понеделник, 30 декември 2013 г.

ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА!

Този припев от една популярна песен е за всички посетители на този блог.
Нова годино, нова годино, добре си дошла!
Нова годино, нова годино - с узрели жита!
За много години, за много години си пожелай
много години, здрави и мирни, за теб, роден край!
И много години, здрави и мирни, за теб, роден край!
Наздраве!!
.

понеделник, 23 декември 2013 г.

ПРЕДИЗВИКАНИ ДУМИ (18)



В „Гласове” е публикувано интервюто на Дейвид Гребер със заглавие „Капиталистите направиха отстъпки не от щедрост, а от страх от бунтове”. На протестърите и ранобудните искам да посоча някои факти, извън интервюто:
1.Моделът на  Бисмарк за здравно осигуряване  и за закрила на работещите при трудови злополуки, болест, инвалидност и старост, въведен  в Прусия (1881 г.), а след това в Германия не е израз на човеколюбие. Това се отнася и за политиката на Канцлера в областта на  трудовото законодателство, нор­мирания работен ден, годишната отпуска и избирателните права. Бисмарк е бил принуден да противодейства на разпространяване на идеите на Маркс и Енгелс. Все в тая посока той забранява комунистическата партия,  узаконява професионалните съюзи на Ласал и дава път на социалдемократическата партия;
2.Моделът национално здравно обслужване на лорд Бевъридж,  въведен във Великобритания и Ирландия непосредствено след Втората световна война – 1948 г.също не израз на чрезмерна филантропия. Просто след войната, под влияние на успехите на СССР срещу Третия райх, искането на работническата класа за съветизация на британското общество, в това число и в здравната система са изключително силни.
Та вие млади, хубави и образовани от какво искате да ни предпазите с вашите искания за оставка. 
От строителството на капитализма?
Или да заменим едни строители с други?
Ама по-наши!

петък, 20 декември 2013 г.

ПРЕДРОЖДЕСТВЕНСКИ ЗАКАЧКИ



Искаме капитализъм. В който да бъдем равно богати!

***

Пиенето не е за всеки. Едни стават алкохолици, други – мъдреци.

***

България е в криза!

От нея само с Минчев Огнян

се излиза....

***

Бойко Борисов е демон..

смята днес Минчев Огнян!

Боже ти как ги изтрайваш

хора без капчица свян...

***

България ще строи

Симеонов Валери!

С електорат от...

пенсионери!

***

В духа на Живков продължаваме.

Пред външни сили се снижаваме....

***

Непрекъснато се вглеждаше в миналото. И си пропусна настоящето…

***

Вчера фен на комунизма!

Брани днес капитализма!

Повратлив е наш Огнян

във парите.... взрян!

***

Над Родопи шум се вдига!

Малоумният пчелар с

партия „Помак” пристига!

Нова нация създава!

Иска да ни управлява!

понеделник, 16 декември 2013 г.

Не нам....

В момента (16.12) гледам Крум Кацаров - новия ИД началник на ВМА. Гост на Цветанка Ризова и Митко Цонев в bTV. Лъже като "дърта ромка". Дългът на академията бил от хроничното недофинасиране. А бре Крумчо, на кого ги разправяш тия опашати. Малко факти за бюджета на ВМА. Взети са от открити източници - за 2011 г. - 110 418 500 (по отчета на МО), за 2006 г. -утвърден бюджет в размер на 33 128 000 лв., реално усвоен  с корекциите  - 111 775 000 лв., за 2007 г. - утвърден бюджет в размер на 58 397 000 лв., реално усвоен  с корекциите - 110 619 000 лв. (По одитен доклад № 0200001407, приет с решение на Сметната палата № 147 от 12.06.2008 г.).
Не нам тия г-н Кацаров! Не нам!

Да не я подкарахме по Аньовски? Без Аньо!

На 19.02.2013 в pan.bg беше публикувана "Визия на за развитие на отбраната и въоръжените сили на Република България (2013-2017)". Разработена е от Конфедерацията на обществени организации от сигурността и отбраната (КООСО) с председател полковник от резерва Иван Иванов, а днес заместник министър на отбраната. Документът  е обемист, цели 17 страници.
Господин заместник-министър,
Какво направихте за да отстраните следните слабости:
1.Прекомерно е централизирана системата за управление на отбраната. Управлението се осъществява еднолично от министъра на отбраната, на когото пряко са подчинени повече от .... (личния - бел .Н.К.) състав на заетите в отбраната.
2.Въведената през последните три години и половина йерархична структура доведе до пълна зависимост на служителите в министерството от капацитета и волята на министъра на отбраната.
3.Щабът на отбраната е превърнат в придатък на политическото ръководство на МО.......
4.......началникът на отбраната и щабът на отбраната са лишени от възможността да участват активно в процеса на вземане на решения и са превърнати в изпълнители на волята на министъра.
5....все още голяма част от неговите структури ( на администрацията на МО - бел. Н.К.) нямат ясни функции, а в друга част от тях продължава дублирането на дейности...
6.Създаденото Съвместно командване на силите (СКС) не съответства на реалностите, функциите, задачите и числеността на Българската армия. ....За сравнение може да се посочи съставът на една общовойскова армия от близкото минало с личен състав, надвишаващ 40000 души и управляван от скромен по размери щаб на армия , а не от многостепенна структура, както е сега.
Спирам до тук с въпросите!
Ще продължа обаче да ви ги задавам, докато не получа отговор.
Щото ми намирисва че с г-н Найденов продължавате да управлявате без Аньо по Аньовски! Или се отказвате от констатациите си г-н Иванов??

четвъртък, 12 декември 2013 г.

ПРЕДИЗВИКАНИ ДУМИ (17)



Тази сутрин от телевизията научих, че вчера в Софийския университет е имало освен ранобудни студенти и ранобудни професори и асистенти. Представлявани в студиото от небезизвестните професори Пламен Минчев и Георги Близнашки и от асистента Георги Ганев.

Първият ранобудник и инициатор на преподавателското ранобудене Георги Ганев вчера закъснял. Простено да му е. Той е виден български икономист без нито един ден трудов стаж в реалната икономика. Пък плюеха по Станишев.  Важното е че младият мъж е програмен директор по икономически въпроси в Център за либерални стратегии. Вероятно се досещате за финансовите източници на тази стратегическа институция! Малко преди началото на промените в България (1988 г.) г-н Ганев започва да учи в Юридическия факултет на Софийския университет, изкарва четири семестъра и заминава за САЩ. През 1990 г. Където се обучава седем лета – две в Graceland College, Lamoni, Iowa, където защитава бакалавърска степен и пет в  Washington University, St. Louis, Missouri, в който придобива магистърска степен и защитава докторантура. Интересно е на чия издръжка? Тук и Интернет мълчи.

