събота, 23 май 2015 г.

КОЙ ХЪБИРА, КОЙ ЧИПИРА, КОЙ СТРАХУВА,КОЙ .........ПАТКИ ПАСЕ*

Публикувам статия на Богдан Иванов (в-к "Дума", бр.115, 23.05.2015 г.) по повод празника на Св.Св. Кирил и Методи и на българските букви!



Всеки ден злощастните телевизионни зрители, радиослушатели, читатели са бомбардирани със словесни безумия, които много изразително показват докъде стигат неграмотността и опростачването българско.
- Европейската директива ни задължава от 2017 г. да въведем ТОЛ такса.

- България последните години има голям проблем с незаконните сечИ.
- Готов ли си да бъдеш ЕКС СМОУКЪР?
- Преди една година ПОТЪНАЛИЯТ самолет бил ВЗРИВЕН, ЗАПАЛЕН и ОТВЛЕЧЕН!
- Тези три взаимно изключващи се елемента могат само да РУИНИРАТ съдебната система.
- Русия склонна да обсъди газовия ХЪБ.
- Убичам тА, нИ мога беС теП!
- Ще възстановим не само демокрацията, но и социалната КОХЕЗИЯ.
- Адвокатката и ПИСАТЕЛ Краси Зуркова...
- ЧИПИРАНЕТО отдавна е въведено в Европейския съюз и работи добре.
- ПАЧУЪРК от Унгария показват в Габрово.
- ПЕНКА, разкажи сега за видяното.
- Гроздовото семе влезе в АНТИЕЙДЖИНГ козметиката.
- Южна Америка изпитва сериозно затруднение в борбата с ХУЛИГАНИЗМА.
- Германският пилот Андреас Лубиц е имал СУИЦИДНО поведение, но лекарите...
- На изложбата ще бъдат представени културни ценности, открити в земите на могъщото ОдриНско царство.
И така нанататъка по този казус, както биха се изразили титаните на мисълта - горди съчинители и разпространители на горните словесни безумия. С тях и още хиляди подобни те всеки ден бомбардират злощастния зрител, слушател и читател, зашеметяват го със своята неграмотност, опростачват го и раняват зле българския език. Както казва езиковедът проф. д-р Стефан Брезински, "...и това правят най-вече политици и държавници, които немарят за езика си, още академик Александър Теодоров-Балан го е видял: "Слухът им не трепти за хубост на реч!"
Често пъти преводач да вземе човек, и той не би могъл да преведе тяхната непонятна, високопарна, парвенюшка реч, натъпкана с чуждици, за да покажат колко са учени и как Европата говори през устите им. Говори уж, говори, но какво казва? Как да го разберем?
Нека поне опитаме. ТОЛ такса - в две думи - две грешки! Първата, че е употребена чуждица (тол ще рече такса, данък - от гр. през лат. в англ.). Втората, че се получава повторение: данък данък. Какво пречи да се каже ясно: "...да въведем шосейна (пътна, магистрална) такса"?
Незаконните сечИ. За тях непрестанно говори една министърка, гледа умно в телевизионните камери и от погледа й струи желязна решителност час по-скоро да тури ред в тоя хаос, да изтреби наглите бракониери до крак и да спаси горското богатство на България веднъж завинаги!
Особеност на думата сеч е, че има само единствено число (singularia tantum). Като нея са: пипер, сол, захар, водород, азот, омраза, мистър...За разлика от думите очила, клещи, гащи, финанси, ресурси, хора, трици, които пък съществуват само в множествено число (pluralia tantum). Към тях допреди няколко години се числеше и думата дебати, но употребена последното десетилетие от неграмотници милиони пъти неправилно - дебат!, тя най-после принуди дори езиковедите да узаконят упоритото й неправилно произнасяне и сега в "Официален правописен речник на българския език", издаден от Института на БАН за български език "Проф. Любомир Андрейчин", София, 2012 г., се посочва като правилна форма дебат; дебати (два и т.н.) дебата!?
Както се казва, неправилното стана правилно и днес отвсякъде чувате: инициирахме дебат, ще стопираме дебат, финализирахме дебат. Въпреки че езикът чрез посочените тук форми само в единствено или само в множествено число показва различност, еднаквост и... многообразие.
ЕКС СМОУКЪР. В превод от англ. - бивш пушач. Е, изречете го на български, та всеки да знае за какво става дума.
Преди една година ПОТЪНАЛИЯТ самолет бил ВЗРИВЕН, ЗАПАЛЕН и ОТВЛЕЧЕН. Ако се прави класация на най-големите езикови, но и логически идиотщини, тази с все сили ще се бори за първото място: хем потънал, хем взривен, хем запален, хем отвлечен! Ха сега, де! И това го казват уж образовани хора, застанали пред камерите на телевизии, които се ползват с авторитет и биват гледани от много зрители. Бедата е, че там няма на щат ни коректори, ни стилисти, и такива текстове, тръгнали веднъж, никой вече не може да ги спре. За да стигнат през устите на говорители и на водещи до клетия зрител и да го смаят и доведат до потрес!
Следва "...могат да РУИНИРАТ съдебната система". Ослушате ли се, много бързо ще чуете още: санират, редуцират, минимализират, финализират, сезират, индикират, входират, стопират, комуникират, лобират, инициират, ситуират, одитират, коалират, реновират, ротират, инкорпорират, и още десетки, стотици подобни. За да се стигне до "шедьовъра" - таванизират!
