вторник, 21 юли 2015 г.

КАК СЕ ПРАВЯТ РЕФОРМИ ТИП BB2....



 BB2 ако не друго, то поне се понаучи как да прави реформи, без да прави .....нищо. В обществени области, в които партията Му просто не знае какво да прави или защото статуквото й отърва!?

Първа фаза. Назначаване на министри.

Министрите трябва да са от коалиционните партньори. Подбират се лица с изявена жажда за власт и прекалено големи амбиции. Добре е да с нарцистични наклонности и да вярват единствено в своята правота! Особено се внимава да не им се поверяват министерства, в които има за харчене европейски субсидии. На най-амбициозните лица, избрани за министри пред титлата им се слага по едно „вицепремиер”!

Втора фаза. Сугестиране* на електоралните единици.

Целта на фазата е да се внуши на електоралните единици, че това, което им се предлага е тяхно собствено желание. Създават се целевите електорални групи за въздействие. Могат да обхванат целокупния български народ – например за потребността от съдебна и здравна реформа, родители, които имат деца в училищна възраст – за образователната или младите хора – за пенсионната, защото тях проблемите със старостта не ги вълнува. Ролята на сугестолози се изпълнява от политици и присъдружните им журналисти, неправителствени организации с външно финансиране. Срещат се и самотни играчи. Като един професор и член на т.нар. БАНИ - П.И., специалист по демографски трагедии Или професора по медицина Б.Д., чиито тези често се сменят  на 1800. Имам съмнения, че и двамата не са съвсем „самостоятелни”, но това е друга работа. Внушаваното е изградено на основата на частично верни факти, допълнено и украсено с измислици. За подсилване на ефекта се подкрепя със становища на световни или европейски институции. Като правило се избягват изцяло лъжливи внушения. Добре е на внушаваното да се  предава и малко апокалиптичен привкус от типа: „Знаете ли какво ще стане, ако не ......?” Внушаваното зависи от социалната област, за която се отнася. В следващите четири точки са изложени едни от най-честите внушения в областта на:

1. Пенсионното дело – приходите в първия стълб не са достатъчни за осигуряване на достойни пенсии, населението застарява и броя на платците на пенсионни осигуровки намалява, НОИ е фалирал без намесата на бюджета (като че ли бюджетът е „бащиния” на правителството и парламента, а не е е изработен от електоралните единици), пенсионната  система от втория стълб е поверена в ръцете на „лоши хора” (изедници по терминологията на едн бивш министър председател);

2. Здравеопазването – лекарите са мошеници и търговци в храма, за  всяка здравна услуга се плаща под масата, НЗОК е монополист, няма конкуренция, здравето на българина непрекъснато се влошава – живее по-малко, децата му умират по-често, смъртността е висока;

3. Правосъдието – съдебната система е пълна с гнили ябълки (идея подсказана от едно Превъзходителство), народът жадува за справедливо правосъдие, но прокуратурата и ВСС пречат, без реформа няма да има инвестиции;

4. Образованието – българчетата от ден на ден стават все по-неграмотни, училищата произвеждат млади хора, които не са способни да правят нищо в живота.

Желателно е внушаваното да достига до електоралната единица по няколко пъти дневно (например като се започне от сутрешните ТV блокове и се завърши с вечерните  коментарни предавания). По страниците на вестниците ежедневно трябва да се засяга по минимум една тема. Тезите на сугестолозите е целесъобразно да се копират и разпространяват в лични блогове, Facebook и другите социални мрежи. Добре е да има и коментари от разпространителите. Желателно е сугестолозите да се сменят, макар че националната практика показва, че най-видните от тях едва сварват да сменят студията.

В края на втората фаза идва ред на социолозите. Многобройните им агенции доказват „научно”, че настроенията и мислите на електоралните единици са се променили в правилната посока. Това си е също вид сугестия, ама след стотиците гафове в социалното врачуване, българинът взе да не им вярва твърде много.

* - от сугестия -  ж.р, само ед.ч. в случая словесно въздействие от един човек върху други хора и съдържание на внушаваното.

Трета фаза. Разясняване на реформите, пазарлъци в Парламента и .....вайкане.

Амбициозните вицепремиери и министри  успяват, кой по-бързо, кой по-бавно да напишат някакви предложения в областта, за която отговарят. Следва имитиране на обществено обсъждане – например обикновени седянки в Министерски съвет с работодателски организации и синдикати или по-луксозни седянки в скъпи български хотели. Във вторият случай масрафа се плаща от работодатели в очевиден конфликт на интереси с разглежданата материя, но на това никой не обръща внимание. Типичен стил за седянките и за поведението на някой министри е „комсомолския плам от 80-те години на ХХ век”. Той обаче е маскиран като „beauty and life coaching”. Целта на седянките е да убеди участващите, че всичко е в унисон с ценностите и нуждите на народа, че се създава реалност, която ще го направи  по-щастлив, по-уверен, по-успешен и т.н. По същество става дума за повторение на втора фаза, но този път с по-професионални текстове. На неудобните въпроси не се обръща внимание. В hard случаите, питащите се обявяват за врагове. Арести обаче все още не се предвиждат. Идеите на реформаторите, най-често оформени като проекти за изменения и допълнения на действащи закони обикновено преминават на юруш през Министерски съвет. Някой идеи, като пенсионните или за конституционната и съдебната реформа, се закучват. По вина на парламентарните политически партии, засегнати бизнес кръгове, работодатели, синдикати и др. Между управляващите партии се разиграват сценки на взаимно плашене. В Парламента се водят словесни битки, а кулоарите му и извън тях – пазарлъци по типа #КОЙ. ВВ2 се намесва в различен стилове - от заплашителен през консенсусно-диалогичен до вайкащ се. От „нали видяхте какво представляват протестите ви, след като оттеглихме нашите агитки!” или „казал съм на ПМ/ЦвЦВ да го оттегли” до „неприемането ще се отрази на доклада (за напредъка в правосъдие и вътрешна сигурност) ...”, сиреч, какво ще кажат началниците Ми от Брюксел. Решенията и стиловете му са различни - днес едно, утре – противоположното.

Втора и трета фаза рядко се срещат в чист вид.

Обикновено те са оплетени.

Вероятно могат да бъдат и допълвани.

И по тази причина спирам да пиша по темата.
Айде да идват местните избори, че покрай аплаузите за неувяхващата слава на известните победители да позабравим за реформите.
На някои, които минаха през Парламента ще им усетим меда и жилото след 01.01.2015 г., но това е друга тема и дай Бог да доживеем и да я коментираме



Няма коментари:

Публикуване на коментар