Ранобудникът Пламен Цветков е със стара комунистическа закваса. На активни борци против фашизма и капитализма. Която усърдно крие в биографията си. Но няма как да скрие, че е роден през 1951 г. в Берлин в семейство на дипломати, чийто верност и преданост на партията е била задължително условия  през онези години. Завършва история в Софийския университет. Няма как да скрие и, че е защитил дисертация през 1980 г. в Московския държавен университет. Не ми е ясно дали е бил редовен или задочен аспирант, но по ми се чини да е първото. Темата на дисертацията е прелюбопитна - „Съветската политика за колективна сигурност и балканските страни 1933-1935 г. Ама няма как да я прочета. Както казваше един мой китайски познат преди години (говореше прекрасно български и владееше сленга от онова време): „Г-н полковник, един мой асистент ни убеждаваше, че съветската конституция е най-демократичната конституция, пък след 10 ноември обърна палачинката на 180 градуса.” Така е драги ми Куо! Обърналите палачинките не се изчерпват само с Цветков.

Третият ранобудник Георги Близнашки е роден в Скравена през 1956 . Завършва Юридическия факултет на Софийския университет през 1982 г. и от следващата година е асистент. Явно никак не му се е занимавало с практиката. Става доктор по право през 1988 г., а пет години по-късно – доцент. В момента е професор по конституционно право. Видният критикар на БСП е член на БСП. По непотвърдени данни в периода 1990-1991 г. е ръководител на Софийската градска организация на партията, а в момента е член на ръководният и орган. Депутат в 36-то  и 40-то Народно събрание от квотата на партията. Наблюдател (26.08.2005 - 31.12.2006), а от 01.01.2007 до 20.05.2007 г. депутат в Европейския парламент. Не беше в листите за 41-то Народно събрание, а през 2011 г. не му се отвори парашута за президентския пост. В резултат на което оплю Ламбо и Калфин. И днес е от кандидат- реформаторите на България - дайте ми власт, за да ви направя морални. Бедни ми Близнашки! Не знаеш ли, че предателите не ги обичат. И от двете страни! Слушах ги! А от главата ми не излизаше една мисъл: „Тези ли ще ме будят Господи? Те ли ще спасяват България?  Баста господа, не ви желая!

вторник, 10 декември 2013 г.

ПРЕДИЗВИКАНИ ДУМИ (16)



Студенти-окупатори, любвеобилно наричани „ранобудни” издигнаха пред Ректората на Софийския университет лозунг „Проблемът не е в хората, а в системата”. Замислих се! Какво са човеците мисля, че знам. За знанията ми относно същността на понятието система обаче започнах да се съмнявам. Бях учил че обществените системи са сложни организации, съставени от множество елементи, които чрез сложното си взаимодействие пораждат т.нар системни свойства, тоест свойства, които не са присъщи на отделните й съставни части. Рекох си, че сигурно става дума за държавата. Не е нужно да имаш диплома за висшист, за да разбереш, че вчерашната, днешната, а може би и утрешната държава има качества, които ние индивидите, групите и т.н., които я населяваме не притежаваме. Само не разбрах ако това разбират под система къде им е проблемът. Продължих да мисля. И ето, че калъпираният ми при соца мозък стигна до прозрение. Проблемът на системата, сиреч на държавата е в Конституцията, по която или чрез която тя е организирана и функционира. И ме налегна една мисловна логорея.

Сигурно проблемът е в държавното устройство. Били сме Княжество, Царство, Народна република, а в момента само република с парламентарно управление. Остават ни два възможни варианта. Президентска република ала Путин, от който акъл не вземаме. Или министерска република. Каквато май бяхме от 2009 до 2013. Ще трябва да питам ранобудните.

Единната държава, в която не се допускат автономни териториални образувания сигурно не е проблем на системата. Касим Дал, Корман Исмаилов и новата партия „Помак” ще го решат и без тях.

Вероятно не проблем и осъществяването на народния суверенитет. Той вече беше присвоен от протестърите, че и от една политическа партия до преди десетина месеца. Присвояването от отделна личност пък е въпрос на свикване. Колко му е!

Не е проблем да се и да се гарантира живота, достойнството и правата на личността и да се създадат условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество. Е, не за всички. Ама то е до време. Докато Партията и държавата се слеят.

Казано е, че всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Някой обаче са по-свободни и равни. И тук не е проблемът. В този театър сме участвали. Бързо ще си върнем навиците.

Нещата не опират вероятно и до равенството пред закона. То и кога ли сме били  равни, че сега да протестираме.

 Същото се отнася и до недопускането на ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. Щото двадесет и четири години го търпим и нищо не казваме. Не че и преди това явлението е било непознато.

Проблем вероятно има с разделението на държавната власт. Лесно решим е. Ще се слеят законодателната, изпълнителната и съдебната. И по лесно ще се контролират. Взаимно.

Главоболяло от политическият живот, основан върху принципа на политическия плурализъм. Никакъв проблем. Една голяма партия и десетина присъдружни. Така няма да личи, че голямата се обявява или утвърждава за държавна, което привидно може да е забранено.

Ще се наложи да се подобри дефиницията за частната собственост. Неприкосновена е, ама само за наши. Същата хватка може да се приложи и върху днешната икономика, основана на свободната стопанска инициатива.

От този логореен водопад от мисли ме заболя главата. Пък си рекох. Що бе джанъм толкова протести и окупации. Една по-широка Пи Ар кампания от ИД, едно рефендумче с КОСТИН бротски (от немски brot, сиреч хляб)  бюлетини и работата в кърпа вързана.

Не само по тези, ами и по други проблеми на Системата. Сиреч на Конституцията. И като се установи един морал и прозрачност..... Да ти е кеф да запееш!

Забележка: Всяка прилика на болтваните думи и текстове с действащата Конституция на Република България е случайна.

понеделник, 9 декември 2013 г.

ПРЕДИЗВИКАНИ ДУМИ (15)



Вчера полковникът от запаса Цанко Цанков ме предизвика. С една своя реплика във Facebook. По повод откриването на скулптурната  композиция „Има такава професия – Да защитаваш Родината”(реплика на сцена от филма „Офицери”) пред сградата на Министерството на отбраната на РФ. Г-н Цанков беше написал – „Почнах да пиша, че така са разсъждавали и нашите царски офицери, но се разколебах. Те са служили на царя - немец и затова сме пострадали в две национални катастрофи”.

Ха сега де! Да видиш сламката в окото на вече починалите царски офицери и да забравиш за гредата в собственото - на действащи или от резерва генерали.

