неделя, 17 май 2015 г.

ПРОБЛЕМИ НА ПЪРВИЧНАТА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ ПРИ БЕДСТВИЯ*



*Материалът е писан през януари 2011 г. в съавторство с Александър Димитров, д-р и Кольо Спасов, д-р - и двамата от ВМА за участие в конференция на Академията на МВР - факултета "Пожарна безопасност и защита на населението". Публикуван е в изданието на конференцията. През изминалите 4 години не си спомням някой да ни е потърсили и попитал нещо по темата.
Бедствията са природни, антропогенни или смесени явления, които по правило възникват неочаквано. Те могат да предизвикат катастрофални събития, свързани със:

  • сериозни материални щети;
  • значителен брой пострадало население;
  • дезинтеграция на социалните системи в зоната на удара. Те са в комбинация помежду си, като всяко едно от тях има конкретна степен на изразеност. От гледна точка на случването, на бедствията може да се гледа като на загуба в геологичната или технологичната лотария на човечеството. Катастрофичните им проявления и ликвидирането на последствията от тях, както показва международната практика, в т.ч. от земетресенията в Хаити и Чили през 2010 г., е въпрос на целенасочена политика в предкризисния период5,11,17,23
        При определяне на политиката, във всеки един конкретен случай, е необходимо да се подчертае, че бедствията, независимо от причината, която ги е предизвикала поставят изисквания свързани с:
  • преодоляване на неадекватността между медицинските ресурси (структурирани да действат в обичайни условия) и потребностите на населението, с цел осигуряване на максимална ефективност на достъпните средства и спасяване на възможно най-голям брой пострадали
  •  необходимост от ефективно и централизирано ръководство за координиране на обществените и лични усилия, бързи действия  и многостранен отговор, включващ различни видове помощ;
  • реализиране на  медицинските дейности в изключително сложна среда, предизвикана от катастрофалното събитие, вторично възникнали замърсявания на околната среда, опасност от епидемии и необичайните ситуации, при които лична етика на медицинските и други спасителни екипи трябва да отговори адекватно на етичните изисквания, предявявани от обществото в условията на емоционално нажежената обстановка11,17,23.

От гледна точка на разполагането на бедствията във времето и пространството, независимо от увреждащия фактор, се регистрират три последователни фази на протичане – изолация,  спасяване и възстановяване и три зони – на удара, на филтрацията и на общественото подпомагане. Фазата на изолация е най-типична при кризи, предизвикани от увреждащ фактор с висок интензитет. Продължителността й като цяло не надхвърля едно денонощие. В някои случаи може да бъде изключително кратка (в рамките на по-малко от 1 час), но да има фатални последици за засегнатите4. Фазата на спасяване има максимална продължителност не повече от 4-5 денонощия. В района на извънредната ситуация започват да се съсредоточават необходимите медицински ресурси. В края на фазата те практически надхвърлят потребностите. Фазата на възстановяване има трудно определима продължителност, а потребността от медицински ресурси спада до равнището на тези преди събитието. Зоните на бедствието отразяват както района на поражения, така и районите на разполагането на медицинските ресурси спрямо него. Зоната на удара е мястото, непосредствено в центъра на бедствието, където се намират пострадалите в резултат от увреждащия фактор и където има силно изразен недостиг от медицински ресурси. Зоната на филтрация е разположена в близост до зоната на удара. Като правило първоначалните сили и средствата за аварийно-спасителни и медицински дейности произхождат от тази зона, даже и в случаите, когато не е извършено формално оповестяване. Зоната на обществена помощ се намира след тази на филтрация, на голямо разстояние от зоната на удара, а при определени условия може да бъде и на територията на съседни или други държави. Включването на аварийно-спасителни екипи от тази зона се забавя, тъй като те обикновено се оповестяват изборно, в зависимост от реалните потребности. 11,23.
Медицинската помощ при бедствия зависи от фазата и зоната, в която се оказва и се подразделя на първична, вторична и третична 11,24. В доклада се изследват проблемите на първичната медицинска помощ. Тя включва мероприятия за стабилизиране на основни жизнени функции и подготовка за евакуация към болнично заведение, оказва се основно във фазата на изолация и по-рядко във фазата на спасяване и е ситуирана в зоната на удара. От нейната ефективност зависят последващите видове медицинска помощ, както намаляване на смъртността и на физическата и психична инвалидизация сред пострадалото население4,5,11,23.
Международният и собствен опит показват, че ресурсите, които могат да участват в оказването на първична медицинска помощ във фазата на изолация и в зоната на удара при бедствия са с най-различен произход. На тази основа е извършена оценка на:

