понеделник, 26 май 2014 г.

По повод на една загуба



Според Сашо Симов „БСП загуби драматично. Лично за мен тази загуба е по-тежка от тази през 2009 година. Тогава БСП имаше какво да брани и защитава  - резултатите от управлението си. Днес можем да браним само сенки на нашите обещания. Това звучи поетично, но е удивително безполезно в реалността” („Дума”, бр.118, 27.05.2014 г.).”

Загубата не е драматична, а е предвестник на екзитус леталис*. От получените 942 541 гласа на предсрочните парламентарните избори през 2013 г. столетницата се срина до 443 000 - 470 000 гласа (сметките са си мои и сигурно са неточни). Защо? Ето ви едно непрофесионално мнение. Загубихте защото:

· Прозрачността при съставянето на кабинета бе маскирана под формата на телевизионна „седянка” с речи от типа „дайте да дадем”;

· Допуснахте гафа с Делян Пеевски, след което се държахте по типа „кой ми ....в гащите”. За да се родят: въпроса „Кой?, митингуващите, ваканцуващите, а българския парламент да заприлича на обсадена крепост;

·  Правителството си играеше на „джентълмени” и така не извади на бял свят истината за предишното управление. Това породи основателния въпрос – А имаше ли какво да се извади?;

· В здравеопазването не беше решен нито един проблем. За безплодните упражнения на здравния министър в областта на управлението писах още през август 2013 г., та няма да се повтарям;

· Една министърка, с помощта на един тогавашен евродепутат откри „дуалната система” за образование. И забрави за съществуващите някога  български професионални-технически училища и техникуми?  В първите се обучаваха ученици в професии, които не изискват средно образование. А в техникумите се получаваше средно образование, но се акцентираше върху професионалното обучение. А в това време учебното претоварване на учениците не се промени и на йота;

· Министър Найденов я подкара без „Аньо по Аньовски”. Чрез изпълнението на плановете на предшественика си, запазване на дълбоко бюрократизираната система за управление на министерството, обезличаване на най-висшия военен, прикриване на нарушения за десетки милиона лева, готовност да обучава „либийски джихадисти” на българска територия и.... да не продължавам. В тази дейност бе активно подпомаган от бивши съратници на предшественика си и от 36 неправителствени организации на запасното войнство, всяка с претенции за уникалност;

·  Една друга министърка стана известна не толкова с управлението на спорта, колкото със словесните си бисери. От типа на „фрустрираност, безадресно говорене в трето лице, синтактична и  гносеологическа неразбраност, екзистенц лимити, трудна превенция на рисковете, особено в непорочния им обхват и др. подобни.”

Спирам! Ще пропусна външнополитическите гафове, които правителството допусна. Например като говореше даже и когато „Брюксел мълчеше!”

Според Сашо Симов на „БСП й липсва ляв кипеж, ляв проект, някаква грандиозна цел в бъдещето.”

Не драги Сашо! На вас ви липсва умение да управлявате.  Правехте го ден за ден. Заменихте калинките на ГЕРБ с ваши и на ДПС калинки.
Левият човек в България не е толкова неграмотен. И просто ви наказа.

И е една препоръка. Следете блоговете и Facebook. Има какво да научите!

*екзитус леталис (лат. exitus letalis) – смъртоносен изход.

събота, 17 май 2014 г.

На един министър

Вчера слушах, как от Варна министър Таня Андреева обяви новото „хапче-панацея” за финансиране на българската доболнична и болнична система – диагностично свързаните групи (ДСГ). С какво нетърпения и от колко години го очаквала това лекарство.
И нали живея повече в миналото, започнах да се сещам за разни неща.
Например как касовият модел за финансиране (въведен със Закон за здравното осигуряване) ще увеличи значително финансовите средства за здравна помощ и здравна профилактика, ще подобри снабдяването с медикаменти, храненето, битовото настаняване на болните, ще доведе до по-високо заплащане на труда на лекарите и зъболекарите и т.н.
Или думите на проф. Уитмор (провел през 1992 г. един от първите курсове по здравно управление в България, на който имах удоволствието да присъствам) за „дребни лекарски игрички – за надуване цената на услугата и също толкова дребни игрички на здравните каси, за да не я платят".
Старчески му спомени. Важното е да има надежда, каквато лъха от младата ни министърка пред ТV камерите.
Нищо, че въвеждането на ДСГ в Германия (1999 г.) е увеличило издръжката на болниците с 35-40%. Според професор Генчо Начев. Това в България няма да се случи. Вярвайте й.
До следващата предизборна кампания!

