понеделник, 4 май 2015 г.

КАК СЕ ПЛАНИРА ПРЕОДОЛЯВАНЕТО НА ПОСЛЕДСТВИЯ ПРИ КРИЗИ? ДА Е УНИВЕРСАЛНО, ДА НЕ СЕ РАЗДЕЛЯ ЗА ВОЙНА И ЗА НЕВОЕННИ КРИЗИ*



- Г-н Колев, казвате, че проблемите на управлението при кризи от невоенен характер в сектора здравеопазване на населението при бедствия, аварии и катастрофи са известни и изследвани доста преди случилото се на 3 юли т.г. в базата край Челопечене. И не кореспондират с липсата на стратегия за националната сигурност.
- Управлението на медицинското осигуряване на населението се урежда в три общи закона - Закон за управление на кризи; Закон за защита при бедствия и Закон за държавните резерви и военновременните запаси. И още в три частни закона - Закон за лечебните заведения; Закон за здравното осигуряване; Закон за здравето. И най-малкото в два подзаконови акта - постановления на Министерския съвет относно устройствени правилници на Министерството на здравеопазването и Националния медицински координационен център.

 
По време на интервюто (журналистът дойде в дома в дома ми)
- И прочитът им показва?
- Като че ли всеки е писан за себе си. Националният медицински координационен център (НМКЦ) не съществува в нито един закон, но го има в действителността, неговите функции дублират не само тези на дирекциите от общата и специализирана администрация на Министерството на здравеопазването, но и на други институции - БЧК (организиране на акции за обучение на населението за действие при кризи), медицински училища (обучение на медицински и други специалисти и екипи за действие в случай на кризи) и т.н.
- Нормативната уредба размива отговорностите, това ли казвате?
- Да. Не са уредени йерархичните взаимоотношения между съветите по управление при кризи към Министерския съвет, министерствата, областните управители, общинските съвети и кметовете, както и между тях и ръководителите на лечебните заведения - държавни, общински, частни. Липсва яснотата относно активиране на кризисното планиране в смисъл на последователност и видовете иницииращи документи; методологията на планиране; общата рамка на плановете на централно и местно ниво; организиране на взаимодействието по вертикала и хоризонтала и др.
- Посочените от вас недостатъци могат ли да се илюстрират с пример? Може ли да се свърже със ситуацията около взрива в Челопечене?
- Добре известно е, че териториално областните и общински граници на столицата се припокриват. Логичен е въпросът за общата отговорност и взаимодействие в случаите, когато кризата е засегнала основна част от общината.
- Казвате, че многото внимание е отделено за военновременното планиране на медицинското осигуряване на населението.
- Което е реминисценция от периода на блоково противопоставяне. На читателите ще припомня думите на началника на ДА "Национална служба "Гражданска защита" към Министерството на извънредните ситуации, казани в предаването "Вижте кой?" на БНТ от 4 юли 2008 г., цитирам по памет: "Сирените са предназначени за оповестяване при военно време...". Питам се какво правят тези сирени при кризи от невоенен характер? Или трябва да си купим още едни? Ако системата е готова да реагира на кризи от невоенен характер, тя ще има същата ефективна реакция и при война на територията на страната. Между другото, националната система за медицина на катастрофите в САЩ възниква на неправителствена основа в щата Калифорния, за да се справи с природните бедствия. Много по-късно е институционализирана за осигуряване на населението при очакваните съветски ракетни удари по американския континент.
- Твърдите, че липсват методически указания на министъра на здравеопазването по планирането на медицинското осигуряване на населението при кризи от невоенен характер?
- Да. Това е факт. Независимо, че са изключително важни, защото в практико-приложен план именно те определят видовете планове, които трябва да се разработят на съответните управленски равнища, срокове за разработката им и процедури по утвърждаването, прегледа и актуализирането им; общи изисквания и съдържание на плановете; национални сортировъчни групи и критерии; национални стандартизирани лечебни протоколи за доболнична и болнична помощ; водене на медицинската регистрация и отчетност при медицинското осигуряване; изисквания за поддържане на минимални неснижаеми запаси от лекарствени продукти и други видове медицински и немедицински материални средства; финансови аспекти на медицинското осигуряване на населението, основни въпроси на управлението в хода на кризата - пунктове за управление, комуникационна система, ред за представяне на донесения и тяхното съдържание.
- В планирането на последствията от бедствия, аварии и катастрофи кризисните сценарии са важен елемент, казвате. Какво трябва да се знае при разработването им?
- Кризисните сценарии са различни за различните общини и даже в рамките на една община. Харманли например не е заплашена в такава степен от радиационно заразяване при авария в АЕЦ "Козлодуй", както Плевен. Изтичането на амоняк от преработвателното предприятие на "Данон" е заплаха за едни софийски квартали, а при такова изтичане от Зимния дворец в Студентски град - за други. Село Дивдядово е малко вероятен обект за терористичен акт за разлика от Националния дворец на културата. Разработването на кризисни сценарии изисква спазването на някои простички правила - да се предвидят всички възможни сценарии; окончателният избор от сценарии, върху които се основава планът, не трябва да надвишава два-три, тъй като в противен случай процесът на планиране се усложнява твърде много, при избора на възможни сценарии важи правилото - или възможно най-тежкия, или най-реалистичния и т.н.
- Съществува ли единна методология за оценка на здравните рискове при отделните кризисни сценарии?
