събота, 19 ноември 2011 г.

Трансформациите на М.Ст.

Дойде ред са се захвана и с д. в. н. М. Ст., един от плеядата големи доктори, произведени преди трансформиране на системата за раздаване на научни степени в милата ни татковина. Статията му , която коментирам, "Трансформация на характеристиките на системата за сигурност", е публикувана в списание “Военен журнал”, книжка 1, 2009. Стилът на господина е толкова “наукообразно” сложен, а словоблудството толкова голямо (там, където не е преписвал чужди мисли), че ми се налага да избера различен от традиционния ми стил на писане. Иначе за коментари върху една колонка от списанието (на страница има по две колонки) ще ми трябват три. Да започнем!
1. От статията научих, че “стратегическия мениджмънт” е свързан “с инженеринга, функционирането и развитието на системата за национална сигурност” и че в неговата основа е “управлението на промяната”. Само дето не разбрах промяната на какво ще управлява М. Ст.
2. След много години дойде ред да проумея, че процеса на управление има “особености и различия” (спрямо какво), тъй като се реализира “в непозната сложна система от системи”. За какво иде реч и как се реализира управлението на непозната система не става ясно. Но авторът мълчи!
3. Трудно асимилирах “разширяващото се споделяне на елементи от нормативната база, принципи, цели, мисии и задачи (кой ще ми обясни що е мисия и що е задача) с останалите функционални елементи, както и "споделяне на практики на управление”. Ако иде реч за управление на промяната знаех, че се прави от съмишленици, ама сега съм разколебан. Виж, ако го беше казал просто като Филип Боков – "вината поемаме с мезета", сигурно щях да го разбера.
4. Съмнявам съм, че под “сигурност” в скалата на индивидуалните човешки потребности Ейбрахам Маслоу (американски психолог, 1908-1970) е визирал концепциите на М. Ст. Фактите показват, че през 1954 г. Маслоу май се е вълнувал повече от социалната психология, а не от националната сигурност. Вероятно за това е провел изследването си сред инженери и счетоводители, от което стига до заключението, че човек се мотивира от пет типа потребности, които са в йерархична зависимост. Как да се съглася с тезата на М. Ст.? Пък и Маслоу няма как да го опровергае и да ми помогне. Чудя се обаче в кои ъгли на националната сигурност на доктора се разместват другите потребности, дефинирани от бележития американец.
5.Жалко е, че досега не съм се сетил, че легитимността на “практиката на научнообосновано управление на обществото в националната държава произтича от предназначението да се гарантира суверенитета и сигурността”. Аз си мислех, че последните две гаранции са иманентна функция на държавата, ама не било!
6. Пропускам действащите Концепция за национална сигурност и Военната доктрина не защото са адекватни на членството ни в НАТО и ЕС, а защото трябва да смеля твърдението, че друг “съставен елемент на националната сигурност – вътрешната, е Законът за МВР”. По тази логика всички закони в България са елементи на националната сигурност и добре, че М. Ст. ме отвори.
7. За последните двадесет години съм се наслушал на какви ли не критики към управляващите. Не знаех обаче за “недостатъчно сериозното отношение (чие - на изпълнителната, законодателната или съдебната власт, ако М. Ст. е чувал или чел за тях) при делегиране на отговорност за управление на свързаните с нея (националната сигурност) рискове в някои изключително важни сектори на глобализираното развиващо се бързо общество” (кои са секторите и към какво се развива обществото не е ясно, но звучи добре). Браво М. Ст.! Смело и умно критикуваш. Само че неразбрано или може би аз не съм се доучил?
8. Още по-мъдро е заключението, че “националната сигурност е управлявано състояние на позитивен динамичен баланс на превъзходство на способностите на националната система за сигурност над нейните потребности (сега разбрах, че системата за сигурност е баланс на превъзходство над самата себе си) за реагиране на проявленията на предизвикателствата, рисковете и заплахите на средата за сигурност, което гарантира постоянна защитеност на жизненоважните интереси и развитието на личността, на обществото и на държавата”. Може ли да бъде казано по-сложно и наукообразно? Съмнявам се! За сетен път се убеждавам колко е била права Роза Люксембург, когато някога е казала, че който говори неясно за ясни неща, или е глупав, или е демагог. В кое от двете състояние е бъдещият голям доктор не се наемам да съдя.
