вторник, 30 декември 2014 г.

Критични бележки по План 2004 (бележки за бъдеща статия, която така и не написах)



Историята на войните и военното дело трябва да се чете и препрочита. И не за да съдим тези, които със своето действие или бездействие са я писали. А за да не повтаряме след десетилетия грешки, причините за които отдавна са изяснени. Със съжалени констатирам, че подобни съждения остават обикновено в сферата на интелектуалните занимания. Те обикновено са трудно чуваеми, за да не употребя по-силни изрази за хората, които носят отговорност за вземане на решения и за практическото им изпълнение.
Тъй като считам, че професионалните ми компетенции са ограничени, ще си позволя да коментирам План 2004 само в неговата военномедицинска част. За да не бъда обвинен в политически или други пристрастия и за да докажа връзката между история и съвременност ще се възползвам от събития и факти, скрупульозно описани от Ст. Кутинчев в книгата му “Санитарната служба, Червеният кръст и Балканската война” .
Да започнем с историческите аналогии:
1. “Боевата подготовка на официална България е била предмет на влияние  и грижи …Това обаче не може точно да се каже и за най-важната спътница войната – военната санитарна организация. Третирана като пето колело във военното дело, санитарната служба е била обречена на забрава…., не е била предмет на сериозна подготовка, на сериозна организация в продължение на редица изтекли години ….“ Като оставим настрана някои по-рядко употребявани думи, не е ли положението същото и днес? За какво се разходва творческата потенция на военномедицинския персонал днес? За изграждане на стройна военномедицинска организация, съответна на съвременните военни конфликти или за постигане на лична власт, за съхраняване на едни структури за сметка на други? Нима и днес военната медицина не е “пето” колело, след като години наред се търпи да има два “синода” в управлението й? (визират се ВМА и Медицинско управление, впоследствие отдел – бележка от 2009 г.).
2. ”Опитът да се изрази, да се систематизира ролята и задачата на санитарната служба във време на война ….бе несполучлив”. Бих искал да попитам след май.1992 г. (тогава е приета Концепцията за реформа ….. – бележка от 2009 г.) правен ли е подобен опит и ако не е защо? Само грешка на военномедицинските специалисти е това или и на тези, които ги ръководеха, по-точно осигуряваха среда за работа? За какво говорят безнадеждно остарелите учебници и наставления по медицинското осигуряване с повече от двадесет годишна давност (през 2008 г. издадохме съвместно със Стефан Узунов и Стамен Чупетловски учебник по медицинското осигуряване на въоръжените сили в съвременните операции, но това не е заслуга на ВМА или на цивилното и военното ръководство на отбраната – бележка от 2009 г.)?
3. “Нито персоналът – медицински и санитарен, нито материалната и лечебната част, нито самата организация са отговаряли на съвременните нужди на армията ни..” А предвидените в следващите години структурни промени (визира се план 2004 – бележка от 2009 г.) отговарят ли? А каква е медицинската и санитарна подготовка във войските и съответства ли на съвременните изисквания? Ако не, то има ли визия за решаване на проблема? “…уредбата на военно санитарната част вече не търпи по-нататъшно отлагане без това да бъде съдбоносно за армията и страната---“. Няма ли и днес основание да поставим подобно настойчиво искане?
4. “Въпреки обстоятелството, че изрично е подчертано….., че санитарните неприкосновени складове са празни и че санитарните учреждения и болници рискуват да заминат на бойното поле празни, даже и без минимум от необходимите медикаменти…”. По-добро ли е положението днес, след като от десет години медицинската служба получава средства само за покриване на текущите разходи от тези материали?
5. “При обявяване на войната и почване на военните действия болниците …заминаха за частите късно..”. Днес болници на частите не се полагат. Но не се ли отнася този извод за медицинските пунктове и роти, поне в силите за бързо реагиране (визират се военновременните медицински формирования в батальоните/ дивизионите и общовойсковите съединения от Сухопътни войски – бележка от 2009 г.)?
6. “Липсата на уредена транспортно-евакуационна система, липсата на порядъчни транспортни средства бяха върхът на санитарния недостатък във войната..”. Жалко е, че този извод можем да отнесе и за Българската армия (днес – бележка от 2009 г.)
7. “Снабдителната санитарна служба (разбирай днешните военни фармацевти -  бел. авт.) бе тъй анемична, тъй безжизнена…., че може спокойно да се каже: тя не служеше, а боледуваше от мизерия….”. Замисля ли се някои какво ще донесе бъдещата реформа на тази служба?
8. “Избухването на холера… се дължи на бездушието на тъй наречените хигиенически отряди…Те не изпълниха своята задача и за това, че самите военно началници не им отдадоха нужното значение и ги парализираха..” Нима днес отношението на военно началниците е различно?
Не искам да спестя и критичните думи на автора към самият медицински и санитарен персонал – “…неподготвен за служба в полето на действащата армия…, използваха своята неизчерпаема енергия повече за взаимни интриги.., недоброкачественост и недобросъвестност…”. Такива навярно има (става дума за днешните военно медицински специалисти – бележка от 2009 г.) и макар да е жалко ще има и в бъдеще.
Колкото и [да не – редактирано през 2009 г.] ми се иска, едва ли бих могъл да сложа по-добър край на тези редове от думите на самия Ст. Кутинчев:

“За бъдещата военно-санитарна организация трябва да се уреди малко повечко внимание, повече доблест”. Последните две думи нека добре се осмислят от тия военномедицински специалисти, които са отговорни за нейното бъдеще.

Няма коментари:

Публикуване на коментар