вторник, 7 октомври 2014 г.

Размишления на куп V

Размисли 28 (следизборно-експертизни)
Имам една любима книга – „Българската военна стратегия в епохата на капитализма” (под редакцията на Ал.Пейчев, Военно издателство, 1985). Познавам лично всички автори. Като се изчисти от идеологическите клишета от онова време, тя вярно отразява не само високите постижения  на военната наука в България, но и отношението на българското офицерство към нея.
Към тези мисли ме насочи една „азбукарка”.
Щастлива, че докретаха до парламента и горда с един о.з. генерал и бъдещ депутат, в чиято „военна експертиза” никой в Републиката не се съмнявал.
Като чуя, че някой има „експертиза”, че друг „прави политикИ”, а трети – „входира” ми причернява. Ама това не е моя тема, а на професорите по български език в университетите.
Не щеш ли, с въпросното лице, носител на изключителната „военна експертиза” се познавам. Напънах си мисълта, ама не се сетих да е защитил дисертация, да е написал книга или статия в списание! Дойде ми на ум, че има бая интервюта и едни бисери за Мона Лиза, но те са друга работа.
Та по тоя повод отворих поостарялата книга и прочетох това-онова за бъдещите генерали Никола Иванов и Иван Фичев.  И най-вече за техният писмовен принос за създаването и развитието на българската военна стратегия. Още преди да станат висши офицери.
Сетих се и за просветителската статия на генерал Теодоси Даскалов във „Военень Журналь” от 1938 г., която е акгуална и до днес.
И за  книгата „Санитарната служба въ военно време” на генерал-майор Тодор Радев (пехотинец), Печатница на Армейския военно-издателски фондъ, 1930 г.
Що ли толкова се сещам?
И да ме извинят военните автори, списвали и списващи в списанието „Военна мисъл”, а днес „Военен журнал”. Това не се отнася за тях!
Размишления 27 (следизборни)
Ако се вярва на публикации в Интернет, на изборите на 05.10 са гласували 3 443 432 българи. Със същата уговорка се отнасям и към данните на СІА за населението на България към юли 2014 г. – 6 924 716, от тях до 14 годишна възраст – 984 924. Последното число закръглих до 1,0 млн., извадих го от това на населението и се оказа, че гласоподавателите у нас са 5 924 716.
И по тези мои сметки се получи избирателната активност от 58,11%.
Кой е прав – ГРАО, ЦИК или един изкукал пенсионер?

Няма коментари:

Публикуване на коментар