понеделник, 16 март 2015 г.

МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ - ГЪРЦИЯ



Посещението в Гърция беше по покана на Генералния щаб на Националната отбрана на страната и продължи от 09 до 13.12.1991 г. Делегацията се ръководеше от генерал Чаушев – началник на Медицинско управление. В състава и влизаха полковник Живко Кушев, зам. началник на управлението, моя милост и началниците на медицински отдели на ВВС – полковник Драгия Анев и на ВМС – полковник Максим Гюзелев. Спирам се на посещението в Гърция от гледна точка, че беше моето първо посещение на Военномедицинска служба на НАТО-ска държава, а в определени области – и поучително за бъдещото развитие на българската военномедицинска служба. Генерал-майор Чаушев и полковник Кушев имаха вече опит в контакти с Медицинските  От 22 до 29.04 1990 г. те участваха заедно с майор Камен Канев в 28-я Конгрес по военна медицина и фармация в Мадрид, Испания – бел. моя) Жалкото е, че ние не се учим както от чуждите постижения и грешки, така и от собствените.
До Атина пътувахме с микробус, осигурен от генерал Чаушев. След преминаването на границата непрекъснато бяхме ескортирани от пилотни военни автомобили. От раздадените ни по-късно програми се оказа, че тая дейност е организирана в съответствие със зоните за отговорност на гръцките военни части и подразделенията по маршрута за движение. Шофираше Калин - шофьор на служебната кола на генерала (Баща му беше полковник от управление “Кадри” на Министерството. По-късно стана шофьор на Танчо Гугалов и при едно посещение в базата на Министерски съвет във Велинград направиха катастрофа с шофьора на Луджев. Къде са искали да ходят – бог знае? Ожени се за дъщерята на секретарката на Орлин Маринчев, но по-късно изгубих следите му – бел. моя). Той о се оказа изключително недисциплиниран и се наложи гръцкия пилотен автомобил да ни спира няколко пъти в участъка между Солун и Атина, за да му прави бележки за превишаване на допустимата скорост за движение.
На 09.12 отпътувахме от София към 05.00 часа, а в Атина пристигнахме привечер. Около 20 часа се настанихме в хотел “Президент”. Имаше време само за преобличане, след което с коли на домакините се отправихме към Клуба на офицерите за вечеря. Между другото микробусът бе паркиран в подземния паркинг на хотела и не излезе от там до деня на нашето отпътуване. Домакините имаха основание. Движението в Атина беше адско за чужденец. Клубът беше разположен в красива старинна сграда, по спомените ми – дарение от високопоставен гръцки военнослужещ. Присъстваха всички медицински генерали и офицери, с които предстоеше да се срещнем в следващите дни.
На 10.12. се отправихме към района за разполагане на Генералния щаб на Националната отбрана  в района “Полага”. Там са разположени и Главните щабове на видовете въоръжени сили. При влизането ми направи впечатление, че при плочите, на които бяха изписани имената на бившите началници на Генералния щаб и на щабовете на видовете въоръжени сили има прекъсване в годините. По-късно преводачът ми каза (Сближи ни факта, че двамата бяхме единствените пушачи. Обикновено по време на обедите/ вечерите сядахме в края на масата, а преводът бе оставян на българския военен аташе – бел. моя), че липсват имената на превратаджиите от 70-те години, познати у нас под името “черните полковници”. Той твърдеше, че днешният просперитет на страната (През 90-те години на ХХ век – бел. моя) се дължи именно на тях. Днес, през 2012 г. се чудя дали Гърция не се нуждае от нови “черни полковници”, за да се отърве от финансовата криза? В 08,30 ч. делегацията ни бе представена на Началника на ГЩ на Националната отбрана на Гърция. Разговорът с него имаше по-скоро протоколен характер. Онова, което стана ясно беше, че гръцкия Генерален щаб има преди всичко координиращи функции, като основната власт е в органите за управление на видовете въоръжени сили. Така е, след като си правил преврати.
В 10,15 часа пристигнахме в 401 Главна военна болница на Сухопътни войски. Посещението започна с брифинги на началника на Медицинско управление на СВ и началника на болницата, последвани от разглеждане на болницата. Този порядък се запази и при посещението на Главната военноморската болница и 251 Главна военна болница на ВВС. За най-важното от брифингите пиша обобщено, за да избегна повторенията.
Следващата спирка по програма бе 441 базов склад за медицински материали, в който бе демонстриран цех за производства на лекарствени продукти. Години по-късно посетих такъв и в Белгия, за което писах по-горе. У нас, извън Центъра за производство на инфузионни разтвори в Свидня, за който споменах и който се опитвах да развивам през 1993-1998 г. в зависимост от наличните финансови ресурси, подобна дейност имаше и в Галеновата лаборатория на Централната медицинска снабдителна база в София. Не твърдя, че в това отношение успях да постигна кой знае какви резултати. Но тези след мен, вместо да продължат да развиват производствената дейност в съответствие със стандартите на добрата медицинска практика направиха най-простото – ликвидираха я.
Официалната програма за деня завърши във военноморската болница, където обядвахме.
В 21.30 ч в Клуба на офицерите бе дадена официална вечеря в наша чест. Тук ще спомена, че в програмата изрично бе указана формата, която трябва да носим при различните мероприятия.