За да не бъда голословен ще спомена един свой материал. Писан през ноември 1998 г. Със заглавие „Срамувам се от вас господа генерали!” Поводът – участието в предаването на Валя Ахчиева „Открито” по „Ефир 2” (вторият канал на БНТ- бел.моя) тогавашния военен министър Ананиев, двамата заместници на началника на Генералния щаб (по това време Михо Михов – бел.моя) – Никола Колев и Тенчо Добрев, командващия на новосъздадените Сили за бързо реагиране – Златан Стойков и някой други, по-незначителни персони. Темата – военната реформа. За да не бъда отегчителен ще цитирам само част от текста:

„Лично аз, след чутото и излъченото, очаквах  да чуя от г-н Ананиев и останалите гости сериозни, обективни и аналитични отговори за действителното състояние на Българската армия Но не би братя българи! Всичко бе до болка познато (през 2013 г. нищо в това отношение не се е променило – бел. моя). Синтезирано в едно изречение – правителството, Министерството на отбраната и Генералния щаб правят всичко, което е по силите им. Не чух нищо за: вината на политиците за забавянето на приемането на концепцията за национална сигурност (друг е въпросът за качеството на вече приетата); липсващата военна доктрина; несвършената работа на парламента по определяне на числеността на въоръжените сили в мирно време и при война и тяхната структура; значението на оперативната съвместимост като фактор за приемането ни в НАТО и защо тя не е от фатално значение за страни като Полша, Чехия и Унгария, а за нашата страна е?; ще има ли най- после действена програма на парламента (не на правителството или военното ведомство) за устройване на работа на освобождаваните от кадрова военна служба военнослужещи; каква е ефективността на похарчените през 1996-1998 г. средства на данъкоплатеца за т.нар. „преквалификация” на излизащите от редовете на БА; защо се наказват инакомислещите офицери. Списъкът може да бъде продължен, но едва ли е нужно. От министър и припяващите му генерали и цивилни еднодневки в Министерството на отбраната научих, че:

1.План „2010” се изпълнява успешно;

2.Битовите потребности на армията са осигурени, а който мисли иначе – или не му е работа или не разбира проблема;

3.Ще бъдат освободени заместник-министри, но иначе те били добри професионалисти (що бе "чоджум" ги освобождавате?);

4.За единадесет месеца сме изпълнили четири цели, а за оставащия един месец ще покрием още единадесет и т.н. 
Отговори, издържани в бодряшки дух. И ако това е допустимо за министъра като политическо лице, за да запази стола си, то се питам по какви причини му пригласяха тримата генерали. Питам се „къде беше в този час” най-висшия генерал от Българската армия. Ето защо се срамувам от вас господа генерали. Познавам и трима ви. Питам се защо се съгласихте да изпълните политическа поръчка и да подкрепите с присъствието си политическото кабаре, което разигра г-н Ананиев. Може би, за да не ви помислят за стари генерали и да ви уволнят?”

Нека сега да сравним моите писаници за съвременните генерали с един спомен на царския генерал. Васил Бойдев (1893-1984). От книгата „От поручик до генерал”, ВИ, 2012. Чийто живот, според рецензента на книгата е минал между кавалерията, възстановяването на българската авиация и военната дипломация. Цитирам (стр.274-275):

„Наскоро сред завръщането ми в Скопие (Бойдев е командир на 5-а армия във Вардарска Македония. Сменен е от генерал Кочо Стоянов, който въвлича армията в борба с партизаните – бел.моя) ме посети министърът на вътрешните работи Дочо Христов. Той си спомни, че не съм давал преди съдействие на комисаря Белев за изпращането на евреите в Германия, тоест в концлагерите! Отговорих му:

- Аз съм учил за генерал, а не за джандарин!

.........                                             

В първите месеци на май (1944 г. – бел.моя) изпратих до военния министър телеграма с приблизително следното съдържание: не за първи път съм обиждан и обвинявам (по повод обидна телеграма от министъра на войната генерал Русев – бел.моя). Аз дълга си и войнишката си клетва съм изпълнил. Моля да бъда освободен от длъжността, която заемам и зачислен в запаса...

Генерал Попдимитров, командир на 14 пехотна дивизия също подаде оставка...

Нашето поведение предизвика реакции вътре в страната и навън. Двама български генерали на действителна служба се бяха осмелили да хвърлят камък в блатото. Българският пълномощен министър в Швейцария изпрати легационния си секретар в София, да разбере истината за оставките...”

Драги ми Цанко,

Такива са били царските офицери. Възпитани да обичат България. Не че и между тях е нямало негодяи.

Ама колкото и да се напрягам, не мога да си спомня за днешен генерал, който да не е осребрил военната си кариера в политическа такава. Разбира се всеки според таланта си! Един по-малко, друг повече. Не споменавам имена и партии. Защото ни чакат светли празници. Рождество.

Дано да доживея да видя такава постъпка и сред съвременния български генералитет.

Ха дано! Ама надали?

събота, 7 декември 2013 г.

ПРЕДИЗВИКАНИ ДУМИ (14)



„Истината не притежава свойството да достига до всяко ухо, не всяко ухо може да я чуе. До някои тя няма да достигне никога, до други, като светлината на падаща звезда ще стигне, когато бъде късно”.
В. Биков
Този материал можеше да бъде озаглавен „По следите на изгубените .... ИЛЮЗИИ!
Илюзията, че:
1. Делото на 10.11.1989 г. е предизвикано от чисти подбуди, а не от властови мераци и трансформиране на политическото единовластие в икономическо. Боже господи, какви наивници!
2. Можем да променим и социалдемократизираме БКП. Как бихте прочели днес следващите думи – „Идеята за социализъм трябва да бъде реална и земна, динамично променяща се и съответстваща на времето, привлекателна, но не със своите утопии за светло бъдеще, а с възможността за изява и просперитет на личността и на обществото днес. Ние сме за идеология отворена към света, за идеология търпяща инакомислещите, за идеология, готова на компромис и съгласие, когато- те са в интерес на народа и България. Социалистическата идея днес не може да съществува сама за себе си.” Принадлежа на моето перо, писани са през 1990 г. и са част Отворено писмо на комунистите от 58 ОПО към Общински съвет на БСП в Община „Красно село”, гр. София до Съвета на инициаторите за радикални промени в партията и редакцията на в. „Дума”. Аз ги оценявам като думи на безумни идеалисти!
3. От департизация се нуждае само армията. Цитирам част от тезисите ми за изказване на Националната конференция на клубовете за радикална промяна в Българската социалистическа партия. 29.06.1990 г. – „Партийните пристрастия и противоречия във Въоръжените сили не ги консолидират. Деполитизацията е първа, но не и последна крачка, която БСП направи за нейна голяма чест (деполитизацията се изразяваше в забраната за изграждане на партийни организации вътре в Българската армия. На офицерите не бе забранено да членуват в такива извън нея. Че това е първа крачка, говори и факта, че аз и колеги от медицинско управление веднага създадохме 58 ОПО, в която членуваха офицери и военни служители от управлението и ВМА – бел. моя). Аз уважавам правото, включително и на военните, да поддържат една или друга политическа партия. И така е между другото в редица страни на западната демокрация. Но ми се струва, че в условията на зараждащата се у нас демокрация и при още неизживения „балкански синдром”, такава постановка у нас е опасна. Тя може да се окаже буре с динамит, чийто фитил не знаем кой ще запали”. Дали и днес не наблюдаваме балкански политически синдром сред част от академичната общност на България?
4. Ще променим нещо в здравеопазването. Цитат от незавършен дневник (запис от 15.04.1990 г. – неделя). „В понеделник (става дума за отминалия ден от седмицата – бел.моя) заседание на Националния координационен съвет (създаден от тогавашния здравен министър професор Иван Черноземски – бел моя). Решават се предимно текущи въпроси. Д-р Кръстев (лекар хирург от „Пирогов”, по това време активен член на КТ „Подкрепа” – бел. моя) задава остри въпроси на Черноземски относно санитарно-курортната дирекция на министерството, нейния директор и някои заведения по места. Не съм запознат с проблема, но ако се вярва на Кръстев става дума за сериозно деградиране на ръководството на това направление. Зам. министъра Григор Димитров говори, че скоро санаториумите ще станат печеливши. Чудя се как ще го постигна? Медицинската помощ, в това число санаториалното лечение, ако не се дотира няма да е по джоба и на средния българин. А на бедния? Предстои ми тепърва да вляза в битка с Гр. Димитров, но е необходимо да си подготвя факти. Разговарям с проф. Жабленски за предизборния манифест на БСП, където е включена отново прословутата фраза за безплатно здравеопазване. Съгласен е с това, че постановката е неправилна, обвинява за това редакционната комисия. Професор Черноземски предлага да се обърнем към всички политически партии с изявление по проблемите на здравеопазването. В предизборната си борба те не бива да спекулират с въпроси, по които националния координационен съвет е постигнал консенсус.” Днес да не би проблемите на здравната система у нас да са решени? Или дилемата „платено-безплатно здравеопазване”?
Мога да продължа и с други илюзии. От началото на прехода. Например за големите надежди, възлагани на членството в НАТО и ЕС. Но е безсмислено.
Трябваше да минат 24 години, за да разбера че:
1. От 10.11.1989 г. България строи развито „капиталистическо” общество. А първоначалното натрупване на капитала, в никоя епоха и в никоя държава не се е извършвало по почтен начин. И сме длъжни да понесем както меда, така и жилото на новото обществено устройство.
2. Не съществуват общества, в които да отсъстват противоречия между икономическите интереси на отделните групи, и че задължението на държавата е да ги поддържа в поносими граници. Като посредничи между отделните групи.
3. Представителната демокрация никога и никъде не е и няма как да бъде в интерес на всички членове на обществото. Включително и при атинската демокрация. Която е изключвала робите. Но е за предпочитане пред насилствена смяна на правителствата.
4. „Кучето” на българските проблеми не е заровено в конституцията и изборния кодекс. А в необходимостта да бъдат създадени мислещи и грамотни граждани. Което не става с хепънинги и окупации. А с „упорито поливане, сиреч просвещаване” на обществената поляна, подобно на английската. За което е нужно време.
Уважаеми млади студенти,
Вашите илюзии по съдържание не се различават от нашите.
Призивите за нов морал и прозрачност в политиката, за операции „Чисти ръце” и за борба с олигархията, сиреч с богаташите са само заклинания. Между другото за нашенските, а и за останалите богаташи има една чудесна мисъл на Енгелс – „В демократичните републики богатството, използва властта си косвено, посредством пряко подкупване на чиновника (Америка) или чрез съюз между правителството и борсите (Франция и Америка). Писана е през 1894 г. Май че вече съм я използвал.
А може би не съм прав. Знам ли?

