сряда, 2 септември 2015 г.

ЗА БУКВИТЕ И БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК.......



24 май дойде и си отиде. Ден на българските букви и език. С награди за дейците на настоящето просвещение, щастливи деца, оркестри, знамена, транспаранти, гвардейци, венци пред паметниците на Светите братя.....

И речи.  На нелитературен български език. Като необходимостта да се водят адекватни „политики” (в българският език думата е от ж.р. и има само единствено число!) или пожелания и надежди за „успяваща и просперираща държава”. Последното ако го преведа, ще прозвучи така -  „успяваща и успешна държава” („успяващ”, деепричастие - случвам, смогвам да направя имам успехи, и „просперитет”, съществително, от лат.prosperitas ”- преуспяване, благополучие, успех). Поради почивните дни, в т.ч. и за властта, не чух думата „входирах/м”, сиреч „внесох в деловодството на..(някаква официална институция)”. Питам се не е ли време литературоведите от БАН да я обявят за дублетна форма на посочения израз.

В този светъл празник се присетих и за други „словоблудства” с българския език. В областта на военното дело, в която работя почти 40 години. Словоблудство от обикновени преподаватели и от лица, претендиращи да са учени. В подкрепа на думите си ще цитирам извадки от статия, публикувана в списание „Военен журнал” – „стратегическият мениджмънт” е свързан “с инженеринга, функционирането и развитието на системата за национална сигурност” и в неговата основа е “управлението на промяната”..., процесът на управление има “особености и различия” тъй като се реализира “в непозната сложна система от системи”...., “националната сигурност е управлявано състояние на позитивен динамичен баланс на превъзходство на способностите на националната система за сигурност над нейните потребности за реагиране на проявленията на предизвикателствата, рисковете и заплахите на средата за сигурност, което гарантира постоянна защитеност на жизненоважните интереси и развитието на личността, на обществото и на държавата”.

Ще продължа с езиковото словоблудство във военното дело. Като това с:

  • “възможностите за прилагане на всеобхватен подход при изграждане на отбранителните способности на Българската армия”, като не е ясно, какво точно се „всеобхваща”;
  •  „интелигентната отбрана”, като на практика става дума за коопериране на ограничените финансови ресурси между отбранителните ведомства държавите от алианса;
  • „дизайна на операцията”, а казано на български - замисъл за провеждане на операцията;
  • „трансформация” на въоръжените сили, като думата служи за параван на съкращенията на персонала, обозначавани като “оптимизиране” и на местенето на военни формирования на принципа “тука има, тука нема”;
  • „обучение, изградено на базата на специално синтезирана конструкция от знания, които са подбрани, систематизирани и подготвени за преподаване на базата на комплексна експертна оценка на тяхната актуалност, значимост и приложна стойност”, звучи твърде наукообразно, но какво означава?;
  •  „приоритизиран списък на  необходимите оперативни способности, които щабовете и войските трябва да изграждат и развиват” и т.н.

Езикът ни легитимира като личности. Българският – като личности, принадлежащи към народ с хилядолетна история.  
Имам обаче чувството, че в стремежа да се представим като най-правоверните евроатлантици (да бъдем „по-големи светци от папата”), скоро ще се срамуваме да говорим на книжовен български език. Което няма да е нещо ново в собствената ни страдална история.

Ако не ми вярвате прочетете книжката „Начало на Българското възраждане” от професор Боян Пенев. За първи път е публикувана в поредицата „Походна войнишка библиотека”№ 46, 1918 год. Поучителна е!
* - и тази публикация е стара, но откакто прочетох за встъпителните речи при откриването на учебната година във ВА съм бесен....

Няма коментари:

Публикуване на коментар