Началото на програмата на 10.12 започна с посещение на военноморската база на остров Салами, разположен срещу Атина. До там пътувахме с малко корабче. Посрещна ни командира на базата. Почерпката с коняк започна още в 09,20 часа. Запознахме се с медицинската лечебница на базата и барокамерата за декомпресия при кесонна болест.
От 11.15 часа започна запознаването ни с 251 Главна военна болница на ВВС. Обядът в болницата се проточи доста след определеното време. Вечерята след продължителния “авиационен обяд” и кратка почивка в хотела продължи в таверна “Плаката”. Домакините я характеризираха като една от най-известните гръцки таверни, посещавана и от гръцки политици.
Тук е мястото на споделя информацията, с която бяхме запознати по време на брифингите. По време на посещението си водех подробни записки. Оказа се, че да се разчетат направените съкращения след 20 години, не е никак лесна работа. По тази причина публикувам само тези факти, за които записаното не подлежи на тълкуване. Както споменах то-горе Генералният щаб на Националната отбрана на страната има координиращи функции. Това се отнася и за медицинското осигуряване в мирно и военно време. Медицинските управления на видовете въоръжени сили са самостоятелни и са подчинени на зам. началника на съответния щаб. Структурата им отразява спецификата в медицинското осигуряване на СВ, ВВС и ВМФ. Отделите в Сухопътни войски са осем – личен състав, информация и статистика, планиране, снабдяване и финансови средства, болнично обслужване, мобилизация, контрол на здравето. Във ВМФ има четири отдела – личен състав, болнично обслужване, медицинско снабдяване, сестрински персонал, а ВВС – три – личен състав, болнично обслужване и снабдяване и авиационна и превантивна медицина (Допускам, че не съм успял да запиша пълно структурите на управленията във ВМФ и ВВС – бел. моя).
Бъдещите военни лекари за трите вида въоръжени сили имат статут на курсанти във ВМА на Националната отбрана в Солун, но медицинското си образование получават в Солунския медицински университет. В пети курс се профилират за вида въоръжени сили, в който им предстои да служат. Военната и военномедицинска подготовка получават през летните месеци във ВМА (За разлика от нашата, в която доминира лечебно-диагностичната дейност, гръцката решава само и единствено задачи по подготовката на медицинския персонал и в научно изследователската дейност. Аналогична е ВМА на Бундесвера, която посетих няколко години по-късно – бел. моя).
Новопостъпилите лекари в Сухопътни войски получават звание “лейтенант” (За ВМФ и ВВС не съм записал – бел. моя). Следва едногодишно обучение във Военните болници на Сухопътни войски (Вероятно има и други, освен посетената 401 Главна болница, но подобна информация липсва в записките ми - бел. моя). Следва разпределение в съединенията и частите, в които минималния срок на служба е една година. След изпълнение на това задължение, лекарите придобиват право за явяване на конкурс за медицинска специализация. Специализацията се извършва в цивилните или военни болници на страната. Прослужилите две години в частите имат право на специализация в чужбина. То се придобива в зависимост от личните качества на медицинския офицер (по атестационен ред) и потребностите на войските.
Лекарите за ВМФ преминават една година обучение във военноморската болници в Атина или в тази на остров Крит. Следва служба на корабите, която продължава една или две години. Кариерното им развитие след изтичане на този срок е сходно с това в Сухопътни войски.
Подобна е ситуацията е във ВВС. Профилирането по авиационна медицина се осъществява по време на службата в авиационните крила и авиационните полкове. ВВС разполагат с Център за медицинско обслужване на летци и Висша комисия за авиацията, които са разположени на територията на 251 Главна болница. Висшата комисия изпълнява задачи в областта на авиомедицинската експертиза и в този смисъл е сходна нашия ОАМНИИ. Гърците не разполагат с центрофуга за изследване на поносимостта на пилотите към радиални ускорения, а използват по договор и срещу заплащане възможностите в това отношение на Бундесвера (По това време българската центрофуга във Враждебна работеше, както се казва “на магия”. Днес тя отдавна е “пенсионерка”. Само че никой не си прави труда да намери решение за експертизата за поносимостта на българските пилоти към радиални ускорения. Независимо че едно от възможните решения е известно от преди 20 г. – бел. моя). По незнайни причини съм записал подробно контингентите, които обслужва 251 Главна болница на ВВС: за сметка на бюджета на вида въоръжени сили - военнослужещи, пенсионирани военнослужещи и военни служители от ВВС и срещу заплащане – членПОЛАове на семействата им (Заплащането е за сметка на касата и застрахователните компании – бел. моя).
Културната програма по време на посещението бе изключително интересна. 


 На Акропола - отляво надясно полковник Живко Кушев (зам.началник на Медицинско управление), полковник Максим Гюзелев (началник на Медицинския отдел на ВМФ), моя милост, полковник Драгия Анев (началник на Медицинския отдел на ВВС)
Ще спомена само за посещението на Акропола. Екскурзоводът в музея на Акропола ме накара да се почувствам неловко. Той разказа как при посещението си генерал-полковник Радню Минчев е прекъснал беседата му с думите, че всичко, което разказва му е известно. Познавах лично генерала и не очаквах, че може да прояви такава нетактичност, пък даже и да е знаел повече от гърка. Но какво да се прави? На този свят е възможно всичко.

Няма коментари:

Публикуване на коментар