четвъртък, 19 септември 2013 г.

ПРЕДИЗВИКАНИ ДУМИ......



Снощи (18.09.2013 г.) гост на Георги Коритаров в „Свободна зона”, на ТV+ беше Димитър Луджев. Темата - актуалните проблеми на българския преход. Гостът е умен човек. Контактите ми с днешния професор датират от времето на правителствата на Димитър Попов и Филип Димитров. Първият път в битността му на вицепремиер, а в последствие – на министър на отбраната. Бързам да кажа, че начело на военното ведомство нанесе много по-малко щети на Българската армия, отколкото някои от следващите го министри. Мнението си е лично мое.
Това гостуване е повод за днешните ми предизвикани думи. Посветени на задкулисните партийни назначения и договорки, на липсата на граждански контрол върху властта (законодателна, изпълнителна и съдебна), на българския икономически и политически преход, на олигарсите и т.н. 
Задкулисните договорки за заемане на постове не са от вчера. Май че целият ни преход е съпроводен от този обществен недъг. Няколко примера, които изплуваха в паметта ми от снощната седянка в Пещерата. Спомних си, че през 1992 г. със заповед на госта, за началник на Медицинско управление на Генералния щаб на Българската армия беше назначен цивилния лекар Танчо Гугалов. Без грам управленски опит в управление на здравеопазването, камо ли в областта на военното. Забележете обаче – син на активни борци против фашизма от Велинград. В края на същата година лицето Гугалов, с личната препоръка на Луджев е издигнат за министър на здравеопазването в правителството на Любен Беров (по това време Луджев вече не е министър, но е сред „сините мравки” в парламента). Негово е и назначението в Министерството на отбраната на Христо Гергински. Чийто принос за войската е вносът на израелски полицейски бронежилетки (защитаващи само от хладно оръжие) за българския контингент „Сини каски” в Камбоджа. Това не му попречи да поработи и като зам.-министър на здравеопазването по времето на Танчо.  Няма да премълча и името на Даниел Вълчев, който оглави кадровата политика във военното ведомство. Факт, който е изтрил от автобиографията си. Чудя се защо се срамува да го сподели с гражданите. Питам се с какво лице днес критикуваме Орешарски, БСП и ДПС? Питам и  Вас г-н Луджев - с кого бяха обсъдени посочените кандидатури и на какъв граждански контрол бяха подложени Вашите кадрови управленски решения – като министър и депутат? Май на никакъв!
Между другото, проблемът за договорките засегна и самият Луджев. Непознат гражданин позвъни в студиото и запита (цитирам по памет): „Кой Ви излъчи за министър г-н... Наздраве,  господин министър! За второто, питащия не беше прав! Не съм забелязвал Луджев да си „пада по чашката” повече от всеки нормален мъж. Въпросът явно смути госта. И започнаха не много свързани обяснения за номинацията (цитирам по памет): „Бях номиниран от представителите на шест страни от НАТО, които се намираха в България???? ...МВнР на Великобритания коментира моето назначение, като гаранция за радикалните промени, които правителството подготвя??? и т.н.” Така и не ми стана ясно, кой е номинирал военния министър на независима Република България! Но започнах да подозирам, че реденето на министрите май не е ставало у нас. А ако е ставало, е имало сериозна „експертиза”, както е модерно да се казва! От къде? Отговорът оставям на читателите.
Няма да пиша за гражданския контрол. Та него го няма още от времето на Живков. Че и до днес. Не се надявам да го видя в бъдеще или ако трябва да бъда по-точен – едва ли ще го доживея! За него трябват не гражданско общество и ЕнДжиО-та. Трябват ГРАЖДАНИ! Които не се създават за 20-на години! Подобно на английската морава!
Луджев говори напоително и за смяната на икономическата и политическа система след 1989 г. Не беше твърде убедителен. Днес, като се обръщам назад към миналото ми се струва, че не е било трудно да се свали Живков. Трудното решение пред превратаджиите е било за пътя, който България трябва да поеме след Генералния секретар. И те, добре образованите членове на върхушката на БСП го взеха – да строим капитализъм. За да успеят да трансформират политическата си власт във финансово-икономическа. Впоследствие и други се облажиха от това решение. Но не го взеха те. Изпълнението на решението скърца. Защото никъде по света не е строен капитализъм след насилствено прекъсване на еволюционно му развитие в България на 09.09.1944 г. и последвалите 45 години на пълно одържавяване на икономика, банки и селско стопанство. Наивно е в тези случаи да очакваме справедливост г-н Луджев. Както се опитвахте да ни внушите. За да се създаде богатата класа на капиталистите са необходими ресурси. В нашите условия те трябваше да бъдат отнети от някого. През 1989 г. това бяха на държавата и кооперативите. Даже и работническо-мениджърката приватизация, измислена от правителството на Виденов и проведена от Костов не беше справедлива.  България живее в периода на първоначално натрупване на капитала (по Маркс) и докато той не завърши по естествен път, никакъв „парламентарен, административен и съдебен” капацитет няма да помогне, за да се възстанови справедливостта! А защо не и морала! Ех, има един изход! Да експроприираме заграбеното и го преразпределим? Сред правилните хора?!
Партийната ни система г-н професоре след 1989 г. също е с родилни петна. Деветосептемврийският преврат унищожи елитите на старите партии и тях самите (не коментирам колко читави са били). Вие по-добре от мен знаете, че нито покойните Дертлиев и Ст. Савов, нито нароилите се земеделски водачи успяха да възстановят  партиите си. Вместо тях се родиха „партийни ментета”. Богато ”гарнирани” с доносници на бившата Държавна сигурност. Това разсипа Съюза на демократичните сили, до степен днес да го наричат съюз на ДЕСТРУКТИВНИТЕ сили. Не успя да даде нещо ново и движението „Симеон Втори”, за да се превърне във виден политически маргинал. Коментарите за ГЕРБ оставям на читателите.
Май думичките ми станаха твърде много. Завършвам, като декларирам, че приемам всякакви мнения. Включително и отрицателни.
Като младеж обичах стиховете на Пеньо Пенев. В ученическите си години в гимназия „Добри Чинтулов” в Сливен обичах да рецитирам и „Дни на проверка” и „Когато се наливаха основите”. След това дълго време не се бях сещал за поета с ватенката. Наскоро отново се върнах към него. Какво да се прави. Старчески сантименти. Но не за това ми е думата. Искам да приключа днешните „Предизвикани думи“ с една перифраза по негово стихотворение. Мисля си, че е подходяща за съвременна България.
                     "Когато „капиталът” се наливаше...”
Потомци, вий напразно ще се ровите,
докрай едва ли ще узнайте вий,
когато „Капиталът” се наливаше в България -
какъв живот живяхме ний!

И колко трудности преодоляхме!
Завидна беше нашата съдба!
И колко малко хора се добрахме
До „Капитала” в славната борба.
Прощавай поете!


Няма коментари:

Публикуване на коментар