9. Принос в човешкото познание е прозрението на М. Ст. за ”вековната практика на битуване на човечеството, която показва, че то предпочита да свързва измеримостта на своята дейност с конкретни математически изрази и величини”. Дядовците ми отдавна са напуснали този свят, но се съмнявам, че след изнурителния труд на нивата са се занимавали с интегрални уравнения и експоненциални криви, за да си измерят резултатите от труда. Може пък да е било така, а аз да не помня!
10. Добре щеше да е, ако нещата опираха само до математическите предпочитания на дядовците ми. За съжаление М. Ст. не се спира и смело впряга математиката за нуждите на националната сигурност. Следващият цитат е блестящо дефиниране на потребността от математическото моделиране за нуждите на сигурността - "при необходимост от абстракция или математическа визуализация дефинираното състояние динамичен баланс (пропускам математическите символи) на националната сигурност би могло да се представи като функция на няколко променливи величини, чиято област изразява отношението между сумата (обобщава количествените измерения и качествените характеристики на способностите) от наличните способности ...на съответната система за сигурност и сумарните проявления на нейната среда за сигурност - сумарно калкулираните предизвикателства, рискове и заплахи - ...в измерван период". Представяте ли си, каква трескава анализаторска, дипломатическа, военна и журналистическа дейност щеше да закипи в Лисабон по време на срещата на върха на НАТО (ноември 2010 г.), ако президента Медведев беше започнал по този начин речта си пред форума. И колко време щеше да е необходимо на Асошейтед прес или Ройтерс, за да ни обяснят какво е искал да каже. За съжаление ще се наложи да повторя цитат от книгата на Нисим Никълъс Талеб “Черният лебед. Въздействието на слабо вероятното в живота и на пазара” (издателска къща Инфо ДАР, 2009) -“неспособността ни за предвиждания в среда, податлива на черните лебеди, в съчетание с цялостната ни неосъзнатост относно това положение на нещата, означава, че хората от определени професии, които смятат себе си за експерти, всъщност не са такива. Ако съдим по емпирично преживяното от тях, те не са по-запознати с материята от останалото население, но пък са много по-добри в разказа или още по-зле в замъгляването на съзнанието ви със сложни математически модели....”.
След коментираните, за мен уводни текстове на статията, М. Ст. най-после стигам до нейната същина – характеристиките на системите за сигурност. Като начало, той ни убеждава, че “дизайнът и функционалността на националните системи за сигурност се предопределят от възможностите на тяхното управление за експлоатация на потенциала, генериран от познаването на строго идентификационните и общите им характеристики, които се намират в постоянно развитие и разнообразяване”. Чудя се дали не може да се каже и по-просто – например, че управлението на системата за национална сигурност е невъзможно да се реализира, без да се познават основните й характеристики ама нейсе. Досега съм смятал, че всяка характеристика може да се развива и променя под влияние на външни или вътрешни за системата фактори, но М. Ст-то “разнообразяване” ми дойде в повече. Ще спра дотук и ще изредя характеристиките на системите така, както автора (а може би редакторите на списанието) ни ги представя под формата на подзаглавия. В хронологичен ред те са (цитирам, като думата сигурност в подзаглавията заменям с многоточие): - "....; нормативна легитимност, институционалност на ..., системност на ..., националност на ..., динамичност на ..., отвореност на ..., колективност, приватизация и пазар на ..., социален капитал на .... , комплексност, интегрираност и неделимост на средата". Дали това са белези (характеристики) на системата за национална сигурност, особено комплексната, интегрирана и неделима среда (мисля си, че националната сигурност е разположена в подобна среда) е друг въпрос. Ще се принудя да се съглася с М. Ст., за да не се отвличам. Трудно ще ми бъде обаче да коментирам всички характеристики, тъй като на тях са посветени цели 15 страници от журнала. По тази причина ще огранича до част от тях, без да претендирам, че са най-важните.
11.Смятах, че след подзаглавието “нормативна легитимност” следва разнищването на тази характеристика. Лъгал съм се. М. С. отново ни връща към общо определяне на нещата, пишейки, че “състоянието сигурност в държавата и обществото би могло да се дефинира единствено с отчитане на влиянието на специфичните за наличието на национална система за сигурност характеристики”. Интересно разсъждение. По тази логика е невъзможно да се дефинира понятието чаша ако тя не налична в момента на дефинирането и ако не знаем нейните специфични характеристики – голяма, малка, стъклена, керамична, за вода и т.н. В този смисъл определението на г-н доктора е уникално.