Или събрани на едно място - чуждопоклонство, словоблудство, простащина. При това всяка от внасяните с такова раболепие думи има своето съответствие на български. Но явно българската реч вече силно дразни някои бързо поевропейчили се последните десетина години български властници и бюрократи, та те като Вазовия герой от комедията "Вестникар ли?" хващат погнусени с дилафа българската дума, за да я изхвърлят през прозореца и на нейно място да пляснат чуждата - елате ни вижте!
Газовият ХЪБ. Тази чуждица пукна като фойерверк на езиковия небосклон. Изстреля я лично министър-председателят Бойко Борисов - тържествено и внушително. Идва от английски и ще рече пресечна точка, средище, център. Очовечим ли изречението, то ще изглежда така: "Русия склонна да обсъди газов център (разпределител, централна станция)". Е, сега вече и баба Пена от село Подгумер ще разбере дръзките и светли помисли на нашите държавници и ще ги благослови.
Любопитно е с каква верноподаническа страст всичко живо по чиновническата стълба надолу захапа произнасяното с патос от премиера чуждоземно чудо и как надлъж и нашир по цялата територия на държавата започна хъбиране до... паниране!
Да не забравим "Убичам тА, нИ мога беС теП".
И понеже става дума за любов, не върви да прескочим вица за Иванчо:
- Кой ги гушка тия страхотни мадами, бе тате?
- Отличниците, Иванчо! Отличниците!
Вижда се, че в нашия случай не иде реч нито за отличници, нито за посредственици, а за чисти двойкаджии. Тъжното е, че двойкаджиите по български език никнат като гъби след дъжд в милата ни татковина и хич не ги е срам да обясняват: "Убичат тА!" Или да обявяват в интернет: "Давам Ороци по български".
Те ще дават Ороци, и то по български!?
И още:
- "...нашите дИца..."
- "...трЕбва да укрепим коалицията..."
- "...можем да пишемЕ, а знаемЕ ли..."
- "...голям средиземноморски циклон ще определя времето следващите три дни. Друг ТАКЪВ идва веднага след него..."
- ...и тогава НЕГОВИЯ брат поел нещата в свои ръце..."
- "Дали да си подам оставката абсолютно ми е РЕЛЕВАНТНО".
Социална КОХЕЗИЯ (от лат. през нем. и фр.) - обединеност, сцепление, взаимност, единство, съгласуваност, привличане, заедност. Да се пита човек коя възможност да избере, коя българска дума да употреби, вместо да издърдори чуждата и после да мига изумен, а може би възхитен, как тя започва да се повтаря папагалски навред.
Адвокатката и ПИСАТЕЛ Краси Зуркова... И втори пример: "Българката Лидия Динкова е ЖУРНАЛИСТ и бивша ученичка на Дейвид Менашен".
Тук е редно да се напише "Адвокатката и писателката Краси Зуркова...", но последните десетина години у нас има залитане по мъжки род при професии и титли, като се приема, че то е някаква форма на еманципация: депутатът Корнелия Нинова, журналистът Ани Цолова, министърът Лиляна Павлова, кметът Йорданка Фандъкова... Явлението се нарича "омъжествяване" и цели изравняване на женския род с мъжкия или направо заменяне на женски род с мъжки, понеже той от векове е смятан за по-авторитетен, по-значим, по-перспективен. Докато женският е приеман за по-слаб и по-второстепенен. В цялата работа, разбира се, има комплекс, социален и психологически проблем. Правописните речници, както и специалистите по книжовен български език, препоръчват при титли и професии женският род да се запазва, да не се водят ненужно спорове по въпроса, да не се дразни слухът с омъжествените директор, председател, колега, кмет, министър, журналист, гражданин, когато става реч за жени. За да не се повтори случаят "дебат", от което езикът ни не спечели.
При това женският род има особено благозвучие и чар.
Добре, Корнелия, Ани, Лиляна, Йорданка са женски имена и всеки може да се ориентира правилно в... грешното, но следва: "Президентът на Чили Мишел Бачелет обяви извънредно положение във втория по големина град на страната Валпарайсо. ТОЙ изпрати там военни части". Само че "ТОЙ" е... "тя", защото Чили има жена за президент, т.е. президентка. Ако бе обявено: "Президентката на Чили Мишел Бачелет...", щеше да се избегне конфузът "ТОЙ", нали? Тук вижте друго изречение със същата грешка, че и още една: "Френският министър на здравеопазването Марисол Турен обвини Великобритания, че изнасят пиянските си навици в Европа и по този начин алкохолизират Стария континент, пише "Дейли мейл". По думите й британците..." Чак сега се разбира, че става дума за жена, т.е. министърка. А втората грешка: "...Великобритания изнасят..." Как  изнасят"? Тя, Великобритания, изнася - трябва да се съгласува.
