вторник, 30 юни 2015 г.

Приказка......

    Българските висши офицери в „отставка” (употребявам тази руска дума по причина, че повечето отдавна са преминали пределната възраст за служба в запаса/резерва) никак не са малко. Повечето са в тридесетината и отгоре NGO-та на военните пенсионери. По-малка част - в коридорите на властта. Прави ми впечатление обаче, че независимо от групата, и едните и другите боледуват от странна болест - "мълчание".
   За какво иде реч?
   Изкаже се „мъдро” някоя Глава –държавна, законодателна или изпълнителна , ту за заплахите за националната сигурност на България, ту за ангажиментите ни във военнополитически организации, ту за проблемите на войската и прочие, а те мълчат!
    Има разбира се и изключения.
    Например някой вземе, че ИЗОКА* в анонимно-патриотичен доклад на NGO форум или в антрефиле в Интернет сайт! Но да не си помислите, че там се критикуват ПОМЕНАТИТЕ ГЛАВИ? Нищо подобно. ИЗОКВАНИЯТА са издържани в строго философско-екзистенциален стил.
    Други висши офицери – най-често наместени в коридорите на политиката, си позволяват от време на време също да ИЗОКАТ! Философско-екзистенциално или по адрес на някоя по-дребна изпълнителна Глава.
    Едно време баба ми Донка, като се разсърдеше на дъщерите си (майка и лелите ми) казваше: „Що така ма ......(следваше името на провинилата се)?”
    Та и на мен ми се иска така да попитам: „Що така бре, господа висши офицери? От де ви нападна тази болест?”
*- заемка от Чудомир.

Няма коментари:

Публикуване на коментар