На кого да
вярвам?
На снахата на една партия; на десния лидер, мислещ с долната си глава; на
бившия любимец на премиер на съседна държава; на първия мултак на републиката; на
депутата с мозък; на някой си, бил президент; на министъра от проклета коалиция;
на фатмака от ДС; на синия генерал с червена сърцевина или обратното; на
лампазлията пожарникар, на лидера на националистическата селска партия; на младшия
възродителен прокурор; на най-кипрата рабфаковка; на експертните счетоводители
с бирнишки манталитет и т.н.?
Или на английския философ, логик и обществен деец
Бъртранд
Ръсъл,
който хортувал, че човешките въжделенията към власт и слава са безгранични?
Та по таз
причина – край на критиките ми!
Да живей
споделената политическа безотговорност чрез участие!
Да живей
плавния преход към отговорно забогатяване!
Да живей
България, ако случайно някой се сети за нея, вторачил погледа си във властта и
парите!
Няма коментари:
Публикуване на коментар