неделя, 4 май 2014 г.

ПОСВЕТЕНО НА ЕДИН СЪДЕБЕН ПСИХИАТЪР ОТ FACEBOOK.



Нямах намерение да споря с г-н Веселин Тенев – според представянето му съдебен психиатър в Медицинския университет в София, за изразените мнения за публикацията на Катрин-Лейла Сауалха във в-к „Труд” (http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=4032489) - „Липсата на казарма уби българския мъж”. Ядоса ме отношението към 20 годишната девойка. Какво работела и какви били нейните компетенции (изглежда беше забравил българската дума, та е употребил англ. credentials)? Ами нищо не работи господине. Учи политически науки в УНСС. А мнение можеш да имаш, даже и на основата на собствения ограничен житейски опит. Което не означава, че е предназначено „да се задоволяват прищявките на някакви фрустрирани госпожици.” Прекипя ми и от отговора на моята реплика – „Пази Боже от такива съдебни психиатри”. Индиректно ме призова за „редовното приемане на предписаните лекарства”, което „ще ви предпази от поведение, което би могло да бъде обект на експертиза на съдебните психиатри”.
А сега по същество.
Според д-р Тенев, моя милост и останалите коментатори по темата в Facebook страдаме от липсата на „толерантност към критицизма спрямо БНА от социалистическото време.” Този извод е направен на основа на опитът му като „лекар във Враня, при това в не толкова далечната 2000 година, когато трябваше да се справяме със серия самоубийства в същата тази армия, която вие сега славите, някои от тези самоубийства, всъщност бяха разширени самоубийства......, т.е. с убийства на околни хора и после на самия себе си”.
Какъв „социализъм” го тресе по това време не ми е известно? Отде ги видя масовите самоубийства също? Както и за „негативните неща, на които ни учеше БНА” изкопана от доктора през 2000 г.? Както и т.нар. „евтина пропаганда.”
Нека да кажа и няколко думи за самоубийствата в армията. За цялата ми служба в 7 мсд– осем години (1975-1983 г), имаше един опит и две реализирани самоубийства. Реализираните бяха сред лейтенанти! На който му се смята може изчисли стандартизирания показател на 100 000 личен състав (численият състав на дивизията е около 4000 души).
Изследване на самоубийствата в БА показва, че в периода 1990-1997 г. те се задържат (в станадартизиран показател на 100 000 души) на нива около 13,0 на сто хиляди, които са съпоставими с тези във въоръжените сили на Белгия, Гърция, Великобритания – около 15 на сто хиляди.
Вярно е, че участниците в задгранични мисии с неправилно третиран боен стрес развиват посттравматично стресово разстройство. Вярно е, че една от проявите му е автоагресия, понякога в съчетание с такава към околните. Вярно е, че броят на самоубийствата във въоръжените сили на САЩ през 2008 г. е рекорден за последните 29 години и достига 20,2 на 100 000 души, от които 25% са участници в мисиите в Ирак и Афганистан. Само че това няма нищо общо с публикацията на Катрин-Лейла Сауалха. И още повече със социализма!

петък, 2 май 2014 г.

От "Гардиън"

Следващият текст е от „The Guardian”, Seumas Milne, It's not Russia that's pushed Ukraine to the brink of war”. Публикуван е на 30.04.2014 г. Преводът е мой по сайта inosmi.ru.
„.........
Рискът от гражданска война, така или иначе, расте, а заедно с това расте и вероятността от въвличане в конфликта на външни сили. Барак Обама вече изпрати „символични сили” в Източна Европа. Той е притиснат от републиканците в САЩ и „ястребите” от НАТО, например Полша, да изпрати повече войски на източните рубежи на алианса. Въоръжените сили на САЩ и Великобритания трябва да вземат участие във военни учения на НАТО на територията на Украйна през това лято.
САЩ и ЕС преиграха в Украйна. Очевидно е, че нито Русия нито западните страни ще поискат да извършат пряка интервенция в страната. В този смисъл може да се предположи, че изказванията на украинския премиер за Трета световна война не са санкционирани от неговите покровители от Вашингтон. Все пак 100 години след 1914 г. рискът от непредвидими последствия от конфликт между големите държави става все по-явен. Днес са нужни изключителни усилия за разрешаване на кризата чрез преговори.”
Мисля си, че и Путин взе да преиграва. Време е да укроти ястребите в Кремъл. И да тръгва към масата за преговори!

