сряда, 14 януари 2015 г.

ПО ПОВОД НА ЕДНА ПУБЛИКАЦИЯ ВЪВ FACEBOOK





На 12.01.2015 г. публикувах във Facebook кратък материал със заглавие „Извадка от една моя докладна до министъра на отбраната, когато ВМА я ИМАШЕ ДАЖЕ..... Изводите оставям на читателите”. Цитирам  текста на материала:

"......На 28.08.1991 г.в Министерски съвет се състоя среща на комисията по реформа на паралелно изградените здравни структури в Р България (на отбраната, вътрешните работи и транспорта) със зам.председателя на МС г-н Д. Луджев и министъра на здравеопазването г-н проф. Иван Черноземски. На срещата освен членовете на комисията присъстваха: главните секретари на МВР и МТ, д-р Тенчев от МЗ, професор Николаков от Висшия медицински съвет при МЗ, съветника на г-н Луджев по здравеопазването. От името на ръководството на МО поднесох извинения, че поради внезапно възникнали задачи (среща с БОЛ “Г.С.Раковски) на съвещанието няма негов представител...... и съдържанието на резолюция на министъра на отбраната армейски генерал Йордан Мутафчиев: "Ген.полк.Петров, ген.м-р Чаушев, 1)Съгласен съм с позицията, която е защитавана по време на срещат 2)Очевидно е че работата ще продължи. Да се прецени по какво и докъде е възможен разумен компромис, който не трябва да е за сметка на нашите интереси и възможности. (П) 29.08.1991 г."

Приятелите от  Facebook едва ли разбраха в подробности, какво точно се е случило в Министерски съвет преди 24 години. Освен за моето участие във управлението на военномедицинската служба. Доста преди някои днешни медицински генерали и полковници, за които историята на прехода започва с техните личности. Това беше и целта ми.

В следващите дни се замислих и се оказа, че това събитие липсва и в окончателния вариант на спомените ми („Не се отказвам от живяното. Спомени за една професионална кариера”, неиздадени, София, 2013). Това ми даде основание да напиша следващите редове.

1990 г. бе бурна не само за страната, но и за военномедицинската служба. Проблемите на медицинската служба на армията и цивилното ръководство на здравеопазването в страната не свършиха със споровете ни с днешната МБАЛСМП „Н. Ив.Пирогов”. Те се изостриха отново по време на правителството на Д. Попов (22.12.1990 г. - 08.11.1991 г.), поради изключителната активност в областта на здравеопазването на вицепремиера Димитър Луджев. Той бе автора на идеята за ликвидиране на т.нар. от него „паралелни здравни структури” в МНО, МВР и МТ. Основен трън в очите на Луджев бе Военномедицинска академия. За което много спомагаше и непрекъснатото парадиране на нейният началник (независимо от това, когато стана военен министър не направи нищо да я трансформира – бел. моя). В началото на м. август в управлението се получи документ подписан от ст.н. ІІ ст. д-р Гладилов, озаглавен „Съображения на работната група по реформа на паралелните здравни служби”. В работната група ние не бяхме участвали. Ръководството на ВМА също нищо не знаеше. Такива бяха данните и от другите две засегнати ведомства – МВР и Министерството на транспорта. Разработката на комисията не съм запазил, но какво е било написано в нея ще ви стане ясно след като прочетете становището на Медицинско управление до г-н Гладилов, подписано от генерал-майор Чаушев (цитирам):

„ ...Изразяваме принципната си подкрепа на редица от постановките в тях, като си позволяваме да отправим и следните бележки:

1, По стила на работа на работната група. Определено считаме, че би било целесъобразно един такъв документ да се подготви при участието на всички членове на работната група, което би помогнало по-правилно да се структурират съображенията, точно да се определи целта на реформата и пътищата и сроковете за постигане на тази цел. Ето защо особено държим за колективен подход в бъдещата дейност на работната група.

2. Здравната служба на Министерството на отбраната е специфична структура, която решава задачи, свързани с опазване и укрепване здравето на военнослужещите в мирно време и развръщане на военновременната система за медицинско осигуряване на Въоръже­ните сили на страната. Тя не е създавана на базата на субективни решения, присъща е за всяка армия в света и по своите количестве­ни и качествени характеристики съответства на посочените по-горе задачи, й за в бъдеще тя ще продължи да се развива извън системата на Министерството на здравеопазването, доколкото е необходимо да съответства на военната стратегия на страната, структурата, ко­личеството и дислокацията на Въоръжените сили, характера на съвре­менната война и т.н. Едновременно с това здравната служба на Бъл­гарската армия: не си поставя за цел да замени националната система на здравеопазване, там, където има свои структури; стриктно се съобразява с методичните указания на Министерството на здравеопазването, включително и при заплащането на труда на лекарите, средния и младши медицински състав - военни служители (офицерските кадри получават заплащане по единна скала за офицерите в армията); развива само тези направления на медицинската наука и практика, които са нужни за решаване на ежедневни задачи или имащи военновременно значение. Тези бележки трябва да се имат предвид, когато се определя необходимостта от реформата, нейната цел и параметри.

3. Възприетият подход за оценка на икономическата ефективност, леглова база и кадровото състояние на здравеопазването от системата на Министерството на отбраната по на­ше мнение е неправилен поради това, че: финансовите разходи за решаване на мирновременните задачи и поддържане на заповяданата степен на бойна готовност не се водят разделно; численият състав и легловият фонд се определят не само от конкретни (включително и за напредналите страни) показа­тели, но и от необходимостта да се премине в определени, кратки срокове на военновременни релси и да се осигурят войските при вси­чки условия на започване на войната. С това считаме, че даваме отговор и за т.нар."скрити разходи" на паралелните здравни структури.

