неделя, 4 май 2014 г.

ПОСВЕТЕНО НА ЕДИН СЪДЕБЕН ПСИХИАТЪР ОТ FACEBOOK.



Нямах намерение да споря с г-н Веселин Тенев – според представянето му съдебен психиатър в Медицинския университет в София, за изразените мнения за публикацията на Катрин-Лейла Сауалха във в-к „Труд” (http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=4032489) - „Липсата на казарма уби българския мъж”. Ядоса ме отношението към 20 годишната девойка. Какво работела и какви били нейните компетенции (изглежда беше забравил българската дума, та е употребил англ. credentials)? Ами нищо не работи господине. Учи политически науки в УНСС. А мнение можеш да имаш, даже и на основата на собствения ограничен житейски опит. Което не означава, че е предназначено „да се задоволяват прищявките на някакви фрустрирани госпожици.” Прекипя ми и от отговора на моята реплика – „Пази Боже от такива съдебни психиатри”. Индиректно ме призова за „редовното приемане на предписаните лекарства”, което „ще ви предпази от поведение, което би могло да бъде обект на експертиза на съдебните психиатри”.
А сега по същество.
Според д-р Тенев, моя милост и останалите коментатори по темата в Facebook страдаме от липсата на „толерантност към критицизма спрямо БНА от социалистическото време.” Този извод е направен на основа на опитът му като „лекар във Враня, при това в не толкова далечната 2000 година, когато трябваше да се справяме със серия самоубийства в същата тази армия, която вие сега славите, някои от тези самоубийства, всъщност бяха разширени самоубийства......, т.е. с убийства на околни хора и после на самия себе си”.
Какъв „социализъм” го тресе по това време не ми е известно? Отде ги видя масовите самоубийства също? Както и за „негативните неща, на които ни учеше БНА” изкопана от доктора през 2000 г.? Както и т.нар. „евтина пропаганда.”
Нека да кажа и няколко думи за самоубийствата в армията. За цялата ми служба в 7 мсд– осем години (1975-1983 г), имаше един опит и две реализирани самоубийства. Реализираните бяха сред лейтенанти! На който му се смята може изчисли стандартизирания показател на 100 000 личен състав (численият състав на дивизията е около 4000 души).
Изследване на самоубийствата в БА показва, че в периода 1990-1997 г. те се задържат (в станадартизиран показател на 100 000 души) на нива около 13,0 на сто хиляди, които са съпоставими с тези във въоръжените сили на Белгия, Гърция, Великобритания – около 15 на сто хиляди.
Вярно е, че участниците в задгранични мисии с неправилно третиран боен стрес развиват посттравматично стресово разстройство. Вярно е, че една от проявите му е автоагресия, понякога в съчетание с такава към околните. Вярно е, че броят на самоубийствата във въоръжените сили на САЩ през 2008 г. е рекорден за последните 29 години и достига 20,2 на 100 000 души, от които 25% са участници в мисиите в Ирак и Афганистан. Само че това няма нищо общо с публикацията на Катрин-Лейла Сауалха. И още повече със социализма!

Няма коментари:

Публикуване на коментар