сряда, 11 март 2015 г.

МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ



По време на службата ми в Медицинско управление и особено след 1989 г. имах възможността и щастието да посетя страни от Европа, Америка и Азия. Основната част от служебните ми командировки бяха свързани с установяване на контакти с военномедицинските служби. Само пет от тях имаха връзка с граждански медицински, фармацевтични или други фирми и събития – посещението на заводите на “Хелиге”, Фрайбург, ФРГ (производител на електрокардиографска апаратура) през 1989 г., заводите за производство на пещи за изгаряне на медицински отпадъци, Виена, Линц и Грац, Австрия, 1990 г., участие в Международния конгрес по медицина на катастрофите, Москва, СССР, 1990 г., посещение на фармацевтичните фирми “Никомед” (производство на контрастни вещества за образна диагностика), Осло, Норвегия, 1994 г., (по време на Олимпиадата в Лилехамер) и “Хофман Ла Рош”, (По неин лиценз България произвеждаше психотропния бензодиазипинов препарат “Лексотан” – бел. моя), Базел, Швейцария, 1996 г. Между другото при посещението на Базел имах възможност да се запозная с интересни хора и да създам полезни професионални връзки. В делегацията бяха Рени Димитрова и Бойка Гонкова от все още държавните „Фармахим” и „Медифарма”, Стефан Кафеджийски от фармацевтичния завод в Дупница, Живко Камарашев и Йордан Миленков от Медицинските университети в София и Пловдив, представителите на НИЛС д-р Ася Попова и д-р Михайлов, лекарката от „Пирогов” д-р Стоянка Попова. Частния фармацевтичен бизнес беше представен от Лили Дочева, Татяна Дракулова и Тихомир Каменов. Няколко години преди това Каменов бе основал фармацевтичната компания „Търговска лига”, която съществува и до днес. Не беше фармацевт, но непрекъснато парадираше с връзките си с Огнян Дойнов. Запомнил съм го с навика му да прави „майчин помен с чужда пита”. Последната вечер от посещението в Швейцария бяхме в Цюрих. Каменов ни покани да посетим бар „Распутин”, за да ни почерпи. Заведението беше уютно, музиката – особено приятна, а обстановката напомняше Русия от преди революцията от 1917 г. Цените бяха високи. Каменов покани почти всички участници в делегацията. И разбира се сметката за изпитите коняци набъбна. Оказа се, че Каменов я „платил” за сметка на Георги Хаджиев – шеф на българското представителство на „Ла Рош” в България. На сутринта като разбрахме за постъпката му се почувствахме неудобно.
От това посещение съм запомнил и думите на вицепрезидента на “Ла Рош” за България, отправени към Стефан Кафеджийски. Цитирам по ги по памет – “Г-н Кафеджийски, вие в Дупница сте магьосници. Ние ви доставяме годишно субстанция за производство на един милион таблетки „Лексотан”, а вие само за Русия изнасяте 1,5 млн”. Коментарите оставям за вас.
Хората, които не са напускали по служебен път границите на България приемат тези командировки като приятни екскурзии на държавни  или фирмени разноски. С това впечатление оставам като чета днешната преса. Не отричам, че във всяка командировка има елемент на запознаване с историческите и културни забележителности на страната домакин. Има и така наречения “шопинг” в рамките на минималните командировъчни, осигурявани от Министерството на отбраната. Но не това е най-важното. Посещенията ми в държавите – членки на НАТО отвори очите ми за редица нови възможности в областта на военната медицина, за които не бях обучаван и не бях чувал. Командировките в бивши членки на Варшавския договор пък позволяваха да си сверя часовника за онова, което правим или се каним да направим у нас. Някои от посещенията имат известна историческа ценност – например участието в последното заседание на секцията по “Организация и тактика на медицинската служба” на Медицинските служби от Варшавския договор (Преди разпускането на съюза – бел. моя), Лодз, Полска народна република, 1989 г. или първото българско участие в заседание на Комитета на началниците на Медицински служби на НАТО по линия на “Партньорство за мир”, Брюксел, щабквартирата на Алианса, Кралство Белгия, 1995 г.
 

 В Лодз, 1989 г.


В Брюксел 1995 г.

Изложението ми за отделните ми международни контакти съм подредил по азбучен ред на страните, в които са се осъществили. Когато започнах да пиша за командировките си зад граница дълбоко съжалявах, че с изключение на Албания, за останалите командировки съм запазил само докладни записки, програми за посещение и откъслечни записки. Пълното възстановяване на събития, от които ме делят десетки и повече години е трудно. В това отношение обаче съм се стремял да не дописвам и украсявам случилото си. Другата трудност произтича от факта, че за международната ми дейност има богата информация в главата посветена на медиите. Това налагаше да внимавам и да не повтарям вече казани неща.
(Следва продължение)

Няма коментари:

Публикуване на коментар