12. Качеството задължителна правна легитимност на институциите, отговорни за сигурността на държавата силно ме заинтригува. Оказа се, че “тя позволява националната сигурност да се дефинира и изгражда като правомощия на институциите в единни нормативни граници, съответстващи на интегрираността на предизвикателствата, рисковете и заплахите на средата за сигурност.....”. В речниците за чужди думи в българския език може да се прочете, че “легитимен“ (от латински) означава “законен, законосъобразен“. Това значение обаче дни наред не ми дава мира, защото не мога да си отговоря на въпроса как юридическата законосъобразност на институциите, позволява националната сигурност да се дефинира като правомощия на същите тези институции в единни нормативни граници? Ако прочетете следващите редове на автора ще се убедите, че той е имал по-други намерения, в смисъл, че основите на националната сигурност са поставени в конституцията и законите на една държава, с което няма как да не се съглася (добавените от него устройствени правилници, устави и наредби, както и прилагателното “ведомствени“ пред думата закони умишлено ги пропускам). Питам се, къде ли М. Ст. е учил подобни сложни конструкти, за ни каже толкова обикновени неща?
13. Не по-малко сложни са обясненията на г-н доктора относно “институционалността на сигурността“. Малката беда е, че за първи път научих, че една от характеристиките на сигурността е нейната институционалност. Проблемът е в опита по-възможно най-увъртеният начин да стигнем до дефинирането на категорията институция. Съжалявам за прекалено дългия цитат - “общоприето е основните структури и механизми за управление на държавата и обществения ред да бъдат назовавани институции. Терминът обикновено отъждествява неизменното върховенство на техния социален статут над този на отделната личност при дефиниране и конституиране на основните им права и задължения. Често определението се прилага и за структури, навици и поведение на правителствени и обществени организации, които имат значително влияние върху формирането на политическите, правните, икономическите, социалните и други задължителни правила на обществения живот във всяка страна. В посочения контекст и във връзка с представените характеристики на съвременните системи цялостното управление на държавата също би могло да се разглежда като сложна организация (система от системи,), изградена от институциите за упражняване на делегираната им от обществото власт“. Така и не става ясно институцията (от латински – установявам, уреждам) структура ли е или механизъм, от кога и къде един термин се отъждествява с “неизменното върховенство на техния социален статут над този на отделната личност“ (или на автора така му се иска) и още куп други неща. Както и в какво е контекста (от латински – свръзка, в смисъл на сбор от всички обстоятелства при които става нещо и които му придават значимост или смисъл) на “цялостното управление на държавата.....като система от системи” и т.н. Време е вероятно да свикна с вкорененият писмовен навик на М. Ст. да си служи с термини, които или не познава добре или счита, че придават по-голяма тежест и научна стойност на диренията му в сигурността. Иначе сигурно щеше са е по-прецизен, а не да създава текст като следващия – “размерите, организацията на функционирането и създадените традиции налагат задълженията по упражняването на властта в държавата да бъде разделяно на различни равнища - местно, регионално и централно (национално), в сложен механизъм на преплитане на отговорностите на отделните структури при изпълнението на възложените им нормативни правомощия”. Който е попрочел нещо за държавата и разделението на властите ще разбере за какво става дума!
14. Сигурността е системна!?. Ако трябва да го приведа на обикновен език, националната система за сигурност е системна. Според доктора “основен инструмент за реализацията на задълженията и функциите на съвременната държава по сигурността в нейните географски рамки (откога националните граници станаха рамки или за отстояване на националните интереси”. М. Ст. щеше да изневери на себе си, ако по въпросите за същността на системите, не ни беше вкарал в дебрите на семантологията (науката за смисъла на думите). Според него “древният произход на думата система (от гръцки) е показателен за широката й приложимост от древността до наши дни (Браво докторе! Един друг военен автор, преди години се тревожеше, че няма единна концепция за значението на термина “стратегия” (за съжаление статията закъсня с няколко години, за да го освободи от терзанията). М. Ст. определя системата така – “в съвременната трактовка най-общо се влага следното значение: набор от взаимодействащи и взаимнозависими общности, реални или абстрактни (ура! новост! оказва се, че в системите има отвлечени, неконкретни елементи, тъй като абстрактно от латински означава отвлечен, неконкретен), които формират (интегрират) едно съставно цяло (интегрирана общност). Аз бях чел, че системите притежават качества, които не са присъщи на съставящите ги елементи, но това твърдение вероятно принадлежи на грешен автор. На М. Ст. принадлежат и други уникални заключения като това, че “от друга страна, индивидуалната архитектура на всяка система се базира и на подобието на функционалния дизайн на съставните елементи (дизайн на системите, структуриран около подобието на протичащите в тях процеси - например задължително преминаване на крайните им продукти през функциониращите звена вход, обработка, изход)”. Оставям го без коментари.