Изводът - използвайте без колебание при професии и титли женски род - изискват го правилата на българския книжовен език!
Да не забравя: "Благодаря ти. Това беше колегата Ани Балджиян". Отново недомислица - "колегата Ани". Сякаш някой е внушил на телевизионните журналисти - иначе образовани, интелигентни хора, че "колега" е по-авторитетно и по-внушително, и те...Но и втора грешка - "това беше". Защо "беше", нали тя е тук, пред зрителите, жива и здрава и няма никакви намерения да тръгва за Отвъдното? Налице са много възможности да се каже по-умно и по-грамотно: "Репортажът (не включването!) е на колежката Ани Балджиян", или "От мястото на събитието предаде колежката Ани Балджиян", или "Колежката Ани Балджиян разказа за необикновеното събитие", или... "...културни ценности, открити в земите на могъщото ОдриНско царство" - това е част от информацията за българската изложба "Епопея на тракийските царе" в световноизвестния музей "Лувър" в Париж. Тук и редакторът, който преглежда текста, преди да бъде занесен в студиото, и телевизионният журналист, който го чете в ефир, показват не толкова езикова неграмотност, колкото непознаване на историята. Защото не ОдриНско, а Одриско царство съществува по нашите земи и отвъд тях от 460 г.пр.н.е. до 46 г. след Хр., когато е присъединено към Римската империя. То представлява държавен съюз на тракийски племена, създаден под егидата на одрисите. Пръв негов могъщ владетел е Терес т, чиято изумителна маска, изработена от 23,5-каратово злато и с тегло 672 г, бе открита от големия наш археолог проф. Георги Китов преди няколко години при разкопки в Долината на тракийските царе. Следват Спарадок, Ситалк, Севт, Амадок. Постига пълен разцвет и своеобразен връх в политическото си развитие при Котис т. Тъй че четете повече история, преди да четете новини по телевизията и те да стигат до ушите на хиляди и даже милиони българи.
ЧИПИРАНЕ, ПАЧУЪРК, АНТИЕЙДЖИНГ, СУИЦИДНО поведение са от един дол дренки - чуждици. Идват от английски, като всяка има своето българско съответствие и не е нужно свръхчовешко усилие, за да бъде намерено то и употребено, а не безотговорно да се цапа езикът ни с още една чуждица.
Де да беше една, а то пишман политици, новоизлюпени ентелигенти, партийни оракули, подражатели и имиджмейкъри  мили боже!), де що видят микрофон, започват истинска канонада: митологеми, императив, драфт, стрийт парад, поливалентен, хепънинг, каузален, куиз шоу, мониторингиране, постулиране, флаери, индулгирам, ресоциализирам, хулиганизирам...
"ПЕНКА, разкажи сега за видяното." Звателният падеж (casus vocativus, от лат.) определя лицето, на което се говори. Също и предмета.
При съществителни от мъжки род е с окончание -Е, но и -О: побратиме, докторе, човече, юначе, войводо, или с -Ю - учителю, приятелю, водителю. За имена: Стояне, Василе, Божидаре, Петре. За съществителни от женски род - окончания -О и -ИЦА, -ИЦЕ: мамо, жено, лельо, гълъбице, вълшебнице, кумице. За имена: Радке, Пенке, Станке. 
Изречението: "Пенка, разкажи сега за видяното", следва да бъде: "Пенке, разкажи сега..." Налаганото напоследък все по-често Радка, или Пенка, или Станка при обръщения звучи маниерно, претенциозно и говори за умишлено избягване на широко употребяваните особено при разговор форми. Езиковата практика показва убедително: и днес звателният падеж е жив в езика ни и който бърза да го отпише - греши.
Последен писък на езиковата неграмотност, ще се съгласите, станаха историите около шлифера на Бойко Борисов: "Кой държи Бойко Борисов за шлифера и кой го СТРАХУВА?" и "Защо премиерът е СТРАХУВАН, включително и от компромати?"
Тези две творения, още повече изречени от две млади и с високо самочувствие телевизионни журналистки, подсещат за оня бисер от миналото лято - "ВАКАНЦУВАНЕ". "Ваканцуването" и "страхуването" изскочиха като побеснели оси от екраните на телевизорите и ха иди ги гони!
Все пак редно е да се признае, че на "ваканцуването" се смяха, подиграха го и грамотни, и неграмотни. Докато "страхуването" се приема съвсем сериозно като новосъчинена дума и никой няма намерение да го осмива. Което твърде изразително показва докъде сме се докарали!
Който чрез това писание открие някои свои грешки, нека не се сърди на автора, а да направи малък експеримент: да вземе писалка и лист и да застане пред телевизора, пред радиото или да отвори вестник. Сам ще се учуди колко бързо ще напълни цял лист, че и тетрадка дори с примери на неграмотност. И как на все повече българи - някои уж много образовани, а други по-малко - "слухът им не трепти за хубост на реч"...
*- Чудя се кой изпростява в България? Народът или политиците?


Няма коментари:

Публикуване на коментар