петък, 6 декември 2013 г.

ПРЕДИЗВИКАНИ ДУМИ (13)


Материалът от личния блог на професор Слатински „Държава значи управление – тогава може ли да е държава нещо, което не се управлява? Защото държането на властта не е управление” е писан на 04.12.2013 г. „Дневник” (електронен вариант) го публикува на следващия ден. Вестникът на кръга „Иво Прокопиев и сие”, борещ се за власт следи внимателно и редовно публикува написаното от професора. На 03.12. - " защо е тази омраза срещу протеста и протестиращите у някои доскоро десни или поне анти-БСП коментатори" , на  21.11. - "Каквато държавата, такава и нейната Държавна агенция "Национална сигурност", така и националната й сигурност", на 18.11.  -  "За края на окупацията или за окупацията на края". Спирам да изреждам публикациите, тъй като г-н Слатински е плодовит автор. Само от юни т.г. до момента електронното издание е публикувало 17 материала. Внимателното им прочитане показва, че авторът,  под формата на анализи се занимава с ПОЛИТИКА! В полза на определени политически кръгове в страната. Насочена срещу  42 парламент и избраното от него правителство. Е не винаги съвсем явно.


Мнението на Слатински за българската държава не е много високо. Така ми звучат изреченията (цитирам):


„Ние сме свидетели и съучастници, пасивни наблюдатели и активни жертви на едно изпадане на нашето управление в изолираност от пряко засягащите ни процеси..”

„... властта е убийствено неадекватна, скъсала с реалността, живееща си в свой паралелен свят на нищо-не-случване и нищо-не правене...”

„То е защото се държим като държава, социум, общество и народ антисистемно, антилогично, антиобщностно и антинормално, както и - най-вече! – защото живеем без управление, а само с власт, без мениджмънт на държавата, а само с импровизация, имитация и симулация на някакви си палиативни, отбиващи номера, залягащи на ПиАр-а, държавни решения...”(край на цитата. Интересно е, че когато беше депутат от СДС и пишман съветник по националната сигурност на президента Първанов, професорът нямаше такова мнение за собствената ни страна. Възможно и да е имал, но да ги е държал чекмеджето. Подобно на българските дисиденти, които от 24 години не спират да излизат от ... чекмеджетата..... След „ласкавите” думи за България  маркира основните проблеми пред българските управляващи. Ще ги маркирам и коментирам:

1. "Стремителното свиване на реалната икономика." Тезата е вярна, но разпадът не започна нито вчера, нито днес. Свиването произтича от разпадането на СИВ, към чиито потребности беше ориентирана. Това се е случвало и след Освобождението. Когато пазарът на империята се затваря за неконкурентната в Западна Европа продукция на българска промишленост и занаяти. Логичен е въпросът за приноса на депутата и съветника Слатински за  възстановяване на икономиката?

2. "Всяка поредна власт (а за тази пък да не говорим!) упорито отказва да забележи, че в една (без)ценна за нас държава нещо се случва" (Украйна – бел.моя). Какво трябва да правим г-н професоре. Да осъдим легитимните Президент, Върховна Рада и правителство? Или българският посланик в Киев да посети и подкрепи украинските протестъри на Майдан-а (от арабски – открита площадка, парк площад – бел. моя)? И да ги подкрепи, подобно на Джеймс Пардю. Или на Уорлик, който за щяло и нещяло се месеше в българските вътрешни работи. Между другото ние имаме принос към украинските протести – ранобудни български студенти откачиха от пантите една „заключена врата”. Интересно кой им заплати пътя и престоя в Киев? Сигурно парите са от спестени стипендии по време на окупацията на Ректората.

3. "Всяка поредна власт упорито отказва да забележи, че в една стратегически значима и носеща рискове за нас държава (визира Турция - бел. моя) нещо се случва. Че там набират сили опасни антидемократични, проислямистки тенденции." Основателна критика, ама не към днешното правителство, а към предишното. С имена! Кой правеше съвместни правителствени заседания с Ердоган? Що не споменете нещо и за Корман Исмаилов от Реформаторския блок. Или за отношението на САЩ, ЕС и НАТО към амбициите на Ердоган? Нали членството ни в тези организации е гарант за националната ни сигурност?

