събота, 7 декември 2013 г.

ПРЕДИЗВИКАНИ ДУМИ (14)



„Истината не притежава свойството да достига до всяко ухо, не всяко ухо може да я чуе. До някои тя няма да достигне никога, до други, като светлината на падаща звезда ще стигне, когато бъде късно”.
В. Биков
Този материал можеше да бъде озаглавен „По следите на изгубените .... ИЛЮЗИИ!
Илюзията, че:
1. Делото на 10.11.1989 г. е предизвикано от чисти подбуди, а не от властови мераци и трансформиране на политическото единовластие в икономическо. Боже господи, какви наивници!
2. Можем да променим и социалдемократизираме БКП. Как бихте прочели днес следващите думи – „Идеята за социализъм трябва да бъде реална и земна, динамично променяща се и съответстваща на времето, привлекателна, но не със своите утопии за светло бъдеще, а с възможността за изява и просперитет на личността и на обществото днес. Ние сме за идеология отворена към света, за идеология търпяща инакомислещите, за идеология, готова на компромис и съгласие, когато- те са в интерес на народа и България. Социалистическата идея днес не може да съществува сама за себе си.” Принадлежа на моето перо, писани са през 1990 г. и са част Отворено писмо на комунистите от 58 ОПО към Общински съвет на БСП в Община „Красно село”, гр. София до Съвета на инициаторите за радикални промени в партията и редакцията на в. „Дума”. Аз ги оценявам като думи на безумни идеалисти!
3. От департизация се нуждае само армията. Цитирам част от тезисите ми за изказване на Националната конференция на клубовете за радикална промяна в Българската социалистическа партия. 29.06.1990 г. – „Партийните пристрастия и противоречия във Въоръжените сили не ги консолидират. Деполитизацията е първа, но не и последна крачка, която БСП направи за нейна голяма чест (деполитизацията се изразяваше в забраната за изграждане на партийни организации вътре в Българската армия. На офицерите не бе забранено да членуват в такива извън нея. Че това е първа крачка, говори и факта, че аз и колеги от медицинско управление веднага създадохме 58 ОПО, в която членуваха офицери и военни служители от управлението и ВМА – бел. моя). Аз уважавам правото, включително и на военните, да поддържат една или друга политическа партия. И така е между другото в редица страни на западната демокрация. Но ми се струва, че в условията на зараждащата се у нас демокрация и при още неизживения „балкански синдром”, такава постановка у нас е опасна. Тя може да се окаже буре с динамит, чийто фитил не знаем кой ще запали”. Дали и днес не наблюдаваме балкански политически синдром сред част от академичната общност на България?
4. Ще променим нещо в здравеопазването. Цитат от незавършен дневник (запис от 15.04.1990 г. – неделя). „В понеделник (става дума за отминалия ден от седмицата – бел.моя) заседание на Националния координационен съвет (създаден от тогавашния здравен министър професор Иван Черноземски – бел моя). Решават се предимно текущи въпроси. Д-р Кръстев (лекар хирург от „Пирогов”, по това време активен член на КТ „Подкрепа” – бел. моя) задава остри въпроси на Черноземски относно санитарно-курортната дирекция на министерството, нейния директор и някои заведения по места. Не съм запознат с проблема, но ако се вярва на Кръстев става дума за сериозно деградиране на ръководството на това направление. Зам. министъра Григор Димитров говори, че скоро санаториумите ще станат печеливши. Чудя се как ще го постигна? Медицинската помощ, в това число санаториалното лечение, ако не се дотира няма да е по джоба и на средния българин. А на бедния? Предстои ми тепърва да вляза в битка с Гр. Димитров, но е необходимо да си подготвя факти. Разговарям с проф. Жабленски за предизборния манифест на БСП, където е включена отново прословутата фраза за безплатно здравеопазване. Съгласен е с това, че постановката е неправилна, обвинява за това редакционната комисия. Професор Черноземски предлага да се обърнем към всички политически партии с изявление по проблемите на здравеопазването. В предизборната си борба те не бива да спекулират с въпроси, по които националния координационен съвет е постигнал консенсус.” Днес да не би проблемите на здравната система у нас да са решени? Или дилемата „платено-безплатно здравеопазване”?
Мога да продължа и с други илюзии. От началото на прехода. Например за големите надежди, възлагани на членството в НАТО и ЕС. Но е безсмислено.
Трябваше да минат 24 години, за да разбера че:
1. От 10.11.1989 г. България строи развито „капиталистическо” общество. А първоначалното натрупване на капитала, в никоя епоха и в никоя държава не се е извършвало по почтен начин. И сме длъжни да понесем както меда, така и жилото на новото обществено устройство.
2. Не съществуват общества, в които да отсъстват противоречия между икономическите интереси на отделните групи, и че задължението на държавата е да ги поддържа в поносими граници. Като посредничи между отделните групи.
3. Представителната демокрация никога и никъде не е и няма как да бъде в интерес на всички членове на обществото. Включително и при атинската демокрация. Която е изключвала робите. Но е за предпочитане пред насилствена смяна на правителствата.
4. „Кучето” на българските проблеми не е заровено в конституцията и изборния кодекс. А в необходимостта да бъдат създадени мислещи и грамотни граждани. Което не става с хепънинги и окупации. А с „упорито поливане, сиреч просвещаване” на обществената поляна, подобно на английската. За което е нужно време.
Уважаеми млади студенти,
Вашите илюзии по съдържание не се различават от нашите.
Призивите за нов морал и прозрачност в политиката, за операции „Чисти ръце” и за борба с олигархията, сиреч с богаташите са само заклинания. Между другото за нашенските, а и за останалите богаташи има една чудесна мисъл на Енгелс – „В демократичните републики богатството, използва властта си косвено, посредством пряко подкупване на чиновника (Америка) или чрез съюз между правителството и борсите (Франция и Америка). Писана е през 1894 г. Май че вече съм я използвал.
А може би не съм прав. Знам ли?

Няма коментари:

Публикуване на коментар