Здраве и политически платформи – думи по повод една „идея” за България

Няма политическа партия, политическо движение или политическата коалиция в България, в чиито програмни документи да не е засегната тема за здравето на нация. В преамбюлите на този раздел обикновено се срещат страховити, по-страховити и най-страховити констатации. Като тези на идейно „Движение за реална демокрация - Идея за България“. Те са от превъзходната степен. Цитирам: „....държавата абдикира и престана да развива тази най-важна социална услуга, българската здравеопазване бе напълно унищожено...., владее мащабна корупция, ...отказа правото на милиони хора конституционното право да се лекуват...” [1] Като ги прочетох и се хванах за главата – как след 25 години преход по страната ни все още шават живи хора.
И реших да проверя. Дали аджеба правителството е абдикирало от задължението си да осигурява определена категория граждани. Оказва се, че за сметка на държавния бюджет, т.е. пак от нашите пари и вноски в НЗОК са изцяло осигурени: пенсионерите; лицата, получаващи обезщетение за безработица; лицата до 18-годишна възраст и след навършване на тази възраст, ако учат редовно - до завършване на средно образование; студентите - редовно обучение във висши училища до навършване на 26-годишна възраст, и докторантите на редовно обучение по държавна поръчка; гражданите, които отговарят на условията за получаване на месечни социални помощи за отопление; задържаните под стража или лишените от свобода; военнослужещите; военноинвалидите; формените служители от МВР, държавните служители и .. [2]. Който има време да пресмята броя на изцяло осигурените от бюджета да го направи.
Вярно е, че има и абдикация - НЗОК да си събере дължимото от лица, които се трудят и не си внасят дължимите по закон здравни вноски. Един професор казва, че били 1-2 милиона? Но това е друга тема, която не вълнува авторите на документа.
Толкова по черните краски от преамбюла.
А сега да видим какво ни обещават.
1. Щели да направят здравеопазването безплатно и солидарно. То никога не било безплатно, даже и при социализма, тъй като не ми е известно правителството да произвежда пари. А относно солидарността – та в Европа и България тя отдавна съществува. Пари към фиска/ НЗОК, чрез които се финансират доболничната и болничната помощ и лекарство снабдяването плащат всички, при това по-богатите повече, а се ползват само от болните.
2. Дванадесет процента от БВП за здравеопазване? Изчислено по данните за 2013 г. това прави 9 788, 3 млн. лева. Или 36% от националния бюджет (Консолидираната фискална програма включва национален бюджет в размер на 26 940,2 млн. лева и 3 652,0 млн.лева Европейско финансиране) [3]. Отде ще ги намерят не ми е ясно. Но искат да да им вярвам.
3.Държавното здравеопазване щяло да бъде с приоритет пред частното. Вероятно в държавното вкарват и частното, ама нейсе. Само то ще бъде финансирано от фиска или НЗОК. Като че ли и в момента не е? Частното да работело на „своя отговорност”. Че това гази Конституцията на държавата е без значение на авторите. Както и факта, че далаверите с парите на НЗОК се правят от големите държавни болници.
Спирам до тук. За да не стане критиката ми по-дълга от документа на „Идея....”. Нито корупцията ще преборят като дадат статут на „държавни служители” на лекари и сестри, нито заплати ще увеличат и т.н. [1].
Важното е да лъжеш убедително до изборите. Както го правят всички.
Пък след това. След това си знаем как става.
Четейки документа на „Идея.....” се присетих и за друго. Тяхната, и не само тяхната програма, в частта си за здравето е озаглавена „Здравеопазване”. Струва ми се, че по-точното й име е „Болнолечение”. Щото всичко се върти около финансирането доболничната и болнична медицинска помощ. А пък здравето, доколкото си спомням, беше не само „отсъствие на болест или недъг”. Какво да се прави – традиция. Преди 10.11.1989 г. имаше един професор, дето увеличаваше количеството на болничните легла, за да задоволи по-пълно нарастващите потребностите на населението в социалистическа България.
Здраво или болно е било не зная!

 [1]Доктрина (кратък вариант) и на идейно „Движение за реална демокрация -Идея за България“ и на създаващата се политическа партия във вид на масово милионно гражданство движение "Движение 1 милион"
[2] Закон за здравното осигуряване
[3] Република България, Министерство на финансите, Бюджет 2013 накратко, декември 2012