4. "Пълен провал на страната ни, както да облекчи участта на нещастните и бягащи бездомници, така и да пресече навлизането на радикални, фундаменталистки, хранещи се със сила и печелещи от насилие елементи." Тук мога да се съглася частично. Че България не е готова да се справи с нелегални имигранти. Подчертавам с имигранти, защото бежанци в България няма!! Прочетете г-н професоре наръчника на Върховния комисар на ООН по темата.  А иначе в най-новата история на България само Иван Костов не допусна бежанци в България през 1999 г.. По това време бяхте във властта и трябва да го знаете. Или поради лична неприязън към Костов сте го забравили. По темата няма как да премълча факта, че 80% от тях емигрантите нито са нещастници, нито бездомници. Щом имат пари, за да плащат на турските каналджии. И да пропътуват хиляди километри до България. Апропо? Защо след като САЩ, коалицията на желаещи и НАТО демократизираха Ирак и Афганистан, жителите на тези държави продължават да търсят път към Европа.

5. "Постоянно високият ръст на улична, битова, „апашна” и други знайни и незнайни видове „обикновена”, неорганизирана (дали чак толкова неорганизирана?) престъпност, която тормози, граби, бие, насилва и изнасилва редовите български граждани и селяни."

6. "Постоянно високият ръст на организираната престъпност."

7. "Стабилно високото ниво на контрабанда." Точки 4, 5 и 6 няма как да ги коментирам поотделно. Битовата и организирана престъпност, както и контрабандата г-н професоре са съпътстващи. На избрания нов модел на обществено устройство на България! При тоталитарната държава ги няма или са в поносими граници. Доколкото контрабандата и организираната престъпност са одържавени. Като професор по национална и международна сигурност трябва да го знаете. И други съпътстващи явления ни чакат – увеличаване на наркоманите, на самоубийствата и т.н. Не знаехте ли за това господин съосновател на СДС?

8. "Разпадането на системата за здравеопазване". Ето тук професорът уличи  десетката на професионалните ми занимания. Само че ще спестя коментара си (отделни бележки има в поста ми във Facebook). Ако някои любопитно читатели желаят, ще им предоставя научните си разработки по темата.

Прочитайки, коментирания до тук  материал на Слатински, качих в дневника си във Facеbook следния коментар: Господин комодор Ангелов, (началник на Военна академия – бел. моя) докога професор Слатински ще продължава да стои на държавната хранилка. В коя академия на НАТО сте срещали подобен преподавател? ПРОТЕСТИРАМ!

Сред коментарите имаше два:

Че с кое по-точно не сте съгласен ?!

Докторе, ти ме изумяваш, каква хранилка, какви пет лева, това е една ужасно точна статия. Това е състоянието на държавата в момента и ако продължаваме да си крием главата в пясъка от нея (от България, докторе) няма да остане нищо, т.е. и дори население. Ако не намерим точните хора, ако не се върне силата на държавните институции в близките 15 години, това ни чака. Но трябва да се започне от днес, сега. Но как да се започне, когато дори и разумни люде като теб не искат да го разберат. Камбаната бие! Слатински го вижда, а повечето от нас само го чувстват. Някой трябва да го чуе. Но ТЕ не ходят дори на елементарно обучение след като станат политици. Управленското умение не е даденост, знаеш много добре, че то се придобива в хода на процеса на обучение, възпитание и кариера (разбирай професионално изграждане)! Уважаеми докторе, приятелю, чуй Слатински! Да мислим как му помогнем.

На първия коментар няма да отговарям. Авторът е млад човек, простено да му е! Нека сам си отговори с кое не съм съгласен. След като прочете написаното по-горе! Ако желае!

На вторият обаче отговорих незабавно във Facеbook (цитирам): „........, разочароваш ме! (на ..... не отговарям). Какво и стана на България! Един си подаде оставката. Спечели изборите, но отказа да направи правителство! Защото не е научен на преговори и компромиси! Днес иска властта с извън парламентарни средства. Други, които през май т.г. не успяха да се докопат до властта, днес отново драпат за нея. Покрити с овчи кожи, за да не ги познаем! Имало криза с нелегалните емигранти. Има. Такава е съдбата на държава в подобен географски регион. Бяхме ли готови? Не бяхме. Ама да не би преди 10 години да сме били по-готови? Ще се справим ли? Да, и както винаги по метода на пробата и грешката. Пенсиите били малки! Я да ми кажат военните пенсионери размера на пенсиите през 1998 г. Точно 90 днешни лева ми беше пенсията!! Здравеопазването било в криза! Да в криза е! Но не умираме повече и по-рано, отколкото при Живков. И детската ни смъртност е под равнищата от годините на "зрелия социализъм", когато всичко беше "по мед и масло". А от подобни професори ми е писнало! Има една приказка - "не хапи ръката, която те храни". Като искаш да хапеш напусни и хапи, колкото ти душа сака!

По тази причина с предизвиканите мисли се постарах да отговоря по-подробно от написаното във Facеbook. Дали съм успял, ще кажат тези, които го прочетат!

Няма намерение нито да слушам, нито да помагам на Слатински!
Препоръчвам на всички, които са на заплата от бюджета, сиреч от нашите данъци да спрат да се занимават с партийни дела, без значение дали е разрешено или забранено от закона! Защото е забранено от морала! И от лоялността към тези, на които са призвани да служат – слушатели, студенти или граждани въобще!

вторник, 3 декември 2013 г.

НАШЕНСКИ МУ РАБОТИ



По времето на комунизма за разхищаване на общонародното имущество (така се наричаше държавната собственост) наказваха. До 60-те години и със смъртни присъди. Днес не наказват, а награждават. Включително и с най-висше държавно отличие. Изпращат те с почести за „профукани” милиони държавни, сиреч на данъкоплатците левове. Като собствени. И в нарушение на закони. За изпроводяк ставаш телевизионна и вестникарска „звезда”. За оставени десетки милиони левове дългове. Които висши държавни съновници защитаваха в медиите.Явно е, че някои социални системи се управляват от случайници. Което едва ли е случайно! Сполай ти за такива „меринджеи” Българийо! Ще просперираш!

О Господи! Ти спиш ли?

Вчера от едно ТV предаване научих, че правоверни и непорочни "интелектуалци" от сборната група "Нашата истина е последна" ще стартират в България операция "Чисти ръце". Уважаеми господа, Преди старта на операцията трябва да предвидите измиване на ръцете. На "вашите хора". Технологията, предаването, водещият и телевизията са добре известни!

Ювенал - римски поет и сатирик е казал – „Panem et circenses?”. На зрелища в София се нагледахме! Включително и на ритуални погребения, организирани от театрали. Сега остава да дочакаме умните, образовани и красиви протестъри, ранобудните студенти и партиите, които надничат зад тях да вземат властта. И да ни осигурят хляба.И черен хайвер и масло за намазване. Отгоре и отдолу на филията - според един банкер!

Виктор Черномирдин (1938 -2010 г.), министър председател на Руската федерация в периода 1992-1998 г. има една мисъл - "Искахме да стане както трябва, а то стана, както обикновено." Тая игра българите я играем вече 24 години! Успешно! Че и с едни и същи актьори - в главните роли и в миманса!

Подготвил съм кратко четиво по тезиси на Гарабед Минасян. За тези които са, или се канят да влязат в политиката. Кратко, защото не обичат да четат, а да пишат....„При дефицит на мислене има дефицит във всичко"; "Бъдещето ни е правопропорционално на броя на неграмотните икономисти"; "Днес младите българи бягат на Запад за да търсят качествено висше образование. Пази Боже ако започнат да търсят качествено средно образование"; "Високата раждаемост е показател за добрата социална политика"?!;"Ако един народ е склонен да си избере магаре за президент, значи е съставен от магарета”.