- Проблемът за здравните рискове за населението при кризи от невоенен характер, а защо не и при война, е изключително сложен, за да го изясня с няколко думи. Само теорията по оценка и управление на тези рискове заема десетки страници. Но ето по-важното. Отворете произволно взет план за ликвидиране на последствията от бедствия, аварии и катастрофи и ще установите, че в него липсва дефиниране на относителната тежест на отделните здравни рискове за региона, за който се отнася планът, няма прогноза за вероятната им проява, не са определени последствията от въздействието им върху живота и здравето на населението и необходимите за ликвидиране на последствията медицински ресурси, липсват приоритетите в изпълнението на отделните задачи, не са набелязани основните пунктове в организацията на медицинската поддръжка в зоната на кризата и т.н.
- За да не сме голословни, определете стойността на документа на РЦЗ в Сливен примерно, защото го има в сайта им в Интернет.
- Видяхте ли нещо конкретно в него? Не. Само общи, макар и верни теоретични постановки, които при реално бедствие за нищо не служат. От подобни планове никой няма нужда.
- В заключение?
- В изследване на Дяченко "За системата от сили и средства в хода на ликвидиране на последствията от катастрофата в Чернобилската АЕЦ" е цитиран академик Легасов: "Такава липса на готовност, такова безхаберие, такъв страх като че ли е четиридесет и първа година. Точно така. Това бе четиридесет и първа година, само че в по-лош вариант. Чернобил също има своя Брест, своето мъжество, отчаяние и липса на готовност...". Аналогиите на академика с 1941 г. са точни - Сталин не вярва, че Хитлер ще го нападне, а Академията на науките на СССР - че са възможни сериозни аварии с реакторите. И в двата случая органите за управление се изграждат и започват да функционират след началото на трагедията. Войските през 1941 г. не са готови за стратегическа отбрана, а Гражданска защита на СССР около 45 години след това - да ликвидира последствия от технологични аварии.
- Чернобилската катастрофа се случва въпреки увереността, че не е възможна.
- От което произтича и липсата на готовност за нейното локализиране и ликвидиране на всички равнища - правни (липса на законодателство), административни, медицински, научни, и т.н.
- Тогава? Какъв е изводът за нас днес?
- Планирането на ликвидирането на последствията от кризи трябва да има универсален характер и да не се разделя на планиране в случай на война и в случай на кризи от невоенен характер. И в двата случая са еднотипни последствията за здравето и живота на засегнатото население и неотложните аварийно-спасителни и медицински мероприятия в зоната на поражение и извън нея. При прогнозиране на рисковете от възникване на кризи независимо от тяхната природа не трябва да се отхвърля възможността за случване на събитието и за неговите мащаби. В предкризисния период е необходимо да се създадат, комплектоват и подготвят органи за управление, които незабавно да се активират по определена система с началото на кризата. Тези органи да са универсални и да са в състояние да управляват кризи и от военен, и от невоенен характер.
- Т.е. вие казвате, че въпросите не опират до стратегии, а до...?
- До методична и ежедневна работа на всички здравни институции в страната. Но е необходима и политическа воля, и създаване на алтернативни експертни екипи.
- Преди да започнем разговора, се самоопределихте като експерт само и единствено в организационните аспекти на здравеопазването. Защо?
- Още в 1937 г. в "Трудове върху науката за администрация" Лутър Гълик и Линъл Ъруик твърдят, че "одеждите на властта в едно царство не дават власт в друго". Дори в масовото изявяване в медиите няма и не може да има експерти по всичко.
- В интервюто си Александров твърди, че фураните - вещества съпътстващи горенето на пластмаси, имат канцерогенен ефект. И?
- И че министерствата на отбраната и на здравеопазването нямат апаратура за регистриране на наличието им. Което е факт. Мнението на този бивш началник на Военномедицинската академия обаче не било обективно, защото бил „обиден и пристрастен” заради освобождаването му от академията (направете справка в Интернет за сутрешните блокове на Нова ТВ и bТВ от периода 7-11 юли т.г.). Това е опит за оборване, като се атакува не мнението, а този, който го изказва.
*-Интервю на Божидар Спасов от 24.07, публикувано във в-к „Българска армия”на 30.07.2008 г. По това време бях в отпуск по болест по повод преживяния преди два и половина месеца инсулт


Послепис от 30.07.2008 г. 
Незначителна част от интервюто е съкратена (публикувам я по-долу). Не се сърдя на Спасов. В крайна сметка площта на вестника не е безгранична. И без пропуснатото обаче в публикацията са казани доста истини. Ако има ли кой да ги чете?

„ ...В публикуваните мнения около взривовете на 3 юли т.г. в Базата за утилизация на бойни припаси в столичния квартал Челопечене политическите и експертни оценки са полюсни. Те се разпростират в диапазона от строгата професионална насоченост до теоретико-практически обобщения. В първия полюс е интервюто с генерала от резерва, професор Никола Александров (началник на Военномедицинска академия в периода 1992-1994 г.) във вестник „Труд”, бр. 183: „Замазват истината за взривовете”. В другия са обобщенията по проблема в авторския материал на Велизар Шаламанов (бивш заместник министър на отбраната) в „Монитор” от 14 юли т.г.: „Фойерверките от 3 юли - Челопечeнският тест за държавата. Без стратегия за национална сигурност реформите "на парче" в МО, МВР, Гражданска защита, дори ДАНС и разузнаването са обречени на грешки и неефективност (този текст е към последния въпрос от публикуваното интервю – бел. моя)”.

Няма коментари:

Публикуване на коментар