събота, 17 май 2014 г.

На един министър

Вчера слушах, как от Варна министър Таня Андреева обяви новото „хапче-панацея” за финансиране на българската доболнична и болнична система – диагностично свързаните групи (ДСГ). С какво нетърпения и от колко години го очаквала това лекарство.
И нали живея повече в миналото, започнах да се сещам за разни неща.
Например как касовият модел за финансиране (въведен със Закон за здравното осигуряване) ще увеличи значително финансовите средства за здравна помощ и здравна профилактика, ще подобри снабдяването с медикаменти, храненето, битовото настаняване на болните, ще доведе до по-високо заплащане на труда на лекарите и зъболекарите и т.н.
Или думите на проф. Уитмор (провел през 1992 г. един от първите курсове по здравно управление в България, на който имах удоволствието да присъствам) за „дребни лекарски игрички – за надуване цената на услугата и също толкова дребни игрички на здравните каси, за да не я платят".
Старчески му спомени. Важното е да има надежда, каквато лъха от младата ни министърка пред ТV камерите.
Нищо, че въвеждането на ДСГ в Германия (1999 г.) е увеличило издръжката на болниците с 35-40%. Според професор Генчо Начев. Това в България няма да се случи. Вярвайте й.
До следващата предизборна кампания!

Няма коментари:

Публикуване на коментар