Случайно дочух разговор от Четвърти километър:"Простаци, лъжци, измет...тези управници се намира на отчет при нас още от бебета!" Сигурно се е отнасяло за марсиански пришълци.

Според Андрей Пантев дори и пиян, „..... той струва повече от милион невежествени трезвеници. Затова не му бройте чашите, а книгите”. Да ама ранобудните Павлик Морозовци от Софийския университет не го знаят. Заради окупацията не са си го „отучили”.

Казват, че креслото на властта не отговаряло на размера на главите им. За който се познае!

Според Станислав Йежи Лец (1909 — 1966) - полски писател и поет когато на власт е хамелеон, цвета си мени обкръжението му. Организирам безплатни курсове за смяна на цвета. Търся помощници. Няма да успея да обхвана всички желаещи!

И накрая нещо от Димитър Подвързачов:

„Единствена аз знам страна на чужди мисли скорозрейна,

във целий свят е тя една с огромен внос на смет идейна.

Днес Ленин, утре Декобра, хер Шмекерсон или Панерги –

на всичко вика все "ура" свръхпросветений Ганин Герги.”

Хубави празници и до след Нова година!


сряда, 27 ноември 2013 г.

За времето

Някога наше беше „времето”.
Само че - за част от племето!
Днес пък го движат „недоволните”.
Във интерес на политиците...
Охолните!
Смениха се лицата на протеста!
Какво от туй?
За нашата съдба злочеста!

събота, 23 ноември 2013 г.

Сентенции, афорими и друге "изми"

„Красотата и любовта облагородяват света, политикът го разваля”
***
„Не се чудете на големите носове. Не са козметичен дефект. Притежателите им правят много често секс и изразходват повече енергия. А затова им трябва повече кислород. Според American Journal of Physical Anthropology. Интересно откритие.... Обсъдете проблема с личния си лекар!”
***
"Единственото нещо по-възбуждащо от секса е въздържанието"
Граждани, внимавайте. Не се поддавайте на пенсионерски уйдурми (за младите - специално съчинени, измислени, стъкмен версии или машинации)!!!
***
Днес, за някои българи
милата родина
се асоциира със чужбина!
Кога ще се събудиш нацийо заспала?
И да си видиш ИДЕАЛА?!
***
Обичам да се смея,
в тез трудни времена.
Дано със смях ги преболея!
***
“О, вий кои пристъпяте тоз праг, морал и съвест тука оставете!"
Всяка алюзия (от латински allusio подмятане, шега, намек) с българския парламент и българските депутати е случайна и ...злонамерена.
***
"Да се изкорени корупцията и проституцията е невъзможно, но да се направят те поносими за обществото е напълно постижимо". Преди се борехме с бактерии, вируси и всякакви други гадинки - хлебарки, мухи, плъхове и т.н. И не успяхме да ги преборим. Сега се мъчим да управляваме популациите им така, че да не ни застрашават.
***
„Аз не съм Атинянин или Грък, аз съм гражданин на света!” (думи на Сократ, цитирани от Плутарх) А пък някои си мислят, че глобализмът е откритие на днешните мислители. Подобно на Ленин и болшевиките по отношение на интернационализма!
***
„Лошите хора живеят, за да ядат и пият, докато добрите ядат и пият, за да живеят.” Сократ. Предлагам да се преброим!
***
„Непременно се ожени — ако вземеш добра жена ще си щастлив; ако вземеш лоша — ще станеш философ.” Сократ. При лоша съпруга, българската традиция обикновено те насочва към политика.
***
„Cognosce te ipsum!” - Опознай себе си!” Сократ. Преди да станеш политик! Или си изпери биографията с АСЕ. В най-лошия случай се почисти с Venish.
***
Преставам с политическите коментари,
защото все ме плюят разни твари –
май бивши "комунисти" и "другари".
Приписват ми те всички грехове
на нашето тъй тъжно дередже.
На младите предавам им щафетата
за политическите битки и просветата,
защото при народ непросветен,
не виждам утрешния светъл ден!
***
"Бог ще ми прости — това му е работата." - Хайнрих Хайне. По този повод след като натрупах първия си милион, отидох да се изповядам....... И си изпрах съвестта. Сега съм в белия сектор на бизнеса - като Цветелина и Саша...
***
„Roma locuta, causa finite”. (буквално - “Рим каза, въпросът е решен”, преносно - “Папата е непогрешим”).На български би звучало така: Аз казах! Кой противоречи? За мен не значи нищо вашта личност!....Навик на българските политици.
***
От политика, икономика, здравеопазване,
от всичко туй разбираме.
Ала от преките си задължения,
май често абдикираме!
Тях да ги оправят другите! Щото ако се обадя, може да ми изстине столчето!
***
„Ex Oriente lux” (От Изток - светлина). Не е вярно. От четвърт век идва само от Запад!
***
„Dum spiro.” Овидий. Докато дишам се надявам. Ама все по-малко хора срещам!
***
Римляните казват "Ad cogitandum et agendum homo natus est" (Човекът е роден да мисли и да действа). Голям съм грешник. В някой области съм мислил подсъзнателно или действията са изпреварвали мисълта ми! Трябва да се изповядам!
***
"Излишен ентусиазъм. Ние четвърт век храним демократите. Тамън ги нахранихме, вие сега искате да сложите нови гладни хора начело, та да трябва да храним и тях. А не, благодарим ви!"
***
„Властта лежи на улицата“, но няма защо да бързаме. Тук не метат улиците“. По Станислав Йежи Лец.
***
„Навсякъде, където ограбването изисква по-малко усилия от труда, то преобладава и никаква религия или морал не е в състояние да го спре. Кога спира ограбването? Когато се окаже по-скъпо и опасно от труда.”Фредерик Бастия, „ Законът”. Изводите за последните 24 години преход са на читателите.
***
„Мисленето е луксозно дело! Не е за хора с ниско чело!"
 ***
”КИФЛА - абревиатура от женски или мъжки род (според случая), означаваща Капризничещ/а Индивид/ка с Фрапиращи Лицеви Аномалии. В разговорния език се използва за наименуване на тестено изделие, което е особено вкусно, ако е току що изпечено. Може да се консумира и с кафе. Бон апети!" По идея и заемка от Христо Кьосев, в-к "Труд"
***
"Само глупакът не иска акъл от никого, а простакът го казва даже на глас. . . " Коментар по повод интервю на проф.Чирков, за което съобщава Фрогнюз. Между друго, голяма част от коментиращите там са образец на глупост и простащина! По идея и заемка от Христо Кьосев, в-к "Труд"
***
"Ако имахме опашки, светът би станал по-добро място за живеене . Нямаше как да скриваме чувствата си!" По един сериал за ФБР.

петък, 22 ноември 2013 г.

Посвещава се на един блогър!


