вторник, 9 септември 2014 г.

Архивите са живи....



Михов forever,  В казармите ще има фрески, таванът на Генералния щаб ще бъде изрисуван,  д-р Рос, в-к „168 часа”, 7-13.08.1998 г.

Михов forever, В казармите ще има фрески, таванът на Генералния щаб ще бъде изрисуван, д-р Рос, в-к „168 часа”, 7-13.08.1998 г. 
В семпло кафене на Монмартър, малко над Лувъра, е седнал шефът на Генералният щаб Михо Михов. „Оnе соffe, рlease", поръчва си той на перфектен английски и със за¬мечтан и изпълнен с тайнственост поглед се замисля за Джокондата.

Пред него безработен френски художник портретист се опитва да улови неуловимото в очите на генерала. Ако успее, картината ще бъде размножена на циклостил и поста¬вена във всяко спално казармено помещение. Така войниците, преди да затворят очи в следобедна дрямка, ще виждат справедливия поглед на Михов и ще заспиват спокойни.В щабовете пък, на мястото на Васил Левски, който смени Тодор Живков, сега ще виси копие на Мона Лиза. По коридорите ще има фрески.
Доста работа ще се отвори на художниците във войската. Скоро на тавана в Генералния щаб да бъде из¬рисуван славният ни генерал, който полегнал сред облаците, леко докосва с пръст НАТО. Но това е друга тема.
След като бъдат поставени картините с Мона, всеки български офицер ще усвои нейния поглед до съвършенство и ще създава добра атмосфера сред войниците, точно как¬то иска Михов.

За да може военният правилно да разбере погледа на Лиза, което как¬то признава и генералът е много трудна работа, в казармите ще бъде въведена длъжността армейско-художествен критик. Нещо като бившия политрук. Той ще обяснява на по-простите военни какво точно значи погледът и как трябва да се възпроизвежда.

Вместо за танкове, оръдия и самолети, офицерите ще си говорят за изкуство.

Вместо да млатят младите, старите ще ги гледат замечтано. Вместо да тръгне да бяга след като гаджето го изостави, войникът ще застава пред стенописите в коридора, столовата, спалното, а защо не и в ареста и ще се отпуска.

Сега най-после разбираме какво всъщност представлява забулената за всички нас в тайнственост и честност военна реформа. Тя също върви с погледа на Мона. Чест и слава за нашия генерал, който издигна обикновената армейска служба до нови, непознати досега висини.

Какъв Михо! Какъв Михов! Какъв природен талант!

Няма коментари:

Публикуване на коментар