  • потенциалните участници в оказването на помощ във фазата на изолация и зоната на удар;
  • вероятността за използването отделните потенциални участници при земетресения и терористични актове, на основа на критериите -  много вероятно, вероятно и малко вероятно;
  • структура на  потенциалните участници по професионална принадлежност – медицински и немедицински специалисти. Резултатите са представени в таблица 1. 
   От таблицата е видно, че по своята принадлежност, предназначение и произтичащите от това обичайни задължения те не се вместват в представите ни за изключителното значение на медицинския персонал във всички фази на бедствието. Във фазата на изолация и зоната на удара преобладаващо значение имат лицата с немедицинско образование – 75% от потенциалните участници.  Основната част от тях са държавни служители от МВР от всички категории – 55,5%. Останалите 44,4 % са за сметка военнослужещи, случайни граждани, доброволци на Българския Червен кръст  и водачи на моторни превозни средства. В англоезичната литература те се означават с понятието "first responder5,19. На български то може да се преведе като "първият, отзовал/озовал се за помощ при бедствия".

Таблица 1
Ресурси за оказване на първична медицинска помощ във фазата на изолация в зоната на удара
Наименование на ресурсите
Вероятност за използване при
По професионална принадлежност
Земетресения
Терористични актове
Полицаи (лътна полиция, охранителна полиция) от всички категории
Вероятно
Много вероятно

Жандармеристи от всички категории
Пожарникари от всички категории
Други служители на МВР от всички категории
Много вероятно
Членове на групите за "аварийно-спасителни дейности" на “Гражданска защита”
Много вероятно
Доброволци на Българския Червен кръст
Вероятно
Малко вероятно
Случайни граждани
Вероятно
Малко вероятно
Водачи на МПС, случайни
Малко вероятно
Вероятно
Лекари от ведомствени медицински служби, в това число МО и МВР
Много вероятно
Медицински сестри от ведомствени медицински служби, в това число МО и МВР
Много вероятно
Фелдшери от ведомствени медицински служби, в това число МО и МВР
Много вероятно
Военнослужещи
Много вероятно
Малко вероятно
Лекари от службите за спешна помощ
Много вероятно
Много вероятно
Фелдшери от службите за спешна помощ
Медицински сестри от службите за спешна помощ
Лекари от обща практика - случайни
Вероятно
Малко вероятно
Лекари специалисти - случайни
Фелдшери - случайни
Медицински сестри - случайни
Разпределение на възможните участници по професионална принадлежност, всичко, бр.


12
От тях:

Немедицински
9
Медицински
3

Подходът при анализиране на потенциалните участници в първичната медицинска помощ не претендира за абсолютна изчерпателност и прецизност, но данните от него показват значението на немедицинските специалисти. Този факт се потвърждава и от проучване на спешната медицинска помощ в САЩ. Делът на полицейските и противопожарните служби (независимо дали медицинските дейности са разделени или не от основната) в общата система на Спешни служби е 43,5%16,19. От методическа гледна точка подобен подход позволява да се определят на национално, областно и общинско ниво целевите групи от "първите отзовали се за помощ" във фазата на бедствието и зоната на удара, които да бъдат обект на целенасочена политика – нормативна, образователна, тренировъчна, материално-техническа.
Изхождайки от получените резултати са анализирани нормативните предпоставки за реализиране на горната теза. За целта са изследвани законите за МВР; движение по пътищата; здравето; защита при бедствия и Българския Червен кръст6,7,8,9,10. В Закона за МВР, защитата при бедствия е дефинирана като основна задача (чл. 6, т.т. 5,7). Текстовете, които касаят пожаробезопасната, пожарогасителната и спасителната дейност и тази по гражданска защита са конкретни (например чл. 167 а, т. 6,7,167 б, т. 12)10. Такива обаче липсват за останалите структури на министерството. Законът за движение по пътищата урежда задълженията в областта на първата помощ и евакуацията до болнично заведение на водачите на моторни превозни средства, участници в пътнотранспортно произшествие или случайно преминаващи (чл. 123, ал. 1, т.2, буква “в” и чл. 124, т. 1)7. Липсват текстове, които касаят органите на пътна полиция. Текстът, който касае водачите на превозни средства - “да окаже помощ на пострадалите, ако това не представлява опасност за него” отваря твърде широка врата за отказ от отказване на помощ, поради това, че категорията опасност не е дефинирана. Иначе казано въпросът за оказване на първа помощ или отказ е оставен на субективната преценка на водача. Текстовете в Закона за здравето носят най-общ характер (чл. 114,115 и 116)9 и по същество нямат практическа стойност. Законът за защита при бедствия8 не диференцира видовете медицинска помощ при бедствия. В чл. 19 се урежда оказването на медицинска помощ при спешни състояния (липсва дефиниция за спешност, а практиката показва, че помощ трябва да получат всички пострадали, друг е въпросът – в каква последователност в зависимост от уврежданията – бел. авт.). В член 20, ал. 1, т. 4 изпълнението на предходната задача се обвързва само и единствено с центровете за спешна медицинска помощ и други лечебни и здравни заведения. По същество се изключват значителна част от участниците, които могат да се отзоват първи за оказване на медицинска помощ във фазата на изолация в зоната на удар. Законът за Българския Червен кръст6 определя функциите на организацията по подготовка на населението, водачи на моторни превозни средства и доброволци. Извършеното проучване показва, че нормативната уредба в областта на видовете медицинска помощ при бедствия, особено по отношение на първичната, не е достатъчно прецизна. Липсва пълна хармонизация между отделните закони.
От гледна точка  на установените потенциални участници в оказването на първична медицинска помощ във фазата на изолация и зоната на удара е извършен анализ на системата за подготовка на първите, явили се за помощ при бедствия. Изследвани са учебните планове за магистърски и бакалавърски програми на факултетите на Академията на МВР, програмите за военномедицинска подготовка в Българската армия и за подготовка на различни категории обучаеми от БЧК12,21,22. В Интернет са проучени за количеството и съдържанието на оферти на фирми за обучение за оказване на първа помощ. От множеството предложения е подбрана офертата на фирма “БИЛЕЙ АНКОРД”, включваща широк спектър от курсове с различна насоченост13.
В учебния план на бакалавърската програма “Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред” на Факултет “Полиция” е включена задължителна учебна дисциплина “Долекарска помощ”. Във Факултет "Пожарна безопасност и защита на населението" съществува задължителна учебна дисциплина “Първа помощ”22. Не са изследвани плановете за обучение на останалия състав от МВР, с изключение на тези, които се организират от БЧК. Има и частични наблюдения върху върху способностите на служители от категория Е и Д от патрулите на "Пътна полиция" – гр. Благоевград, да оказват първа помощ. Те са базирани на изследователски план по време на учението на Министерството на здравеопазването “Струма 2008”5. 
Проучването на учебните планове и програми на Академията на МВР позволява да се направят следните изводи:

  •  практическото обучение  по програма “Долекарска помощ“  от 10 учебни часа, при 20 учебни часа теория (съотношение 1:2), е недостатъчно. Налице е еклектизъм в тематиката на отделните модули, тъй като мероприятията за първа помощ са подчинени на етиологичен (причинен принцип) и се изучават  в различни модули.
  • и в двата факултета не са фиксирани детайлно практическите умения, които студентите трябва реално да притежават след успешно завършване на обучението по съответната учебната програма;
  •  в програма “Първа помощ“ времето за практическо обучение може да е достатъчно  - 45 учебни часа, като и тук да е налице неправилно съотношение на теория към практика 1:1. От гледна точка на спецификата в дейността на служителите в структурите за пожарна безопасност и защита на населението  част от учебните модули могат да се оценят като излишни - “Оказване на първа помощ в екип“ и “Първа помощ на пътя“. Съмнителна е практическата полза от модул “Специална подготовка“. За него са заделени 16 учебни часа за изучаване (предимно теоретично) на теми, свързани с неврологични, белодробни и сърдечносъдови спешни състояния, спешни психически и поведенчески реакции, специфични състояния в спешната помощ, първа помощ при инвалиди, спешност при инфекциозни заболявания, йонизиращи лъчения, организиране на спешната помощ в страната. Липсва модул, посветен на интоксикацията с отровни газове.

Изпълнението на изследователския план по време на учението на Министерството на здравеопазването “Струма 2008” потвърди предварителната теза относно екипите на “Пътна полиция“. Установи се, че макар да пристигат първи в зоната на удара при конкретната обстановка - атентат в тунелите на Кресненското дефиле, те не могат да окажат първа помощ поради липса на екипировка и/ или подготовка5.
Курсовете, които БЧК предлага за обучение на полицаи също могат да бъдат оценени като неефективни от гледна точка на придобиваните практически умения.
Обучението на военнослужещите в Българската армия по техниките на първа помощ е крайно незадоволително. Времето за обучение на курсантите е  първата помощ, разбира се от необходимостта да се задоволят други потребности (участие на формированията на Българската армия в мисии), не са нови за военномедицинската служба. Още през 2004 г. времето за първоначална подготовка е оценено като недостатъчно – съотношение 1:2-4 спрямо заделянето в Сухопътните сили на САЩ (таблица 2)21. По същото време е направено е предложение за увеличаване на учебното време и повишаване на практическата подготовка за сметка на преобладаващата към момента на изследването теория, като е разкрита и необходимостта от създаване на нарочни инструктори (без висше медицинско образование), подготвени по единна програма и центрове за подготовка с необходимото материално-техническо осигуряване21. 

 

Таблица  2

Учебно време за подготовка за оказване на първа помощ в Българската армия и Сухопътни войски на САЩ
По категории обучаеми
Всичко часове
От тях:
Лекции
Упражнения
Травматизъм
ЯХБЗ
ДДД
Други
Военномедицинска подготовка в НВУ и Военноморско училище


4



Курсанти






Военномедицинска подготовка за участие в мисии






За всички военнослужещи
8
4
2
1
-
1
За нещатни санитари в ротите
8
4
2
1
-
1
За санитарни инструктори в ротите и в медицинските пунктове
40
25
6
3
6
-



Тематика
Учебно време, бр. академични часове
Национален
военен
университет
Програма за
подготовка за мисии
В Сухопътни войски на САЩ
Мероприятия за първа помощ при травми, изгаряния, отравяния с технически течности, топлинен удар.