От своята научна висота
громи без милост той властта.
Писанчев, Йовчев или пък Станишев,
какво тук значи някаква си личност.
Но като стара парт-номенклатура,
не пуска на държавата чучура.
От него чака "мъничка" отплата -
във месечни осигуровки и заплата!
Всяка прилика с действащи професори е случайна!
Който отгатне името на професора и местоработата ще бъде премиран с ...усмивка от старите ленти.

петък, 15 ноември 2013 г.

За любовната политика


Четивото не се препоръчва за лица, оперирани от чувство за хумор! Опасно е за здравето им.
Вчера, във Фейсбук господата Георги Рачев и Георги Бербенков ме предизвикаха на тема любовна политика. По тази причина публикувам „прозренията” си върху темата. Трите дефиниции са универсални. Любовната политика е:
1-ва дефиниция: Целенасочена дейност на мъжа/жената за задоволяване на определени негови/нейни потребности чрез политически стабилни, дългосрочни и приемливи от гледна точка на стратегическата цел, наличните ресурси и времето за реализиране решения и инструментариум за прилагането им.
2-ра дефиниция: Многосекторна и многокомпонентна система в живота на мъжа/жената. Неговите/нейните потребности се означават като политически.. От тази гледна точка любовната политиката е процес на: дефиниране на политическите потребности; разработване на политическите алтернативи за задоволяването на потребностите; избор на политическа алтернатива/ вариант за действие (вземане на политическо решение); разработка на инструментариум за реализацията (политическа реализация) и политическа равносметка (преглед и оценка на ефективността на взетото решение. Равносметката бива икономическа и физиологическа. Според приоритетите.
3-та дефиниция: Описание на съществуващите проблеми на мъжа/жената и изследване на причините за тях (дескриптивна част) и предписания за действие (прескриптивна част).
При дебата Георги Бербенков направи едно предложение, свързано с актуалното политическо състояние в страната:
"На Дядо Господ ще предложа,
на думата "политика",дето бедността ни предизвика,.
да й тегли ножа!!!"
Приемам, че то не се отнася до любовната политика, макар че между нея и политиката на политическите партии има опосредствена връзка. Тя се проявява чрез стреса, предизвикан от шашкъниите им и равнището на разполагаемите финикийски знаци, означавано като политика на доходите.
 И понеже днес предстоят митинги подарявам на участниците едно стихотворение на д-р Тодор Толев.За понижаване равнището на агресивност. Целесъобразно е да се чете в компания на жена. Може и с чаша кафе - преди или след. Четенето, за да не си помислите друго при този трисмислен български език.

Аз я срещнах навреме, по черешово време –
лъчезарна, със бюстче и кю.
По черешово време е резил да се дреме,
щом си готин и имаш IQ!

Под ръчичка ме хвана и нали си е дама,
пък нали съм и аз кавалер –
чинно крачиме двама, но какво ни прихвана –
ами, радост – в огромен размер.

Нещо там си говорим, се прекъсваме, спорим
и светът е подарък за нас.
И деня ще пришпорим, и живота ще борим,
че корав съм и никога – пас!

Тъй си беше – с череши, и засмяна се реше,
а подир ще печем барбекю.
Аз пък – чорлав и смешен, и готов да съм грешен –
их, каква е – със бюстче и кю!

Послепис от автора: Думичката "кю" е от френската "cul" - откъдето иде понятието "кюлоти".
Пък и "санкюлоти" - макар тук тематиката да не е революционна...

Хубави почивни дни!

сряда, 13 ноември 2013 г.

ПРЕДИЗВИКАНИ ДУМИ (12)



