петък, 15 ноември 2013 г.

За любовната политика


Четивото не се препоръчва за лица, оперирани от чувство за хумор! Опасно е за здравето им.
Вчера, във Фейсбук господата Георги Рачев и Георги Бербенков ме предизвикаха на тема любовна политика. По тази причина публикувам „прозренията” си върху темата. Трите дефиниции са универсални. Любовната политика е:
1-ва дефиниция: Целенасочена дейност на мъжа/жената за задоволяване на определени негови/нейни потребности чрез политически стабилни, дългосрочни и приемливи от гледна точка на стратегическата цел, наличните ресурси и времето за реализиране решения и инструментариум за прилагането им.
2-ра дефиниция: Многосекторна и многокомпонентна система в живота на мъжа/жената. Неговите/нейните потребности се означават като политически.. От тази гледна точка любовната политиката е процес на: дефиниране на политическите потребности; разработване на политическите алтернативи за задоволяването на потребностите; избор на политическа алтернатива/ вариант за действие (вземане на политическо решение); разработка на инструментариум за реализацията (политическа реализация) и политическа равносметка (преглед и оценка на ефективността на взетото решение. Равносметката бива икономическа и физиологическа. Според приоритетите.
3-та дефиниция: Описание на съществуващите проблеми на мъжа/жената и изследване на причините за тях (дескриптивна част) и предписания за действие (прескриптивна част).
При дебата Георги Бербенков направи едно предложение, свързано с актуалното политическо състояние в страната:
"На Дядо Господ ще предложа,
на думата "политика",дето бедността ни предизвика,.
да й тегли ножа!!!"
Приемам, че то не се отнася до любовната политика, макар че между нея и политиката на политическите партии има опосредствена връзка. Тя се проявява чрез стреса, предизвикан от шашкъниите им и равнището на разполагаемите финикийски знаци, означавано като политика на доходите.
 И понеже днес предстоят митинги подарявам на участниците едно стихотворение на д-р Тодор Толев.За понижаване равнището на агресивност. Целесъобразно е да се чете в компания на жена. Може и с чаша кафе - преди или след. Четенето, за да не си помислите друго при този трисмислен български език.

Аз я срещнах навреме, по черешово време –
лъчезарна, със бюстче и кю.
По черешово време е резил да се дреме,
щом си готин и имаш IQ!

Под ръчичка ме хвана и нали си е дама,
пък нали съм и аз кавалер –
чинно крачиме двама, но какво ни прихвана –
ами, радост – в огромен размер.

Нещо там си говорим, се прекъсваме, спорим
и светът е подарък за нас.
И деня ще пришпорим, и живота ще борим,
че корав съм и никога – пас!

Тъй си беше – с череши, и засмяна се реше,
а подир ще печем барбекю.
Аз пък – чорлав и смешен, и готов да съм грешен –
их, каква е – със бюстче и кю!

Послепис от автора: Думичката "кю" е от френската "cul" - откъдето иде понятието "кюлоти".
Пък и "санкюлоти" - макар тук тематиката да не е революционна...

Хубави почивни дни!

Няма коментари:

Публикуване на коментар