4


8

16

В този аспект, обучението на кандидати за водачи на моторни превозни средства от 8 учебни часа (таблица 3) също може да се оцени като недостатъчно, независимо от уверенията на организацията, че програмата на курса е сертифицирана със знака за качество от Референтния център по първа помощ в Париж, Франция (EFAC) и че издаваният сертификатът важи във всички страни членки на ЕС за 5 годишен период12.
Курсовете, предлагани от фирма "БИЛЕЙ АНКОРД" включват първоначално, стандартно, пълно и поддържащо обучение за оказване на първа медицинска помощ и специализиран курс за поддържане на основни жизнени функции за офис служители13. Продължителността им е показана на таблица 4.
Таблица 3
Програма на БЧК за обучение на кандидати за шофьори в прийомите за оказване на първа помощ
Наименование на темите
Продължителност, академичен час
Теория
Практика
 Кратко запознаване с анатомията и физиологията на жизнено важни органи и системи /сърдечносъдова, дихателна, централна нервна система, опорно-двигателен апарат/
1
-
Оценка на физическото състояние на пострадал - проверка на жизнените функции, като степен на съзнание, дишане и кръвообращение. Възстановяване при нарушаване на дишането и кръвообращението.
1
1 1/2
Кръвотечения. Шок. Спиране на кръвта. Обработка на рани, превръзки. Изгаряния.
1
1
Травми на главата, гръдния кош и опорно-двигателния апарат. Обездвижване на кости и стави.
1
1
Мерки за обезопасяването на мястото на произшествието. Преместване на пострадал при пътен инцидент. Транспортиране на пострадал.
-
1/2
ВСИЧКО часове 8, от тях
4
4
Таблица 4
Курсове на фирма "БИЛЕЙ АНКОРД"
Наименование на курса
Продължителност в академични часове
За първа медицинска помощ - основен
8
За първа медицинска помощ - стандартен
24
За първа медицинска помощ - пълен
40
За първа медицинска помощ - поддържащ
8
За поддържане на основни жизнени функции – за офис служители
5

Извършените изследвания показват , че:

  • системата за обучението на немедицински специалисти за участие оказване на първична медицинска помощ при бедствия е децентрализирано както в институционален  план (висши училища, въоръжени сили, Български Червен кръст и други структури), така и по  отношение на собствеността – частни фирми с предмет на дейност провеждане на подобни курсове5,6,8,13,18,21,22. Срещат се и парадокси, като този с Националния медицински координационен център18, който при персонал от 23 души е записал в чл. 5 т.т.7 и 10 на устройствения си правилник, че провежда обучение и оказва методична помощ на система от кадри за непрекъснато медицинско осигуряване и на населението - за действия при кризи;
  • Продължителността на обучението във въоръжените сили, курсовете на БЧК за водачи на моторни превозни средства и част от курсовете на фирма "БИЛЕЙ АНКОРД" (основен за първа медицинска помощ и за поддържане на основни жизнени функции за офис служители) е недостатъчна.

Обучението на потенциалните немедицински ресурси за участие в първичната помощ във фазата на изолация в зоната на удара е необходимо да се базира на следния алгоритъм:

  • оценка на качествените параметри на пострадалите при бедствия и определяне на най-често срещаните поражения;
  • дефиниране на основните и допълнителни мероприятия за отстраняване на животозастрашаващи състояния в зоната на удара
  • определяне на необходимите практически умения за различните категории немедицински ресурси за изпълнение на дефинираните мероприятия;
  • съставяне на тематиката на обучение и съотношението между теоретични и практически занятия;
  • създаване на необходимата материално-тактическа екипировка за прилагане на придобитите умения при  необходимост.

На основата на международен и собствен опит са определени основните категории пострадали, в зависимост от водещия увреждащ фактор на бедствието, а резултатите са представени в таблица 5.
Таблица 5
Категоризиране на пострадалите при бедствия.
По вид на бедствието и увреждащия фактор
Според вида на увреждането
Ранени
Обгорени
Затрупани
Измръзнали
Удавници
Обгазени
Радиационни поражения
А. Природни







1. Метеорологични







Тайфуни, урагани, смерчове, циклони
+
-
+
-
+
-
-
Ниски температури
-
-
-
+
-
-
-
2. Топологични