Днешните предизвикани думи не са мои. Принадлежат на коментатора на в-к „Уикенд” Георги Атанасов (бр.45, 9-15.11.2013, с. 36-37). Публикувам ги за онези, които приемат вестника за „жълт”[1]. Моите скромни разсъждения са накрая.
........ Струва ми се обаче, че съществува едно обстоятелство, което предопределя и обяснява моралния крах на прехода. Става дума за пребоядисването на червената буржоазия, превърнала се още на 11 ноември 1989-а в най-големия застъпник на частната собственост, конкуренцията и пазарната икономика. Точно онези, които ползваха „социализ(Ъ)ма" на ТатО като бащиния, изведнъж се събудиха най-яростни капиталисти.
Именно този ловък пирует на 180 градуса наложи липсата на елементарна почтеност като най-печеливша формула в живота. А Обществото се оказа безсилно да осъзнае и навреме да отхвърли клопката. По-нататък вече бе много късно, защото зловредният морален плевел бе покрил цялото социално поле и не остави жизнено пространство за други модели на поведе¬ние. Мнозинството охотно възприе нагласата, че не е важно кой си, откъде идваш и какво представляваш, а какъв етикет слагаш, с кого общуваш и какви роли играеш. Сегашният крах на илюзиите беше заложен още по Коледа на 1989-а, когато знакови кариеристи, партийни любимци, партизански издънки и придворни наследници развяха синьото знаме на личния си бизнес. Даже се намацаха с курвенски грим от евтината серия „Антикомунизъм". А баламите от електората взеха, че им повярваха...
Така България бе превърната в безцветен бардак! Без нормални партии и автентични програми, без консенсусни лидери. В рай за пещерно първоначално натрупване с хлебна мая от Политбюро, Държавна сигурност, окръжните комитети на Партията, Комсомола, ОФ (Отечествен фронт - бел. моя), профсъюзите, Съюза на писателите, АОНСУ (Академия за обществени науки и социално управление на БКП - бел. моя) и т.н. Една стара сентенция гласи, че в основата на всяко богатство се крие старо престъпление. В нашия случай под синора бяха закопани не трупове, а привилегии по член 16. Ако някой е забравил, ще припомня,че това бе „буквата", по която наследниците на активните борци срещу капитализма и фашизма бяха приемани с „тройки" в езикови гимназии и университети. По ирония на съдбата точно тези издънки на правоимащите се настаниха със страшна сила в „демокрацията" и я превърнаха в своя нова бащиния. Много по-сладка от предишната, тъй като в опустошената държава вече нямаше кой да им държи сметка като на Янчо Пеков Таков (Бащата е член на Политбюро на ЦК на БКП - бел. моя) за кожусите едно време...
Забранена любов?
„Не можете да ми забраните да ви обичам, другарю Живков!" Така звучи крила¬тото обяснение в любов на един от водещите „априлски поети" от най-близкото обкръжение на Бай Тошо (Любомир Левчев - бел. моя). Без никаква изненада синът на талантливия творец (Владимир Левчев – бел. моя) сега е пръв „десен" интелектуалец и дежурен „антикомунист"?! Без, естествено, да губи наследствената връзка с Докторската градина, където Политбюро настаняваше най-заслужилите певци на Голямата правда. За разлика от простосмъртните, за които бяха отредени поляните на „Люлин", „Младост" и „Дружба", червената буржоазия се засели в плът¬но съседство с „класовия враг", заплюл си още при Фердинанд периметъра край Университета...
„Децата от Докторската градина" е обобщен образ на цялата каста от номенклатурни издънки и наследници на фамилии със специален статут между 9 септември 1944-та и 10 ноември 1989-а, които винаги са се докопвали до мекото на баницата. Като прибавим към тях „нашите момчета" от ДС и Комсомола плюс особено гъвкавите в кръста „интелектуалци", алчните за реванш реститути и „сините" приватизатори от типа на Мистър 10 процента (покойният Александър Божков - бел. моя), ще получим 90 на сто от „демократичния елит". Останалото принадлежи на партийни проститутки, мутри и местни шмекери.
Двойна игра на всеки километър
Изглежда, още от самото начало на криминалната революция нейните режисьори са разработили модела на нулевия морал, след като за мъченик на демокрацията бе издигнат образът на Георги Марков. Не доносника от ИЧС (Институт за чуждестранни студенти - бел. моя) и по-късен конституционен съдия, познат като агент Николай, а съсценаристът на „На всеки километър". И странно, но факт - почти никой не реагира срещу плитката милиционерска схема за отвличане на вниманието. Как така един от най-близките придворни литератори на Тодор Живков, член на най-интимната ловна дружинка на Първия и безспорен човек на ДС се превръща в култова фигура?
Нещо повече - патосът срещу „репресивната тоталитарна машина" периодично се презарежда под втръсналия „български чадър" от моста „Ватерло" в Лондон. Между другото този номер напомня за папагалската масова рецитация по темата „Пеевски". И само тук-там някой „болен мозък" се осмелява плахо да попи¬та - не е ли някак странно, че „дисидентът" Марков свободно пътува из Европа и се среща с любовницата си зад граница във време, когато българите не могат да стигнат до Скопие? Дали цялата трогателна история е възможна без сценарий от Първо главно? А може би от Второ или РУМНО (Разузнавателно управление на Министерството на народната отбрана - бел.моя), а защо да изключваме от досието „Скитник" КГБ и МИ6?
Под знаменателя на „Докторската градина" попадат още и още пословични нагаждани, независимо от адресната им регистрация. Сред тези деца на всички власти е и довереникът на Командира с родословие, отвеждащо към атентата в „Света Неделя" (Асен Агов - бел. моя). И разведчикът в Близкия изток с партизанското име Ивайло (Иво Инджев – бел. моя) и стипендия от ДС за Москва, преди да открие чара на късния „антисъветизъм". И дъщерята на един бивш директор на Народния театър с 16-годишен мандат (Милена Фучеджиева, която съм коментирал по друг повод – бел.моя), без да се броят постовете в писателския съюз. И двамата прозападни политолози, успешно допълнили бащините благини от ЦК със спонсорството на Сорос. И литературните критици Сашо и Мишо (Михаил Неделчев, за Сашо не се сещам – бел. моя), сменили официозите „Литфронт" и „Пулс" с апология на Винету от Банкя! И пак добре, защото по едно време единият духаше свещи като шут на „Мултигруп"?! И радиоагентът от всеки метеж на „бакшишите", превърнал ефира на своето радио в печатница за европари. И още певци и певици, артисти и актриси, режисьори и сценаристи, спортисти и треньорки, получавали апартаменти и коли без ред само след един страстен танц или разговор на четири очи с Бай Тошо...
По правило те и подобни¬те им са дълбоко разочаровани от „комуниз(Ъ)ма", но нямат никакво намерение да се отказват от неговите подаръци. Както изглежда, това важи и за самия президент на републиката, тръгнал да прави милиони по паркингите на Германия с благословия от Окръжния комитет в Благоевград. Или за младата откривателка на „дясното" Лили Павлова, наследила във властта дядо министър и баба партийно величие от мрачните времена на плановата икономика и дефицита. За нея обаче едва ли са липсвали дънки и банани, тъй като фамилията й винаги е била от страната на правоимащите. За разлика да речем от Меглена Кунева, която се присъединява към червената буржоазия на по-късен етап, когато минава под венчилото на Политбюро...[2]
Едипов комплекс
Трагедията остава за народа, но драма има и при вечните печеливши. Доста от тях са жертви на своего рода Едипов комплекс. Тоест - на подсъзнателно плътско влечение към родителя или настойника. В случая - към Първия, Командира, Класната, Царя, Началника! Въобще към всеки силен на деня и нощта! Така Органично са се сраснали с привилегиите и властта, че са готови да си сменят пола, само и само да останат отгоре на живота. Същата диагноза важи и за самозваните родни„дисиденти" от ранния СДС на Луканов, които вече четвърт век поливат с руска водка своята неосъществена Пражка пролет...
Дали от исторически комплекс или съвсем прагматично, но партизанските синове и внуци, приемани по член 16 в елитни учебни заведения и после изпращани по посолства и кореспондентски пунктове от името и в името на Партията, сега се правят на по католици от папата. Всекидневно късат опашка¬та на „червения гущер" в собствените си биографии и бълнуват революция, лустрация, окупация. Остава им само крачка до модерен прочит на ЗЗД от репертоара на Кобургите, по който са преследвани техните отци преди 9 септември 1944-та...
С каква диагноза си имаме работа? Катарзис на болни съвести, морална полюция по никое време или преоценка на ценностите? Нищо подобно - винаги и навсякъде става дума само и единствено за интерес и печалба! От светкавичното пребоядисване в синьо преди 24 години до сегашните евроатлантически метани. Не забравят, че Станишев е фактор в Брюксел и не му скачат на първа, но най-вече се докарват пред ББ, тъй като са инвестирали в по-лесния „антикомунизъм". Ако утре обаче Путин се сети за „16-тата република" и влезе по-сериозно у нас, без забавяне ще извадят снимките на Ленин и Сталин от гардеробите край Докторската градина или „Бояна". И отново ще запеят балади за социализма с човешко лице с белега на Горбачов.
Децата на всички власти са ясни, както е очевидно и това, че „Капитал"-измът е обречен, когато се налага от Татови синчета, крадливи ченгета и пишман идеолози на повикване. Тарикатите обаче не са за жалене. Най-смешни са балъците от неграмотната, супер болшевишка, псевдо десница, включваща нашенски хунвейбини и талибани заедно с техни¬те вдетинени ятаци като спонсорите на купона в СУ, за които е достатъчно някой да крещи силно срещу „комунизма". Без значение дали е трето или пето поколение червена номенклатура или е от Шесто управление. [3]
Моите скромни бележки:
[1] И от жълтата преса може да се научи нещо полезно.
[2] Списъкът може да бъде допълнен – например с Деян Кюранов, Цветелина Бориславова и др. знайни и незнайни безпартийни комунисти и строители на съвременния български капитализъм...
[3] Тук вече не съм съгласен с Георги Атанасов. Капитализмът, заченат от номенклатурата и ченгетата не е обречен. Днес се води борба за надмощие на различните новобогаташки кланове. За преразпределение на пари, пазари и политическо влияние върху държавата. В която богатството управлява скрито (Фридрих Енгелс, Произход на семейството, частната собственост и държавата, 1895 г.).  Късно е да тръгваме по пътя на китайския еднопартиен режим с пазарна икономика. А и да не забравяме, че той стартира със събитията на площад Тянънмън. Мит в продължение на една седмица от кръвта на размазаните китайски студенти. А на българските им колеги, които пледират за нов морал и нова обществена система препоръчвам – направете Великата ноемврийска социалистическа революция в България 2013. Последствията са предизвестени...