4. Данните за средната работна заплата не трябва да се разглеждат извън общата система на заплащане в Министерството на отбраната, което считаме за изключително от прерогативите на Мини­стерския съвет. Медицинският състав не може да бъде изолиран от личния състав на Българската армия, независимо че решава здравеопазни задачи.

5. Изводът за "по-висок стандарт на обзавеждане" не съот­ветства като цяло на истината, с изключение на някои учреждения на Военномедицинска академия. Трябва обаче да се има предвид, че тази база е създавана единствено в рамките на бюджета на Министер­ството на отбраната, без целево да са заделяни средства от Мини­стерския съвет.

6. Без достатъчно аргументации, се тълкуват проблемите за контингентите от гражданско население, попадащ на лечение въз военни здравни заведения и обратното. Про­блемът по наше мнение е несъществен (при сега съществуващата система на финансиране) и ще намери своята икономическа реципрочност при въвеждане на здравно-осигурителна система в страната.

7. По отношение целта на реформата категорично застъп­ваме становището, че тя не е определена достатъчно точно, като час от формулировките говорят за неприкрит стремеж за централизация на национално ниво. Реформата в здравната служба на Министерството на отбраната е неделима част от военната реформа в рамките на националната сигурност и не е от компетен­цията нито на Министерството-на здравеопазването, нито на работ­ната група. Ако все пак става дума за "реформа" (израза употре­бяваме условно), то нейната цел може да се сведе само до "Подобря­ване координацията на дейностите на ведомствените здравни служби с тези на гражданската здравна мрежа в рамките на националната здравна стратегия.

........

Като изхождаме от направените бележки, предла­гаме:

1. Работната група да разработи проект за постановление на Министерския съвет за създаване на междуведомствен орган по здравеопазване с цел най-пълно координиране на посочените по-горе дейности и звена..

2. Постановлението да се внесе в Министерския съвет от министрите на здравеопазването, отбраната, вътрешните работи и транспорта.

Мотивите ни за такова предложение са следните:

1.Интеграцията не може да се извърши без задълбочено проучване на сегашното състояние, което не е по силите на работ­ната група и в краткото време, което е дадено. Проучването трябва да стане една от основните задачи на междуведомствения орган сега и в бъдеще, като се привлекат и широк кръг от специалисти;.

2.Реформата на военното здравеопазване не може да стане преди приемането на законите за Въоръжените сили и произ­тичащите от това задачи за Българската армия;

3. Проблемите, който са предмет на дискусия не са едноактно действие и ще се развиват й в бъде­ще;

4.Министерството на отбраната е внесло за съгласуване подобен проект, касаещ обаче само преподготовката на дефицитни медицински кадри за нуждите за военно време и при природни бедствия и крупни производствени аварии. Той би могъл да стане добра основа за разискване.

Убедени сме, че по този начин, назначената работна група от зам. председателят на Министерския съвет ще изпълни най-коректно своята задача” (край на цитата).

Познавах д-р Гладилов от БЧК. Той беше много възпитан и ерудиран човек и едва ли идеите за реформа са били инспирирани от него. Нещата имаха своето продължение, защото Луджев беше от хората, за които се казва „луд умора няма”.

Съобщението за заседанието в Министерския съвет, с което започнах разказа си получих сутринта на 28.08. Нямаше как да не участвам, тъй като Чаушев и Кушев отсъстваха, бяха на военномедицински конгрес в Испания и временно изпълнявах длъжността началник на управлението. За първи път прекрачих вратите на българското правителство на бул. „Дондуков” № 1. Охраната любезно ме упъти към една зала, вляво от тази за заседания на Министерския съвет. В нея, освен споменатите в началото лица, заварих професор Ангел Панев – шеф на МВР болница, и д-р Никола Балтаджиев, началник на Медицинско управление на Министерството на транспорта. И с двамата се познавах много добре и имахме чудесни колегиални отношения. Те за разлика от мен имаха солиден гръб - главните секретари на двете министерства. Никак не ми беше уютно, че аз единствен трябваше да защитавам интересите на МО

След като произнесе кратка, но гневна реч и не ни даде възможност да се защитим (аз и колегите ми от „паралелните структури”), Луджев напусна заседанието (в докладната съм се изразил много деликатно), като повери ръководството му на професор Иван Черноземски, министър на здравеопазването. Всички присъстващи бяхме работили с професора и срещата продължи тихо и спокойно. Когато ми дадоха думата в най-общи линии повторих онова, което вече бяхме писали до д-р Гладилов. Заявих, че не съм упълномощен от министъра на отбраната да вземам решения и да правя каквито и да е компромиси.

Съвещанието завърши без вземане на конкретно решение. Договорихме се за нова среща, на която всяка от страните ще постави на масата своите предложения. След завръщането си от Министерски съвет написах спомената в началото докладна до министъра на отбраната Йордан Мутафчиев и неговия първи-заместник и началник на Генералния щаб – генерал-полковник Любен Петров (входящ  №  в кабинета на министъра 1463/30.08.1991 г.).

Вероятно документът е бил докладван на армейски генерал Мутафчиев преди да бъде заведен, което е видно от резолюцията с дата 29.08.1991 г.

Работата обаче не продължи. Скоро след това правителството на Димитър Попов си отиде, а за правителството на Филип Димитров, встъпило в длъжност на 08.11.1991 г. и за Димитър Луджев, като военен министър в него, това не бе приоритет.

Трябваше да се решават други проблеми, така че сагата с „паралелните структури” в здравеопазването приключи..




Няма коментари:

Публикуване на коментар