Наводнения
-
-
-
+
+
-
-
Снежни лавини
-
-
+
+
-
-
-
3. Тектонични







Земетресения
+
+
+
-
-
-
-
Б. Антропогенни







Технологични
-
+
+
-
-
+
+
Пожари
-
+

-
-
+

Произшествия с транспортни средства
+
+
-
+
-
-
-
Граждански размирици
+
-
-
-
-
+
-
Терористични актове
+
+
+
-
-
+
+
Видно е, че първичната медицинска помощ при бедствия е свързана предимно със стабилизиране на жизнени функции при ранени, изгорени и затрупани и в по-редки случаи – на обгазени (при технологични бедствия в химическото производство, пожари и терористични актове с използване на химични отрови)11,23. Първичната медицинска помощ при радиационни поражения има по-малко значение от гледна точка на еднотипната начална реакция при облъчване – повръщане, както и сравнително редките бедствия от подобен вид11. Освен  посочените категории пострадали, при бедствия се регистрират и т.нар. "съпътстващи загуби". Те включват лица с изострени като резултат от бедствието хронични заболявания, преждевременни раждания и спонтанни аборти и пациенти с психологични разстройства. Преобладаващият вид първична медицинска помощ при тях е свързана с начални мерки за купиране на хипертоничната криза или хипогликемичното състояния както и своевременно ориентиране за инфаркти на миокарда и инсулти или за започващо  преждевременно раждане или спонтанен аборт.
Това дава основание да се определят следните основни практически компетенции на първите явили се за помощ във фазата на изолация и зоната на удара - визуализиране на дишане и зенични реакции; изследване на сетивност за болка на горни и долни крайници при съмнение за увреждане на гръбначен стълб; освобождаване на горни дихателни пътища; външно фиксиране на език; аспирация на съдържимо от устната кухина; изкуствено дишане и външен сърдечен масаж; подаване на кислород; дефибрилация с дефибрилатор за непрофесионалисти; временно спиране на кръвотечение; имобилизиране на счупени крайници; имобилизиране на шия и гръбначен стълб при съмнения за счупване; налагане на превръзки; използване на автоматични инжектори срещу болка, при анафилактичен шок и отравяния; измерване на кръвно налягане и пулс; даване през устата на средства за оводняване, глюкоза или активен въглен, нитроглицерин; канюлиране на периферен венозен съд и вливане на физиологичен разтвор, серум глюкозе или друг стандартен обемозаместващ разтвор; разпознаване на клапен пневмоторакс, сърдечен инфаркт, инсулт, хипогликемия, анафилактичен шок, начеващ аборт. Разбираемо е, че посочените компетенции не могат да бъдат изисквани от всички потенциални немедицински ресурси. От тази гледна точка е предложено примерно разпределение на практическите компетенции между отделните категории. Резултатите са представени в таблица 6. От гледна точка на предложените компетенции е анализирана тематиката на обучение във въоръжените сили и БЧК. От теоретична гледна точка тя не осигурява придобиване на дефинираните компетенции. Собствени и на други български автори наблюдения във въоръжените сили потвърждават тази констатация21. Тематиката на програмите на фирма "БИЛЕЙ АНКОРД" за стандартен, пълен и поддържащ курс за първа помощ (таблица 7) в теоретичен аспект е сравнително пълна, но наличните данни не позволяват да се оцени практическата й ефективност.
Таблица 6
Основни практически навици при оказване на първична медицинска помощ във фазата на изолация в зоната на удара
Практически навици
По категории обучаеми
Полицаи
Жандармеристи
Служители на пожарна безопасност
Други служители на МВР
Групи за "Аварийно-спасителни дейности" ГЗ
Доброволци на БЧК
Военнослужещи
Водачи на МПС
Визуализиране на дишане и зенични реакции
+
+
+
+
+
+
+
+
Изследване на сетивност за болка на горни и долни крайници
+
+
+
+
+
+
+
+
Освобождаване на горни дихателни пътища
+
+
+
+
+
+
+
+
Аспирация
+
+
+
-
+
-
-
-
Изкуствено дишане и външен сърдечен масаж
+
+
+
+
+
+
+
+
Подаване на кислород
-
-
+
-
+
-
-
-
Дефибрилация с дефибрилатор за непрофесионалисти
+
-
+
-
+
-
-
-
Временно спиране на кръвотечение
+
+
+
+
+
+
+
+
Имобилизиране на счупени крайници
+
+
+
+
+
+
+
+
Имобилизиране на шия и гръбначен стълб
+
+
+
+
+
+
+
+
Налагане на превръзки
+
+
+
+
+
+
+
+
Използване на автоматични инжектори:








-срещу болка
+
-
+
-
+
-
+
-
-при анафилактичен шок
+
-
+
-
+
-
-
-
-с антидот
+
+
+
-
-
-
-
-
Измерване на кръвно налягане и пулс
+
-
+
-
+
-
-
-
Даване през устата на средства за оводняване, глюкоза или активен въглен
+
+
+
-
+
-
-
-
Канюлиране на периферен венозен съд
-
-
+
-
+
-
-
-
Вливане на физиологичен разтвор, серум глюкозе или друг стандартен обемозаместващ разтвор
-
-
+
-
+
-
-
-
Разпознаване  на сърдечен инфаркт, инсулт, хипогликемия, анафилактичен шок, начеващо раждане
+
+
+
-
+
-
-
-
Таблица 7
Тематика на курсове за първа помощ на фирма "БИЛЕЙ АНКОРД"
Наименование на темата
По видове курсове
Основен
Стандартен
Пълен
Поддържащ
Безопасност
+
+
+
+
Алгоритъм за оказване на първа помощ
+
+
+
+
Установяване на състоянието на пострадалия
+
+
+
+
Евакуация на пострадал от опасна зона
-
+
+
+
Разпознаване на животозастрашаващите наранявания
-
+
+
+
Триаж (сортировка)
-
-
+
-
Контрол на състоянието на пострадалия
-
+
+
+
Транспортиране до болнично заведение
-
+
+
+
Първа помощ при безсъзнание, шок, липса на дишане и сърдечна дейност
+
-
-
-
Първа помощ при липса на дишане и сърдечна дейност
-
+
+
+
Първа помощ при запушване на дихателните пътища
-
+
+

Първа помощ при кръвотечения и рани
+
+
+
+
Първа помощ при безсъзнание и шок
-
+
+
+
Първа помощ при изгаряния
+
-
-
-
Първа помощ при счупвания и наранявания на ставите
+
-

-
Първа помощ при счупвания, изкълчвания и навяхвания
-
+
+
+
Първа помощ при открити наранявания на глава, гърди и корем и рани с чуждо тяло
-
+
+
+
Първа помощ при изгаряния и химически изгаряния
-
+
+
+
Първа помощ при кризи на тежки вътрешни заболявания и отравяния
+
-
-
-
Първа помощ при кризи на тежки вътрешни състояния и увреждания, причинени от климатични фактори
-
+
-
+
Първа помощ при кризи на тежки вътрешни състояния
-
-
+
+
Първа помощ при увреждания причинени от климатични фактори
-
-
+
-
Предпазване от инфекции
-
+
+
-
Първа помощ при отравяне с газове, храни, медикаменти, алкохол и др.
-
+
+
+
Първа помощ при ухапвания и ужилвания от животни, алергичен шок
-
+
+
+
Първа помощ при панически състояния
-
+
+
-
Първа помощ при височинна болест
-
-
+
-
Първа помощ при раждане и опасни състояния при малки деца
-
-
+
-
Първа помощ при пожар, ПТП, спортен инцидент, битов инцидент, инцидент в отдалечен от цивилизацията район (занятие с използване на симулация)
-
-
+
+
 

Настоящият доклад не изчерпва проблемите на първата медицинска помощ в зоната на удара и фазата на изолация от лица с немедицинско образование. Тяхното решаване изисква между институционален подход при синхронизиране на обучителните програми, методологията на подготовка, способите за сертифициране и осигуряване на необходимата екипировка. Този подход се нуждае и от адекватно нормативно уреждане.