15.Системата за сигурност е национална!? Според М. Ст. – “позволява ли нормативната уредба на България нормално структуриране и функциониране на сектора за сигурност в национална система? В основния закон на страната са представени организацията и функциите на националната система за сигурност. Но и в Конституцията системата за сигурност не е напълно конструирана, след като в нея са споменати само част от основните елементи с „отговорности за националната сигурност - президент, Народно събрание. Министерски съвет. Конституцията представя Консултативния съвет за национална сигурност, вече несъществуващите в Народното събрание Комисия по национална сигурност, Комисия по външна и интеграционна политика за контрол пад изпълнителната власт в областта на външните аспекти на националната сигурност, много общо са дефинирани „специалните органи на сигурността'', а с малко по-детайлизирани права и задължения - Съветът по сигурността към Министерския съвет. Независимо от това основният закон на държавата не създава правни бариери за бъдещото по-детайлно нормиране на дизайна и функционалността на системата” (чувал съм, чувам и, дай боже да съм жив, ще чуя различни критики към основния закон на България. Но подобни уникални мисли срещам за първи път). Ще завърша коментара за националността сигурност с този цитат, защото е достатъчен, за да характеризира обърканите дизайн и функционалност в главата на автора.
16. Сигурността е динамична. Според М. Ст. динамичността на системата за национална сигурност произтича от: “нарастващата потребност от ефективни механизми за управление на нейната динамика. След това автора смело продължава напред, за да ни убеди, че “съвременното управление на сектора за сигурност следва да отчита, че динамиката на сигурността се характеризира с множество разнообразни и променливи фактори. Например отразяването на политическите, военните, за вътрешната и за гражданската сигурност следствия от членството на страната в различни международни организации за сигурност (ООН, ЕС, НАТО, ОССЕ, ИЮИЕ и др.). Националната система следва да редуцира част от националните отговорности за самостоятелно поддържане на превъзходство в равнището на определен тип оперативни способности, които могат да бъдат компенсирани чрез изграждането на общи способности, (примери са членството на България в НАТО с едни от най-скъпоструващите способности - за отбрана, чрез изграждане на общи Сили на НАТО за реагиране), на способности за стратегически превози по въздуха, за защита от оръжия за масово поразяване, за безпилотни летателни апарати, за презареждане във въздуха и др.). Допълнителни компенсаторни механизми за баланса на сигурността в националната система за сигурност са разширените възможности за синхронизирано формиране и провеждане на обща политика за сигурност и отбрана (в ЕС) и използване на общи. Не силови, граждански (в съответствие с терминологията на ЕС) механизми за разрешаване на противоречия, кризи и конфликти (НАТО, ЕС, ИЮИЕ, ОССЕ и др.)....”. Дали изложеното е белег на динамичността на системата за национална сигурност не се наемам да коментирам.
Смятам да спра до тук. Не защото няма какво да се пише. А по причина, че едва ли някои ще се впечатли от следващите бисери на големия доктор. Коментирайки М. Ст. се сетих за един виц за Шерлок Холмс и д-р Уотсън. Двамата герои са на излет. След вкусната вечеря и бутилка вино, те се оттеглят за нощувка и лягат да спят. След няколко часа Холмс се събужда и смушква верния си приятел:
- Уотсън, погледни към небето и ми кажи какво виждаш.
- Виждам милиони и милиони звезди, Холмс – отговаря Уотсън.
- И какъв извод можеш да направиш от това?
Уотсън се замисля за минута.
- Астрономически, това ми говори, че има милиони галактики и възможно милиарди планети. Астрологически, наблюдавам, че Сатурн е в съзвездието Лъв. Логически, правя извод, че времето е три и четвърт. Метеорологически, подозирам, че утре ще бъде прекрасен ден. Tеологически, мога да видя, че Бог е всемогъщ, а ние сме само малка и незначителна частица от Вселената. А на теб какво ти говори, Холмс?
Холмс мълчи известно време и казва:
- Уотсън, ти си .идиот, някой е откраднал нашата палатка!
В тезите и трактовките си М. Ст. много ми прилича на доктор Уотсън. Де да беше само литературен герой!?
Авторът, полковник Митко Стойков в момента работи в НАТО щаб в Турция. Не го познавам и в критиката ми няма нищо лично. Защити дисертация за доктор на военните науки през 2010 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар