” по мое предложение бе въведен нов принцип за военномедицинско осигуряване на войските, означен като “възможна достатъчност”. Нещо като “дървено желязо”. Под него разбирах едно съвсем простичко нещо. Спиране на екстензивното нарастване на количеството на военновременни медицински формирования. Терминът се появи в резултат от обичаен анализ на необходимите мобилизационни ресурси. Защото в случай на война “националната здравна система” се обезкръвяваше от към медицински специалисти - хирурзи, анестезиолози и т.н. Използването на термина не носеше кой знае каква практическа полза, но придаваше наукообразност на текста. Между другото генерал-полковник Семерджиев, без да беше чувал за моето “изобретение”, ни викна с тогавашния ми началник и ни заповяда незабавно да ревизираме и съкратим военновременните медицински формирования. Щото количеството на ангажираните в развръщането им мобилизационни ресурси пречеха на съвместната инициатива с Полша и Чехословакия, за допълнително съкращаване на обикновените въоръжени сили в Европа. Не че се беше загрижил за националната здравна система.
Терминът “трансформация” навлезе в българския военен новоговор по-късно. Ако не ме лъже паметта, след атентата срещу Кулите-близнаци в Ню Йорк през 2001 г. Оказва, че мощните въоръжени сили на САЩ и европейските членки на НАТО не могат да се справят с терористичните заплахи в съвременния свят. Като че ли е имало армия, която може да пребори тероризма. Например армията на Бонапарт да осуети опитът на френските роялисти да взривят каретата му, руската императорска армия да предотврати атентатите на “народоволците”, българската войска - атентата в църквата “Света Неделя”през 1925 г. или Българската народна армия - атентатите по време на възродителния процес в чакалнята на Централна гара, Пловдив (30.08.1984), Аерогара, Варна (30.08.1984) и вагона за майки с деца във влак № 325 от Бургас на гара Буново (09.03.1985). Не си спомням по това време да е ставало дума за трансформация. Доколкото ми е известно промени във въоръжените сили са продиктувани от рисковете от война. Или от научно-техническия процес. Тогава според Енгелс промените се извършват независимо и въпреки съпротивата на военните.
Терминът “трансформация” беше удобен за Българската армия. Понятието “реформа” от 90-те години на ХХ век се беше изхабило и по-важното – беше натоварено с отрицателни емоции. Поне за обикновените офицери, сержанти и войници. Както гледам, същата съдба очаква и трансформацията. Няма да се учудя, ако след време, на днешната трансформация започне да се гледа като на “изкуство да се създава илюзия за промяна” (вж. и другото значение на думата в цитирания речник на БАН). Тъй като и “реформата” и “трансформацията” през последните 24 години се асоциират със съкращения, пардон “оптимизиране” на персонала, местене на формирования на принципа “тука има, тука нема” и писане на непотребни нормативни документи.
Като млад офицер изучавах възможностите на мотострелковите батальони, полкове и дивизии от Сухопътни войски в бойни условия. Те можеха да бъдат измерени. Количествено. Днешната дума “способност” означава почти същото. Само че какви конкретни способности трябва да има Българската армия или батальонната бойна група не ми е ясно. А може би не ми е дадено да знам. Иначе думата ще я срещнете в новоговора на всеки политик, ангажиран с проблемите на отбраната. И на почти всеки офицер.
За да не изпадам в ролята на обущаря и художника, ще се огледам в собствената си предметна област. Не знам какви способности имаме за осигуряване на роля 1, след като за Мали заминава дипломиран хирург (“Ангелов и началникът на ВМА ген. Стоян Тонев изпратиха от транспортната авиационна група "Враждебна" коремният хирург подполковник д-р Петър Трендафилов...”, по http://www.mediapool.bg, 06.03. т.г.). А е нужен общопрактикуващ лекар с курс по спешна медицина. Съмнявам се и в “способностите” ни да осигурим формирование за роля 2. По мое време не успяхме. За разлика от нашите предшественици по време на Втората световна война – българската полска (полева) болница в Легионово до Варшава и военносанитарния влак на Източния фронт.
Днес е модерно да се рекламира участието ни с екипи в многонационални болници в Ирак и Афганистан. С малката подробност, че с подобни задачи се занимаваме още от 1905 г. Когато изпращаме военномедицинска мисия в помощ на Руския императорски Червен кръст по време на войната на империята с Япония. А през 20-и век български хирургически и други медицински екипи участваха, и то успешно във войните в Корея, Виетнам, Алжир, Никарагуа и т.н.
Интелигентната отбрана” е най-новата придобивка във военния новоговор. Звучи добре. В нейна чест се проведоха научни конференции. Преди време подобни мероприятия бяха посветени на “всеобхватния подход” във военното дело. Нищо, че историята е пълна с примери за претърпени загуби в сражения или загуба на войни при грешни и невсеобхватни оценки на военнополитическата, икономическата, военната и т.н. среда. На български език “интелигентната отбрана” не означава нищо или почти нищо. Не ни обясняват и какво представлява нейната диалектическа противоположност – “неинтелигентната отбрана”. Само че как да не се разболееш от “говорен грип”, след като кихавицата идва от най-високо място в Брюксел. А иначе проблемът е простичък. Господин Генералния секретар на НАТО е имал предвид коопериране на усилията на държавите-членки на алианса за придобиване на различни, най-често скъпо струващи отбранителни продукти.
Завършвам с обръщение към бъдещи военни министри и военачалници.
Господа, поставете точка на “говорния грип”, независимо от мястото, където се киха.
Основната задача на въоръжените сили е да гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост (Конституция на Република България, чл. 9, ал. 1).
* - написаното е доста стар текст - от преди 2 години. Извинявам се на тези дето са го чели. Може би трябваше да го допълня с кукурузената  хибридна война?

Няма коментари:

Публикуване на коментар