Използвана литература

  1. Батакчиева, В., Сравнителен анализ на професионалните модели – фелдшер, лекарски асистент, парамедик, медицински асистент, практикуваща медицинска сестра, по електронния сайт на Съюза на медицинските фелдшери бакалаври по медицина в България
  2. БЧК обучава пътни полицаи, по http://old.duma.b
  3. Верткин,А., О.Талибов, Зарубежные модели оказания скорой медицинской помощи, по  http://intensive.ru
  4. Вячеслав Афанасьев, "Нужны врачи, но и другие", газета “Известия”, 02.11.2002, по http://www.izvestia.ru/russ
  5. Димитров, Ал.,  Насоки  за развитие на полевата медицинска помощ  при ликвидиране на последствията  от  кризи от невоенен характер, Дисертация, Военна академия " Г. С. Раковски", С., 2010
  6. Закон за Българския Червен кръст, ДВ, бр. 87, 1995, изменен ДВ, бр. 44, 1999
  7. Закон за движение по пътищата, ДВ, бр.20,1999, последно изменение ДВ, бр.51, 2007
  8. Закон за защита при бедствия, ДВ, бр.102, 2006, последно изменение ДВ, бр.88, 2010
  9. Закон за здравето, ДВ, бр.70, 20041 многократно изменян и допълнян, последно изменение ДВ, бр. 62, 2010
  10. Закон за Министерството на вътрешните работи, ДВ, бр. 17, 2006, последно изменение ДВ, бр. 88, 2010
  11. Колев, Н., Ст. Чупетловски, Ст. Узунов, А. Димитров, Медицинско осигуряване на населението при ликвидиране на последствията от кризи от невоенен характер, Военно издателство, С., 2008
  12. Курсове за първа долекарска помощ на кандидати за шофьори за категория “В” (организиран от БЧК), по http://www.redcross.bg /cgi-bin
  13. Курсове на фирма “БИЛЕЙ АНКОРД” по http://www.firstaidbg.co
  14. Наредба № 31 за изискванията, условията и реда за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, ДВ, бр. 69,1999, последно изменение ДВ, бр.57, 2007
  15. Национален класификатор на длъжностите в Р България, по  www.mlsp.government.bg/cl
  16. Парамедики в США, по газета “Вестник МАПО, № 16, http://www.mmm.spb.ru
  17. Положение о медицинской этике в условиях бедствий, Принято 46-й Генеральной ассамблеей ВМА, Стокгольм, Швеция, сентябрь 1994 г., по http;//www.medinfo.ru/ medzakon/ medzak_rf
  18. Правилник за устройството и дейността на Националния медицински координационен център, ДВ, бр.81, 2006
  19. Скорой медицинской помощи, США, по http://www.feldsher.ru,
  20. Устройствен правилник на Министерството на здравеопазването, ПМС № 256, ДВ, бр. 88, 2009, изменен ДВ, бр.98,  2009, ДВ, бр.55, 201
  21. Узунов, Ст., Медицинско осигуряване на формирования от Българската  армия  в  операции различни  от  война, Дисертация, ВА, С., 2004
  22. Учебни планове на Академията на МВР, по http://www.academy.mvr.bg
  23. Чупетловски, Ст., Състояние и перспективи за развитие на гражданско – военното сътрудничество в Република България при медицинското осигуряване на масови потоци от пострадали в условията на кризи, Дисертация, ВА, С., 2006
  24.  Long Term Skill Shortage List (в Нова Зенландия), действителен с 26 ноября 2009, по http://www.rospersonal.ru

Няма коментари:

Публикуване на коментар